:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 412,081,549
Активни 103
Страници 16,459
За един ден 1,302,066
РЕФЛЕКСИЯ

Нормализация на солидарността

Ако си спомняте още по Коледа природно явление, срещу което не може да устои никое общество, отнесе над 160 000 човешки живота в Югоизточна Азия. Стихията предопредели бъдещето на няколко милиона души в няколко държави. Те ще трябва да преодоляват с десетилетия последствията на стихията и да възстановяват нормите на всекидневието си. Затова мнозина от оцелелите вероятно съжаляват, че са останали живи.

Сигурно защото дори Си Ен Ен не предаваше пряко и значителността на загубите се осъзнаваше на порции, никому не хрумна да твърди, че "светът вече не е същият". С риск да се наруши добрият стил, може да се каже, че той стана още по-такъв от какъвто е: несигурно място за живот, зависещо решително от общественото недовиждане на природните закони. Това се открива в едно особено еволюционно измерение на човека, което не бе забелязано в многостранните обсъждания на поредната природна ужасия. Става дума за онази



устойчива линия на обезчовечаване,



което, ако съдим по масовите реакции, е отишло твърде далеч в т. нар. развити общества. Негова характеристика е недовиждането на човешкото състрадание и изолирането му като неефективно и пречещо на останалите във все по-добрия им живот. Това обезчовечаване не може да се скрие нито под статистиките на нарасналото световно благосъстояние, нито под познатия идеологически покров на всеобщите интереси на човечеството. Защото както благосъстоянието, така и идеологията биват налагани от онези, които най-ясно осъзнават частните си интереси. С това обикновено се пази удобно за тях статукво, представяно като всеобща и ефективна норма.

В случая като при всеки природен катаклизъм, набързо и безразборно прекъснал много животи, статуквото се предреши в общочовешка солидарност. Надали може да се отрече, че за мнозина тя е напълно реална. Въпросът е там, че тя има свойството да възкръсва само при убийствени природни явления и концентрирани ексцесии. И то ако бъде



медийно мобилизирана за няколко дни -



колкото всъщност е интересно събитието. След това тя набързо придобива едноизмерен характер, съзвучен с усилията за бетонирането на властови и идеологически ред, налаган напоследък като глобална загриженост. Ето защо не е чудно, че изтъкването на тази грижа, която лесно преминава в егоизъм, замести реалния проблем на засегнатите от стихията хора.

Радичков беше казал, че основният недъг на днешния свят е, че твърде много говори. Може да се допълни - говори предимно за себе си. И от едно място. Може би затова действително страдащите нямаха време ако не да помълчат, то поне да се изприказват. С това сигурно те биха помогнали най-вече на онези, които се втурнаха да им помагат по познатия начин - щяха да покажат именно случайността на човешкото съществуване. Но не би. След потопа всички бяха залети от организирани обществени необходимости и приказки за тях.

"Светът" бързаше. Постоянно нарастващият брой загинали, безследно изчезнали, бездомни и бягащи от поселищата започна да се губи в съобщенията за нарастващия брой включващи се страни, организации и медийни любимци в благотворителни акции. Думата



"цунами" блокира метафоричните способности



на актуалната журналистика. Местни явления (вж. боклука в София) започнаха да се мерят с убийствения катаклизъм, а случайните посетители на засегнатите места се оказаха най-надеждните свидетели за размерите на ужаса. Така евроатлантическите медии намериха поредно потвърждение на общочовешки проблеми извън своя ареал - разбира се, изживени и разказани от "бели хора", както обичат да пишат у нас подписалите етичен кодекс. Започнаха спорове около морала, евтинията на тамошните курорти, проститутките и търговията с деца. В унисон със стила на сензационност и хиперболизация на лични качества се заредиха класации на помагащите в абсолютни и относителни стойности. И нищо, че се призоваваше "глобалната солидарност", чиновнически се пресмяташе кой и колко помага според глава на населението. Естествено накрая се появи и доводът, че помощите трябва да бъдат рационализирани, тъй като не можели да се усвояват ефективно - било поради липса на организация и инфраструктура, било поради нежелание изобщо да бъдат получавани.

С това се преповтори урокът, който се преподава двадесетина години - светът е глобален благодарение на справедлива силова йерархия. При нея



силовият център съвпада с центъра на загрижеността



От него се излъчват позитивните съобщения за света. В този тъй солидарен свят те имат винаги парично-стокови измерения - дори и ако става дума за големината на свещите, които християните палят за загинали будисти, мюсюлмани и анимисти.

Сподавена, спонтанността бе канализирана в познатото русло на ефективността. И независимо че се измести оста на земното въртене, светът по необходимост се върна в нормално състояние - съотношението долар-евро, изборите в Ирак, Европейската конституция, трансферите на спортисти, английското кралско семейство и дрешките на принц Хари. Представете си, отишъл на маскен бал в униформа на нацистки генерал!
166
2680
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
166
 Видими 
15 Януари 2005 00:17
Така...Бих искал с болка да споделя. че българското общество направи много малко за подпомагане на засегнатите от бедствието райони. Не казвам държавата, а именно обществото. Дълбоката причина спред мен е генетичната неспособност у българина(с редки изключения) да членува в милосърдни или някакви благотворителни организации които не му носят келепир. По време на трагедията Българската Православна Църква се пазареше с Милен Велчев да падне данъка върху свещите и житото. Потриса ме като мисля за тези брадати чудовища в раса. Докато всяка църква тук в Америка създаде собствен фонд за събиране на средства за страните засегнати от цунамито и подеха инициативи за доставянето на тези средства самостоятелно. Защо е така вие ми отговорете. Аз отговор за поведението на "българите" на аерогарата които се завръщаха от района нямам. Аа, за автора. Униформата на принц Хари ако не греша не е на генерал, а на войник от Африканския корпус на генерал Ромел. Глупаво момче, въпреки безумно скъпото му образование.
15 Януари 2005 00:30
Простако,

Не се подигравай с Българската църква, благодарение на която днес съществуваш и използваш създадената от нейни дейци азбука. Всяко стадо има мърша, но тази църква заслужава уважение. Защо не плюеш Америка, върху която паразитираш?
15 Януари 2005 01:15
Българските двама братя, от Солун
15 Януари 2005 01:39
Архимане, Темплара е оперен певец, професор в добър американски университет, прави хубави неща и в България, не паразитира. Ти сам си съгласен, че БПЦ е неадекватна на душеспасителната, просветната и социалната си мисия. Авторът Д. Денков, наш едновремешен асистент в СУ (на покойната проф. Е. Панова по класическа западна философия), не е прав. Вярно е, че хората са еднакви, но само при близки условия. Условията в развитите страни правят хората като цяло по-добри и по-състрадателни отколкото са в България в момента. Вкл. и църквите в развитите страни страни имат заслуга. Политическата коректност и бюрократичната рационалност, наложена на благотворителността на запад, не омаловажават доброто в душите на хората. Целта е и в България да се появят такива условия, вкл. такива църкви.
15 Януари 2005 02:02
Тези помо6ти изоб6то нема да стигнат до не6тасниците.По путя вси4ко 6те буде откраднато от политици полицаи и воени.Само трохи4ките ако стигнат пак добре.показваха преди неколко години по телевизията в Америка колко много дарения от наи разли4ни организаци а след това и нужае6тоте се в Африка.Бели жени доброволци казаха 4е до този момент изоб6то не са полу4или никаква помо6т от Америка за тези деца.Питат тогава каде са тези пари и кои ги е заду6ил?Разследване....траи конйо за зелена трава.
15 Януари 2005 02:55
Така наречена благотворителност е смесица от бизнес и политика - рекламни кампании, пропаганда, прокарване на разнообразни икономически и политически интереси. Когато американците и европейците пускат по някой долар в касичките или подписват чек те надали го правят от състрадание към загиналите в Азия. Западняците просто знаят, че това е играта, в техен интерес е да поддържат бизнеса на който се крепи и тяхното благоденствие, даряват парите си също така както отговорно си дупчат билетите в трамвая без никой да ги проверява. Ния нямаме това отношение към държавата и обществото, ние сме поколение на което Андрешко е даван като пример за подражание, не можем да видим общия си дългосрочен интерес в такива акции и съответно не участваме в тях. А истината е, че нито на нас нито на по-богатите им пука за азиатците, те в тия райони си гинат всеки ден с милиони заради болести, глад и мизерия, нещо което в границите на нашите възможности да променим. Не го правим - ние защото сме безотговорни прасета, а състрадателните немци и американци щото ако им се наложи да даряват по 100 долара всяка седмица през цялата година току виж и те станали животни като нас.
15 Януари 2005 03:25
.
15 Януари 2005 04:38
Неясна теза, смисълът разколебан, критичност с неясен адресат- /световното човечество ли?/, измъчен стил, безплодни интелектуални напъни и напразни усилия на уж-хуманността /вие как помогнахте, уважаеми Г-н Денков на жертвите от цунамито?/ може би като съчинявате слаби статии, между другото също като учебника ви по философия за 11 клас. Би трябвало да се срамувате от това, което сте написали. Съжалявам, че трябваше да го кажа
15 Януари 2005 06:09
Да бе
За съжаление е,
Единственото, което утешава, е че не се различава много от другите и се старае много
15 Януари 2005 08:09
Когато казвам, че хората в развитите страни са като цяло наистина състрадателни, а не просто благоразумни, имам предвид не само впечатленията си на човек, живял 30 години в България и над десет на запад, а и по-обективни данни. Ето тая седмица темата на сп. Тайм е "Науката за щастието". Един от въпросите на изследването (в САЩ, възрастни) е "кое ви носи щастие?"
*
За 77% от отговорилите - децата, 76% - приятелите, 75% - "да помагам на другите", 73% - съпруг/партньор, 66% - степента на контрол над живота си, 64% - хоби, 62% - религиозен или духовен живот. На въпроса "кое най-много ви подобрява настроението" 63% от жените и 51% от мъжете - разговор със семейството и приятелите, 55% и 52% - слушане на музика, 51% и 38% - молитва/медитация, 45% и 39% - да помагам на други в беда (доста по-надолу - 24% и 25% - да ям, 20% и 21%- да карам кола, 18% и 25% - секс).
*
Още веднъж: за 75% от американците да помагат на другите носи щастие, за 39% от мъжете и 45% от жените да помагат на други в беда подобрява настроението. Повече от секса, хобитата, яденето, карането на кола и другите форми на материално потребление. Ние знаем, че да помагаш на изпаднали в беда носи голямо удовлетворение. И че отговорите на хората не са лицемерни поне като цяло.
*
Във в. "Още" от доста време излиза на части една здравна книжка, която преведохме преди три години за една болна форумна приятелка от София. Хубава книжка, не й помогна, дано помогне на други. В книжката пишеше и как съседите и колегите на тежко болната авторка й помагали през тежкото време.
*
Една друга форумна приятелка миналата година също се разболя тежко. Разказа ни как й помагали колежките от офиса, дето работи, докато била в отпуска. Идвали на смени да й помагат, готвели, пазарували, пред Коледа и напълнили къщата с хубави неща и оставили тайно и едно пликче пари. Това наистина не е изключение на Запад. Голямата част от хората са религиозни или поне се държат като религиозни, което според мене е същото.
*
Да, практични са, пресметливи, повечето са "консумеристи" и т.н., но мнозинството са и чистосърдечни и си помагат в беда без задни мисли. Да не говорим, че не са й страхливи, както видяхме по четвъртия отвлечен самолет на 11 септември, в който хората били разбрали по мобифоните за ударите в СТЦ и разбрали накъде летят и защо. Самолета падна в полето на път за Вашингтон, от записа се разбира, че пътниците въстанали, обезвредили терористите в салона, сигурно с цената на живота на някои пътници, и били почти разбили вратата на кабината.

Редактирано от - Чичо Фичо. на 15/1/2005 г/ 08:51:02

15 Януари 2005 08:44
Уважаеми чичо Фичо,
Благодаря Ви за този материал.Той несъмнено ще поотвори света на обикновените американци за нас, недозрелите българи.Моля Ви, продължавайте да помествате подобни материали. Ние българите втасваме най-бавно, но не сме безнадеждни.Позволявам си да помоля читателите да си направят труда и да копират материала по другите вестници.Аз просто нямам време, иначе, бих го направил с удоволствие.
15 Януари 2005 08:57
Определено цинична статия. Както и много от написаното по темата из българските вестници. Което показва, че каквато и трагедия да се случи в света в главите на нашите левичари ще се върти едно и също: Запада, та Запада...
Много неприятно впечатление ми прави манталитет от рода, че когато някой помага с нещо той винаги го прави със сметка. Значи аз нищо не давам, но когато друг даде нещо веднага съм готов да го оплюя. Тоест да му кажа, че нищо не прави, че помощта му е недостатъчна, ненавременна, неадекватна и разни други от този род.
В случая не са необходими дълбокомъдрени разсъждения, а действие. За съжаление сред българската интелигенция преобладава първото.
15 Януари 2005 08:58
Cruella , точна както винаги !!!
15 Януари 2005 09:04
"Темплара е оперен певец, професор в добър американски университет,
Ами хубаво. Като е оперен певец, да си гледа операта, пеенето и университета, а да не се опитва да прави морални и философско обобщения за българите, дето ги е зарязал оттатък океана. Да не пробутва папагалски упреци за "генетичната неспособност у българина(с редки изключения) да членува в милосърдни или някакви благотворителни организации които не му носят келепир"
Това последното може и да е верно за оперните певци от български произход, живеещи в САЩ, както и за други емигранти. За живеещите тук той просто не знае.

За сметка на това, много автроитетно се изказа за БПЦ, която "се пазареше с Милен Велчев да падне данъка върху свещите и житото.

На певеца да му припомня само онзи простичък въпрос, на който следва да си отговорят всички, които се тюхкат за "лошите несъстрадателни българи" - Ти, певецо, празнува ли Нова Година ? Ти ходи ли на пазар напоследък ?
15 Януари 2005 09:11
Много неприятно впечатление ми прави манталитет от рода, че когато някой помага с нещо той винаги го прави със сметка. Значи аз нищо не давам, но когато друг даде нещо веднага съм готов да го оплюя. Тоест да му кажа, че нищо не прави, че помощта му е недостатъчна, ненавременна, неадекватна и разни други от този род.


Круелке,
Това, дето си го написала, отнася ли се и до вчерашната статия от първа старница - за създадените от НДСВ фондове за болни деца ? Защо не си каза мнението вчера ?
15 Януари 2005 09:23
Архимане, не ми е известно какво точно си правил ти за България, но обръщението ти към Рицаря определно е грубо и грозно. Него поне го познавам и знам колко труд хвърля за организирането на различни музикални фестивали в България всяко лято. Интересно какво ТИ си направил живота си за някого?
15 Януари 2005 09:26
Не бих винила толкова автора, той само обобщава нашата неадекватна реакция. Личните нападки са неуместни.
И на мен ми се иска българската църква да е като американската, но ще трябва много да се чака. Много ми е интересно, какво очаквате от една неработеща институция. Както междувпрочем многото в България.
15 Януари 2005 09:29
За хората във форума се съди по написаното от тях тук, а не по делата им в "другия" свят.

Не, че Нели ще го схване, ама аз да си кажа.
15 Януари 2005 09:31
Виолета,

Искаш да кажеш, че българската църква трябва да бъде раздробена на няколкостотин секти, да бъде тотално комерсиализирана и да функционира по принципите на шоубизнеса ?
15 Януари 2005 10:08
Браво на Денков, че продължава темата за "нормализацията", подета от П.Волгин. - този път в глобален аспект!!! Измамно нещо е нормализираното общество, макар че е удобно. Защото е свързано с устойчиви тенденции - обезчовечаване, много говорене - предимно отстрани и предимно за себе си, възпроизвеждане на модела, при който силовият център съвпада с центъра на загрижеността, сподавена и канализирана спонтанност и ... логично връщане към познатото русло на механично, числово взаимодействие, тук-таме разнообразявано от пикантни "проблясъци"...`
За мен най-любопитното е авторовото наблюдение, че цунамито вместо да провокира, блокира метафоричните способности на днешния човек. А метафората е опит на човек да бъде друг, да одухотвори света и да проникне извън рационалните си граници. (За Ортега тя е най-щедрата човешка дарба, даваща му основание да заяви, че "Човекът е метафора на битието"!!!)
Отлично есе!!! А за тези, които не откриват ясна теза (защото учебникът на Денков по философия - за 11 клас е слаб ), кво мога да кажа ... освен да вземат да прочетат един роман, например - "Ние" на Замятин за "нормализираното" общество. За да разберат, защо светът "става още по-такъв, какъвто е"...
15 Януари 2005 10:29
Слаба и глупава статия с претенции и едва прикрита комплексираност и дори злоба към "белия" свят. Какво да се прави, казали са го класиците - "Не народ, а мърша". Български класик, де...
15 Януари 2005 11:16
По въпроса за помощите:
Наистина в много от случаите се забелязва користен елемент. Например, когато някоя западна фирма дарява някакви медицински продукти на нашите болници, по този начин тя им налага да ги ползват няколко месеца, да привикнат с начина на тяхното приложение , блокира ползването на български аналози и постепенно ги измества.
15 Януари 2005 11:47
Нели,

Този форум не е изповедалня, а по-скоро клоака. Какво съм направил и какво не съм - да съди Господ. Отказал съм се от семейство, от лесна кариера в бизнеса или политиката, от елементарни човешки радости, за да служа цял живот на хората. Както пише Юнг в автобиографията си, "в края на краищата човек е едно събитие, което не оценява само себе си, а – за добро или зло- подлежи на съда на другите".
15 Януари 2005 12:37
Ако вариш и манастирска - цена нямаш!
15 Януари 2005 13:51
В Ирландата пак нема кой да издои кравите. Ми много станале, чак от България се дигнали да мучат там.
15 Януари 2005 14:24
До всички- гените ли пречат на българите в Българя да бъдат милосърдни или това че със заплати на развиваща се държава от по 150 ? и цени догонващи тези на наи-развитите държави, едвам изхранват себе си?
Мисля че едава ли са гените щото познавам българи които са такива нищо че живеят в чужбина, но поради последното имат средства и правят неща за БГ без да имат келипир. До сър ЛАНСЕЛОТ- а понякога се даряват мед.уреди от запада без никаква комерсялна цел но това болниците дори не го узнават щото уредите дори не преминават в БГ- митничарите блокират вноса в отсъствието на бакшиш-това е драмата на българите не гените им
15 Януари 2005 14:56
Има един руски автор-Лазарев.
"Диагностика на кармата".
Та той твърди, че като си кривнал от правия път, бог ти праща некой и друг знак белким се освестиш.
Първо се почва с нещо леко и незначително, ако не фане дикиш, се праща по-тежка алтилерия, после още по-тежки и грата почва да загрубява.
За всички, за които човечеството не преставлява съвокупност от няколко милиарда ядящи и серящи тела, а нещо повече, е ясно, че човечеството отдавна е кривнало и отдавна леките знаци са получени и неразбрани.
Стадото върви накриво, а водачите му са дребни душици с много парици, самозабравили се като Титаник пред околосветски рейд.
Ударът с последващото цунами измести земните полюси, ама не успя да измести посоката на движение на овноглавите водачи на световното стадо.
Земята разбра и се промени, човеците не разбраха и се заеха със "заетост", за да не обмислят случващото се в по-широка перспектива.
Следва борба между овноглавите и стадото срещу бог.
Неспазването на космическите закони не отменя тяхното действие.
Затова случилото се е само началото.
15 Януари 2005 15:10
Написах горното по повод авторовите думи ..той стана още по-такъв от какъвто е: несигурно място за живот, зависещо решително от общественото недовиждане на природните закони.
Това според мен е най-високото ниво на наблюдение на станалото. Всичко останало са негови следствия.
15 Януари 2005 16:13
Нели, ако още не си разбрала, Архиман е монах и има много висок сан.
От твоите разкази за роматнтичната история и идилия на вашето семейство ми направи впечатлениие, че не само ти, а и децата ти използват много силни термини (тези които в ежедневието наричаме "мръсни думички". Сещам се за майчината гордост, с която ни разказваше, какво им е мнението за Азис, например. Да не би да използваш два аршина за термините или според теб - важното е човек да може да пее и му е позволено да употребява всякакви цинизми, а останалите дето не могат да пеят - или да се научат, или да прегръщат комплекса си за малоценност и да се гръмнат.
15 Януари 2005 16:31
15 Януари 2005 16:33
А всъщност важният въпрос тъдява е по-друг:
Кво иска да каже чиляк (или автор ), га са показва на картинка със скръстени ръце???
Какво показва това - дистанцираност, бездействие, че е "над нещата" или нещо друго???
15 Януари 2005 16:44
Да се обсъжда подобен материял е все едно да обсъждаш нещо излязло изпод стола на как'Неделка...
Акъл, морал и уста на професионален правозащитник.
Сума ти народ даде за цунамите щото хиляди пъти по тивито ги насърчиха с напомнянето че тези пари са тах дидактъбъл.
И всеки се посъветва със счетоводителя си каква сума да пусне.
Не със свещеника или изповедника, да се отбележи.
Подобни неграмотни глупости са много вредни...
***
Що се отнася до принц Хари...ами ако се беше облякал като Дракула или Батман - кво?
Начи един принц може да се маскира като вампир но не и като войник ли?
Що да не се маскира момчето?

Редактирано от - kombat #5 на 15/1/2005 г/ 17:00:34

15 Януари 2005 16:57
Архимане, в "служенето на другите" да не би да влиза и грубото отношение към тях? Ако си наистина божи служител не може да не си чел Библията (при това много пъти) и да не си забелязал езика на Хрстос към човеците? И запомни от мен едно - форумът не е апропрно клоака, а пишещите в него могат да го направят клоака. Ерго, всеки е отговорен за неговото състояние. Включително и ти с грубите си обръщения.
*
Азия, децата ми са искрени и могат добре да защитават идеите си, но не използват цинизми и определено не са груби. Напротив, постоянно щадят чувствата на другите (с изключение на тези на родителите си, де , ама то туй е нормално).


Редактирано от - Нели. на 15/1/2005 г/ 17:00:46

15 Януари 2005 17:01
Каквото и да напише човек - все ще е всуе.
Само starija hush се извисява над полето кат' сокол и съобщава на мравките, които събират помощи за 23 мравуняк, какво става през 20 мравуняка.
Еретиците и безбожниците се познават най-лесно по лъжата - като видиш, че некой е написал 3 изречения и в тях има 5 лъжи - работата е ясна...
15 Януари 2005 17:08
хареса ми това, което е написал Чичо Фичо. , но пък съпругата му си личи отдалеч, че е комплексирана, че е в неговата сянка и отсега да знае, че нейна "задача" , както и на всички други тук е да коментират най-вече статиите, а не форумците!
Въпреки, че назапад хората мислят по начин, чужд за нашето общество в България( Богатството се личи от това кой колко дарява), те също мислят в две насоки! Нека да вземем Германъ за пример - лични дарения почти 300.000.000, държавна помощ като СУБСИДИЯ и Инвестиции в продължение на 5 години, при дефицит от 40.000.000.000, 500.000.000! Туристическия бизнес за тази дърхава е номер едно, те инвестират в този регион доста, защото и търсенето, пътувания на немци до тези субрегиони, е доста високо. Парадокс хем мислят материaлно, хем частните дарения скачат?
Това , че ние не сме дарили, показва точно, защото нямаме келепир, както споменаха форумците, за разлика от войниците в Ирак, където връщането на дълга е първата задна мисъл...ако имаше далавера , щяхме да дарим много повече.
А къде е вярата в БОГА? Дълга тема с тъжен край

takvor onik
达 可 沃 尔 奥 尼 克 保 多 利 昂
15 Януари 2005 17:14
Относно думите на Рицаря, които май са засегнали Архимана :

По време на трагедията Българската Православна Църква се пазареше с Милен Велчев да падне данъка върху свещите и житото.

Всяко стадо си имало мърша, казва архимана, моят въпрос е дали в българската православна от мърша е останало стадо? Лично аз не си спомням някакви други православни страсти извън свещолеенето. През август миналата година бях в пловдивската "Света Марина" за осветяване на малки иконки и първото нещо, което ми беше поискано е да си платя двата лева на иконка, а после да купя и определен брой свещи. Чаках около 5 минути изписването на квитанцията за тази сума, защото с тази жълтеникава бележчица трябваше да отида при свещеника и той да направи обряда. Всичко това се извършваше в самата църква - не в предверието, не отвън, а вътре. Хванала листчето аз отидох до седналия на една пейка служител, който без да ме погледне стана, попитаме за имената в чест на които се освещават (не ги запомни и едното го произнасяше неправилно, но не можех да прекъсна напева му и да го поправя, нали?) и след малко свърши и пак си седна на пейката. Няма добро утро, довиждане, как сте, нямаше дори и сянка на някаква сакралност, нямаше какъвто и да е интерес към чуждата болка наоколо. Не, той беше чиновник, който свери правилната сума, промърмори някакви молитви и си седна. Ако не беше толкова тъпо и просташко щях дори да се разсмея. Ставаше за филм на Фелини, онези с поповете, с раса като черни гарвани и липса на каквато и да е човещина и интелигентност в очите.
*
Църквата в България е в голям дълг към народа си, тя не прави дори едно от нещата, които обществото очаква от нея. А лично на мен през август миналата година ми се щеше да изхвърля търговците от храма "Света Марина", по примера на Христос. Тези хора мърсят дори детските ми спомени от тази църква.

Редактирано от - Нели. на 15/1/2005 г/ 17:23:57

15 Януари 2005 17:21
Как'Неделка па е във форма хуууаааа!
Как да не го копнеш тва:




. Няма добро утро, довиждане, как сте, нямаше дори и сянка на някаква сакралност.
Създадено: 15.1.2005 г. 17:14:03
15 Януари 2005 17:23
(снимка: натиснете тук)
15 Януари 2005 17:30
Такворе, хвала, демонстрираш завидно знание на семейните отношения във форума (дори скритите зад кадъра) без някога да съм разговаряла с теб и без да имам спомен от идеите ти. Евала.
*
А да, в "сянката" съм бе, вече 21 години ходя щастливо все в "сянка" , тъй да знаеш, сърцеведецо.
15 Януари 2005 18:10
Нели,

И аз съм възмутен, че в Българската църква има т.нар. требничари, чиновници, фъфлещи молитви без вяра и емпатия, но дали ще има такива или не, зависи от владиците, които ги ръкополагат. Има и немалко добри свещеници, които са готови да споделят добра дума, съвет, дори пари. Търсете Вашия духовник сред тях и щом го намерите, ценете го, защото е рядкост.

На педофилите и проститутките в Тайланд няма нужда да се дарява. Оцелелите от тях даже се радват на намалената конкуренция, защото скоро катастрофата ще бъде забравена и секс-туризмът ще тръгне отново. В България има каузи и хора, които заслужават повече помощ. Щом ходите на църква, Вие отделяте ли десятък (10%) от доходите си за истински нуждаещите се (не за пияниците и професионалните просяци)?
15 Януари 2005 18:18
Господ размаха гневна ръка и посипа огън и жупел над земята.
...а дребните човечета продължиха дребнотемните си ежби.
пфу
Верно ли не разбирате какво става???
15 Януари 2005 18:24
Г-н Архиман, при цялото ми уважение към Вас ще си позволя да отбележа че схващането ви за засегнатите райони на Тайланд като свърталище на педофили и проститутки меко казано не Ви прави чест.
А какво да кажем за пострадалите от земетресението и последвалото цунами Индонезия, Шри Ланка, Индия, та дори Сомалия, Кения и Танзания, те също ли не се нуждаят от помощ?
Останах с впечатлението че у нас трагедията общо взето се възприе като нещо което не ни засяга.

Редактирано от - Oraсle на 15/1/2005 г/ 18:26:43

15 Януари 2005 18:42
Безсмислена и нищонеказваща статия. Интелигентско дрънкане на маса в писателски клуб на чаша водка. Не знам дали сега има писателски клубове, но ми напомня за оня на "Ангел Кънчев" навремето
15 Януари 2005 18:44
Оракле,
при целите ми спорове с Архиман, тоя път му заставам зад гърба и не съм убедена, не вярвам, а ЗНАМ, че това беше показен Содом и Гомор.
15 Януари 2005 19:06
Завиждам на познанията ти.
15 Януари 2005 19:11
сполай ви и тая вечер добри хора!
Благодаря, че внасяте отново свежест в настроението ми,
Благодаря и на ангелите на апокалипсиса, за поясненията,
Благодаря и за урока по човеколюбие.
Удивен съм колко доброта и толерантност има в България.
Да живее и пребъде тя. И нека народа й си заслужава съдбата!
Амин

Ей на т'ва дядо архимане, ще ми е от сега вечерната молитва. Осветия, моля те!
15 Януари 2005 19:16
Оракле, и ти говориш с твърдост на убежденията, сочеща познания.
Та аналогично-и аз завиждам на твойта убеденост, че не е така.
15 Януари 2005 19:24
Архимане,
Какво е правил човек в цялата човешка история, ако е недоволен от "фъфлещите молитви без вяра и емпатия"? Две неща - създавал е собствена църква, ненатруфена, искрена, евтина (пример - Калвин) или просто се е обръщал към друга християнска църква - англиканска, баптиска, католическа, методистка и е търсел искрено съчувствие и утеха. Не трябва да очакваш миряните да търсят своя духовник, той трябва да намери тях.
Да, отделям повече от десятък за истински нуждаещите се - не го давам на българската православна църква (опазил ме господ от подобно дело), а на конкретните нуждаещи се хора. Правила съм го дори когато нямам достаъчно за себе си.
*
А това, което си написал е не само небожествено, но грозно и като мислене :

На педофилите и проститутките в Тайланд няма нужда да се дарява.

Първо, в Тайланд (както и във всяка държава държава) няма само педофили и проститутки. Нещо повече, те едва ли са повече отколкото да речем в България или която и да е друга държава. Тайланд е чудесна страна за пътешествие и хората в този бизнес са обикновени хора, със семейства, деца, традиции и вярвания.


Но другото, второто, е важно - какво казва Христос във Витания, в къщата на прокажения Симон, когато непозната нему жена започва да го полива със скъпо миро, а учениците му скъпернически коментират това и се вайкат колко пари стрували мирото и как можели да се продаде, а парите да се раздадат на бедните? Да, той казва, че сред вас винаги ще има сиромаси, но мен вече няма да ме има, не я корете. Но също казва, на друго място, когато имаш две ризи да дадеш едната на ближния и никога не е уточнявал какъв социален статус трябва да има този ближен - за него нуждаещия се архиман и проститутка са едно и също нещо.
*
Всеки добър пастор, драги ми архимане, се грижи за всички човешки души, за тези на педофилите и проститутките също, понякога дори повече. Аз ли трябва да те уча на това?

15 Януари 2005 19:30
И тъй като ме накачихте с таз тема набожна, вижте, каква молитва за здраве и мърдост до големият син на Либийската джамахирия и славен нейн мъдър водач съчиних.
Нека господ прати мир и виделина на Големият син на либийският народ и незаменим лидер на либийската революция!
Нека има спокойствие в съня си и трезв, и бърз ум в деня си!
Нека господ му помага за да се пребори със силите на злото в тази изстрадала страна!
Нека истината възтържествува, защото българският народ знае, кой е неговият приятел и застъпник.
Амин!

Който има да допълни нещо да допълва и да я пращаме на форума на комитетите на съветите на старейшините на славния либийски народ.
15 Януари 2005 19:37
...говориш с твърдост на убежденията, сочеща познания.


Надявам се че разбираш какво искаш да кажеш, защото аз не разбрах. Здраве да е.

Редактирано от - Oraсle на 15/1/2005 г/ 19:38:21

... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД