Лесно ли съжителстват двама актьори, свързани в семейство? Отговорът е "да". Защото имат общи теми за разговор, разбират се идеално по въпроса с изкуствата, лесно правят компромиси един към друг, когато става дума за работа, и т. н. А как стои въпросът, ако в семейството актьорите са петима, както е при Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев? Освен тях с театър се занимават двете им дъщери Десислава и Биляна и съпругът на по-голямата - Атанас Атанасов. С това обаче интересните хора в рода съвсем не се изчерпват.

Родът на Виолета Бахчеванова и по майчина, и по бащина линия е впечатляващ. Единият й прадядо бил член на революционния комитет в с. Голям Извор и подковавал копитата на коня на Левски. Но не както е обичайно, а обратно. Така Дяконът препускал в една посока, а заптиетата тръгвали точно в противоположната.



Другият й прадядо е капитан Дядо Никола



Интересна личност бил и бащата на Виолета. Той имал висше икономическо образование, но повече се увличал по музиката. Свирел на китара и флейта, пеел много хубаво. Бил бас в хор "Гусла", където пеел редом до Борис Христов.

Покрай баща им Виолета и по-голямата й сестра Мариана също се увлекли по музиката. Двете момичета продължили семейната традиция - Виолета в Хора на девойките (където пяла заедно с Райна Кабаиванска), а сестра й - в Академичния.

След войната, за да преживяват, майка им станала библиотекар в научната библиотека на "Геоложки и минни проучвания". Безработният вече баща решил да опита късмета си с пеене. Така попаднал на Стефан Македонски. А той, щом го чул, отсякъл: "Точно от такъв глас имам нужда." И таткото станал хорист в Музикалния театър.



Музиката е несбъднатата мечта на Виолета



Бахчеванова. Всички я убеждавали, че трябва да продължи да пее, но един ден професорът й от ВИТИЗ Филип Филипов заявил: "Трудно е с две дини под една мишница." И тя без колебание сложила точка на пеенето.

Първите й театрални опити обаче не са на сцената на Учебния театър, а по време на пионерски лагер в Боровец. Решаваща роля за избора й изиграл покойният актьор Щилиян Кунев. Когато била в десети клас, той я избрал за главната женска роля - на квартеронката Елоиза в "Чичо Томовата колиба". След премиерата от работническия театър "Възраждане" й предложили да играе при тях. Но Виолета съвестно отказала, защото искала да завърши гимназия.

Във ВИТИЗ я приели от раз, при това на първо място по бал сред момичетата. В същия клас - на проф. Филипов, бил приет и бъдещият й съпруг - Васил Стойчев.



Но се залюбили едва в трети курс



Оженили се малко по-късно, точно на Великден.

После и двамата попаднали в Бургаския театър. Една година по-късно получили от Народния театър предложение за дебют на академична сцена. Дебютът на Виолета бил като Мария-Десислава в "Иван Шишман", а на Васил - в "Пред буря". И двамата били одобрени. С тази пиеса Виолета поставила и рекорд - играла ролята в продължение на 7 години и имала 450 представления. Не случайно голямата й дъщеря се казва Десислава. Виолета играла в "Иван Шишман" дори и бременна в шестия месец. И името си дошло само. След време родила и втората си щерка - Биляна. Но този път спряла да играе отрано.

Що се отнася до Васил Стойчев, то и сред неговите предци има интересни хора. "Баща ми беше прекрасен разказвач.



Знаеше всички народни песни за Марко Кралевити



и всички народни предания. Но не е играл на сцена. Имам обаче чичовци и братовчеди, които са били в самодейни театри", припомня си той.

Васил Стойчев е от Кюстендил и още като ученик в Търговската гимназия бил включен в драмсъстава и танцовата трупа на училището. След време се прехвърлил в Икономическия техникум в София, но учителката му по литература веднага усетила, че момчето има потенциал, и го насочила към сценични изяви. "На всяко тържество в гимназията аз бях рецитаторът", казва той.

Продължил обучението си във Висшия икономически институт. "Просто само там имах право да кандидатствам, такава беше системата. Но пък имахме много сериозен драмсъстав. Ръководеха ни двама студенти по режисура - Димитрина Гюрова и Николай Савов. Имам много хубави спомени от тази една година. Самодейността за мен беше изява, която никога след това не се повтори.



Ентусиазмът ни беше огромен



Събирахме се след часове и лекции, вечер до късно репетирахме", припомня си той.

След първата година кандидатствал тайно във ВИТИЗ. Тайно, защото все още нямал право. Приели го веднага в класа на проф. Филип Филипов. След което започнало дълго бюрократично ходене по мъките, докато бъде узаконен приемът.

Но си заслужавало. И не само заради факта, че ще може да упражнява професията, за която винаги е мечтал. В класа съдбата го събрала с Виолета. В началото двамата започнали да правят заедно етюди. "Имахме един медицински, в който аз бях лекар, а тя сестра. Трябваше да се влюбя в нея. Помня, че отидохме заедно в "Пирогов" да наблюдаваме операция. Но аз щях да припадна и излязох от залата."

Най-голяма радост му е донесла ролята на Беналкасар от "Почивка в Арко Ирис" на Димитър Димов, а заради ролята на Огнян ковача от "Иван Шишман"



го поканили на кинопроби



за цар Калоян. "Дако Даковски ме видял в спектакъла и ме харесал. Беше се спрял на двама души - на мен и на Стефан Гецов." Първата му голяма и любима роля в киното е именно на цар Калоян.

Съвсем логично двете дъщери на Васил Стойчев и Виолета Бахчеванова поели по техния път. Голямата - Десислава, била приета при проф. Филип Филипов, но след смъртта му класа поела Димитрина Гюрова. По стечение на обстоятелствата и малката - Биляна, завършила при Димитрина Гюрова.

"Според мен унаследяването на професиите и създаването на династии е голямо нещо. И не само в изкуството. Винаги съм се впечатлявал от поколенията мореплаватели, летци, майстори, лекари. За мен това е било резонно. Но за съжаление у нас не се гледа с добро око на подобно нещо", казва с известна тъга Васил Стойчев. После допълва:



"Нито сме ги насилвали, нито нищо"



Мнението на Десислава по въпроса е категорично: "Те си знаят как реагираха, като им казах, че ще кандидатствам. Но не се издадоха. Зарадваха се и едновременно с това се изплашиха. Просто бяха минали доста дълъг творчески път, за да знаят какво ме чака. Но аз съм им изключително благодарна, че нито за секунда не се опитаха да ме разколебаят. Вярваха в мен."

Като малка тя се увличала по пианото. И подобно на майка си не съжалява ни най-малко за пропуснатата възможност. "Спрях да се занимавам инцидентно. И смятам, че тези случайни неща са много съдбовни. Бях се запалила по пианото и главно по продукциите. Но в седми клас на един зимен празник си счупих ръката. Този случаен инцидент ме накара да се замисля дали наистина искам да ставам пианистка."

Голямата й мечта била друга - да следва кинорежисура. "Когато бяха малки,



Деси режисираше Биляна, а тя играеше",



вметва Васил Стойчев. Десислава не се отказала от мечтата си. Кандидатствала, но не я приели. "Определено нямах опит", преценява тя. Отново сметнала, че в това пръст има съдбата. И на следващата година решила да опита друго - актьорско майсторство.

След ВИТИЗ заминала по разпределение във Врачанския театър. После кандидатствала в театър "Ателие 313" и се върнала в София. В трупата на Рашко Младенов, който тогава ръководел експерименталния театър, се засякла и с Биляна.

В момента Десислава е мениджър по проектите, свързани с изкуства, в Британския съвет. Наред с това играе и на сцена. Сред любимите й роли са тези в Театър 199 - в "Нерви за любов", в "Догодина по същото време" и в най-новата - "Здравей, напускам те!", където



партньор на сцената е съпругът й



"С тази роля удовлетворението ми от нея като актриса е пълно", доволен е Васил Стойчев.

Що се отнася до съпруга на Деси, то Атанас Атанасов е един от най-търсените актьори в момента. "Във фамилията ми няма човек, който да се е занимавал с театър. В това отношение аз съм бял лист", казва той. Но преди театъра е минал през уроци по френски, курсове по цигулка, бил е в детска музикална школа, в литературни кръжоци, училищни хорове, оркестри и "всякакви такива щуротии".

"Аз изпитвах огромен пиетет към творците. Исках да се занимавам с нещо много по-просто. Бях приет филология. На кандидатстудентските изпити във ВИТИЗ попаднах случайно. През една отпуска по време на казармата ми хрумна да опитам и дойдох в София. Тогава "Раковска" беше залята от едни нахакани кандидати. И между тях аз - без самочувствие,



с гола глава, дошъл от казармата",



разказва той.

Атанас Атанасов се учудил много, когато минал първи кръг. Наложило се да отскача няколко пъти до поделението си в Якоруда, за да му удължават отпуската. В крайна сметка го приели в класа на Сашо Стоянов. След като завършил, продължил по разпределение в Сливенския театър. После получил две покани - за Народния театър и за Театър "Българска армия". Приел втората. В момента е актьор на свободна практика и играе почти всяка вечер в не един столичен театър.

Последната му роля е в "Здравей, напускам те!" в Театър 199. "В нея има страшно много неща, които могат да бъдат довършени", замисля се той. А Десислава само вметва: "Ама много хубаво играеш. Защо скромничиш?" После обяснява: "Той е невероятен професионалист. За да си партнираш с него на сцената, се искат много внимание и отдаденост. За мен това е много голям професионален шанс."



Двамата се запознали покрай театъра



Като студентка тя гледала представлението "Прокурорът" в "Българска армия", където той играел. И много го харесала. "Помня само, че ми поднесе някакви цветя, аз й благодарих и изчезнах. Но после се случи така, че все по-често започнах да я виждам около себе си", казва Атанас.

Той започнал да се върти около ВИТИЗ малко повече, а тя - около неговия театър. "Засичахме се често и така продължихме, докато си казахме - стига сме се засичали случайно, я да се засечем нарочно", засмива се актьорът.

Така двамата станали втората двойка актьори във фамилията, след Васил Стойчев и Виолета Бахчеванова. Малката дъщеря - Биляна, обаче продължила традицията наполовина. Завършила ВИТИЗ, но за съпруг избрала не актьор, а своя съученик от Класическата гимназия - Кеворк Хорисян, който е филолог.

"Винаги съм знаела, че тя ще се занимава с театър. Искаше го от дете", казва голямата сестра. В момента Биляна живее със семейството си в САЩ, където играе, режисира и преподава на студенти. След като



защитила докторска степен в Орегонския университет,



била одобрена с конкурс и сега е ръководител на театралната катедра на колежа "Емори и Хенри" във Вирджиния. Там преподава актьорско майсторство, основи на сценичното движение и техника на говора. Освен това е член на борда на директорите на Театралната асоциация във Вирджиния, където отговаря за най-големите професионални конкурси за актьори, провеждани ежегодно в този щат. Играе в постановки на "Бартър тиътър" и работи над книга за актьорското майсторство.