:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,284,502
Активни 159
Страници 31,144
За един ден 1,302,066
Фина механика

Обобщението е неморално

Поклон пред Сюзан Зонтаг
С обобщаващата сила на репортажната фотография и на първо място на военната се занимава Сюзан Зонтаг в книгата "С внимание към болката на другите" (2003). Според Зонтаг тъкмо фотографията е настроила американския народ срещу войната във Виетнам. И избира за анализ прочутата снимка на Еди Адамс - на нея южновиетнамският ген. Нгуен Нгок Лоан екзекутира заподозрян като член на Виетконг направо на улицата в Сайгон. Когато през 1968 г. спечелилата "Пулицър" снимка се появява из вестниците, мнозина се питат как е възможно САЩ да са съюзник на тъй брутален тип като Лоан. Но самият Адамс по-късно казва, че бруталността тук е акт на отчаяние - според него виетконгецът току-що е застрелял семейството на приятел на генерала. Затова и е допуснал да бъде сниман.

Ето в такъв смисъл



обобщението от кадъра е неморално



Фотографията дава възможност да бъде интерпретирана на място, без двоумене. Защото въздейства мощно и ни убеждава, че е чиста регистрация на фактите, голо доказателство. Но доказателство за какво? Ето големия въпрос.

Зонтаг почина миналия вторник, 28 декември, в Ню Йорк. А с нея, коментираха в сериозната преса на Запад, си отива и едно критическо отношение към много от най-трудно уловимите заблуди на съвременния човек, критическо отношение към новите средства за манипулация.

В аналитичното полезрение на Зонтаг не бе само фотографията. Да, "За фотографията" я прави известна колкото рокпевците, но нейното място като демистификатор е много по-значимо. Първият й сборник с есета носи култовото заглавие "Срещу интерпретацията" (1966), но то няма нищо общо с академичния деконструктивизъм на Йейл и Харвард. "Проектът на интерпретацията до голяма степен е реакционен", твърди тя, но има предвид естетическото предпочитание на читателите или зрителите да остават насаме с произведението на изкуството и да не го споделят с никого. Още с първия си сборник Зонтаг обявява, че класическият потребител на изкуството и самото класическо изкуство са вече само висока мода,



а масовият потребител има съвсем различен свят



Тя е сред най-влиятелните анализатори на масовата култура и на света на медийния човек. Постоянно внимава за политическите манипулации с масите и на това посвещава "Стилове на радикалната воля" (1969) и "Под знака на Сатурн" (1980) - книга, подчертаваща дълбоката й връзка с Валтер Бенямин. Тя анализира съвременната култура и нейната икономика с всичките й морални следствия, без да изпада в морализъм.

И винаги тръгва от корените. В "Омагьосващият фашизъм" говори за Лени Рифенщал и примамките на фашисткото изкуство, но прави алюзии и за други култури на обожествяване на смъртта. "Цветът е черният, материалът е кожата, съблазняването е чистата красота, оправданието е честта, намерението е екстазът, фантазията е смъртта."

Разбира се, твърдението, което използвах в заглавието, е обобщение. И неминуемо ме въвлича в апорията, известна като парадокс на лъжеца. Но който се вълнува от подобни капани, вече е изпаднал в неприсъщ на Зонтаг софизъм. Тя вълнува с абсолютната си конкретност, с това, че отхвърля именно лесното самоподчиняване на идеологиите.



Ясно е, че бе интелектуалец с леви убеждения



Също лошо обобщение. Най-малкото защото понятийната двойка "ляв/десен" се използва широко и у нас, но е натоварена със съвсем друг смисъл. И със сигурност си струва нейният тип критика да бъде положен върху манипулативните стратегии в българската политика и в политиката на българската култура.

Книгите й "Болестта като метафора" (1978) и "СПИН и неговите метафори" (1989) отдавна са се превърнали в крайъгълен камък на изследванията на съвременните митове, създавани от медиите. И в пример за абсолютен успех, що се отнася до четивността, осигурила им световна слава. Те са за морализирането на болестите, използването им като политически оправдания и истерии, от които накрая се стига до политически ползи.

Зонтаг знаеше силата на моралната присъда. Ето защо, когато я поканиха да коментира 11 септември, първите й думи бяха: "Става дума за смелост (не влагам никаква морална оценка) - можем да кажем какво ли не за извършителите на касапницата, само не и че са страхливци." Помним, че точно последното определение



беше превърнато в ключова реплика на Буш



Беше обсебена и от рака. От темата за кошмарния му масов образ, но и от метафората. През 1965 г. подхвърля, че "бялата раса е ракът в историята на човечеството". И много от статиите й са посветени на ужасните последици от налагането на чужди културни рамки върху хората от т. нар. Трети свят.

Когато пише "Болестта като метафора", тъкмо е минала лечение на рак на гърдата. През 1998 г. й бе открита рядка форма на рак на матката, от който почина след шест години, на 71-годишна възраст.

Далеч съм от фатализма и от жалостивостта. Смъртта на един интелектуалец не бива да служи за оправдание на унинието, тя е прекрасен повод да ръкопляскаме на един прекрасно изпълнен, посветен на критиката на поробващите идеологически обобщения пълноценен живот.
14
895
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
03 Януари 2005 23:57
"бялата раса е ракът в историята на човечеството" -
свиня
04 Януари 2005 01:05
Книгата й за болестта като метафора наистина е великолепна. Но оценката й, че атентаторите на нюйоркските кули не били страхливци, т.е. били смелчаци, е абсурдна. Истината за терористите е, че липсата на страх издава психопатна нагласа, а не достойно мислене и поведение. Такива са били и повечето екзекутори на ВМРО.
04 Януари 2005 02:27
Такива са всички убийци и изнасилвачи, които знаят че рискуват да седнат на стола, ама нали са смелчации ......... Тъпа гъска.
04 Януари 2005 02:48
Е, и вие пък сега!Какво очаквате от една самотна стара интелектуалка, с отрязана гърда и болна матка-химни ли да пише!?
04 Януари 2005 09:19
Аз пък се чудя на света, който авторът си е конструирал. Как е възможно тоя човек да си общува с призраци, родени в полунощ в мозъците на иначе качествени хора?
04 Януари 2005 11:52
Всеки гъзомийник и хрантутник на циониста Сорос е калтак и майкопродавец. Тук това е видно.
04 Януари 2005 11:59
Ефтимов,

не ми стана ясно с какво фактът, че убитият виетнамец е убил приятелското семейство ня генерала, променя излъчванет и тнт. на снимката?
04 Януари 2005 12:30
Статията е яка.
Не мисля, че авторът може да бъде турен при хранещите се на софрата на определени фондации. Той спечели преди няколко години конкурс с есе, в което критикуваше определен тип препитаващи се от чуждестранни проекти, а именно представящите българското население като примитивно и невъзприемчиво, с което си осигуряваха възлагането на бъдещи поръчки за изследване на феномена и много бавното му синхронизиране с модерните времена. Абе, казал го беше пределно ясно. Що не го отпечатат отново в "Сега"?
А е добра статията поради ред причини. Накратко: човекът го умее това мисленето.
04 Януари 2005 13:44
Момчета, момчета (и момичета, ако има),

Признайте си, че е по-лесно да пишете глупости и да се изказвате неподготвени (но пък мо-о-о-го оригинални), вместо да се замислите какво се е опитвал да ви каже един очевидно умен човек за една определено много умна и интелигентна жена. Просто използвате цитати от статията, извадени от нейния контекст, а още повече от контекста на книгите й. И вместо да се упражнявате в глупости, вземете прочете нещо, може и да не е на Сюзан Зонтаг, или като за по-лесно (но не и по-просто) намерете и погледайте малко фотографии на Хелмут Нютон.

Много рядко се 'отварям' да пиша по този форум, но в случая две-три безхаберни изказвания ме подразниха много, а ако съм ви засегнал с нещо, извинете ме ...
04 Януари 2005 13:53

Many things in the world have not been named; and many things, even if they have been named, have never been described..Notes On "Camp"


04 Януари 2005 13:58
Категоричността на оценките за Сюзан Зонтаг от форумците е твърде прибързана и повърхностна. Тази самонадеяност на преценките е именно онзи белег за зомбирането на масовия човек, срещу който Зонтаг се опитваше да се бори. Лека и пръст. И вместо да се раздават оценки с лека ръка, по-добре да се прочете и да се осмисли непредубедено и тогава да се критикува... Слабо просветеният е винаги по-опасен от непросветеният.
04 Януари 2005 15:33
Какво я хвалите Зонтаг? Може ли един левичар да мисли нормално? Тя ми напомня Шокхаузен, който след атентата на 22 септември 2001 г. възкликна с искрена възхита: "Това дело е произведение на изкуството!" Да - изкуството на дявола.
04 Януари 2005 16:36
Тая Зонтаг ми е зела гледните точки по почти всички въпроси.
Браво на нея.
Ма Фтимчо с такава дълбока мисла...съмнително е....
04 Януари 2005 19:36
Който смята, че знае по-хубава книга за фотографията от тази на Сюзан Зонтаг, да знае, че нищо не знае.
Евтимов е прав.
Лека й пръст.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД