:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 408,680,414
Активни 136
Страници 14,361
За един ден 1,302,066
Анализ

Левите бесове в дясното пространство

Преходът в България ще завърши, когато политическите партии доизградят своята автентичност
Снимка: Борислав Николов
Дали наистина изборът на Стефан Софиянски е начало на консолидация в дясното пространство? Човек трябва да е твърде простодушен, за да повярва. Същинската битка предстои и няма да е нито лесна, нито кратка. Преди да има консолидация, трябва да има цялостно преосмисляне на това пространство. Което е по-сложно (и по-важно) от временното наместване на интереси чрез комбинации в Столичния общински съвет.



Големият проблем на дясното е в неговата автентичност



Той преследва СДС и ОДС вече 14 години и краят на прехода е свързан с неговото решаване. Нека украсим това твърдение с един пример. На старта на кметската си кампания, излизайки от столичен храм, Надежда Михайлова беше пресрещната от свой политически обожател и пи светена вода от шепите му. Фоторепортерите запечатаха този миг и той се появи на първите страници на вестниците. После някои посветиха отделни текстове на обожателя, известен в сините среди като бат' Генчо Седесарчето - мъж на средна възраст, израснал в едно търговищко село, когото политическите баталии в началото на 90-те доведоха в София и оттогава той е неизменно в предните редици на сините митинги и агитките пред "Раковски" 134, а в останалото време продава вестници на Централна гара. Този човек е чист пролетарий - като произход, като биография и като социална роля. Пролетарий, ама десен! Той е част от биографията на СДС, част от неговия образ и част от проблемната автентичност на дясното политическо пространство.

Годините на прехода не отговориха на един основен въпрос: какво е ляво и какво е дясно? Затова около СДС гравитираше пролетариат, а около БСП - предприемачи и индустриалци.



Разделителната линия най-често беше търсена в миналото,



а не в настоящето и бъдещето. Така СДС затъна в канавката на антикомунизма и все още не иска да излезе оттам. Всеки път преди избори някакви дежурни сини гробокопачи изравят вмирисаната мърша на комунизма, за да извършват с нея едни и същи шамански ритуали.

Да градиш своя политически образ основно върху отрицанието на комунизма, означава да бъдеш обсебен от неговите бесове. В самата идея, че антикомунизмът може да бъде непреходна политическа ценност, е утаено комунистическо коварство. Непреходните ценности са в църквата. В политиката всичко е преходно.

Какво значи дясно? Кои са ценностите и добродетелите на дясната политиката? Всеки грамотен човек с известни познания върху живота и историята на класическите демокрации може да си отговори - дясно означава предприемчивост, отговорност, прагматизъм, ефективност, уважение към семейството, църквата, традициите... и т. н., за да се стигне до някои на пръв поглед маловажни детайли като изтънчената кухня, хубавото вино, добрите маниери, цилиндъра и фрака при специални случаи и меката шапка за всеки ден. Главна добродетел на дясната политика е вътрешното убеждение, че да управляваш капитал или някакъв властови ресурс е преди всичко отговорност.

Ценностите на лявата политика поради историческата инерция у нас изглеждат по-ясни - социална справедливост, солидарност, сигурност, гарантирано право на труд, достъп до образование и медицинско обслужване, леко нехайство... чаша мляко за детето всеки ден и елегантен каскет на главата на татко му по време на първомайската манифестация.

Дясното се стреми да създава и да трупа богатства, а лявото настоява за тяхното справедливо разпределение.



Дясното се смята за модерно, а лявото - за прогресивно



В чист вид тези доктрини не функционират, всяка от тях е "замърсена" от ценностите на другата. Когато лявото и дясното работят в синхрон като две бутала на един двигател, обществото върви напред. Средната скорост на една армада се мери по най-бавния кораб. Така е и в обществото. Ако дясното се държи като внезапно забогатял циганин, а лявото брои стотинки за кисело мляко и не може да отиде на зъболекар, тогава обществото боледува, т.е. стои на едно място.

За разлика от левите ценности добродетелите на дясното все още не са били предмет на сериозен публичен разговор, поради което те не са напълно разпознаваеми. Това е така, защото за изминалите години десните политици не произведоха свой език, чрез който да артикулира своите добродетели и ценности. Много от тях подозрително често оперираха с леви модели, леви жестове и леви думи. Те имаха ляво поведение. Липсата на десен език несръчно беше прикривана под камуфлажа на една малко предвзета и често пъти нищо незначеща словесност. Характерната за някои политически интерпретатори (социолози и политолози) лексика и маниерност е по-близо до академичното, а не до политическото говорене.

Липсващият десен език е логична последица от липсващото дясно мислене. Тази немощ превърна малкото името на о. з. ген. Аспарухов в инструмент за политическо ориентиране. Вляво от центъра го наричат Бриго, докато за десните той е Бригадир.

През 1990 г. имагинерната десница влезе в политиката с лозунги от типа "Кой не скача, е червен", "БСП е мафия" и други подобни и едва към 1998 г. се извиси до кодови словосъчетания като "евроатлантически ценности", "цивилизационен избор", "десен проект" и... "християндемокрация" - дума, която продължава да не значи нищо у нас. Това дясно по своя замисъл словотворчество не стана език.

Още през 1989 г. западни наблюдатели бяха удивени от "странната леснина, с която рухнаха навсякъде комунистическите режими". У нас почти никой не се замисли над заплахите, които крие този факт. "Комунистическите системи не се поддадоха на външен враг, нито на вътрешен (иначе щяха да устоят), а на собствената си инерция, като се възползваха някак от случая, за да изчезнат (може би им беше омръзнало да съществуват?)", твърди Жан Бодрияр, модерен и почитан в дясното интелектуално пространство мислител. (Да напомним, че дисидентството в България, доколкото го имаше, беше преобладаващо ляво. Поради което и казионната власт проявяваше относителна търпимост към него. Най-страшното наказание беше изключване от партията.)

Веднага щом комунизмът си отиде, по улиците излязоха неговите победители - дръзки, самоотвержени и горди, като хора, които нямат какво да губят освен оковите си. Още тогава



имагинерната десница хлътна в капана на левичарското си мислене



Това беше нейната родилна травма. СДС страдаше от недостиг на героизъм, изпитваше глад за героизъм и подвиг. Той търсеше своите барикади и ги намери - първо в Града на истината (нека вметнем, че палатката в центъра на столицата не е обиталище на дясното мислене) и после в пламъците на Партийния дом. Героичното начало, което винаги е било не просто характерна, а водеща линия в българската историография, е в същината си левичарска ценност. (Освен това героичното си върви под ръка с трагичното.) Дясното мислене изпитва лека погнуса от шумния и креслив подвиг, то обикновено живее, отдадено на тих последователен труд с програма и визия за десет, двадесет или петдесет години напред.

Така след 10 ноември започна една дълга поредица от леви жестове, думи и действия в уж дясното пространство. Гладната стачка на 39-имата през лятото на 1991-а напомняше за бунта на суфражетките от началото на XX век - женско феминистко движение с ляв уклон. Църковният разкол, предизвикан от правителството на Филип Димитров, беше деяние на границата между глупостта и левичарството. Десният президент Желев по едно време се колебаеше дали все още е марксист, или вече не е. Но да откажеш марксизма, при това в зряла възраст, не е като да откажеш цигарите.

Кажи речи,



целият преход вървеше под знака на лявото жестикулиране



в дясното пространство. Събитията от януари 1997 г. също носеха белезите на ляв екстремизъм. Защото не улицата, а парламентът е обичайната територия за изява на дясното политическо мислене.

В първите години след 10 ноември омесеното с популизъм левичарство в десницата беше някак разбираемо, но все някога трябваше да има край. През 1992 г. вместо акцията "чисто минало" (още една заемка арсенала на компартиите) СДС трябваше да проведе операция "чисто мислене", но тогавашните кинжалски кръгове не го разбраха. Не е лесно да се ашладисват десни ценности на комсомолска пръчка.

Ако за десет години дясното беше успяло да проговори на свой език, вероятно нямаше да стигне до онова хем мъчително, хем комично себеизразяване чрез събарянето на мавзолея на Георги Димитров.

След 1997 г. левицата възприе някои от десните, дотогава, ценности - ЕС, НАТО, пазарно стопанство. Така тя се доближи до политическия център и стесни полето, в което десницата трябваше да търси своята автентичност. Десните, изглежда, не обърнаха внимание, тогава бяха заети да управляват, т.е. да преразпределят, защото така те разбираха управлението. Ако тогава беше решен проблемът, пред който сега се изправя СДС, вероятно явлението НДСВ през 2001 г. щеше да има по-скромни мащаби. В този контекст репликата на Надежда Михайлова за "нереформираната БСП", произнесена в нощта на изборите, не би трябвало да се възприема като неадекватност, а като вик на отчаяние.

Липсата на ясно очертана политическа идентичност и ясно разделение на отговорностите между лявото и дясното стана причина за трагедията на прехода - неговото криминализиране. Изглежда, много от хората, които в началото на 90-те се насочиха към имагинерното дясно пространство, бяха вътрешно убедени, че "всички големи богатства са натрупани по нечестен път", както учи един от великите леви идеолози на XIX век. Впоследствие някои кръвосмесителни сделки - примерно размяна на парчета от съдебната власт срещу парчета от икономическата - ерозираха доверието в институциите и в политическата система като цяло. Ниската избирателна активност на последните избори в голяма степен беше продиктувана от усещането, че държавата всъщност не се управлява от политическите партии чрез тяхно демократично избрано представителство във властта, а от някаква олигархия, която живее и се развива в условия на институционален инцест.

Преходът наистина ще завърши, когато политическите партии доизградят своята автентичност. Решаването на този проблем означава лявото и дясното в България да не се държат като диви враждуващи племена, а да живеят и да правят политика със съзнанието, че са част от едно цяло, за което заедно и поотделно носят отговорност.
34
912
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
34
 Видими 
17 Ноември 2003 22:20
Ето още нещо хубаво, по темата, някой вчера препоръча тази статия, наистина добра, хвала на автора, богослов.


Да гласуваш за кауза

Като имам предвид склонността на всички (включвам и себе си) да доизмислят и видоизменят в съзнанието си личната си история до степен, че в спомените им да останат и неща, които практически никога не са се случвали по този начин, се досещам защо още когато стана ясно, че СДС губи изборите в София, веднага иззад гърба бе измъкнат лозунгът за "нереформираната БСП" (разбирай, комунистите).2 Изглежда, че и "мозъчният тръст" на сините също има наум горепосоченото, доколкото всъщност можем да говорим за "мозъчен тръст" у която и да било българска политическа партия. Проблемът обаче е, че този стереотип вече не работи така, както преди няколко години, и за това има някои причини, на които ще се спра по-надолу. Преди да го сторя, трябва да кажа, че в тях не влиза известната още от "царските" избори теза, че хората са се отказали да бъдат "граждани" в политическия смисъл на думата, поради простата причина, че "хората", поне у нас, никога не са били такива, та в даден момент да се откажат от това свое качество. Наистина обяснението звучи ефектно, но практически то няма съдържание. По тази плоскост се плъзна и Любен Дилов-син в сприхавото си изявление (за какво точно, не стана ясно), което впоследствие се оказа, че е било преамбюл към светкавично-смешноватото и очаквано коалиране със СДС още на пресконференцията. Именно там и беше извадено плашилото на комунизма. По всяка вероятност т.нар. дясно в България все още не притежава други средства за самоидентификация, освен еднозначното определяне на противника. Това също е обяснимо, доколкото в обществото не съществува достатъчно голяма социална група, която да се отъждествява per definitionem с "десни" ценности.
Консервативно - парадоксално - в България е "лявото", или поне то се опитва да заиграва с такъв тип послания.
Ползвайки тази терминология, аз естествено си давам сметка за голямата доза относителност в понятията "дясно" и "ляво" в съвременния свят. Относителност, чиито смисли се проявяват и тук, в България, по определен начин, дължащ се на липсата на общественополитическа традиция както за тяхното разбиране, така и в променянето им. По тази причина у нас "лявото" и "дясното" не се припознават като културни реалии, а или като своеобразна "битова" жестикулация, или като откъснати от родната действителност интелигентски напъни. Каква точно християндемократическа ценностна система оплодява СДС? За каква социалдемокрация можем да говорим при БСП? Ако е истина (аз мисля, че е), че тя все още е нереформирана, не по-малко вярно е, че СДС все още не е формулиран. Политическото у нас е чиста конюнктура и тази конюнктурност най-вече (ще) предопределя слабата избирателна активност3, а не разочарованието на хората от факта, че "всички са маскари" - такова със сигурност има, но твърдя, че не то е същинското измерение на проблема. Само като разочарование искат да го представят партиите и за тях има смисъл да го правят, още повече, че им позволява, както видяхме, да заговорят активно за "морала в политиката" - един оксиморон в съзнанието на българина именно заради гореказаната конюнктурност. Да не споменавам и онези PR техники и похвати, които се заемат от Запад и автоматично (дори и до степен превод) се прилагат на родна почва, оставяйки ясното впечатление, че смисълът на политическия избор е във възможно по-професионалното прилъгване и прикоткване на електората. Смисълът - по всичко личи, е точно такъв, но трябва да се действа малко по-умно. Твърде дразнещ понякога е и вече оформеният кръг от млади и недотам млади интелигенти, които бих определил с думата "еврокомсомол" и чиято основна дейност се изчерпва със семинари, ролеви игри и нахъсано говорене (на практика помежду си) за това колко е важно да бъдем "активни граждани". Сякаш "гражданската активност" е иманентното съдържание на интелекта и се обозначава външно чрез процента усвоени средства от фондации и програми.
И така, какви са причините (според мен) призивът да се гласува "за кауза" вече да не работи по начина, по който се очаква от десните лидери.
Първо, както казах, собствената им конюнктурност и "идеологическа номиналност". Те самите не знаят (и никой не знае) какви са, но пък много добре засега успяват да кажат какви не са. В потвърждение на това служи и призивът на Надежда Михайлова да се гласува за Софиянски. В противен случай "нереформираната БСП" ще вземе властта и в столицата. Прилича на политически прагматизъм, но всъщност откровено разчита на елементарни рефлекси, което всъщност е доста обидно за избирателите на СДС, особено след близо 14 години скрити и недотам скрити обяснения, че именно те са по-интелигентната част от обществото.4 С това не твърдя, че вероятно доста от тях не са се вслушали в призива, но казвам, че сериозната политическа сила не бива да си позволява да разчита на снизходително отношение от страна на симпатизантите си. А пък как да разтълкуваме радостната гордост в съобщението, че СДС "остава втора политическа сила", освен ако това не е било изненадващо и за самите тях? Тук, разбира се, пресилвам, но такъв тип заявления, направо казано, са смешни и напълно антиполитически. Да, може да се отговори, че навсякъде по света партиите се коалират в името на определена цел. Съгласен съм. Партиите по света, разбирай, европейските партии, са традиционни партии с традиционни групи съмишленици с целия комплекс от следствия и съдържания в понятието "традиция". В България СДС е всичко останало, но не и традиционна партия. Тя тепърва трябва да се опитва да стане такава.
Второ, поради липсата както на християндемократически традиции, така и на средна класа и едър бизнес в България, СДС (по-точно онези, които се считат за негови водачи) през изминалите две години трябваше да отговори и на себе си, и пред обществото на няколко въпроса. Но без сръдливи заявления, че това е вътрешен проблем на партията - за една парламентарна партия балансът между вътрешнопартийно и обществено би трябвало да се определя по-прецизно. Така че - за какво и защо е СДС? И не според принципа "за ЕС и НАТО", тъй като в това политическо послание, както се казва, няма новина. (Всички - поне по-значимите - партии в България са за ЕС и НАТО, а освен това самата заявка далеч не се възприема еднозначно.) Не и според лозунга "против комунистите", защото веднага трябва да кажат по какви причини, докато бяха на власт, не отвориха досиетата; защо практически принудиха Симеон II (по онова време) да отиде на парламентарни избори, а не го оставиха да спечели президентските; защо знакови фигури от ръководството или напуснаха, или бяха изгонени с обвинения за корупция и клиентелизъм, а днес и в близко бъдеще със същите или с част от тях ще се наложи да се правят коалиции? Струва ми се, че може още да се пита в тези посоки и пак най-вероятно няма да се получи отговор. Но тогава как ще бъде убеден някой да гласува "за кауза", още повече, че не се знае каква точно е тя. Да не споменавам случая с фондация "Демокрация", зад който най-малкото се крие въпиюща политическа некомпетентност и недалновидност на фона например на онези отказани 1000 долара, дадени от покойния Илия Павлов за кампанията на президента Клинтън. За разлика от БСП СДС няма "естествен" статистически значим електорат, т.е. хора, които независимо от всички разочарования ще стоят "до гроб" с партията си, не защото са някакви социалдемократи, а просто вече възрастни (в по-голямата си част), които не могат - а и никой няма право да го изисква от тях - да приемат идеята за безсмислието на досегашния си живот. Длъжен съм да призная все пак, че към днешния момент социалистическата партия сякаш търси решения за проблемите си сравнително по-грамотно от своите опоненти. На практика именно тук е основната разлика между "ляво" и "дясно" в България. БСП се държи точно като политическа партия, която добре познава и използва реалиите на нашенската народопсихология независимо какво мислим за нея. Поведението на десните партии, и най-вече на СДС, напомня повече за псевдоаристократични клубове, в които довчерашният Драган се опитва да си докаже, че вече е барон Драган, и комизмът е окончателен, щом се усетим, че всъщност никой не се интересува от баронството му.
Ако говорим сериозно, проблемът на СДС е, че в България автентично дясно няма, а доколкото изобщо го е имало някога, то днес е само в спомените на малкото все още живи неполитици, т.е. "дясното" в България днес е повече акт на неизживяна емоция, отколкото на прагматична политическа визия. Следователно, за да иска от хората да гласуват за него като "за кауза", "десният" български политик трябва много ясно да си формулира смислите на тази кауза и то така, че когато (и ако) дойде на власт, нейните практически елементи да бъдат лесно и бързо разпознати от обществото. Един типичен пример колко далеч са идеолозите на "дясното" от сериозния опит за неговото схващане е казусът с БПЦ, когато поради съвсем елементарните си знания за църквата (християндемократите, sic!), "оставиха" нещата в ръцете на един замаян от тщеславие монах-партиец и на неколцина свещеници, които днес са готови да направят и "избори за Бог", само и само за да продължат да присъстват в медиите. Напълно произволно в СДС решиха, че в църковното общежитие нещата се правят "по демократичен начин", демонстрирайки по същността си болшевишки рефлекси.5 Дали разбират, че това е всичко друго, но не и "дясно"? По-късното признание на тази грешка някак увисна в празно пространство и не бе възприето отново поради принципа, който като че ли стана водещ в СДС - липсата на обяснения за едно или друго решение или действие. Но, за съжаление, има и други примери за тази неадекватност и не е само случаят с БПЦ. Какво стори "християндемократическата" партия за малкия и средния бизнес? Нищо. Това е отговорът, който голямата част от предприемачите дават. Каква - "дясна", "лява" или никаква - образователна политика водеше СДС? Лесно е да се обяснява колко тежко е било положението на страната след Виденов и как хората не са понесли цената на реформите. Пита се - на кои точно реформи? Аз в никакъв случай не желая да отричам или да омаловажавам и добре направеното, но тук не говорим за него, а за онова, което обществото "не било разбрало". Дори и така да е, чия е вината - на обществото или на политическата партия, която не умее да говори с него, както и да се държи по приемлив за него начин? Тук отново никакви преки (дори до степен превод) заемки от чужда културна традиция няма да помогнат, тъй като винаги ще бъдат обект на лесна профанизация и осмиване в масовото съзнание - не защото са глупави, а защото са "чужди". Ние все още сме твърде далеч от създаването на някаква значима група с космополитно мислене - "еврокомсомолът", за който стана дума, е само недозрял неин предвестник. (Съвсем отделен въпрос е доколко в секуларния космополитизъм изобщо има нещо ценно, но не обсъждам него тук.) Определено в този смисъл и прословутото присъединяване към Европейския съюз е силно проблематично. Не защото няма да се случи, това е въпрос на конюнктурна политика, а защото, образно казано, българинът се нарича европеец само когато се сравнява с африканците, с азиатците или американците и когато размахва исторически книжки със съмнителна научна стойност. По отношение обаче на лондончанина, парижанина, берлинчанина и дори на жителя на Прага или Москва ние като цяло се чувстваме провинциалисти. Разбира се, "сериозните" политици у нас не се интересуват и нямат време да мислят за съдържанието и значението на такива понятия, като "културна периферия", но поне трябва да се опитат да си дадат сметка какво следва от това и как трябва да бъдат формулирани посланията и поведението им в този контекст. Защото този "провинциален" усет днес деградира до исторически митове и позьорство - той всъщност се разпознава най-добре там; и въобще не е заслуга на политическата система в страната, че все още не се е появила силна крайно дясна популистка партия. По-скоро това е следствие от народопсихологията ни, която не бива и да се надценява, тъй като сме повече "мързеливи", отколкото "толерантни". В този смисъл "десните" наши политици трябва да престанат веднъж завинаги да трупат словосъчетания за общоевропейските или за "цивилизационните" ценности. Първо, такива ценности съществуват само в главите на PR специалистите, и, второ, непрестанното им рекламиране води в крайна сметка до усилването на наличната вече шовинистично-квазиправославна (всъщност антихристиянска) неграмотност. Рекламата само добавя контурите на пропастта между "онези, на които животът се случва, и онези, които случват живота си" (като стилистика и като подтекст изразът е отвратителен, но е ясно свидетелство за незрялостта и комплексите на издигналите го като лозунг). Твърде ранно е все още за България рязкото обособяване на политико-икономически елит и "други". Тук няма и никога не е имало такава традиция и родното "светско общество", погледнато отстрани, е пределно комично и парвенюшко точно в парадигмата на "културната периферия". Така в масовото съзнание комизмът и парвенющината рефлектират в политическото въобще. Но и как да се почувства "средният" човек, когато непрекъснато му се напомня, че е "провинциал", още повече от хора, които той знае като еднакви със себе си. В действителност жестикулациите на "елита" (по принцип свързван - тук и (за)сега - с "чуждото" излъчват именно такъв род послания. А от фрустрирания, при това и обиждан човек, не очаквайте някакво "гражданско" (каквото и да значи то) поведение. Точно обратното - популизмът в даден момент ще мимикрира като "гражданско". В този план "дясното" у нас има много път пред себе си, докато успее да се легитимира и да придобие своя физиономия, ако желае да бъде политическо дясно, а не просто life style.
И накрая искам да припомня същностното противоречие в израза "гласувам за кауза". За кауза човек се бори, страда, ако щете, жертва се, но не гласува. Това е безсмислица и е подигравка и с интелигентността ни, и изобщо с хората, ако продължават да ни го вменяват като едва ли не морално задължение. "Който не гласува, няма право да критикува" е само поредното медийно клише, под което прозира страхът на партийните агитатори от собствената им некомпетентност. Просто правата не се дават по силата на гласуването, а наопаки - гласуването е частно следствие от тях; и всеки човек, който спазва законите и си плаща данъците, има моралното право да критикува и да изисква от управляващите и от лидерите, независимо дали е гласувал, или е отишъл за гъби.


Марио Коев




















































































































































Редактирано от - Сибила на 17/11/2003 г/ 22:24:51

17 Ноември 2003 23:05
Да бе Сибила
Права си за богослова
17 Ноември 2003 23:52
Добра е идеята на автора, бивш репортер на "Дума" по религиозните въпроси, да моделира културните измерения на "дясното", макар и не особено дълбоко, и макар да е забравил социалните му измерения. Подминал е и измеренията на "лявото" - например, че БСП е партия на едрия червен капитал, опираща се на консервативни, тоталитарно манипулирани в миналото, бедни избиратели. Илюзорността и неприложимостта на етикетите "дясно" и "ляво" у нас е очевидна, затова от януари насам предлагам те да бъдат заменени временно с по-инструменталните "сили на промяната" и "сили на непромяната"...
18 Ноември 2003 01:11
30-дневен план
за превръщане на България
в свободна и просперираща нация
Този план не е произволен, нито е пък е хумористичен. Той е основан върху твърдото ми убеждение, че има само една истинска причина за икономическата и обществена криза в България – намесата на държавата в живота на хората и в икономиката; от което следва и решението на проблемите в България – връщане на икономическата свобода на обикновените хора и премахване на държавата като върховна божествена институция в българското общество.

ДЕН ПЪРВИ

Премахва се Данък общ доход и 15 април се обявява за Ден на свободата и независимостта. Масови клади на данъчни декларации. Приходите в държавния бюджет намаляват с около 10%, което се компенсира с 10%-но намаление на държавните разходи.

ДЕН ВТОРИ

Премахват се всички останали данъци, включително Данък печалба, Данък добавена стойност, Данък сгради, акцизи и т.н. Частният бизнес просперира. Малкото законни държавни функции – полиция, армия, съд и прокуратура – се издържат от минимален данък върху личните доходи. Гласуването се обвързва с плащането на данъци – който не иска да гласува, не е длъжен да плаща данъци.

ДЕН ТРЕТИ

Държавата продава всичките си имоти чрез открити търгове за един ден, освобождавайки милиони декари за обработване, минно дело, горска промишленост, частни паркове и т.н. Парите от продажбите се използват за изплащане на държавните дългове.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

Минималната заплата се намалява до 0 (нула), като по този начин се създават работни места за бившите бюрократи на тяхната истинска пазарна стойност. Премахват се всички закони, облагодетелствуващи профсъюзите. Безработицата спада рязко до части от процента.

ДЕН ПЕТИ

Министерството на труда и социалните грижи се премахва и чиновниците са изпратени на трудовата борса. Държавата вече не се намесва между работника и работодателя, освен когато един от двамата не е изпълнил задълженията си по договора. Работникът получава цялата договорена сума без да плаща заплатите на чиновниците.

ДЕН ШЕСТИ

Премахва се Министерството на търговията. Всеки търгува според желанията си и възможностите си. Големите компании сами си пробиват път в света, без да използват държавата за да мачкат конкурентите си и без привилегии за сметка на потребителите си.

ДЕН СЕДМИ

Премахва се Комитетът по енергетика. Електроцентралите се разпродават на открити търгове, както и електропреносната мрежа. Освобождава се напълно вносът на горива, без акцизи и регулиране. Цените на електричеството и горивата спадат около два и половина пъти.

ДЕН ОСМИ

Всички регулиращи агенции, комитети и комисии биват погребани. Броят на разрешителните режими се намалява до нула. Легализира се неограничената конкуренция във всички области на икономическия живот.

ДЕН ДЕВЕТИ

Държавният строителен надзор и всички останали строителни агенции и ведомства се смачкват като гниди. Цените на жилищата спадат рязко и жилищният проблем е решен.

ДЕН ДЕСЕТИ

Магистралите и важните първокласни пътища в страната се приватизират. Собствениците на пътища поставят цени според търсенето и предлагането. Интересът на собственика е да поддържа своя път в добро състояние – същият интерес липсва при чиновника. Пияните и рискови водачи не се допускат на частните пътища.

ДЕН ЕДИНАДЕСЕТИ

Премахват се държавните социални грижи. Ломските цигани или работят, или умират от глад. Трудолюбивите бедни откриват изобилие от възможности за работа, които им дават възможност да станат самостоятелни. Частната благотворителност нараства силно, тъй като българинът е с меко сърце и с готовност се грижи за близките си, още повече, че след премахването на данъците реалните му доходи са се покачили около три пъти.

ДЕН ДВАНАДЕСЕТИ

Централната Банка прекратява дейността си по защита на съществуващите банки от конкуренция. На банките се позволява да извършват всякакви небанкови дейности, които досега са им били забранявани. Инфлацията и стагнацията, причинени от изкуственото увеличаване на паричното предлагане, изчезват.

ДЕН ТРИНАДЕСЕТИ

Премахва се всякакво държавно финансиране на банковата система. Никакво спасяване на пропаднали банки. Заплахата от провал принуждава банките да държат 100% резерв от безсрочните си влогове и разумен резерв за срочните си влогове. Пропастта между краткосрочни влогове и дългосрочни заеми, създаваща скрита инфлация, се затваря.

ДЕН ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ

Както в добрите стари времена в началото на 20-ти век, левът се дефинира в златно изражение като се разделят наличните златни ресурси на левовете в обръщение. Държавата вече не е в състояние да манипулира паричното предлагане.

ДЕН ПЕТНАДЕСЕТИ

Правителството продава на търг всички летища и пристанища в страната. Прекратява се порочната практика тези съоръжения да се използват за извънбюджетни сметки за облагодетелствуване на администрацията.

ДЕН ШЕСТНАДЕСЕТИ

Премахват се всички закони и разпоредби, които създават и поддържат монополи, включително тези за телефони, мобилни телефони, пощи, железници, телевизия, радио, електроснабдяване, водоснабдяване и т.н. Цените на тези услуги спадат рязко, а предприемачите намират начин дори при новите ниски цени да предложат услуги, за които дори не сме и мечтали при старата социалистическа система.

ДЕН СЕДЕМНАДЕСЕТИ

Премахват се всякакви регулации и ограничения върху недвижимите имоти и особено върху селскостопанските земи. Земята се връща на първоначалните собственици без никакви коефициенти. Там, където върху земята са построени сгради, железопътни линии, заводи, летища, пристанища и други, те се оставят в собственост на първоначалните собственици като възмездяване за конфискацията. Разрешава се неограничен пазар на земята, включително за чужденците.

ДЕН ОСЕМНАДЕСЕТИ

Премахва се Комисията за защита на конкуренцията. Фирмите имат право да се обединяват, тоест да влизат в договорни отношения, без ограничения. Всеки може да печели пари и да завзема пазар според способностите и трудолюбието си. Неефективните производители вече не могат да използват полицейската сила на държавата срещу своите ефективни конкуренти.

ДЕН ДЕВЕТНАДЕСЕТИ

Премахва се Министерството на образованието, което не е нищо друго освен Полиция на мисълта за подрастващите. Общините поемат грижата за своите си училища и скоро се предават пред финансовата ефективност и високото качество на новосъздадените частни училища. Поради премахването на данъците родителите имат достатъчно пари да плащат сами за образованието на децата си без да плащат за чиновници, както и да имат контрол върху учителите. Благотворителни агенции започват курсове за обучение и превъзпитание на бившите чиновници и “експерти” от образователната система.

ДЕН ДВАДЕСЕТИ

Премахва се Министерството на финансите и събирането на малкия данък върху личните доходи се децентрализира и оставя в ръцете на общините. Всяка община сама определя размера на данъците си и е задължена да предава определен процент от своите приходи на централната власт. Всяка община се съревновава срещу другите общини за привличане на данъкоплатци, поради което намалява данъците – т.е. цената за живот и работа в съответната община – и максимално оптимизира начина си на работа.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ

Изтриват се всички полицейски и данъчни файлове и досиета за гражданите, които не са извършили криминални деяния. Всеки данъкоплатец получава правото да влиза в кабинета на всеки държавен служител и да разглежда и чете документацията му по всяко време. Възпрепятствуването на това право от страна на държавните служители се наказва сурово с парично обезщетение, но не към държавата, а към ощетения данъкоплатец.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ

Дават се равни права на всички групи в обществото, дори на етническото българско мнозинство. Всички етнически групи се издигат политически и правно до нивото, на което сега се радва циганското малцинство. Възстановяват се напълно свещеното право на частна собственост и правото на гражданите да влизат в договорни отношения без ограничения.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ

Премахват се държавните екологични агенции и всички държавни закони за екологичен контрол. Въвежда се частна собственост върху въздуха и водата. Жителите на Девня и Повеляново имат избора да съдят Девненските химически заводи за замърсяване или да приемат работните места в тях. Ръководствата на заводите от своя страна имат избор да платят определените от съда обезщетения, да инсталират пречиствателни устройства, или да повишат заплатите на работниците си за да ги убедят да оттеглят съдебните си искове.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ

За първи път в българската история на българите се дава пълното право да влизат свободно във всякакви договорни отношения, като държавата се намесва само когато са нарушени условия по договора и личният или частният арбитраж се е оказал недостатъчен.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ

Държавата продава и последните си активи – сгради на министерства, учреждения, митници, данъчни управления и социални грижи. Сградите на парламента, министерския съвет и президенството се приватизират за нуждите на фирми или частни музеи. Свободната нация, в която държавата не управлява почти нищо, няма нужда от постоянно заседаващ парламент, а президентът на България няма нужда от сграда, която е два пъти по-голяма и по-скъпа от тази на президента на САЩ.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ

Артисти, художници, скулптори, и други хетеро- и хомосексуалисти излизат на пазара сами да изкарват прехраната си, без държавни субсидии и помощи. Министерството на културата се премахва и всеки българин сам решава дали да дава пари за порнографската “култура” в българските театри.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ

България заявява абсолютен неутралитет и по примера на Швейцария оттегля своето членство и участие във всякакви международни организации, включително ООН, ЕС и НАТО. Поради ниските данъци и липсата на бюрократични ограничения и регулации световният бизнес се стреми да инвестира в страната, което я прави неуязвима срещу политическите машинации и домогвания на световните политици. Спомнете си колко кувейтски войници извоюваха освобождението на Кувейт от Саддам Хюсеин.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ОСМИ

На българите се дава неограниченото право да носят огнестрелно оръжие. Престъпниците – държавни или частни – вече нямат монопол върху насилието. Всеки крадец или грабител – държавен или частен – може да бъде посрещнат с куршуми от почтените граждани. Престъпността рязко спада. Сбъдват се думите на Томас Джеферсън – “Въоръжената нация е свободна нация.”

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ

Армията се организира на доброволен, частен принцип, по примера на швейцарската армия. България запазва оръжейните си заводи и произвежда евтино качествено лично оръжие за своите си граждани. Никой не иска да напада нация, в която по време на война от всяка къща тракат по няколко “Калашника.”

ДЕН ТРИДЕСЕТИ

Всички мита, квоти и търговски споразумения се пускат в кошчето за боклук. Проблемът за корупцията по митниците изчезва сам по себе си – няма митници. Българите могат да търгуват и да се договарят свободно с всички хора по света, без препятствия или държавни субсидии за приятелски фирми. Цените на автомобилите и бензина веднага спадат наполовина.

МЕСЕЦ ВТОРИ

Тълпи западноевропейци и американци, на които им е писнало от социализма в техните страни, образуват опашки пред българските посолства за да имигрират в България . . .

Божидар Маринов

18 Ноември 2003 05:02
Уважаемият автор е направил малка грешка и статията е обърната и е пълна боза. Господине, отчетете дребният факт, у кого са парите. Тръгвайки от тази база ще разберете, че левите са всъщност най-големите капиталисти. В тях са масата " изчезнали" пари - над 9 млрд. долара. И на тази база те вдигат лозунгите за ляво развитие. ГЛУПОСТИ. ( примери колкото искате)
Абе имаше некакъв "беден" комунист на име Дойнов, който май пееше интернационала в Австрия. А какво да кажем за убитият беден пролетарии Луканов и други знайни и незнайни "бедни" комунисти.............. .
Айде да не ни будалкате..................
18 Ноември 2003 05:41
Engels
Според мен писанитето ти е пълна глупост - още в ден втори опровергаваш/отричаш "реформата" на ден първи ... нататък само ги прегледах без да се задълбочавам, но смятам, че някъде на 14-тия ден държава няма да има, а на 20-тия жертвите сред цивилното население вече ще са масови...

А статията поставя резонен въпрос, при това стилът на автора е приятен - поне за мен ...
особено ми хареса "Не е лесно да се ашладисват десни ценности на комсомолска пръчка."
18 Ноември 2003 05:49
Брилянтна и талантливо написана статия!
Поздрави за автора!
18 Ноември 2003 07:22
ЕГАТИ "левите", щом са у "Дясното" !!!
Егати "Дясното", щом е пълно с "леви" ?!?
НЕ'АМ ДУМИ !!!...

Редактирано от - paragraph39 на 18/11/2003 г/ 07:24:47

18 Ноември 2003 08:03
ИСТИНАТА е , че на 11 ноември 1989 г. –сутринта /или на 10 ноември 1989 г.-вечерта/ НЯМАШЕ как да има и НЯМАШЕ откъде да се вземат по земите български АВТЕНТИЧНИ “ДЕСНИ” българи!!! До предния ден, почти ВСИЧКИ българи/без по-малко и от 0.5 %/ БЯХА по “икономически статус” абсолютно “ЛЕВИ”- т.е. “хора на НАЕМНИЯ Труд” .
Прави чест на този автор, за този изключително “ТРЕЗВЕН” и дълбок анализ, в който, макар и под сурдинка, но все пак отдава полагащото й се място, на КЛАСОВАТА същност на “стратификацията в Обществото” !
На всеки НЕПРЕДУБЕДЕН му е ясно, че пръкналите се след 1989 г. над 200 /а днес над 300!/ български политически партии, са партии на “Мечтатели”! Партии на “Такъв искам да бъда вбъдеще!”, вместо партии на “Такъв съм сега”. Партии на хора, които искат да видят себе си УТРЕ, още на другия ден и НЕПРЕМЕННО, като крупни Работодатели, Предприемачи, Капиталисти- нещо, което НЕ е възможно да се случи на повече от 5-10% от населението в една държава, пък била тя и България! Т.е. партии /и симпатизанти и електорат/ на хора, чийто ИКОНОМИЧЕСКИ статус е абсолютно НЕАДЕКВАТЕН на автентичната идеология, интереси и цели на съответната партия! И когато НЕУМОЛИМИТЕ обществено-политически “закони” ОТРЕЗВИХА и поставиха болшинството от “мечтателите” на съответното им място в Обществото- последва масово “Ах-х!”. Последва и “скоропостижна Любов” към “Царя” и НДСВ- следващата НАИВНА мечта!!! Скоро ще стане ясно и дали ще има още по-следваща мечта! Или, най-после, българите ще осъзнаят, че “политико-партийните” Мечти НЕ са РЕАЛЕН ИЗХОД от проблемите на реалния Живот!
Или, както го е казал философът: “Колкото по-малко мечти- толкова по-малко РАЗОЧАРОВАНИЯ!”...

Редактирано от - paragraph39 на 18/11/2003 г/ 08:07:42

18 Ноември 2003 10:19
Lum, приятелят Божидар Маринов, представя доста готин и свеж начин за "оправяне" на нещата. Ако тези неща се направят бързо и не толкова радикално /поне наполовина/, почти всички биха донесли полза /е ако не стане анархия ) /. Относно оръжието да се разреши на всеки е много рисковано, обаче тогава няма всеки който е над 120 кг. и с двойно по дебел врат от другите да слиза от колата, да те бие, като те засече и ти му се опулиш не много приятелски. Тогава ще извадиш "калашника" изпод седалката и силите ще се уравновесят. )
18 Ноември 2003 10:21
Под тази статия няма как да не изокам и аз...
Половинчато, господине, половинчато... Дори от самото заглавие да почнем - бих Ви предложил работно такова - "Леви бесове в дясното пространство-десни бесове в лявото пространство". И проблемът да бъде задължително осветен "с", "от" и "чрез" извечната Марксова истина - "Битието определя съзнанието...", от каквато позиция имате наченки на размисъл между другото...
18 Ноември 2003 11:29
Ех, много ги смъди седесарите от тази статия. Вижте Фичо как тежко и чорбаждийски се е изказал - какви са тия автори, дето се изказват, без той да ги е одобрил. И отбелязва важно, като кадровик, че авторът преди години бил репортер в Дума по църковни въпроси. Като че ли в той вестник някой може да издържа репортер за църкавата само. Ми той и Николай Кънчев )Стани богат) и САшо Жеков )гл. редактор на Егоист, сега на мобилтелското списание, куп репортерки в другите вестници, главната на СЕГА и т. н. все са били репортери в ДУМА. Това отменя ли болезнените истини в статията, бе Фичо? Най-добре да се гръмнеш, да не се мъчиш повече.

18 Ноември 2003 11:34
В сатията е обяснено много културно и простичко какво е ляво и дясно и защо нито СДС е дясна партия, нито БСП - лява. И двете са демагогски партии, които само спекулират и използват фразеология. Точно това обяснява много ясно статията. Вижда се, че СДС е в тежка криза, от която частични успехи на тези избори не могат да извадят. Това ще остане партия на лумпенпролетариата и това ще е нейния потенциял в бъдеще. Няма спасение.

18 Ноември 2003 11:56
Бедата е там, че в България има нормално дясно мислещи хора, а няма нормална дясна партия, която да ги представлява. Кои са тези дясно мислещи хора? Предприемачи, но от тези, които не са получили малък "аванс" от Партията-майка и страдат от парцелирането и монополизма в българската икономика. Средни и дребни бизнесмени, които искат ниски корпоративни данъци, повече свобода за бизнеса, по-малко бюрократични ограничения и по-малка зависимост от корумпираната бюрокрация. Висококвалифицирани специалисти, за които развитието на бизнеса носи далеч по-големи възможности за добра кариера или ако щете по-платежоспособни клиенти.
За никого не е тайна, че в период на икономически възход се засилва търсенето на инженери, компютърни специалисти, икономисти, мениджъри и др. Всички тези специалисти имат интерес от либерална икономика и високи темпове на растеж на икономиката. Точно те трябва да са естествено дясно мислещи. Независимо, че в момента част от тях са с недостатъчни доходи и де факто не са средна класа.
Обратното - хората, силно зависими от държавния бюджет по правило са лявоориентирани. Това важи и за нискоквалифицираните работници, които са заменими и по правило лесно се уволняват. Типично постсоциалистически феномен са едри индустриалци и предприемачи, наследили доста пари от Партията, Комсомола и Профсъюзите или пък печеливши еднолични фирми за импорт-експорт от Татово време. Тези хора имат сметка статуквото да се запази - парцелираната икономика и липсата на сериозна конкуренция. Тук Чичо Фичо е много прав, като говори за силите на непромяната.
Трябва да се разбере от колкото се може повече хора, че бедната държава не може да бъде социална. Една държава трябва да стане първо достатъчно богата, а чак тогава социална. Затова личната инициатива трябва да се поощрява по всякакъв начин. Формулата е "Богати хора, богата държава", а не обратното.
18 Ноември 2003 11:58
Житце приготвихте ли за СДС-то? А пластмасови шишета с вино и водица за преливане на панахидата? А за оплаквачки кои ще се цанят? Тук-там и пари дават за тая работа. Аз ще осигурим катафалката.
Ебати, колко погребалните агенти има на таз изстрадала земя.
18 Ноември 2003 14:00
за автора Ясен Бориславов и за богослова Марио Коев
18 Ноември 2003 14:06
Подминал е и измеренията на "лявото" - например, че БСП е партия на едрия червен капитал, опираща се на консервативни, тоталитарно манипулирани в миналото, бедни избиратели.
ЧФ,
18 Ноември 2003 14:17
Круела, ето как стигна лека-полека до мнението на Енгелс-как да закрием държавата за 30 дни. А на втория месец всички сме се покатерили на дърветат да не ни отнесат тълпите прииждащи чужденци .
Че то ако беше толкова лесно USA, Germany и GB откога да са го направили.
18 Ноември 2003 14:41
Икономиките на САЩ и Великобритания са достатъчно либерални. Общото ниво на данъците във Великобритания е едно от най-ниските в Европа.
Германия има проблем с огромните социални разходи - здравеопазване и пенсии. Затова се планира реформа в здравеопазването, като някой от услугите (стоматологични например) ще станат напълно или частично платени. Предполага се, че частните пенсионни фондове трябва да заемат по-значителен дял в пенсионото осигуряване. Т.е. налице е необходимост от либерализация. Маркс ++ е по-компетентен по германските въпроси, та той сигурно има повече информация.
Сегашната криза (от която вече се забелязват признаци на преодоляване, особено в САЩ) е структурна и затова тя продължи по-дълго време от предишните.
Никой не апелира за закриване на държавата, а само за оптимизиране на държавното управление и по-малко намеса в икономиката.
18 Ноември 2003 15:08
ебати глупостите - авторът от една дясна позиця и в един десен език обвинява нашето "дясно", че всъщност е ляво, обаче образът, който авторът изгражда за "лявото", едва ли някой от ляво би се съгласил с него.
18 Ноември 2003 15:08
Защо ли "либералната" икономика на US ползва твърдата протекция на държават US в отношенията си с Япония, Китай, ЕС и др. държави и фирми?
Защо ли френската държава нарушава цял куп установени в ЕС правила за да стимулира икономиката си?
Защо ли Германските посланици в цял свят лобират за Германските производители?
Защото е много по лесно да се използват литературни клишета за "либералната" западна икономика, отколкото да се прилагат на практика икономическите теории.
18 Ноември 2003 15:22
Ami vreme beshe da se zapochne tazi diskusiq v "publichnoto prostranstvo". Men lichno me draznqt rykovoditelite na SDS s papagalskite si frazi "hristiqndemokratziq", "Evropejskata narodna partiq", "desen proekt" i t.n. za antikomunizma da ne govorim.
Idete na stranitzata na Kultura i prochetete statiqta na Mario Koev: http://www.online.bg/kultura/
18 Ноември 2003 15:28
ПОМНЕЩ,
Доколкото аз си спомням, ИСТИНСКАТА икономическа Теория е само ЕДНА- "Теорията за МАКСИМАЛНАТА ПЕЧАЛБА ЗА СОБСТВЕНИКА!" ?!?...Всичко останало се нарича ПОЛИТИКА !
А според др. Ленин /както твърдят злите езици/ : "Политиката е концентриран израз на Икономиката! А Правото е концентриран израз на Политиката!"...Ерго, "Молчать и нерозсуждать!"...
18 Ноември 2003 15:39
параграфе, много си прав. Точно затова всички разсъждения за ляво:дясно са упражнения в красноречие. Не е толкова важно дали печалбата е лява или дясна, важното е да е моя. И как беше там за котката.
18 Ноември 2003 15:55
Параграфе, Помнещия, вярвате ли си или си чешете клавиатурите?
18 Ноември 2003 16:05
Защо ли примра за модерен социалдемократ Блеар е най-близкия съюзник на неоконсерватора Буш? Анализирай това! Или анализирай онова! И недей да чешеш клавиатурата и мисли позитивно.
18 Ноември 2003 16:47
Помнещ,
Няма да повтарям непрекъснато примерите с държави, които постигнаха значителен икономически ръст за последните години и то благодарение на либералната икономика. Антипазарните мерки за регулация или държавно подпомагане рано или късно донасят купища проблеми - проблемите на Германия и Франция с бюджетните дефицити, с държавните пенсионни фондове и др. Когато една държава налага големи данъци тя отблъсква инвеститорите и щат не щат много държави са изправени пред непопулярни реформи.
А Великобритания (и в частност Блеър) засега нямат някои от проблемите на Франция и Германия. Та ако искаш да знаеш, левият Блеър за мене е пример на добре управляващ политик, който не попада в клопката на прекаления популизъм.
18 Ноември 2003 17:11
А какво да кажем за икономиката при Пиночет, или в либерален Китай, ако искате още по либерален Виетнам.
Има едно вярно нещо в постинга - добре управляващ политик.
Е дойдохме на моя - не е важно дали котката е бяла или черна, важното е да лови мишки. Всичко друго са шамански заклинания. А със заклинания - както при Виденов. Толкова за днес. Утре или ако успея довече повече. ра,
18 Ноември 2003 17:12
SOCIALDEMOKRAT,
ВЯРВАМ, че си ЧЕШИМ МИСЛИТЕ ! А на някои са НЕвчесани!!!
Да си чеши човек мислите е ПОЛЕЗНО- и за мислите и за човека! А може да има и мултипликационен ефект- за четящите/отстрани/ чужди ВЧЕСАНИ мисли!!! Знам ли?!
18 Ноември 2003 17:16
ПОМНЕЩ,
Туй- за котката, не е "твоят" ! То/й/ е на Дън Сяопин !!!
18 Ноември 2003 17:21
Жалко, че чак сега прочетох статията. Много е добра! При това в необичайно умерен тон...
А иначе моето скромно мнение е, че и БСП и СДС губят социалната си база. (Което не е никак чудно - виж аргументите в статията ) По-интересен ми се струва въпросът "Доколко изобщо имат бъдеще политическите партии в BG?" Не съм радикален в мисленето си, но като че ли все по-малко хора се хващат на идеологически кукички.
18 Ноември 2003 17:29
А да
Видях тука нещо за котки
Та кстати
Някой да знае препарат, отстраняващ тяхната миризма от мебели А?
18 Ноември 2003 17:38
СПИРТ за горене + запалена клечка кибрит!
Отстранява се напълно миризмата на котки!
ВНИМАНИЕ: остава миризма от изгорели мебели!!!
19 Ноември 2003 00:14
Забележителна статия. Не е писана на прима виста, задълбочено и пипнато четиво, интересни изводи. Ляв феномен. Признавам, че не съм особено прецизен с изводитеси, защото статията изисква по-сериозно осмисляне.
Под привидно верни примери и нормални съждения се крие подчертано лява визия и лява риторика и комахай пропагандна панагирика.
Инак няма защо да е написана-всичко това е обговаряно неведнъж, освен това е доста относително и отвлечено..
Проблемът за автентичността на дясното възникна след 2001и управлението на СДС. До тогава не е имало проблем ни с идентификацията, нито с каузата, защото го нямаше голямото разочарование. Примерът с Генчо е добре обяснен в реквиема. Тук, при него, изобщо няма значение каузата, а страстната привързаност -такива има и във футболните агитки.
"Да градиш своя политически образ основно върху отрицанието на комунизма, означава да бъдеш обсебен от неговите бесове. В самата идея, че антикомунизмът може да бъде непреходна политическа ценност, е утаено комунистическо коварство"-това е нещо, което затрива с един щрих Солженицин, Сахаров, Оруел, Марков и отец Попиелушко и могъщата дясна вълна в цяла Източна Европа.
Желев във "Фашизмът" подчертава, че след тоталитаризма следва стихиен стремеж към демокрация. Дясното у нас победи през 97-до тогава за какво дясно говорене ипрочие може да говорим
Проблемът не е в характера и същността на дясното говорене, а е в персоните, които го олицеторяваха. Тяхното дясно си беше всъщност ляво, защото такъв им беше генезиса.Причините за това изобщо не са в идентификацията, а в исконни български черти и отражението им върху реални поведенчески модели. Десните лидери у нас бяха деца на активни борци, партийни секретари, доносници и нахалитети, лумпени и бая широка камарила, описана от Хофер в главата фрустрирани, подкрепящи масовите движения. Те избутаха "победителите - дръзки, самоотвержени и горди, като хора, които нямат какво да губят освен оковите си." Мачканите от режима не са били леви-леви са само популярните, тези които пресата и системата разду, другите, поколения наред бяха толкова напарени от комунизма, че до днес се оглеждат, като говорят и още невярват в неговото отмиране.Леви хора по произход и с келепирджийско мислене не могат да мислят дясно и това е цялата трагедия на т.н Преход, защото за нас е без значение с какъв колор ще се вапцат мошениците, докопващи се до властта и така е още от преди барем сто години.Това понятие дясно в статията е разделено от понятието демократично. Дясното мислене изисква не само да си антикомунист, но и демократ, със цялата палитра, описана от автора-отговорност, морал, уважение към другите и т.н.
Иначе изразът "Не е лесно да се ашладисват десни ценности на комсомолска пръчка" е много верен и хубав.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД