----------------------

На 73 години София Лорен все още изглежда божествено и ходи с примадонски червени обувки на убийствено високи токчета. В края на миналата седмица легендарната актриса пристигна на кинофестивала в Рим, за да получи награда за цялостно творчество. Цяло чудо е, че най-младият европейски кинофорум, копнеещ да се легитимира на преситената фестивална арена, се сети за символа на италианското кино едва във второто си издание.

При старта му миналата година призът бе връчен на сър Шон Конъри, а София - почти скандално - въобще не беше сред гостите във Вечния град. Тази есен Лорен не изглежда ни най-малко обидена. Актрисата от "Чочарка", "Вчера, днес и утре", "Брак по италиански" и "Прет-а-порте" би била събитие навсякъде, където стъпи кракът й. Това беше събитието и в римския "Аудиториум" през уикенда.

Родена като незаконно дете в неаполитанското гето Поцуоли на 20 септември 1934 г., София отдавна няма нужда от представяне сред феновете на седмото изкуство. Единствената европейска актриса, печелила два "Оскара" - за главна женска роля в "Чочарка" през 1962 г. и за цялостен принос през 1999 г., тя е визитната картичка на италианското кино вече пет десетилетия. "Би трябвало да я сложим на националния си флаг", казва нейната приятелка и сънародничка, режисьорката Лина Вертмюлер.

В интервюто са използвани въпроси от срещата на Лорен с критиката и публиката в Рим.

--------------------------



- Съпругът ви Карло Понти почина преди броени месеци. Как се разделя човек с толкова важна част от живота си?

- Невъзможно ми е да мисля за него като за човек, който си е отишъл. Той беше в живота ми... дори не мога да сметна колко години, от 15-годишната ми възраст насам. Той избираше ролите ми, беше главен герой в кариерата ми, в личния ми живот... искаше деца от мен и ги имаше. За съжаление не можа да види внука си, сина на Карло-младши.

- Каква беше ролята му в кариерата ви?

- Срещнах Карло съвсем случайно в Рим на един конкурс за красота. Когато с майка ми пристигнахме от Поцуоли, бях красива, не стигах по-далеч от фотосесиите. Той ме покани в офиса си и започнахме да говорим за кино, за плановете ми, за трудностите, които срещам. Благодарение на него срещнах и Виторио де Сика...

- Началото на митичната ви кариера е поставено от неговия филм "Златото на Неапол". Как точно ви откри той?

- Мен непрекъснато ме отхвърляха на прослушванията, защото бях много срамежлива и застанех ли пред режисьора, се панирах. Срещнах Виторио зад кулисите на Чинечита и той ме покани в офиса на "Понти - Де Лаурентис". Помислих, че ще ме вика на кастинг и за пореден път ще се проваля. Той обаче само поговори с мен и в края на разговора се обърна към секретарката с думите: "На София ще й трябва билет за Неапол, защото утре идва с мен да снима "Златото на Неапол".

- Под режисурата на Де Сика сте изиграли най-успешните си роли в продължение на години. Бяхте ли приятели извън снимачната площадка, срещахте ли се между филмите?

- Да, срещахме се редовно, макар и не много често. Аз му говорех на неаполитански диалект, защото той го беше забравил вече. Де Сика е единственият, с когото съм поддържала връзка извън студиото.

- Дори не и с Марчело Мастрояни, с когото си партнирате в 13 филма в продължение на пет десетилетия?

- Е, разбира се, че и с Марчело. Та аз бях на 17-18 години, когато се запознах с него! Първата ни среща беше много интересна: не се познавахме, а наистина се чувствах добре в неговата компания. Започнахме да работим заедно и никога не се разделихме.

- Кои от филмите с Мастрояни си спомняте най-добре?

- "Брак по италиански". Всеки актьор мечтае да играе в такава история. Но също и по романтични и сантиментални причини.

- А шамарът, който удряте на Марчело пред камерата, истински ли е?

- Никога не се преструвам!

- Много истински изглеждат и любовните сцени във филмите ви. Как се подготвяте за тях?

- Когато вярваш в героя си, не мислиш много-много. Оставяш се на страстта и историята да те понесат.

- Как се готвите изобщо за ролите си? Следвате ли метода на Станиславски или нечий друг?

- Мисля, че всеки актьор има собствен подход. Моят е да чета и препрочитам сценария отново и отново, докато разбера искам ли да участвам в този филм или не. И когато кажа "да", той вече се е пропил под кожата ми, вече отеква в мен.

- Работили сте с най-великите режисьори, но не всичките ви сътрудничества са еднакво успешни. Например "Графинята от Хонконг" на Чарли Чаплин. Колебахте ли се дали да приемете участие в него?

- Ако Чарли ме беше накарал да прочета телефонния указател - щях да го направя! Чарли Чаплин и Уолт Дисни - това е киното. Как си представяте аз, обикновеното момиче от Поцуоли, да кажа "не" на Чарли Чаплин?!

- Знае се, че по време на снимките за този филм не сте се разбирали много с Марлон Брандо... Какъв беше той?

- Да кажем, че беше труден. Още в първия снимачен ден имахме сцена с много статисти, декори. Седим ние с Чаплин на една маса и чакаме Марлон да дойде. Чарли започна да се нервира, а аз го успокоявах. Когато Брандо дойде и седна при нас, започна да ломоти нещо нечленоразделно. Чарли ме попита какво казва, а аз излъгах - "извинява се за закъснението". "Кажи му, че ако го повтори, ще го сменя с друг актьор!" - обърна се Чаплин към мен.

- Вярно ли е, че Чаплин е ужасен перфекционист и се връща десетки пъти към всеки кадър?

- С мен се държеше нормално. Но не и с Марлон. Накара го да направи 50 дубъла за едно "здравей" и накрая се спря на първия. Определено не се харесваха.

- Вие имали ли сте трудности с други режисьори?

- Имах трудности да започна в Холивуд, защото не говорех английски.

- Най-скъпоплатената, но не и най-успешната ви роля е в "Упадъкът на Римската империя". Все пак Ридли Скот казва, че неговият "Гладиатор" е вдъхновен от този филм...

- Това беше една от най-трудните ми роли, защото персонажът и сюжетът на филма нямаха абсолютно нищо общо с мен. Критиката буквално ни разкъса на парчета.

- Днес технологиите позволяват епоси да се снимат по-лесно, но навремето е било съвсем различно - огромна площ, хиляди статисти... Какво се е променило за актьорите?

- А, не зная, аз предпочитам да си имам работа с италиански режисьори и да снимам филми от по-малък мащаб. Не че имам нещо против американците...

- Работили сте и с един от най-близките си хора - преди няколко години синът ви Карло ви снима във филма "Между непознати"...

- Трябва да призная, че синът ми ме познава много добре. Написа роля, в която да мога да се разпозная.

- Кой от филмите си предпочитате никога да не бяхте снимали?

- "Мортадела" на Марио Моничели. Беше ужасен! Всъщност Марио не беше виновен, сценарият беше много лош!

- А в кой от филмите, които не сте успели да заснемете, бихте искали да участвате?

- В Холивуд никога не ми даваха да играя италиански персонажи. И когато видях Мерил Стрийп да ме имитира в "Мостовете на Медисън", направо побеснях. Беше нечестно!

- Има ли литературен герой, който бихте искали да пресъздадете на екрана?

- Да, и това желание се предава по наследство. Когато била млада, майка ми била много красива и спечелила конкурс за двойнички на Грета Гарбо. Докато бях малка, тя ми говореше за Ана Каренина - нейната най-велика роля. За мен беше огромно разочарование, че никога не ми предложиха да изиграя Каренина. Играли са я десетки актриси, но не и аз...

- Преди малко споменахте Уолт Дисни. Кой рисуван герой от неговите филми ви е любим?

- Чичо Скрудж.