Лека-полека светнаха се нашите кинаджии да си профилират творбите - да не опитват да набутат в едно всичките си житейски въжделения и гениални размишления, а да хванат конкретна тема, жанр, епоха или поколение, пък да си творят в нишата. В това отношение "Кецове" е в канавата на "Тилт" и се прицелва в горе-долу същата публика, пък дай Боже да има и неговия комерсиален успех. Филмът е хеттрик за актьора Валери Йорданов, който тук дебютира като режисьор (заедно с Иван Владимиров), сценарист и изпълнител на една от главните роли. Последното, прочее, не било планирано - за ролята е ангажиран турският актьор Неджат Ишлер, но нещата се разсъхнали и в последния момент Валери застанал редом с опитните Иван Бърнев и Филип Аврамов, дебютантите Иво Аръков и Васил Драганов и изненадващото откритие Ина Николова, която всъщност учи анимация, и то не в НАТФИЗ.

"Кецове" е писан по действителни случки и хора. Прототипи на героите са шестима вече бивши младежи, днес между 35 и 47 години. Трима от тях отдавна имат своите стабилни семейства и професии, двама - само професии, а шестият щеше да е на 37, обясняват създателите на филма.

Историята е леко банална, но и универсална - за аутсайдерите, приятелството и невъзможното бягство към свободата. Шестимата не се познават, преди да попаднат на пуст плаж. (Прилича на побългарена версия на "Плажът" с Ди Каприо, но не е точно това.) Героите пристигат там по двойки: един е погребал баща си, друг се сбил с неподходящите хора, трети, измамен от гаджето, четвърти вече не понася пияната си майка и работата на строежа... Отначало са скептични един към друг, после хипарският живот ги сближава и променя. Средната част на филма е като албум летни снимки във "Фейсбук" - приятен и навяващ спомени, но прекалено подробен и без особен смисъл. От тези кадри личи колко много се е забавлявал екипът по време на снимачния процес. Тук най-много работа е свършил операторът Рали Ралчев, който смесва реалистичните кадри с особени "сънувани", халюциногенни, уж заснети неумело с любителската камера на един от героите.

Снимките са били на Карадере, един от прочутите "последни девствени плажове" у нас, въпреки че в сюжета всъщност е Иракли. Самият Валери е стар ираклиец, както Ина и още няколко от екипа. Всички тези факти правят "Кецове" задължителен за феновете на този тип почивка, които ще се разнежат от спомени за младостта си; останалите може да изпаднат и в недоумение. Финалът е драматичен, но пази развръзката за последните 10-15 минути и има риск дотогава зрителят да се отегчи. Не се минава без дежурните за българското кино мутри. Промъкват се и лозунги "Да спасим Иракли".

"Кецове" бе отличен на фестивала в Москва и прожектиран в Карлови Вари, което не го прави шедьовър. Средна работа е. Лек, неангажиращ филм с приличен актьорски ансамбъл: най-добре се справят Аръков и непрофесионалистката Ина, талантът на Бърнев е, меко казано, неизползван. Музиката е чудесна.

Режисьорите едва ли ще повторят работата в тандем, но имат потенциал. Сещам се за един пасаж от интервю на Валери Йорданов, който звучи доста по-добре от синопсиса на филма "Кецове": "Плува един кораб, който ние наблюдаваме от плажа, и дъщеря ми казва: "Тате, капитанът на този кораб дали е красив?" И аз й казвам, че със сигурност е красив, защото всички капитани на кораби са красиви. А тя казва:"Можеш ли да доплуваш дотам и да го набиеш?" Аз й казвам: "Защо бе, тате, да го набия?". А тя отговаря: "Защото искам да е разбит и влюбен в мен!"