:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,994,953
Активни 171
Страници 26,869
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Васко Жеков: Ще върнем хората в домовете музеи на големите ни писатели

В най-окаяно положение са тези на Христо Смирненски, Пейо Яворов и Никола Вапцаров, бие тревога новият директор на Националния литературен музей
Снимка: Eмил Иванов
----------

Васко Жеков е роден на 9 януари 1941 г. в с. Ласкар, Плевенско. Завършил е българска филология във Великотърновския университет. Бил е актьор, директор на културен дом, редактор и зав.-отдел във в. "Литературен фронт". Секретар на Съюза на българските писатели от 1990 до 1994 г. Говорител на Съюза на българските художници от 1995 до 1997 г. Автор на 15 книги, сред които "Тревожни пари", "Пазачът на планетата", "Сбогом до другата война" и др. От края на миналата година е директор на Националния литературен музей.

-----------

- Как отекна смъртта на Йордан Радичков в геологическите пластове на българската литература, г-н Жеков?

- Всеки човек заема уникално място в живота, което не може да бъде запълнено от друг. Но Йордан Радичков със своето творчество заемаше не място, а пространство в съдбините на България, на българската литература и на българската култура. И то дълго време ще остане празно, докато ние не разберем с кого сме имали щастието да живеем в едно и също време. Макар и признат и оценен, Радичков непрекъснато ще ни учудва и ще се нуждае от все нови и нови прочити и тълкуване, защото той е най-българската вселена.

- В какво състояние заварвате Националния литературен музей като нов негов директор?

- В окаяно. Нерешени проблеми със собствеността, тотално занемаряване на архивирането и популяризаторската дейност. От софийските музеи единствено тези на Иван Вазов и на Пенчо и Петко Славейкови са в добро състояние и могат да приемат посетители. Добра е също така и дейността на музея на Елин Пелин в Байлово и на Емилиян Станев във Велико Търново. И толкоз.

Най-трагично е положението на музея "Христо Смирненски", който е общинска собственост, на община "Възраждане". Неуредените правни проблеми са довели музея в предрухващо състояние. Почти същото е положението и в музея на Пейо Яворов.

По програмата "Красива България" му е дадена една блестяща фасада, а вътре е разруха. След напускането на в. "Литературен форум" третият етаж е разнебитен. Така са и коридорите - мазилката е паднала, стените са напукани и всичко това доста напомня следземетръсни времена. Собствеността на музея също не е уредена. Фактически вторият етаж, на който се намира музеят на Яворов, все още е частна собственост. Не са в по-добро състояние и музеите на Димитър Димов и на Никола Вапцаров.

- С какво си обяснявате доброто положение на споменатите два музея - на Иван Вазов и на Славейкови?

- Първо, те са юридическа собственост на Националния литературен музей, казала си е думата дългогодишната традиция. Но заслугата е най-вече на уредниците, които се грижат за тях, умеят да искат своето и да пропагандират направеното. В музея "Петко и Пенчо Славейкови" работи Румяна Пашалийска, в музея "Иван Вазов" - Ирина Бачева и Мирела Иванова.

- Какви ще са първите ви стъпки, как възнамерявате да действате? Защото май всичко ще опре до вечния въпрос за парите.

---------------------

- Изглежда, че ще се наложи да действаме без пари. Но ще се опитаме да създадем такава атмосфера, че не само управляващите, не само бизнесмените, а всички ние да разберем, че първенците на нашата нация, тия, на които се крепи националното самочувствие, заслужават по-добра съдба. Всеки българин е зависим от тия мъже - и млади, и стари. Това с пълна сила важи особено за подрастващите.

Може ученикът да не знае за художници, за артисти, за музиканти - това са екстри, които, разбира се, е добре да не бъдат пропускани, - но просто е задължително да се познават класиците на литературата - хората да са стъпвали в домовете им, да са вдъхнали атмосферата им. Защото на всички нас ни се е налагало - от президента до ватмана - да държим бял лист с изказване, подкрепено с теми от произведенията на класиците. Така ще застават и децата и внуците ни. От любовта, която успеем да им вдъхнем, и от начина, по който ще ги заинтересуваме да изучават класиката, зависят тяхното бъдеще и нашето спокойствие. Това се отнася и за цялата държава. Защото тя също ще полага изпит - за присъствието си в голямото семейство на европеизма.

----------------

- Имахте ли вече среща в Министерството на културата, за да споделите идеите си?

- Непрекъснато се виждам със зам.-министър Бисера Йосифова. Спорим и търсим верния път. Работя и със зав.-отдела на министерството за национални музеи, галерии и изобразително изкуство Евгений Сачев, както и с другите правни и икономически отдели. Проблемите са много, може би прекалявам с присъствието си в министерството, но така ще продължавам, докато не видя първите успехи.

Макар че някои вече са налице - получихме например два компютъра и можем да поставим архивирането на фонда на съвременни основи.

- Какви нови форми на дейност, различни от сегашните, смятате да предприемете?

- И досегашното ми впечатление като страничен наблюдател, както и запознаването ми с плановете, по които се е работило, оставя у мен впечатлението, че основната дейност досега е било уреждането на различни изложби, свързани с годишнини на големите ни писатели. Това е добре, но в никакъв случай не е достатъчно. Невидимото е главното в представянето на писателя. Писателят работи със словото, така че на словото трябва да се наблегне - да се правят сказки, представяния, обсъждания на книги, литературни четения. Те могат да станат една жива връзка с днешната българска публика.

--------------------

Ще изградим мрежа за съвместна работа освен с елитарните училища, на първо време и с всички училища, носещи имена на наши и чужди писатели. Ще се опитаме да привлечем и да създадем условия за работа на най-младите творци от ученическата скамейка, тези, които печатат вече на страниците на "Родна реч" и другаде. Ще се опитаме от тия бъдещи наши колеги да направим актив, който да популяризира дейността на музея и респективно на делото на великите писмовни българи. Искаме по някакъв начин да възродим искрената семейна традиция бащите, майките, бабите и дядовците да бъдат първите учители и възпитатели на децата си в опознаването на голямата българска литература, а не да прехвърлят цялата отговорност на училищата. Там, в музея, те могат да почувстват атмосферата именно като някаква семейна традиция, защото не можеш от училищната катедра да обясниш на децата що е ромон на планински поток и повей на горските листи, ако те не го видят с очите си, не го чуят с ушите си или не го почувстват със сърцата си.

-----------------------

- Не звучи ли това като някаква невъзможна утопия в нашето крайно недуховно време?

- Да. Звучи ми. И така е, и така ще бъде. Но от нас се иска да свършим нашата работа - да отворим вратите си, да бъдем гостоприемни, да знаем, да можем и да пропагандираме нашите възможности. Тук виждаме и съпричастието на всички творци на словото, включително и на медиите. Отговорността каква ще бъде утре България е на всички.

- Каква е финансовата субсидия, която получава от Министерството на културата Националният литературен музей?

- От републиканския бюджет през Министерството на културата са подсигурени заплатите на служителите, както и режийните разноски - ток, телефон, парно и канцеларски консумативи. Имаме малки приходи от билети, с което се затваря кръгът на финансовите ни възможности.

- Какво стана с прословутото ви чувство за хумор? Намирам, че сте твърде угрижен, г-н Жеков?

- Надявам се угрижеността ми да бъде временна и скоро да се върна в обичайното си агрегатно състояние. И да мога с хумор през пролетта например да разказвам как само преди няколко месеца съм заварил в окаяно положение музея, а сега, като вървя по улиците със своите 132 кг, с шапката и лулата, се чува глас: "Те това е директор!"

---------------

Б. а. на интервюто: Годишната субсидия на Националния литературен музей е от порядъка на 70-90 хиляди лева. Това е цената на 1/2 депутатско беемве.
2
865
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
26 Януари 2004 12:23
чакай ти БисЕрка да ти реши вапроса...
26 Януари 2004 18:24
Belezhkata pod statiqta e naj-krashorechiviqt komentar za systoqnieto na bylgarskata kultura v momenta.
Ama taka shte byde, dokato ne izmetem vsichki nadmenni tyrtei i bjurokrati na bokluka.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД