Снимки: Иво Хаджимишев

Сп. "Жената днес"



Едно "италианско" семейство си живее щастливо в центъра на София. Фамилията на актрисата Доротея Тончева и писателя Стефан Цанев е уникална. Двамата имат общо 4 дъщери, три от които живеят в чужбина. Когато се съберат за празник, в апартамента в кв. "Лозенец" настъпва истинска суматоха. И веселба. "Чували сте за италиански неореализъм - е, това сме ние. За такива като нас е измислен лафът "Твойто и мойто дете бият нашето". Но в нашия дом случаят не е такъв. И четирите ни дъщери много се обичат и се поддържат независимо в кой край на света се намират", казва Доротея.



Домът



Жилището е скромно, но много приятно и най-важното - практично. Кабинетът на писателя е уединен, встрани от хола. Холът е също и трапезария, и кухня. Мебелите са семпли, няма лукс. Преобладават книгите и портретите на Доротея. Големи нейни снимки от различни роли са окачени в дневната не от суета, а за да закрият грозните плоскости над вградената библиотека. Особено място там заема едно дървено миндерче. На него гостите полягват, седят или се качват да рецитират стихове, като Евгений Евтушенко - един от многобройните приятели на семейството. Картините им носят различни емоции, спомени от бохемските едновремешни купони. Знаменитият дует Тончева-Цанев е от тези хора, които още постилат новогодишната покривка на масата, защото с нея им е весело. Освен топлия дом в "Лозенец" актрисата и поетът имат и "хасиенда" - нещо средно между барака, колиба и къща в Балчик, където събират тумби цяло лято. Тази година откриха сезона още по Великден, но се върнаха вкочанени от студ. Само далматинецът Далми, любимото куче на семейството, е останал доволен, че има един декар да търчи.



Децата



Най-голямата дъщеря, Евгения, е на Стефан. Тя е полурускиня, омъжена е в Москва и от нея прочутият драматург има двама внуци - Никита и Екатерина. Втората дъщеря, Анна, живее в Рим и е кръстила детето си Стефано, на дядото. Третата - Ирина Мавродиева, е в Лондон. "Учила съм я, че мръсен труд няма. Мие магазини, гледа деца и със спечелените пари наема зали и играе за удоволствие пред приятелите", обяснява Доротея, която е директорка на театър "София". Сега щерка й репетира нашумялата пиеса на Стефан Цанев "Другата смърт на Жана д'Арк". "Веднъж, когато Ирина си дойде, без да знам аз, си ангажирала "Ла Страда" и там изигра моноспектакъла на Кокто "Човешки глас". Това е най-страшната форма в театъра за една млада актриса", казва Доротея. Тя се побъркала от вълнение дали Ирина няма да се издъни, но сега признава, че е сгрешила в преценката за дъщеря си. "Ирина искаше да кандидатства в НАТФИЗ, но аз я спрях с аргумента, че да си много сладка не значи, че имаш талант. Казвах й: "По-добре обикновена професия, отколкото посредствен актьор. Явно съм сбъркала." "И най-малкото - нашето дете със Стефан, абитуриентката Яна, е прекрасно момиче. Тя си е тук. Знае 4 езика и учи пети - фински, в Софийския университет. Иска да следва скандинавистика, за да среща други култури, други светове." Майката разбира колко е важно желанието на дъщеря й. Особено в момента, когато в театър "София" са пред премиера на пиесата "Нора" от Ибсен. Преводът й бил архаичен и едва намерили преводач от норвежкия оригинал, който да осъвремени текста.



Възпитанието



"Когато бяха малки, се държах с тях като с приятелки, защото знам, че човек се ражда с характера си и той не може да бъде променян, а само насочван. Може да зомбираш детето чрез насилие и да му всееш стрaх, но никога не съм им посягала. Подхождам меко, с хумор, въпреки че съм чепат човек. Понякога съм като багер, но Стефан е "отдушникът" в този дом и той ми помага да се държа по-благородно", твърди Доротея. Когато Ирина получава първата си двойка, изпада в паника. Връща се вкъщи и се чуди какво да прави, но вторият й баща Стефан я успокоява. Всъщност всички жени в къщата се доверяват първо на него. Доротея се връща вечерта и какво да види - снежнобяла покривка на сервираната маса, запалени свещи - идилия. "Питам ги защо е тая тържественост, а Стефан вика: "Урааа! Нашето момиче получи първата си двойка, ще празнуваме!" Оттогава ни стана традиция - при всяка първа двойка отиваме на ресторант." В семейството е закон, че ученето е важно, защото когато човек знае, е неуязвим, но бележкарството е забранено, защото не бива нищо да те кара да се чувстваш унизен и да се потискаш.



Тя



Русенката Доротея с невероятните очи и тембъра на фатална жена е неповторима. По нея всички момчета въздишаха след филма "Черните ангели". Тя винаги е знаела, че ще бъде актриса. "Като бях малка, баба ми играеше самодейни представления в Русенския театър и все ме влачеше зад кулисите. Оттогава съм влюбена в сцената, но баща ми беше суров, имаше един лаф: "Карагьозчия къща не храни", имайки предвид артистите. Заради него записах тюркология - беше модна специалност, пък и той беше дипломат в Анкара. Когато замина, се прехвърлих във ВИТИЗ." Следва скандале гранде, но няма връщане назад. Първият й филм е летящ старт - "С дъх на бадеми". Играе редом със Стефан Данаилов и Невена Коканова, с Георги Георгиев-Гец. Следват още филми, спектакли, много емоции и сега - амплоато на началник. От 4 години Тончева е театрален директор. "Не се усещам като шеф, но съм се отдала на тази кауза и съм такава, че не се примирявам с неправди, без бой не се давам." Майка й, русенската аристократка Лидия, е голяма литераторка. Доротея е взела от нейната мечтателност и фантазьорство. Какво обича най-много? Да гледа непознати хора. "С часове мога да седя отстрани и да гледам минувачите, излъчването им." Има и едно нещо, което тя ужасно мрази - да говори по телефон. "Не мога. Стъписвам се, когато не виждам човека в очите. И отговарям само с "да" и "не".



Той



Хубавата добруджанка не се запознава "целенасочено" с автора на "Пир по време на демокрация". "Със Стефан бяхме в едни и същи компании 10-15 години. Всеки си имаше друг, ние двамата просто се познавахме, но нищо повече. Аз бях още тийнейджърка, когато изрязвах негови стихотворения и му ги четях. Той беше обвит с някакъв ореол, стиховете му тайно се препечатваха, беше неустоим. И веднъж си казахме, че няма смисъл да се разпиляваме по сокаците, и се оженихме", обясни на един дъх Доротея. Стефан чува от съседната стая нейния разказ и единственият му коментар е едно изпъшкано "Господи!". Тя се прави, че не го чува, и продължава с малко по-различен спомен: "Ученичките непрекъснато го сваляха, в Пловдив му правеха серенади под прозореца. Тогава живеехме в куличката над Амфитеатъра. Изгониха Стефан от София в Пловдивския театър заради скандалния мюзикъл "Любовни булеварди" и живяхме там 7 години - най-хубавите ни години." Тук в разговора се намесва и поетът със спомени как хвърлял камъчета по покрива на Георги Божилов-Слона, големия пловдивски художник. С него били съседи и с камъчетата се викали на кафе, защото нямали телефон.

Сладките времена, когато Стефан и Доротея обикаляли да се търсят по заведенията, не си отиват. Двамата и днес си имат любими кръчми, даже твърдят, че ако не са пръскали пари по ресторанти, вече да са си построили палат. Но така е. "Ние сме като древните гърци, които са намирали истината в храма и в кръчмата."

Липсва ли ви нещо, Доротея? "Какво повече да желая - имам покрив, щастлива съм с деца, имам кариера, сега чакам Поетa да спечели пари, за да отидем на едно околосветско пътешествие, да се почувствам като онези американски бабички със сини коси, дето кръжат около света."