:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,827,317
Активни 147
Страници 17,050
За един ден 1,302,066
Клан

3 поколения белгийци оставят следа в захарната фабрика на Русе

Преживял всичките превратности у нас през последните 60 години, Жулиен Адам-младши твърди, че отдавна се чувства повече българин, отколкото чужденец
Снимки: Авторът и личен архив

Преди дни при посещение в Русе посланикът на Кралство Белгия у нас господин Филип Беке се срещна с потомците на три поколения в белгийската колония на крайдунавския град.

В началото на ХХ в. белгийски предприемачи и инженери изграждат в града най-големия тогава захарен завод в България, както и модерна кожарска фабрика. Белгийци са хората, които са създали вътрешните жп връзки във фабриката, те са и инициаторите за изграждането на първата на българската територия железопътната линия - Русе-Варна. До 1935 г. белгийската колония в Русе е наброявала около 40 души. Пред прага на II св. война обаче повечето от тях се прибират в родината си. Но някои избират да останат в България. Техни потомци и сега живеят в Русе. Един от тях е Жулиен Адам, внук на бившия главен енергетик на захарната фабрика, който носи и името на дядо си.

----

Жулиен Адам-старши пристигнал в Русе през 1913 година след пускането в експлоатация на местната захарна фабрика. Предприятието било построено с концесия за 25 години, сключена между белгийски предприемачи и община Русе през 1910-та. Младият Жулиен, родом от Лиеж, бил добър електротехник, специалист по подръжката на захарни заводи. Дошъл в Русе, за да се занимава с инсталациите на новата фабрика. 33-годишен, пристигнал със семейството си - съпругата Мария и 13-годишния син Люсиен. Тримата се настанили в построените в района на захарната фабрика от белгийската компания двуетажни къщички, предназначени за специалистите. Малкият Люсиен продължил задочно белгийското си образование, като ходел да взима изпитите си в гимназията в Лиеж. След това



записал задочно Парижката политехника,



специалност "електроинженер". Около 1921 г. Люсиен се запознал в Русе с бъдещата си съпруга Атъна - българка с македонски корен. Семейството й дошло в Русе от Охрид. Атъна знаела добре френски, езика, който се говорел в дома на семейство Адам. През 1924 г. Жулиен Адам починал. При пътуване за Белгия настинал и малко по-късно се поминал от пневмония, една навършил 45 години. Така на 24-годишна възраст Люсиен Адам заел мястото на баща си в русенската захарна фабрика, и то на същата длъжност - енергетик.

Белгийските собственици имали още два завода - в Италия и в Румъния, и Люсиен Адам често пътувал до съседно Гюргево, защото отговарял за електроинсталациите и на тамошната фабрика. Люсиен и Атъна се оженили през 1925 г. 3 години по-късно се родила първата им дъщеря - Дениз, а през 1930 г. втората - Мари-Жозе. През 1937-ма на бял свят се появил и синът Жулиен.

Младото семейство ходило няколко пъти в Белгия. През 1929 г. бабата Мария решила да се прибере в Лиеж, където се омъжила повторно. Починала през 1960 г. на 82 години. В края на декември 1936-та било едно от последните пътувания на Люсиен Адам до родината му. Дълго след това той



не можел да отиде да види майка си



В началото на 40-те години на ХХ век, когато изтекъл срокът на концесията, захарната фабрика била поета от български акционери. Повечето от белгийските специалисти се прибрали в родината, но Люсиен Адам останал в Русе, защото съпругата му не пожелала да замине за Белгия. "Дълги години по-късно баща ми съжаляваше за родината си. Той видя какво е направено там и какъв живот е пропуснал, но вече нямаше как да промени нещата", споделя сега синът му Жулиен. А и новите собственици наложили на Люсиен да стане български гражданин - условие да остане на работа във фабриката.

Тук той бил заварен от войната, 9-ти септември и народната власт. Управниците забранили на Люсиен да пътува до Белгия. Едва през 1958-ма, със съдействието на белгийската кралица и швейцарския Червен кръст, Люсиен посетил Белгия, за да се види с майка си, която година и половина по-късно починала. "Захарната фабрика беше делото на живота на баща ми. Както и на дядо ми, той много я обичаше", разказва Жулиен Адам, третото поколение белгийци в България. Той естествено не е виждал дядо си, но в семейството е слушал много за него. Жулиен Адам-старши бил благ, сериозен мъж и голям пушач.

През 1964 г. Люсиен Адам се пенсионирал с 48 години трудов стаж в "семейната" фабрика. Починал през 1976-та, като ходил още два пъти до родната Белгия.

"Нямаме роднини във фламандската страна. Баща ми е бил един син, баба ми е имала някаква сестра, но сега всички нишки са прекъснати", разказва Жулиен Адам. Той също през 1990 г. посетил Лиеж,



намерил къщата на баба си



Мария, но не успял да открие гроба й. "И да има останали братовчеди, не се познаваме с тях. А и вече сме възрастни хора, как да застанеш на прага на някого и да му обясниш, че сте кръвни роднини", пита се той. Говори френски и руски, има много приятели във Франция и поддържа връзки с тях. Баща му успял да овладее перфектно българския, макар и с акцент, а най-много го мъчел пълният член. Люсиен Адам говорел още немски, френски и румънски език.

Жулиен Адам-младши също опитал да продължи семейната традиция и да работи в захарната фабрика на Русе, но успял само донякъде. Завършил висшето си образование във ВИММЕСС-Русе през 1961 г., дипломната му работа била точно като за "фамилното предприятие" - вътрешнозаводски транспорт. В момента на защитата на дипломната му работа инсталацията вече работела. "Това си остана моя принос към захарната фабрика, не останах на работа там, заради т. нар. разпределение, което бе в сила през тези години", обяснява с тъжна усмивка Жулиен Адам. Въпреки че директорът на предприятието му пазел мястото във фабриката, Жулиен бил изпратен като главен инженер на ТКЗС в с. Писанец. "Глобиха директора, че ме е назначил на работа, и човекът ме освободи, беше ме назначил в конструктивния отдел", спомня си Жулиен. Бил е и 17 г. научен сътрудник в машиноизпитателна станция в Русе, където тествал тракторите, които идвали в България.

Жулиен е издал пет книги и има безброй публикации. През 1993-та отишъл на работа в представителство на "Мерцедес", а от 2 месеца е пенсионер и си стои у дома. "Опитах се да вляза и да разгледам захарната фабрика, но



не ме пуснаха на портала",



смее се Адам. За сметка на това го трогнала поканата за среща с белгийския посленик.

Жулиен Адам се е женил два пъти. Синът му от първия брак е на 39 години, казва се като дядо си - Люсиен. А двамата му внуци са Морис и Ерик. Смята, че поне с имената е продължил родовата линия.

"Можех да избягам във Франция, но се върнах и не съжалявам", твърди Жулиен Адам. През 1967 г. бил командирован в Париж, но се прибрал заради семейството и приятелите, които му били поръчители. "Бях единственият инженер в системета на земеделието, който говореше свободно френски, а това беше условие", спомня си той. "И въпреки чуждия произход и това, че бях "съмнителен", по някакво чудо ме пуснаха, а още по-чудното бе, че се върнах", разказва Жулиен. Ходил съм много пъти след това във Франция, но никога не съм си помислял да остана на Запад!"

Защо, пита се. И си отговаря сам: "израснал съм в България и съм повече българин, отколкото белгиец". Убеден е в това Жулиен Адам.
2
4249
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
13 Август 2005 16:05
Това определено е интересно!
13 Август 2005 16:13
Много ме трогна този материал. Моят жизнен път започна в тази фабрика - на 17 години и на три смени. Тогава се разказваха легенди как белгийските собственици се грижели за работниците. Днес фабриката е в разруха.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД