:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 410,946,341
Активни 105
Страници 7,177
За един ден 1,302,066
Стара слава

Григор Василев отвоюва за университета Студентския дом

Преди 73 години като министър на земеделието и държавните имоти големият патриот спешно прокарва законопроект, който прави възможно изграждането на академичната сграда
Снимки: Личен архив

Днес малцина българи знаят кой е Григор Василев и какво са направили той и неговото семейство за политическото и културното развитие на нацията ни. А в рода му има завидно съсредоточие от личности - интересни родолюбци, едни от първите строители на българската държава.

За да открия спомени от извора за този род, ми помогна г-жа Райна Дрангова, внучка на големия български пълководец Борис Дрангов. През един декемврийски ден тя ме запозна с Ангелина Огнянова (род. 1917), дъщеря на несправедливо позабравения заслужил българин Григор Василев (1883-1942).



-------

Очите на Ангелина Огнянова се насълзяват, когато говори за близките си. "На 6 февруари 1931 г. като министър на земеделието и държавните имоти баща ми Григор Василев прокарва спешно закон за изграждането на Студентски дом, т.е. кара депутатите да го приемат на първо и второ четене в един и същ ден", спомня си Ангелина.

Министър Василев се обръща към народните избраници със затрогващо слово, в което подчертава, че българското студентство копнее отдавна да има свой покрив над главата си. "Студентският дом - твърди пред народните избраници Василев -



ще стане огнище на другарство,



в което винаги ще гори свещеният огън на българските надежди."

Така се слага началото и Софийският университет получава даром от държавата 1396,50 кв. м заедно с постройките в него, намиращи се на ул. "Аксаков" 33.

Още като студент по право в Женева (1900-1904) Григор Василев мечтае да направи по-късно всичко, което е по силите му, за изграждането на България от изостанала турска провинция в нова и модерна държава на Балканите. Неслучайно, когато се завръща в София, той поема пътя на политика. Членува в БРСДП (ш.с.) и в Демократическата партия. След преврата от 9 юни 1923 г. се присъединява към Демократическия сговор. От 1914 до 1939 г. е депутат в няколко народни събрания. Става министър на земеделието и държавните имоти за една година - от 15 май 1930 до 14 май 1931 в третото правителство на Андрей Ляпчев. Той е сред лидерите на т. нар. "Петорка" - опозиция в XXIV обикновено народно събрание. Същевременно намира време да редактира списанията "Демокрация", "Българска земя" и "Нация и земя".

Григор Василев е автор на стотици публикации по политически и обществени въпроси, между които "Македония и турската революция" (1908), "Програма за българската земя" (1931), "Йордан Йовков. Спомени. Писма" (1940) и др.

След смъртта на баща си Ангелина Огнянова издава неговите дневници, мемоари и избрани произведения, които са включени в книгите "Бележки на деня" (1991) и "Един вдъхновен българин" (1994).

Цял живот Григор Василев е помагал на младите и



за много творци е бил меценат и баща



Дъщеря му признава, че в къщата им никога не се е говорело за пари. Не че са ги имали, а просто не са се вълнували от тях. Чести гости на родителите й били Йордан Йовков, Панчо Владигеров, Христо Ясенов, Константин Щъркелов, Атанас Тасев, Марио Жеков, проф. Александър Балабанов, Симеон Радев и други интелектуалци, приети от политика като родни синове. В кухнята на семейство Василеви непрекъснато врели две огромни тенджери, които вечер някой влизал и вземал. По-късно дъщерята разбрала, че това са също другари на баща й - офицери, съзаклятници, родом от Македония или служили в нея.

Най-добрият и верен приятел на Григор Василев бил дядото на Огнянова по майчина линия - инженер Христо Станишев (1863-1944), друга заслужила за България личност от този известен род. Между тъст и зет съществува политическо единомислие. И двамата са близки с Иван Михайлов, който ги споменава по-късно в спомените си. Самият Станишев от ранна младост участва в Македонското освободително движение, а през 1895 г. става председател на Македонското дружество. Родом от Кукуш, той държал дори под брачното си легло сандъци, пълни с пушки. През 1901 г. инженерът е избран за председател на Върховния македоно-одрински комитет, а негови членове са такива известни българи като проф. Любомир Милетич, Алеко Константинов, Андрей Ляпчев и Пею Яворов.

През 1902 г. Станишев заедно със зет си Григор Василев започва да издава в. "Реформи" и се съветва за списването му с Гоце Делчев и Яворов. Един от най-ревностните сътрудници от Женева е Симеон Радев. На него той дава следния съвет: "Най-главното стремление в статиите ти трябва да е делото да изпъква, а личностите да се губят зад него."

Успоредно с политика инженерът се занимава със строителство на пътища, мостове, жп линии и сгради. Неговите строежи стоят и досега, пръснати из цялата страна.

Станишев завършва през 1889 г. инженерство в Белгия и след като се връща в България, създава своя строителна школа. Има много ученици и последователи. В книгата си "Историята на строежите и съобщенията в България от Освобождението до 1939 г." той пише: "Политиката на една страна е в тясна връзка с нейните пазари и пътища или по-право с нейните съобщения. У нас аз заварих едва 2100 км пътища и занемарени съобщения." До 1939 г. инженерът развива със своите колеги едно десеторно увеличение на пътищата - 19 553 км.

Ангелина Огнянова си спомня как нейният дядо остава до края на живота си идеалист,



без пукната пара в джоба



В обществените строежи, за да тръгне работата по-бързо, той влага много от своите лични финансови средства. Не допуска, че някой може да постъпи с него непочтено. Така един ден Ипотекарната банка взема жилището му. Останал без дом, той е поканен от внучката си Ангелина да живее при нея и съпруга й проф. Карл Огнянов.

Сред издигнатото от ръцете му са: постаментът на паметника на "Цар Освободител", чийто архитект е Арналдо Дзоки; инженерните работи до цокъла на храм-паметника "Св. Александър Невски"; северното крило с колонадите на Народното събрание; пералният комплекс на Александровската болница; Английската легация; възстановяването на църквата "Св. Неделя" в София и на Народния театър; българският павилион на Световното изложение в Лиеж (1905) и в Милано (1906). През 1905 г. той отнема от ръцете на чужденците търга на жп линията Цариград-София-Вакарел и така спестява на БНБ два милиона златни лева.
3592
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД