17 Октомври 2003 07:11
. Богатството на политика е немислимо без бедността на хората Много мръсотия ще излезе на бял свят. Едва тогава Европа и светът ще ни кажат “Честита баня”, убеден е Вежди Рашидов
- Господин Рашидов, мълчанието ви означава ли, че няма какво да ви извади от равновесие? - Всеки повод за мълчание винаги има своите реални подбуди. Когато човек говори, основната цел на едно говорене не трябва да са думи, подредени в празното пространство, особено медийното пространство, а да са послания, които се изпращат, за да могат да бъдат достъпни и осезаеми за хората. Но винаги, когато в обществото има нечуваемост, настъпва мълчанието Онова, което може да извади един човек от баланс и равновесие, за мен това са демагогията, лъжата и словоблудството, отправени от устата на хора, които демонстрират наглост в поведението, смятайки, че всички останали, които ги слушат, са едни идиоти. Именно това е, което би могло да ме извади от равновесие. Защото мълчанието тогава се превръща в мълчалива подкрепа на глупостта.
- Вие бяхте "черна овца" за предишната власт. Говорихте за злоупотребите й, но едва сега някои неща излизат на бял свят. Имаше ли тогава опити да ви запушат устата?
- Аз не знам доколко съм бил черната овца на една или друга власт. Но онова, което бих могъл да кажа за себе си, е, че винаги съм носил това качество за добро или за зло - да реагирам на всяка глупост, в която като че ли някой непрекъснато ни смята за недоразвити глупаци. Разбира се, това не се харесва на много хора, особено когато са на власт. Мисля, че имах достойнството ясно и открито да казвам още от самото управление на предишната власт, че идват хора алчни за власт и прекалено бедни. Чийто единствен интерес е бързото забогатяване. Тези хора винаги ми напомнят онази случка със Сталин, който кани Максим Горки да убеди руския народ, че бедността не е порок. Но не бива да забравяме, че на това Гогол е отговорил: не е порок, а е свинщина. Именно този двигател беше основното, което ръководеше бедните и никому неизвестни хора от драгалевските покрайнини и какви ли не други краища на България, да се затичат към политиката и властта. Защото вече и на децата е ясно, че политиката и властта в България са средство за забогатяване. Именно затова сме свидетели на българския синдром - когато бедните политици за един мандат стават много богати, то богатите българи са обречени да станат бедни.
- Вашият коментар за скандала с 200 000-те долара на Чорни... - За ме е доста смехотворен целият този скандал. Не е тайна, че по улиците упорито се говори за не по-малко от двеста милиона долара придобити от "човека". А ние си говорим за някакви си джобни от 200 000 долара. Но ако погледнем сериозно - учудвам се с какво може да се съизмерва тази наглост. Да приемеш такава сума, да знаеш името на фирмата, но да не знаеш кой е собственикът на тези пари. Това ми напомня имотната декларация на господин Костов, когато ставаше министър-председател. Беше писал тогава, че къщата, в която живее, не е негова, а на съпругата му. То човек да остане с чувството, че горкият едва ли не живее под моста в Драгалевци. Или пък ако живее в къщата на съпругата си, не помни името на собственичката.
- Морално ли е да се вземат пари от човек, който преди това си изгонил от страната?
- Наглостта и алчността нямат граници.
- Кога се усъмнихте за първи път в морала на тогавашния министър-председател?
- Още с появата му. Обществото ни винаги е имало къса памет .В определени моменти това не е лошо, но историята все пак е история именно за да съхрани паметта на времето. Бих припомнил само, че за да преподаваш във висш политически институт по онова "омразно време", то трябваха най-малко двама гаранти, един препоръчител и една характеристика. А да не забравяме, че съпругата му не беше обикновен, безобиден редови член на "омразната" на семейството комунистическа партия, а партиен секретар. Именно хората, които претворяваха в живи дела решенията на тази партия. Така че лъжата започна от самото начало. За мен беше съмнителна тази неистова омраза към ченгетата и комунистите. Това винаги ми напомня за "крадеца, който вика: Дръжте крадеца".
- Костов дойде на власт и благодарение на интелектуалците. Как се чувстват те сега след последните разкрития?
- Днес съм свидетел как много от сервилните и слугински хора, наречени интелектуалци, с охота плюят и негодуват срещу управлението на Костов. Това не само че е недостойно, но е и предателство. За което Костов е прав. По-достойно е да имаш мъжеството и смелостта да реагираш тогава, когато той
държеше репресивните лостове на реалната власт
А инак преди няколко години си позволих да кажа, че ще се радвам да видя в България политик не дошъл на власт, снимал се с цялата интелигенция, а да си отиде от властта с тази снимка.
- По Би Ти Ви Иван Костов каза, че падат маските. Коя негова маска падна според вас?
- Не зная коя маска би трябвало да падне, тъй като ние и без маски изглеждаме маскирани. Онова, което пролича отново, е, че този човек е изтъкан от злопаметност, омраза и от една гениална разрушителна сила. Един човек, когото не подмина неизлечимата болест на всеки политик "Наполеонов синдром". За съжаление това намирисваше на болшевизъм. Ако по времето на социализма трябваше да бъде унищожен и смачкан един човек, той се нарочваше за шпионин
В новата история на България този синдром се замени с набелязания общ враг. Нека не забравяме времето, когато, за да омаскарят някого, го наричаха мултак, овергазовист, орионист, олимпиец и какво ли не. А днес новият обект, нарочен за враг, е партията на чорновистите. Скучно и жалко. Нека не забравяме, че закономерността на бумеранга е закономерност на самия живот.
- Какъв трябва да е моралът на днешните политици? - Много често се казва, че политиката е мръсна работа. А всяка мръсна работа, за да е мръсна, се извършва от нечисти хора. Майсторите на тази нечистотия си остават винаги политиците. Това ми напомня на един виц - когато се запушва квартална фекалия, се появяват майсторът и чиракът, за да изчистят плувналата в изпражнения улица. Майсторът се гмурка и през пет минути иска ключ пет, десет, двайсет. След отпушването на канала, забърсвайки се, той се обръща към чирака и мъдро му казва: Учи, момче, учи, инак цял живот ключове ще подаваш. Най-тъжното е, че този политически синдром не е само Костовият синдром, това е синдром на почти всички партии, които все повече добиват вид на финансови корпорации
И тъй като по пътя ни за Европа сигурно ще се наложи да си вземем оня пореден душ, за да прекрачим по-чисти, все повече политици ще трябва да оставят своята кир в общественото пространство. Защото не виждам как по друг начин светът и Европа ще ни кажат "Честита баня!".
Иван Матанов
|