:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,913,344
Активни 197
Страници 21,440
За един ден 1,302,066
Интервю

Димитър Коруджиев: В ход е опит за психическо и дори физическо унищожение на Костов

Отстраняването на бившия премиер ще бъде краят на сегашното СДС, смята писателят
Снимка: Александър Михайлов
Димитър Коруджиев е роден в София през 1941 г. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като редактор в сп. "Пламък", сп. "Съвременник", в. "Народна култура", изд. "Български писател". Има над 20 книги, най-известните от които са "Градината с косовете", "Домът на Алма", "Фантазия за Сашо Сладура", "Християнската свобода" и др.

Един от основателите на СДС. В неговия дом в началото на 90-а е създаден първият брой на в. "Демокрация". Председател на Движение "Християнско възраждане", което развива широка дейност по вероучение. От 1997 до 2001 г. - член на НСРТ.

--------------



- Вие винаги сте се афиширали като твърд седесар. В каква кондиция се намират днес твърдите седесари?

- Те са в такова трудно положение, както, да речем, преди изборите от 1991 г., макар по други причини. И това ги поставя пред избор. Не зная доколко този факт се осъзнава от всички, които работят за едно СДС без Иван Костов, едно много "по-меко" СДС, което ще се обедини веднага с другите десни сили. Става дума за голяма, много силна кампания, в която са се включили с привидна загриженост и хора, които никога не са обичали СДС. Затова трябва да се отнасяме внимателно и даже подозрително към нея. Най-важното е какво мисли и какво осъзнава сегашното ръководство на СДС.

Загубата на Надя Михайлова на кметските избори е едно предупреждение. Част от седесарите не излязоха да гласуват за нея. А тази партия, както впрочем и всяка друга, това са хилядите й привърженици, не ръководството. Този прост факт се забравя, а и още нещо - става дума за най-политически грамотните, устойчиви и непримирими хора в България, които не се влияят от никаква пропаганда. Също толкова ясен факт е, че голямата, даже много голямата част от тях считат за свой лидер Иван Костов. Това пролича на предизборния митинг в София.



------------

Костов е човекът, който олицетворява нещата, които седесарите винаги са харесвали - радикално поведение, ясна обособеност и независимост на организацията, отказ да се забрави комунистическото минало, дела, а не думи, ясна посока. Със сигурност мога да кажа, че отстраняването на Костов ще бъде голяма грешка и краят на сегашното СДС.

------------



Тогава ще има два варианта. Или седесарите след 14 години на борби, победи и разочарования ще зарежат всичко и ще се дезинтерисират от политиката, или ще тръгнат след Костов, ако той създаде нова партия. Вторият вариант, за който съвсем доскоро никой не е и помислял, може би не е толкова страшен. Тези хора ще бъдат спасени за гражданското общество. Разбира се, не бих желал Надя Михайлова и останалите в ръководството на СДС да преживеят такива неща. Но ако хорът на сирените ги приспи, всичко казано може да се случи.

- Какви са вашите лични забележки - като един от основателите на СДС - към Надежда Михайлова?

- Тя също е много отдавна между нас. Беше твърде успешен външен министър, който направи доста за България. По принцип аз й вярвам. Но също така споделям упреците, че в продължение на две години СДС не направи почти нищо, не роди идеи, които да го съживят. Приемаше атаките срещу своето управление като боксова круша и с някаква неоправдана гузност, без да изтъкне смело, че това управление бе единствено успешното и спасително за България в последните 14 години.

Разбира се, атаката беше страхотна, сините политици и интелектуалци бяха цензурирани, просто не им се даваше думата. На българите се внушаваше, че СДС е ограбил държавата. Тези бързи обединения в нощта на изборите също озадачиха хората, видяха им се лековати.

- Има ли резон в наблюденията на коментатори, че на общия фон на политическата класа обвиненията към Костов всъщност го легитимират като единствената валидна морална парадигма в родния ни политически пейзаж и по този начин още повече извисяват неговия ръст?

- Не зная дали трябва да се формулира точно по този начин, но сигурно всеки мислещ човек разбира, че на толкова дълга атака, след като от години не е във властта, може да бъде подложена само голяма личност, от която мнозина се страхуват.



--------------

Почти всички политици у нас са комплексирани от Костов. Всъщност няма какво да крием, става дума за един опит за психическо и дори физическо унищожение на този човек. Нека всеки, участвал в кампанията, се запита какво би издържал от онова, което понесе Костов.

Генералната битка е с отстраняването му най-после да се пречупи СДС, характерът на СДС.

-------------



- Вие през цялото време говорите за твърдите седесари, които все пак са ограничен брой хора. Какво ще кажете на другите, на негласувалите, да речем?

- Твърдите седесари наистина не са голям процент от българите, но такива хора движат историята. Изминалите години го доказаха, особено в периода 1989-1997 г. Не изключвам, разбира се, възможността те да продължат да намаляват, да се уморят, да изгубят стимул за обществен живот. Това всъщност се цели и в момента. Нека негласувалите да си дадат сметка, че за 4 години СДС не можеше да направи всичко. Той завари една непокътната държавна икономическа система, празна хазна, убийствена инфлация и мафиотска мрежа, родила се при управлението на Беров и врасната в държавата при управлението на Виденов. Цялата икономическа система, както и законовата система бяха променени. Това е основата, благодарение на която се движим към Европейския съюз.

На СДС не му стигна времето да убеди хората, че трябва да поемат съдбата си в своите собствени ръце и да им помогне. Това би било решаващият психологически и граждански поврат в България, истинско завръщане към изгубените корени на българския личен прагматизъм, способност за самостоятелен риск, отговорност и почтеност в деловите отношения. Разбира се, като водя този разговор, аз продължавам да изпитвам един страх, че собствеността вече е разпределена между местните феодали в по-дълбоката провинция и хората с тъмно и насилствено минало в големите градове, че връзките между мафията, правораздавателната система и част от политиците са много здрави, че корупцията е овладяла всички институции и в крайна сметка тези твърди седесари са може би само бедни донкихотовци, които разчитат на една личност и на своята воля в безнадеждна и неравностойна борба. Може би мафията ни се смее на ума. Имам чувството, че всички ги е страх, включително медиите и съдът.

- Какъв изход виждате от тази зловеща картина?

- Само надеждата, че в Европейския съюз няма да ни търпят, ако не се промени нещо.

- В отговорите ви досега изобщо не се промъкна характерният кобургготски нос? Вие май жалите нещо царя, г-н Коруджиев - нещо, което ми е правило впечатление и при предишни интервюта.

- НДСВ ще управлява още година и половина и явно няма да спечели следващите избори. Анализът на неговото управление е едно, а загубването на чувство за историчност, което и без това притежаваме в малка степен, е друго. Царят не е просто един политик, който се явява и изчезва. Неговото семейство е част от новата българска история, от едно време, което е имало много силни периоди - шейсетте години между петвековното робство и комунистическия режим. Изключително важен период, когато сме изградили почти от нищото, но на базата на вековните ни добродетели много неща - икономика, култура, интелигенция, манталитет и мислене на цивилизовани хора. Не бих искал да губим това съзнание, особено сега, когато глобализацията нанася удар на традициите и чувството за минало.

- Ако се чуете с Иван Костов по телефона, какво ще му кажете?

- Да издържи естествено. Това ще бъде голям човешки подвиг, голям пример, защото никой не е бил подлаган на подобна морална инквизиция. Биха го направили малцина, но той има духовна мотивация и точно в това е разликата с много други хора.

- Г-н Коруджиев, вие знаете много неща, включително и за синьото управление, за които не сте се произнесъл. Не е ли дошъл вече моментът в това съвсем гроги като морал общество да започне да се казва цялата истина - като единственото животоспасяващо средство? Цялата истина.

- От кого? Аз съм съгласен да говоря и за управлението на СДС, но не при тези обстоятелства, когато всички говорят само за управлението на СДС. Нужно е да има безпристрастни медии. Историята на България през последните 14 години е процес, пълен с обрати, политически предателства, свързани и с икономически интереси, с появата и развитието на мафията и т. н. Генезисът е в 80-те години, в подготовката тогава икономическата власт да остане при новите условия в същите хора, в изнесените от Луканов милиарди и изкуственото обедняване на обществото, за да падне обвинението върху демокрацията, в нарочно забавената приватизация, за да се "източат" предприятията, в съсипването на християнските добродетели през комунистическата епоха, на старите български добродетели - истинската причина за днешната безнравственост, и т. н.



-------------

Цинизмът на днешното ни общество е и в това, че причините за явленията се подменят. Наистина е постижение, че успяхме да направим нещо в целия този хаос, за да тръгнем към Европа - единственото ни спасение, иначе щяхме да сме в ОНД. И това го дължим на тези четири години, когато управляваше СДС.

-------------



Тъй че за мен е утопия в момента да мислим, че може да се каже цялата истина. Къде, от кого? Кой ще допусне да се анализира един процес, пълен с лъжи, насилие, подкупност?

- Писателят днес в България трагическа фигура ли е?

- И да, и не. Ако е моралист, усилията му да каже истината, макар и по художествен път, са глас в пустинята и се подминават. Но е от малкото хора, които могат да дадат духовно упование на другите. Това е много важно, защото масовите внушения, че сме нещастни и обречени, че живеем в най-ужасната страна, водят дотам, че мнозина губят достойнството си на човешки същества. Разбира се, книги не се купуват. Но един човек с позиция и добро перо може да направи много, ако пише редовно в печатните медии. Само че голяма част от моите колеги, едни от най-благородните хора, които биха могли да направят това, са забравени, може би съзнателно. Писателят е трагична фигура главно тогава, когато сърцето му се къса, знае какво трябва да каже, но не му се позволява.
98
1291
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
98
 Видими 
14 Ноември 2003 22:06
Горкият човечец, така и ще си отиде, със сините очила.
-
А на Костов ще му е трудно да забрави комунизма като споделя леглото с една комунистическа партийна секретарка
14 Ноември 2003 22:15
Боже , Боже колко глупости могот да се кажат на една страница. Този Коруджиев е просто върхът. Рядко съм срещал човек с по - ортодоксални кому.. пардон седесарски / дано несъм обидил накой / заблуди. Все едно слушам зам. секретар по политпросветета от 1983 г.
14 Ноември 2003 22:15
Благодаря на Димитър Коруджиев за мъдрите , изстрадани думи.
Благодаря на любимия си вестник "Сега", че му е предоставил възможност да каже най-сетне истината, която и аз споделям.


- Ако се чуете с Иван Костов по телефона, какво ще му кажете?
- Да издържи естествено. Това ще бъде голям човешки подвиг, голям пример, защото никой не е бил подлаган на подобна морална инквизиция. Биха го направили малцина, но той има духовна мотивация и точно в това е разликата с много други хора.



Ако можех, бих казала същото на Иван Костов.


Редактирано от - Miranda на 15/11/2003 г/ 07:37:57

14 Ноември 2003 22:17
бе ти ако можеш и свирка че му врътнеш
14 Ноември 2003 22:21
Чакаме мнението на дежурния милиционер SultanBG!
14 Ноември 2003 22:26
КОРУДЖИЕВ,
14 Ноември 2003 22:31
Коруджиев, кой че трепе Командирино?!?
Ей, ако знаеш нещо, а не казваш, мисли му,
съгласно Наказателния кодекс си вътре с двата
крака за укриване и Параграфа че ти го каже,
да знаеш!
Бързо си казвай сичко на бат Бойко!
14 Ноември 2003 22:36
"Да издържи".

Ако Костов пречеше на мафията /наша или чужда/ или на бившата държавна сигурност, отдавна щеше да е на два метра под земята.
14 Ноември 2003 22:40
Ех Коруджиев, Коруджиев,
Уважавам ентусиазма Ви по отминалите сини командирски партизански времена!!! Да, ама не.
14 Ноември 2003 22:59
Г-на Куруджиев не можа да стигне никога истинските Седесари - по простата причина че не ги познава, а и те тичат много по напред от него може би 14 години , или нещо такова ?!?!?!?
14 Ноември 2003 23:00
истинските седесари са като житни бегачи - откаде мина сичко опаса
14 Ноември 2003 23:33
Нито ден без Костов в медиите! Има явно голяма група журналисти, които се възбуждат при произнасянето на името му. И едно молба към СЕГА – аз знам, че вие сте една обективна медия, която никога не би се занимавала с провокативни публикации, но друга някоя лековерна душа може да съзре известен злонравен умисъл във изваждането на Коруджиев от нафталина да говори за СДС. И за това, за баланс – искам др. събота Велко Вълканов за БСП или Клара за Жан!
14 Ноември 2003 23:47
Зле. И въпросите кофти, пък отговорите не ми се коментират даже. За отговор по същество и факти- вижте форума десет години назад.
Изчетох горното по изключение много внимателно, защото покойната ми майка харесваше книгите и статиите на Коруджиев.
Към Простотия/ с молба/ - a и следващите в уикенда- пожалете интервюирания, тук наистина лъха древна романтика, антична трагедия и пепел от рози.
14 Ноември 2003 23:49
Миранда, защо пишеш "истината" за Костов в кавички?!?
15 Ноември 2003 03:46
Смятам, че Димитър Коруджиев е прав...........
15 Ноември 2003 03:53
Не може да се отрече, че Димитър Коруджиев защитава позицията си не като дребен партизанин, а с достойнство на човек, който има усет за история.
15 Ноември 2003 04:02
Ох, поплачете си мили седесрски душици.Откачалката Коруджиев даде тон.Сега е ред на оплаквачките от Форума.Няма да ги изброявам, за да не засегна нежните им , изртерзани СДС-души , от неправилно подреждане.
15 Ноември 2003 04:22
Глупаво е да се сужаляват хора които сами са си избрали своя пут в зивота.Ако може6 да носи6 бои става6 боксиор.Ако може6 да носи6 пиене и ядене на аванта става6 поп.И ако мже6 да носи6 псувни, хра4ене по теб от цел народ става6 политик.Но целта оправдава кокала.....
15 Ноември 2003 05:00
"O-o-o-x..."

Patilanec
15 Ноември 2003 05:50
Не стига само да си майстор на словото, трябва да има и какво да кажеш...А кокото до това (цитирам) "Наистина е постижение, че успяхме да направим нещо в целия този хаос, за да тръгнем към Европа - единственото ни спасение, иначе щяхме да сме в ОНД. И това го дължим на тези четири години, когато управляваше СДС"(край на цитата) - по голяма глупост не бях чел скоро...Но това ли , Тиме, ти му викаш усет за история?...
15 Ноември 2003 07:47
Писи , и аз не знам защо.
Може би, за да отделя истината, която аз споделям от истините на много други, които всеки ден чета тук.
Но го коригирах, благодаря ти.


Не става дума за нежни и сурови души.
Става дума за отношението към един човек, измъкнал ни от блатото, в което бяхме затънали.
И друг път съм го казвала, но пак ще се повторя-плаши ме тази неблагодарност, несправедливост.
Но тя не е само от днес явно.
Примери в историята ни, колкото щеш.
Иначе другаде щяхме да стоим сега, но съдба...



Редактирано от - Miranda на 15/11/2003 г/ 07:48:59

15 Ноември 2003 09:12
Прав е Куруджата! Так нИзя, товариЩи!
15 Ноември 2003 09:56
Разбира се, книги не се купуват. Но един човек с позиция и добро перо може да направи много, ако пише редовно в печатните медии. Само че голяма част от моите колеги, едни от най-благородните хора, които биха могли да направят това, са забравени, може би съзнателно. Писателят е трагична фигура главно тогава, когато сърцето му се къса, знае какво трябва да каже, но не му се позволява.




Питане:


Кои са злодеите, които пречат на трагичните български писатели да пишат? И поименно, Коруджиев, поименно.
15 Ноември 2003 10:30
Като си го спомням, какви ги вършеше в НСРТ само...
Със същите благи доводи.
15 Ноември 2003 11:13
Понеже медиите в България са склонни да изкривяват действителността, най-добре е да се четат мненията на чуждите медии за България. В същата тази статия на "Economist", за която Симеон изпрати писмо до редакцията, защото се чувставал обиден, черно на бяло е написано, че СДС спаси страната от разрухата, до която я беше довела БСП и остави на следващото правителство подобряваще се икономика. Кратко и ясно.

Редактирано от - Cruella de Vil на 15/11/2003 г/ 11:18:31

15 Ноември 2003 12:05
Костов не е единственият под атака, драги !!!
Беров вече 9 години е смазван психически, въпреки че неговото правителсвто беше и е с най-високия рейтинг към момента на сдаване на властта. Той, Беров, е атакуван винаги с една цел да блесне Костов като велик, сюблимен, непобедим (по Гео Милев).
А на мен лично ми е омръзнало да слушам само за Костов. или ще го светославят или оплюват, а той не заслужава и двете. редно му е да му се даде спокойствие да се оттегли спокойно и с известно достойнство от политиката.
не го виждам пак нито като председател на партия , нито като премиер, нито като президент.
15 Ноември 2003 12:08
Съдейки по снимката и статията-още един типичен недоклатен седераст, тип Недялко дудука, Вили кавала и Фил К .Как пък не извадиха едно нормално лице...
15 Ноември 2003 12:39
Браво, КРУЕЛА, "Когато фактите говорят и боговете мълчат".
Колкото до Костов Виждаме го и за председател на партия, и за министър-председател и за президент
.
15 Ноември 2003 12:46
И по татово време нямаше такива близачи!!!! Тоя плазмодии пише такива смешки , че да се смееш или да плачеш!!! Може би това е предизвикателството на старото време!! За снимката съм съгласен, типичен "оли" Запредвижданията му - глупости - одавна мина времето на площадния антикомунизъм!!! Ако СДС иска да съществува трябва да се откаже от костовизма!!!! Иначе крах
15 Ноември 2003 12:59
Боже , божеее представяте ли си ако този нещастен праведник имаше и власт? Жална ни майка!
Круела де Вил има право, за всичко онова , което беше започнато и направено , по време на правителството но Иван Костов, трябва да съм идиот за да не го призная.Питам се обаче , какво трябва да бъда , че да не забележа всички безобразия се правеха по негово време и някои продължават, но по-трудно и сега?
Сегашното правителство...то си знае!
15 Ноември 2003 13:17
Щтирлиц
Ма , как не та угадих при първото четене?!?!
Бравос!
15 Ноември 2003 13:24
Cruella , .



Разбира се, Не минавам оттук, и аз го виждам като водещ политик и в бъдеще.
15 Ноември 2003 14:19
Ето Го , той Е, най после дойде и неговия звезден МИГ!!! Куроджиев това е бългоарския Дон Кихот бленуваш за минало величие , на минали бешели времена !!!Каузата на СДС е заплашена, Но има ЕС -той няма да допусне други освен Костов!!! Абе, куроджиев, в ЕС има " социалдемократически правителста- в поетичния ти мозък липства грам разсъдък!! Всички СДСта по всичката планета те цитират...Може сега историчппримери /защо толкоз хабене заради еидин Глупак!!!
15 Ноември 2003 14:45
Ако прочетем, думите на Коруджиев така: “В ход е опит за психическо и дори физическо унищожение на българите” – ще бъдем най-близо до истината. Бени – преди 10г. в БГ нямаше интернет, както и преди 20г., тъй че нема дека да се види форума оттогава. Иначе от Коруджиев наистина лъха на дон кихотовска романтика, като изключим ореола около Ваньо командирина.
15 Ноември 2003 14:48
КОСТОВ Е ПРЕСТУПНИК, ТОИ ЗАГРАБИ ОГРОМЕН ДQЛ ОТ БУЛГАРСКИQ ТУРИЗУМ ЧРЕЗ ПОСТАВЕНОТО СИ ЛИЦЕ СЛАВЧО ХРИСТОВ-УВАЯЕМИ ФОРУМЦИ НИКОГА НЕ ЗАБРАВQИТЕ ТОЗИ ПРОСТИЧУК ФАКТ.
ЕСТЕСТВЕНО ЦАРQ С НЕГОВИТЕ 169 МИЛИОНА В ИМОТИ НЕ ОСТАНА ПО-НАЗАД
15 Ноември 2003 15:22
Простотия това определение за седесарите откъде го измисли?просто но много точно еввала ти правя.
15 Ноември 2003 15:31
[/darkbl ue]Прав е Коруджиев, а истината боли, явно че се върви към една партия на Костов и това е чудесно, най-после ще се знаем колко сме и какво можем! Не съм съгласен с Коруджиев, когато по този начин се опитва да спаси фасона на Кобурга, заради съмнителни "стари заслуги" на династията...
15 Ноември 2003 16:15
Мафията е като вярно куче. Една порода.
Никога не посяга на стопанина си.

15 Ноември 2003 16:24
Миранда, Светло пиво радостно е че не всички в Отечеството са изгубили чувството си за реалност...и че Коруджиев казва едно към едно това, което е необходимо днес - Костов да вдигне глава и да оглави СДС. За да излезем от безпътицата в която ни вкара безличната политика на сегашното ръководство. Убеден съм, че и на нашата улица ще изгрее слънце и надеждите на хората за силно и принципно управление ще се сбъднат, както съм УБЕДЕН, че Костов [b]ще се върне на бял кон в политиката!
15 Ноември 2003 16:29
Коруджиев ми стана ясен в морално отношение по време на гилотинирането на "Хоризонт".
А иначе какво да го чета за СДС - вижте по-долу в "Култура" анализа "Да гласуваш за кауза" на едно сравнително младо момче - Марио Коев (1966, София), учил в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", ръкоположен за свещеник през 1995.
Точно и ясно.
http://www.online.bg/kultura/
15 Ноември 2003 16:33
Имайки в предвид тена - бял ат ще му отива на Костов, ама дали ще може да го яха се чудя.Затуй по-добре да използва некое дарение за обучение и по езда...
15 Ноември 2003 17:11
Eh ot tija komunqgi nqma da se oturveme...
Edin den kato Kostov otnovo doyde na vlast, izkam da wida si4ki komunqgi i t.n nacionalisti dolu kadeto im e mqstoto.Kak da ne zavijdash na Kostov, samo si otvarq ustata i posle polowin godina kompromati, dogatki, zlobni napadki ot ruskite podlogi i promitite bulgarski mozuci...
Eh Kostov kaji kak go pravish toq nomer
15 Ноември 2003 17:39
GanЮгоTree ами наверно искала съм да кажа- форума като отражение и мнения за събитийната ни динамична история десет години назад. А чета форума на Сега от 3 години, верно. Нета в останалите до 10 съм сънувала.
.
15 Ноември 2003 19:25
На първо време- "Реквием в тъмносиньо" в горната Политика. Наум, Сабахатин Али, нещата от днешния живот с поглед надълбоко.
Коруджиев-есетата в Демокрация четяхме призори, докопали вестника след дълго чакане.
Но това време е минало незабравимо, необратимо, нереално, лъжа без полвина за някои, религия за други, нафталин за трети. И доста имане за четвърти, дето ни излъгаха във вярата ни, не щяхме друго.
Тъй че уважаеми СултанБг, не си зачерняй обзора всеобхватно, обидно е.
15 Ноември 2003 20:04
Бени, не те разбрах добре.
За мен, мафията е Иван Костов, негови приятели или кучета от прокуратурата, съда, силовите ведомства. Той ги държи здраво. Когато Костов загуби изборите, той ги обиколи всичките, размениха си пароли, сувенири и клетви за преданост и единодействие. Главният им враг стана Н.В. Мръсните комунисти бяха оставяни на по-заден план.
Сега тези, които се гърмят по улици и площади са аргатите и помиярите на мафията. Самата мафия управлява и граби държавата, както и народа.

15 Ноември 2003 20:47
Сериозно ли говориш? Сигурен ли си?
По-добре не ми отговаряй, че ще изникне Параграфа трийсе девети, с вода от изворите правосъдни.
Пък по комшийска линия не бива да ни нападат.
15 Ноември 2003 21:22
КОРУДЖИЕВУ[ /red]


1 Тимотей 6:9-19

9 А ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел.
10 Защото корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки.


ПЕСНЯ О ПАВЛИКЕ МОРОЗОВЕ

(музыка - Ф. Сабо, слова - С. Михалков)
Пионерский ансамбль, 1938 г.


Залегла тайга в тумане сером
От большого тракта в стороне.
Для ребят хорошим был примером
На деревне Паша-пионер.

Был с врагом в борьбе Морозов Павел,
И других бороться с ним учил.
Перед всей деревней выступая,
Своего отца разоблачил!

За селом цвели густые травы,
Колосился хлеб в полях, звеня.
За отца жестокою расправой
Угрожала Павлику родня.

И, однажды, в тихий вечер летний,
В тихий час, когда не дрогнет лист,
Из тайги с братишкой малолетним
Не вернулся Паша-коммунист.

Собирала ночь седые тучи,
Расходился ливнем дождь прямой.
Пионер, один из самых лучших,
Не вернулся в эту ночь домой!

Поднимал рассвет зарницы знамя
От большого тракта в стороне.
Был убит Морозов кулаками,
Был в тайге зарезан пионер!

К их убийцам ненависть утроив,
Потеряв бойцов в своих рядах,
Про дела погибшего героя
Не забыть ребятам никогда!

Омразата е най-достъпният и всеобхватен фактор за сплотяване на масовите движения. Тя изтръгва и запраща индивида надалеч от неговото собствено Аз, прави го безразличен към собственото му благосъстояние и бъдеще, освобождава го от всякаква завист, себичност и егоистични амбиции. Той се превръща в анонимна частица, изгаряща от копнеж да се претопи и слее със себеподобните си в една огромна, пламтяща маса. Хайне е казал, че това, което християнската любов не може да направи, се постига от общата омраза. Масовите движения могат да възникнат и да се разпространят и без вяра в някакъв бог, но никога без вяра в някакъв сатана. Обикновено силата на масовото движение е в пряка зависимост от яркото и осезателно присъствие на неговия зъл демон. Когато Хитлер бил запитан дали мисли, че евреите трябва да бъдат унищожени, той отговорил: "Не... Тогава ще трябва да ги измислим. Важно е да имаме реален, а не абстрактен противник. Фриц Август Фойгт разказва за една японска делегация, която през 1932 г. посетила Берлин, за да проучи опита на национал-социалистическото движение. Фойгт попитал член на делегацията какво мисли за движението. Той отговорил: "Чудесно е. Много бих искал и ние да имаме нещо подобно в Япония, но не можем, защото нямаме никакви евреи.(3) Вероятно е справедливо да се твърди, че интуицията и ловкостта на хората, знаещи как да приведат в действие едно масово движение и да поддържат развитието му, се проявяват не само в сполучливия избор на възприетото от тях учение и провъзгласената програма, но и в изнамирането на подходящ враг. Кремълските теоретици едва дочакаха да заглъхнат изстрелите на Втората световна война, за да обявят след взискателен подбор, че демократичният Запад, и по-специално Америка, са нарочени за враг номер едно. Едва ли каквито и да било прояви на добра воля и отстъпки ще намалят количеството и жлъчта на изливащите се от Кремъл клевети по наш адрес.

Една от най-сериозните слабости на Чан Кайши бе неспособността му да намери подходящ нов дявол, след като японският враг изчезна от сцената в края на войната. Амбициозният, но простодушен генерал вероятно е бил прекалено самонадеян, за да проумее, че не той, а японският дявол е породил ентусиазма, единството и готовността за саможертва на китайските маси.
Общата омраза сплотява най-разнородни елементи. Да споделиш обща омраза дори с враг означава да го заразиш с чувство за родство и по този начин да подкопаеш съпротивителните му сили. Хитлер използва антисемитизма не само за да обедини германците, но и да отслаби решимостта на онези страни, в които мразеха евреите: Полша, Румъния, Унгария и в крайна сметка дори Франция. По подобен начин той използва и антикомунизма.

Изглежда, че както идеалното божество, така и идеалният дявол е едининствен. От Хитлер - най-големият авторитет в областта на демонологията - знаем, че гениалността на великия водач се състои в това да съсредоточи цялата омраза върху един единствен неприятел, като "дори противници, които са твърде отдалечени един от друг, започнат да се причисляват към една и съща категория. Когато Хитлер избира за свой сатана евреина, той фактически населява целия свят извън Германия с евреи или с хора, които работят за тях. "Зад Англия стои Израел, както и зад Франция, както и зад Съединените щати." И Сталин се придържа към моноте-истичния принцип при избора на своя зъл демон. Преди Дяволът беше фашист, сега е американският плутократ.

И отново, както идеалното божество, идеалният дявол е всемогъщ и вездесъщ. Когато Хитлер бил запитан, дали не придава прекалено голямо значение на евреите, той възкликнал: "Не, не, не!... Невъзможно е да се преувеличат изключителните качества на евреите като врагове." Всяка вътрешна трудност или провал в движението е дело на дявола, а всеки успех - триумф над пъклените му замисли.

И накрая - изглежда, че идеалният дявол е чужденец. За да попадне в сатанинската категория, вътрешният враг трябва да получи чужд произход. За Хитлер не бе трудно да заклейми като чужденци германските евреи. Руските революционни агитатори подчертават чуждия произход (варяжки, татарски, западен) на руската аристокрация. По време на френската революция на аристократите се е гледало като на "потомци на варварите германци, докато френските граждани били потомци на цивилизованите гали и римляни. По време на пуританската революция роялистите "били обявени за нормални, потомци на група чужди нашественици."
Когато обичаме, обикновено не търсим съюзници. Напротив, често смятаме онези, които обичат заедно с нас, за съперници и нарушители на законните ни права. Но ние винаги търсим съюзници, когато мразим.

Обяснимо е защо се стремим да се съюзим с други, когато нашето недоволство е справедливо, и ние жадуваме да отмъстим на онези, които са ни причинили зло. Изненадващо е, че когато за нашата омраза няма видими причини и тя не изглежда оправдана, желанието да търсим съюзници става още по-силно. Безпричинната омраза е на първо място сред силите, които ни кара да се обединим с другите, които мразят като нас, и именно тази омраза действа като един от най-ефикасните сплотяващи фактори. Откъде възниква тази безпричинна омраза и защо постига такъв обединяващ ефект? Тя е израз на отчаяния опит да се потисне осъзнаването на нашата неадекватност, безполезност, вина и други недостатъци на собствената ни личност. Тук презрението към самия себе си се трансформира в омраза към другите, при което се полагат неимоверни усилия да се прикрие тази неочаквана метаморфоза. Очевидно това може да стане най-ефикасно, като намерим колкото се може повече други хора, които мразят като нас. Тук повече от всякога се нуждаем от общо съгласие и голяма част от усилията ни около намирането на съмишленици вероятно се свежда именно до това да заразим другите не с нашата вяра, а с нашия специфичен вид безпричинна омраза.

Дори в случаите на справедливо недоволство нашата омраза се дължи не толкова на злото, което ни е причинено, колкото на съзнанието за безпомощност, неадекватност и страх - с други думи, на презрението към самия себе си. Когато чувстваме превъзходството си над своите мъчители, ние по-скоро ще ги презираме, може дори да ги съжаляваме, но не и да ги мразим. Връзката между недоволството и омразата не е толкова проста и непосредствена, което проличава и от факта, че освободената омраза не винаги се насочва срещу причинителите на злото. Често злото е сторено от един, а ние насочваме омразата си към друг човек или група, без нищо общо със случая. Руснаците, преследвани и тероризирани от Сталиновата тайна полиция, лесно могат да бъдат насъскани срещу "капиталистическите подпалвачи на война"; германците, унизени от Версайския мирен договор, си отмъстиха за него като изтребиха евреите; зулусите, потиснати от бурите, колят индусите; белите бедняци, експлоатирани от южняците-богаташи, линчуват негри.

Презрението към самия себе си предизвиква в човека "най-несправедливите и престъпни страсти, които можем да си представим, тъй като у него се поражда смъртна омраза към истината, която се превръща в обвинение и доказателство за собствените му недостатъци."
Тясната връзка между омразата и гузната съвест потвърждава тезата, че омразата се дължи повече на презрението към самия себе си, отколкото на справедливото недоволство.

Вероятно най-сигурният начин да се заразим със злостна омраза към един човек е да му причиним някаква тежка несправедливост. Това, че хората имат справедливи оплаквания срещу нас, е много по-силна причина да ги мразим, отколкото ако ние изпитвахме оправдано недоволство от тях. Когато посочваме на хората вината им и ги караме да се срамуват от себе си, съвсем не събуждаме в тях покаяние и смирение. По-скоро ще предизвикаме тяхната арогантност и дръзка агресивност. Убеждението в собствената праведност е шумна врява, целяща да заглуши вината в нас.

Зад всяка нагла дума или действие, зад всяка проява на самодоволна праведност се крие гузна съвест.
Като причиняваме зло на онези, които мразим, ние подхранваме нашата омраза. И обратното, да се отнасяме великодушно към врага означава да смекчаваме омразата си срещу него.
Най-сигурният начин да накараме гузната си съвест да млъкне е да убедим себе си и другите, че онези, към които имаме някакви прегрешения, в действителност са изродени и покварени същества, които заслужават всячески да бъдат наказани, дори унищожени. Ние не сме способни да съжалим онези, на които сме причинили зло, нито да бъдем безразлични към тях. Трябва да ги мразим и преследваме, за да не ни постигне собственото ни презрение към самите нас.

Възвишената вяра неминуемо поражда силно чувство за вина. Съществува неизбежен контраст между благородната извисеност на проповядваното учение и несъвършенството на практическата му реализация. И както може да се очаква, чувството за вина стимулира омразата и наглостта. Затова изглежда, че колкото по-възвишена е вярата, толкова по-злостна е омразата, която тя поражда.
По-лесно е да мразиш противник, притежаващ добри черти, отколкото ако всичко в него е калпаво. Ние не можем да мразим онези, които презираме. Японците имаха това предимство пред нас, че ни се възхищаваха повече, отколкото ние на тях. Те можеха да ни мразят по-пламенно, отколкото ние мразехме тях. Американците не могат да изпитат силна омраза в международните отношения поради присъщото им чувство за превъзходство над всички останали нации. Омразата на американците към американци (например срещу Хувър или Рузвелт) е много по-силна от антипатията, която някой чужденец може да породи в тях. Интересно е да се отбележи, че в изостаналия Юг има повече ксенофобия, отколкото в останалата част на страната. Започнат ли американците с цялата си душа да мразят чужденците, това ще е показател, че са изгубили увереността си в своя начин на живот.
Прикритото зад омразата възхищение се проявява в стремежа ни да подражаваме на онези, които мразим. Поради това всяко масово движение се оформя по подобие на своя смъртен враг. В апогея на развитието си християнството материализира в действията си образа на антихриста. Якобинците повториха всички злини и пороци на тиранията, срещу която бяха въстанали. Съветска Русия осъществява най-чистия и грандиозен пример на монополистичен капитализъм. Хитлер е използвал Протоколите на Сионските мъдреци като свой пътеводител и наръчник, следвал ги е "в най-малката подробност.
Поразително е да наблюдаваш как потиснатите почти неизменно приемат облика на своите омразни потисници. Това, че стореното от хората зло остава и след тях, се дължи отчасти на факта, че онези, които имат най-голямо основание да мразят това зло, се формират по негов образец и по този начин го увековечават. Ето защо очевидно е, че влиянието на фанатика винаги ще надхвърля неизмеримо действителните му способности. Като печели подкрепата на хората или ги опълчва срещу себе си, той прекроява света по свой облик и подобие, фанатизираното християнство остави отпечатъка си върху древния свят и със спечелените привърженици, и като предизвика у своите езически противници непозната дотогава ревност и безпощадност. Хитлер наложи своя отпечатък върху света не само с насаждането на нацизма, но и като принуди демократичните държави да станат фанатизирани, нетърпими и безмилостни. Комунистическа Русия моделира както своите привърженици, така и противниците си по свой образ и подобие.

Затова, въпреки че омразата е подходящо средство за мобилизация на обществото за защита, в дългосрочна перспектива тя може да струва доста скъпо. Ние плащаме със загубата на всички или много от ценностите, които сме тръгнали да браним.

Хитлер, който усещаше в омразата подмолното присъствие на възхитата, направи едно твърде необикновено заключение. Изключително важно е, посочваше той, националсоциалистите да търсят и да заслужат силната ненавист на своите противници. Тази омраза ще е доказателство за превъзходството на националсоциалистическата вяра. "Най-вярното мерило за неговото [на национал-социалиста] поведение, за искреността на неговите убеждения и силата на волята му е омразата, която предизвиква във врага."
Изглежда че когато сме потиснати от съзнанието за собствената си непригодност, ние не оценяваме себе си по-ниско от едни и по-високо от други, а по-ниско и от най-жалките представители на човешкия род. И тогава мразим целия свят и сме готови да излеем гнева си върху цялото мироздание.

За фрустрираните няма по-успокояваща и вдъхваща увереност гледка от това да наблюдават краха на преуспелите и безчестието на праведните. В общото падение те виждат наближаващото братство на всички хора. Хаосът, както и гробът, са пристанище на равенството. Горещото им убеждение в необходимостта от нов живот и нов ред се подхранва от разбирането, че преди те да бъдат построени, старият живот и старият ред ще трябва да бъдат сринати до основи. Техните крясъци за идващия златен век са пропити от омраза към всичко, което съществува и копнеж по края на света.
Страстната омраза може да придаде смисъл и цел на един празен живот. Ето защо хората, преследвани от мисълта за безцелността на своето съществуване, се опитват да намерят ново съдържание не само като се посвещават на свещена кауза, но и като развиват фанатично недоволство. Масовото движение им предлага неограничени възможности и за двете.

Независимо дали е вярно или не казаното от Паскал, че "всички хора по природа се мразят един друг" и че любовта и милосърдието са само "бледо и фалшиво изображение, тъй като в основата си те не са нищо друго освен омраза , човек не може да се отърси от впечатлението, че омразата е една от всепроникващите съставки на всички смеси и съединения на вътрешния ни живот. Всички наши възторзи, привързаност, страсти и надежди при своето разлагане освобождават омраза. От друга страна, възможно е да се синтезира ентусиазъм, преданост и надежда като се задейства омразата. Както казва Лутер: "Когато моето сърце е хладно и аз не мога да се моля така, както би трябвало, аз се бичувам с мисълта за неблагочестивост и неблагодарност на моите врагове, папата, неговите съучастници и паразити, и Цвингли, така, щото моето сърце да се изпълни с праведно негодувание и омраза, и аз мога да кажа с топлота и страст: "Да бъде свято името Ти, да настъпи Царството Твое, да бъде волята Твоя!" И колкото повече се разпалвам, толкова по-пламенни стават молитвите ми."
Единството и саможертвата сами по себе си, дори когато са подклаждани с най-благородни средства, пораждат склонност към омраза. Дори когато хората се обединят в мощен съюз, за да съдействат за търпимост и мир по света, те вероятно ще са яростно нетърпими към онези, които не мислят като тях.
Отчуждаването от собственото Аз, без което няма нито себеотрицание, нито пълно поглъщане на индивида в единното цяло, поражда, както вече беше отбелязано , силно емоционални нагласи, включително и бурна омраза. Има и други фактори, които спомагат за засилването на омразата в атмосферата на единство и самоотверженост. Актът на себеотричане като че ли ни дава правото да бъдем груби и безмилостни спрямо другите. Някак си се е наложила представата, че истинският вярващ, особено религиозният човек, е смирена личност. Истината е, че смирението и отказът от на собственото Аз пораждат горделивост и високомерие. Правоверният е склонен да смята себе си за един от избраниците, солта на земята, светлината на света, предрешения принц, чието предначертание е да наследи и земята, и царството небесно (1. Онзи, който не принадлежи на вярата му, е зло; онзи, който не слуша, ще загине.
Има и още нещо: когато се отричаме от собственото си Аз и ставаме част от едно единно цяло, ние не само се отказваме от личните си предимства, но се освобождаваме и от личната си отговорност. Не може да се опише до каква крайна жестокост и безпощадност може да стигне човек, когато се освободи от страховете, колебанията, съмнението и неясните вълнения на почтеността, които съпровождат самостоятелната индивидуална преценка. Щом загубим личната си независимост в корпоративната цялост на масовото движение, ние се сдобиваме с нова свобода - свободата да мразим, да потискаме, да лъжем, да измъчваме, да убиваме и да предаваме без срам и угризения. Ето тук без съмнение се крие и част от притегателната сила на масовото движение. В него откриваме "правото на безчестие", което според Достоевски, таи неотразима магия. Хитлер има много ниско мнение за жестокостта на самостоятелната личност. "Всяко насилие, което не произтича от здрава духовна основа, ще бъде колебливо и несигурно. То е лишено от стабилността, която може да се опира единствено върху фанатично въззрение."

По този начин омразата е не само средство за унификация, но и неин продукт. Ренан казва, че никога, от сътворението на света насам, никой не е чувал за милосърдна нация. Нито пък, можем да добавим, сме чували за милосърдна църква или милостива революционна партия. Омразата и жестокостта, които се коренят в себелюбието, са нищожна дреболия в сравнение със злъчта и безпощадността, породени от себеотрицанието.

Когато наблюдаваме кръвопролитията, терора и разрушенията, предизвикани от такива възвишени чувства като любовта към Бога, любовта към Исус Христос, любовта към нацията, съчувствието към потиснатите и т.н., ние обикновено корим циничните, жадни за власт водачи за това срамно извращение. В действителност такъв е общият знаменател, задействан от тези различни типове ентусиазъм, а не следствие на манипулациите и интригите на водачите; това превръща благородните пориви в действителност, изтъкана от омраза и насилие. Обезличаването, което е предпоставка за пълно сливане и самоотвержена преданост, е също така до голяма степен и процес на дехуманизиране.

Ерик Хоффер(с две ф-специално за ИИ)-"Истинският вярвящ", 1949


Редактирано от - Сабахатин Али на 15/11/2003 г/ 21:35:23

15 Ноември 2003 21:27
BENI,
Тук съм! Но не съм "юридически Водолей/Водоносец", нито "юридическа Водолейка/Водоноска"!
Но ако има "жадни"- ще помисля по въпроса!!!
15 Ноември 2003 23:24
Напротив, доста ясно обясняваш законните основания.
А за относителното ни махленско спокойствие имах предвид, че при нас още не се гърми, че по-добре да мълчим да не ни отстрелят.
15 Ноември 2003 23:42
Александър ТОМОВ
******************
Кой е очаквал, кой можеше изобщо да предвиди, че мълчаливият, скромен уж Костов, който, когато взе властта благодарение на други, щурмували парламента, и заяви, ние никога няма да ви предадем, ще се съюзи с някакъв си келнер на име Славчо, ще го въздигне до небесни банкови висоти и ще му позволи да вдигне палатите си в Банкя с холове на различни нива, а въпросният Славчо на свой ред ще му подсигурява дивиденти от курортни ширини и морета?... Това и най-абсурдното писателско въображение не би могло да го измисли, това само родната мизерна действителност може да ти го поднесе под формата на премиерско мислене, граничещо със зле прикрит, ловко разчетен примитивизъм. И кой можеше да си представи, че строгият, уж принципен Костов радеещ и изповядващ европейските ценности, като последната мутра ще праща свои хора при преуспяващи бизнесмени с недвусмислената заплаха - или ми отстъпваш част от акциите си, или вън от страната. Щяха да го нарочат за луд, за жалък предател и клеветник, решил да съсипе синята идея, за комунистическо изчадие, чието място е там, на бунището на историята. Иван Костов обаче го стори, без да му трепне окото, вместо добър ден и дори не удостои онези, които му го казваха, с каквото и да е внимание, а даде, представете си, обет за мълчание, без да подозира, че днес ние добре знаем кои най-много и най-упорито мълчат - престъпниците. Можеше ли някой изобщо да предположи, че някогашната посредствена преводачка и още по-посредствена поетеса и бивша секретарка на Леда Милева чрез успешното си прелитане от цвят на цвят в Съюза на демократичните сили ще бъде въздигната за награда от Командира до ранг на външен министър и начаса ще вреди дечицата си в един от най-престижните колежи на Европа (заедно с отрочетата на келнера Славчо, забележете), където таксите се изчисляват в десетки хиляди долари. Нека тя да ни каже откъде и как точно ги намери тия същите хиляди долари, ние само можем да гадаем, че мъжът й ще закупи, пак с десетки хиляди долари, гараж, колкото цяло градче на пъпа на София, а тя самата чрез майка си или дявол знае кой там ще предявява претенциите си за парцели около най-древното място за столицата - нейните минерални извори, и вероятно вече е успяла - нека и за това да каже, а не за прозорците на СДС, дето щяла уж да ги проветрява. От кого да ги проветрява, от себе си и от такива като нея ли? На кой можеше и през ум да му мине, като гледаше острите диспути на Муравей Радев с червените финансисти, когато бе в опозиция, че след като властва четири години вече, ще си почива край шадраван пред луксозен апартамент в един от престижните квартали на София, а лятно време ще отмаря в друг просторен апартамент, закупен от него на Слънчев бряг? Как можехме да си представим, че зетят на Йордан Соколов ще се окаже участник в десетина борда и сега вече с няколко висящи дела, а за него бившият председател на парламента също няма да обелва звук? За това ли бе всичко? За келнерите и командирите, за колежите и гаражите, за бордовете и шадраваните? За това ли ги избрахме и им ръкопляскахме на всичките тия, за това ли се борихме в градовете на истината и скандирахме по митингите и площадите? За да дойдат някакви грандоманиаци и лумпени и под прикритието на фалшиви фрази и фатмашки изпълнения безпримерно да се нагушат, да опорочат всичко и да ни гледат сега отвисоко как се гърчим в собствените си бедност, страх и ужас за бъдещето. Но по дяволите нашето бъдеще. Те с безотговорното си поведение посегнаха на бъдещето и на нашите деца, тези уж сини и светли като морето люде, за които парите се оказаха над всичко, защото виж ти каква далновидност и предвидливост, който държал парите, държал и властта. Браво, бе!... Ние очаквахме от вас да ни заведете към Европа, а вие отведохте себе си и вашите деца и внуци нататък. Ние очаквахме да изградите у нас средна класа, а вие благодарение на нас се самоизградихте като свръхбогаташи и сега се чудите колко пъти в годината и къде да почивате - на Пампорово или в Гърция, и по колко часа на ден да ползвате модерния фитнес в Правителствена болница. Ние очаквахме от вас европейска духовност, а вие ликвидирахте като последните бездуховници и простаци собствения си вестник, изхвърляйки десетките си верни журналисти буквално на улицата. Да не би да си мислите, че тия хора някога могат да ви го простят и прощава ли се изобщо подобно нещо? Че и на всичкото отгоре имате наглостта и нахалството да искате все още да ви вярваме, да вървим след вашите банкови сметки и джипове, а и да гласуваме за вас. Беше, господа псевдосини. Можете ли днес да ни кажете каква е разликата между вас и бившата комунистическа номенклатура, срещу чиито привилегии така неистово се борихте някога? Аз ще ви я кажа каква е, защото се вижда от всички с просто око. Вие днес сте стократно по-богати от тях, ето това е разликата, а повечето от хората стократно по-бедни, отколкото бяха при социализма. Страшно, грозно, нелепо, но е точно така. И една от причините за тази драма сте тъкмо вие, които твърдяхте, че няма да ни излъжете. Защото ние бяхме наясно с лъжите на червените, но когато ни излъгахте и вие, дето се пишехте за демократи, отчаянието прерасна в безизходица, а безизходицата в гняв, който рано или късно ще ви застигне... И тогава милост няма да има. Казвам го така, както го чувствам, със сърцето...
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД