След като призна за съществуването на папка на агент "Гоце", президентът поиска да се разсекретят досиетата на семейните фирми. |
"Такава папка има в архивите на разузнавателната служба. Тя съдържа информация за мен и нищо друго, нито ред, нито знак от мен. Тази папка е доста поизмачкана и видимо ползвана много пъти. В нея е отразена работата ми като научен консултант и редактор на един виден български емигрант, голям родолюбец, изстрадал националната ни кауза от края на ХIХ и началото на ХХ век", каза президентът.
Президентът реши да проговори за "Гоце", едва месец след като ДСБ начело с лидера им Иван Костов публично атакува президента на тази тема. Когато преди 2 седмици репортери зададоха на Първанов този въпрос, той каза: "Вие ме убихте. Не това е актуалният въпрос на деня. Задавайте го на всяка пресконференция, ако искате, ние междувременно ще си вършим работата".
Случаят "Гоце" бе повдигнат за първи път публично през 2004 г. от Едвин Сугарев. Тогава Първанов заяви, че отдавна се е отказал да отговаря на Сугарев.
Веднага след вчерашното изявление на президента, от ДСБ поискаха оставката на държавния глава. "Не може в демократична страна като България, която твърди, че се е разделила с политическото си минало, да имаме президент агент", заяви зам.-шефът на ПГ на ДСБ Веселин Методиев. Според него Първанов си признава точно сега за "Гоце", защото целта му е да се прикрие зад мачовете от Световното първенство, погълнали вниманието на хората, и скандала със Сакскобургготски. "Това показва непочтеността на президента", каза зам.-председателят на ДСБ.
Лидерът на "Атака" също поиска Първанов да сдаде поста, но да го последва и премиерът Станишев, а изборите за държавен глава наесен да се съчетаят с предсрочни парламентарни.
Според обясненията на Първанов в папката "Гоце" се съдържа записка от служител на разузнаването, в която се докладва, че се е свързал с него в качеството му на специалист историк и се е представител като служител на МВнР. "Разбрахме се неговите ангажименти да се заключават в намирането на изворов материал от исторически характер, обсъждан с автора мемоарист", отбелязал в записката чиновникът.
Президентът пък обясни, че става дума за задача, която му била възложена от ръководството на института по искане на МВнР, и лицето, което заради характера на работата си, се представило за служител на Външно. Той допълни: "Дори да знаех, че тази книга е с участието на българското разузнаване, аз пак бих го направил". В края на работата му по изданието служителят е направил предложение за назначаването на Първанов на отчет, "без да се случва абсолютно нищо, без да има някакъв акт".
Държавният глава бе категоричен - в папката сведения за заплащания няма. Той обаче призна, че е получил еднократен хонорар по тогавашните тарифи за консултантска и редакторска работа. "Вероятно - доста по-малък от хонорарите в "Работническо дело", каза Първанов.
При отварянето на досиетата през 1997 г. при министър Бонев и през 2000 г. при комисията "Андреев" случаят с Георги Първанов е бил обсъждан, но е решено да не бъде причисляван към сътрудниците на ДС поради липса на безспорни данни за това. Независимо от това бившите членове на комисията "Андреев" Евгени Димитров и Веселин Ангелов с днешна дата имат коренно противоположни версии какво съдържа папката "Гоце". Известно е, че разработката на ДС е започнала на 4 октомври 1989 г. и е снета от отчет на 17 юли 1993 г.
--------въпроси-------
Първанов заяви още, че е изчакал достатъчно Костов да надуе балона и че става дума за тежки манипулации. "Важни са досиетата до 1989 г., но още по-важни са досиетата от последните 15-16 г. Аз питам: кой е по-зависим - дали офицерът, който е работил за националната сигурност през последните 20-30 г., или онзи политик, който с един замах, без да се колебае, за един миг, е продал националната авиокомпания на цената на един апартамент в София? Чия зависимост е по-голяма - дали на служителя офицер, или на този, който е получил може би стотици хиляди долари в семейната си фондация?"
Президентът смята, че решението на въпроса за архивите на бившата ДС и на Разузнавателното управление на ГЩ трябва да се търси на нова законова основа и ясен регламент, който се свежда до минимум прояви на субективизъм и злонамерен подход.