:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 388,399,850
Активни 135
Страници 8,391
За един ден 1,302,066
Кулинария

Из историята на баклавата

У нас този десерт често се оказва зареден с политически подтекст
Вече повече от десет години на Рамазан байрам Ахмед Доган черпи политически партньори и опоненти в парламента с баклава. Повечето депутати лековерно посягаха към това сложно и изкусително ястие и след време разбираха, че след като са си засладили хубаво с баклавата на Сокола, ще трябва да му сърбат и попарата. Иначе казано, баклавата не е обикновен десерт, тя е също така и тънък политически знак.

Точният произход на това забележително лакомство е трудно да се установи, поради което повечето народи, населяващи Близкия изток, често заявяват претенции за авторство. Изглежда около VIII век пр. Хр. някакъв десерт, приготвен от точени кори с мед и счукани ядки и изпечен на фурна, е бил известен в Месопотамия. Най-вероятно асирийците първи познали неговия вкус. Баклавата още от древността била ястие за богати трапези в празнични дни. Впрочем до края на XIX век тя е смятана за луксозен десерт.

Гръцки търговци през Античността я пренесли по Източното Средиземноморие, откъдето по-късно влязла и в римската кухня. Преминавайки различни етнически граници, през вековете баклавата обогатявала своите вкусови нюанси. Смята се, че арменците първи добавили в съставките канела и карамфил, а арабите я подправили с розова вода и кардамон.

Още преди падането на Византия под османска власт (1453 г.) баклавата била широко позната в целия Близък изток. Да се твърди, че тя е турски принос в кулинарията, би било невярно, въпреки че тъкмо в кухните на турските султани, везири и паши сладкарското изкуство достигнало забележителни стандарти в периода XV-XVIII век. Често длъжността готвач в техните домове заемали представители на някой от многобройните етноси в империята - гърци, арменци, сърби, египтяни и т.н. Турската империя в годините на своята най-голяма мощ всъщност владеела една обширна територия, която съвпада с историческата зона на баклавата - Мала Азия, Армения, Гърция, Балканите, Ирак, Палестина, Египет и Северна Африка.

Допълнителна причина за особената популярност на този десерт в ислямския свят е вярването, че двете основни съставки - медът (захарта) и ядките са афродизиаци. Подобни свойства се приписвали също на канелата, карамфила и кардамона.

В края на XVIII в. баклавата достигнала своето съвършенство и оттогава нищо в нейното приготвяне не се е променило. По време на Френската революция един от придворните готвачи на Мария Антоанета, господин Гийом, се озовал в Константинопол, където изучил в детайли турското сладкарско изкуство. Когато се прибрал в Париж, пуснал на пазара "френска баклава". Разликата била единствено в сгъването на корите и формата на парчетата.

Специалното значение на баклавата в живота на турците пролича преди година по време на Световното първенство по футбол в Южна Кореа. Тогава в. "Хюриет" съобщи, че турският национален отбор си носи един тон баклава. Точно преди полуфиналите запасите свършили и се наложило да пращат нови количества, които явно са пристигнали навреме, защото турците играха добре на последните си мачове и за изненада на целия свят и на самите себе си се класираха трети.





Гръцка баклава

Продукти: 500 г фини кори за баница, 3 ч. ч. смлени бадеми, 250 г краве масло, няколко капки розова вода. За сиропа: 4 ч. ч. захар, 2 ч. ч. вода, сок от четвърт лимон.

Бадемите се накисват за няколко минути в кипяща вода, обелват се и се изсушават за 3 минути в гореща фурна. След това се смилат. Дъното на квадратна тавичка се намазва с разтопеното на слаб огън масло. Отгоре се разстилат последователно четири кори, като всяка се намазва с масло. Върху тях се наръсват част от смлените ядки. Отново се разстилат още две кори, мажат се с масло и се наръсват с бадеми. Процедурата се повтаря още един път и най-отгоре се нареждат пет кори. Баклавата се нарязва с остър нож на квадрати и всяко парче отгоре се украсява с цели бадеми. Напръсква се с розова вода и се пече в загрята фурна (180 градуса) около 30 минути до златистокафяво. Захарта се сварява с водата и лимоновия сок, докато леко се сгъсти. Сваля се от огъня и се оставя да се охлади. Тавата с изпечената баклава се залива с охладения сироп и се оставя една нощ да се напои.



Баклава с орехи

Продукти: 500 г фини кори за баница, 250 г масло, 200 г ситно счукани орехови ядки, 1 ч. л. настъргана лимонова кора, 5 г канела, 400 г захар, няколко зърна дъвка, 2 ч. ч. вода.

Половината от корите се нареждат в намаслена тавичка. Отгоре се разстилат на равномерен пласт ореховите ядки, смесени с канелата и лимоновата кора и се покриват с останалите кори. Баклавата се нарязва с остър нож на квадрати или ромбове и се залива по разрезите със загрятото масло. Пече се отначало в силна, а след това в по-слаба фурна, докато се зачерви. След като изстине, баклавата се залива с горещ сироп, приготвен от захарта и водата, ароматизиран с дъвката. Оставя се едно денонощие да се напои със сиропа.



Баклава с орехи, смокини и стафиди

Продукти: за тестото - 300 г брашно, 300 г краве масло, 0,5 ч. ч. хладка вода, сол; за пълнежа и сиропа - 2 ч. ч. захар, 1 ч. ч. вода, по половин ч. ч. счукани орехи, нарязани на ситно сушени смокини и стафиди, сок от един лимон, 1 ванилия, настъргана лимонова кора.

Маслото се смесва с една трета от брашното, оформя се на калъпче и се оставя в хладилника да се стегне. От останалото брашно, водата и сол се омесва еластично тесто, което се покрива с влажна кърпа и също се оставя в хладилника. След около час тестото се разточва на правоъгълник, в чиято среда се поставя масленото калъпче и се завива от четирите страни с тестото. Отново се разточва и отново се сгъват четирите краища. Това се повтаря още няколко пъти. Тестото се оставя още половин час в хладилника и отново се разточва. Това се прави още три пъти през половин час. После се разточва на тънка кора и се разрязва на две. Едната кора се разстила в тавичка и отгоре се наръсва сместа от орехите, половин ч.ч. захар, смокините, стафидите и настърганата лимонова кора. Плънката се покрива с другата кора и баклавата се нарязва на ромбоиди или триъгълници. Пече се в предварително загрята фурна (220 градуса). От останалата захар, водата, лимоновия сок и ванилията се сварява сироп, с който след охлаждане се залива горещата баклава.



Страницата подготви: Ясен Бориславов
3481
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД