:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,890,295
Активни 187
Страници 37,263
За един ден 1,302,066
Мании

Петко Йотов има в колекцията си над 1000 часовника

Хубавите жени и юнашките мустаци са другите две страсти в живота на директора на Националния военноисторически музей
Снимки: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ

О. з. полк. Петко Йотов с часове може да говори за всичко. За история, за славни времена, за жените в живота си (които са съпругата му Нели, две дъщери и три внучки), за часовниците, които поправя от десетилетия, за дядовците и баща си - всички те участници във войните, за мустаците си, станали вече пословични. Той може да накара всеки недоволен от родината си българин да стане най-яростен националист: ще му разкаже например, че нямаме нито едно пленено знаме в битка. Може да запали и гимназистка, която нищо не разбира от техника, да си разглоби часовника на всичките му съставни колелца и винтчета и да се опита да го приведе отново в действие - само докато разказва как е започнал да поправя и колекционира механизмите на времето.

Петко Йотов е роден на 2 септември 1947 г. в Плевен, но не е живял там, а в тетевенското селце Славщица. За себе си казва, че се е метнал на бащиния си род - кротки, едри, тихи, добродушни хорица. Винаги се е ръководел от максимата "Всяко зло за добро".

Завършил е механотехникум, бил е солист на колектив за народни песни и танци, тренирал е борба.



Още от малък започнал да ремонтира



де що има за поправка - велосипеди, шейни, мотори, часовници. Нищо не му се опирало. Дядо му заръчал само с две неща да не се захваща - с политика и с мотика, - много били опасни. В политиката той не се бърка и досега, но с мотиката е пробвал. "Копал съм, плевил съм, поливал съм, но не ми е присърце. Аз съм си техничар", засмива се мустакатият добряк.

Той е завършил военното училище във Велико Търново като мотострелковак, въпреки че малко му оставало да избяга. Останал само за да не му се подиграват, като се върне на село. На всичкото отгоре се дипломирал с отличие. Военната академия завършва през 1976 г. и успява да изпълни една от многото си мечти - да преподава история. Няколко години Петко разказва на младите курсанти по военна история във Военновъздушното училище в Долна Митрополия и във Военната академия в София за битки, героични събития и големи хора.



Защитил е кандидатска и докторска дисертация



Когато човек поговори с Петко Йотов, в съзнанието му започва да се загнездва идеята, че нищо в живота не е случайно. По време на похода на академията на Сливница през 1985 г. Йотов произнесъл 17-минутно слово в присъствието на ген. Добри Джуров. Вероятно пламенните му думи (а полк. Йотов говори пламенно за всичко) са впечатлили военния министър и той разпоредил Петко да бъде директор на музея. И така досега.

Техничарското му е от неговия дядо по бащина линия - нашенски Леонардо да Винчи, който майсторял от нищо нещо. Можел да поправи от най-простите до най-сложните за времето си механизми. Такъв е и Петко Йотов. Още от малък около него имало пили, чукове, триони, гайки, болтчета и прочее. С една от първите си заплати младежът си купил будилник. Развалил се обаче той един ден и техничарчето решило, че може да го поправи. Разглобяването било страшно лесно, сглобяването обаче се оказало сложна работа. Петко правил, струвал, но нищо не ставало от повредената машинка. Обърнал се за помощ към свой колега, който без проблем върнал първоначалния вид и функции на часовника.

Петко обаче го глождело нещо. Как някой ще може да поправя това чудо, пък той - не. Запретнал ръкави и пак го разглобил. Тоя път обаче успял да събере отново частите заедно и да накара будилника да работи. И оттогава - преди повече от 30 години - досега продължава да бърника цъкащите устройства. "Оказа се, че



часовникът има пет колела и една пружина



Както и да се разположат колелата, едното трябва да върти другото - друг начин няма", обяснява полк. Йотов тайната на часовниковия механизъм. От дума на дума приятелите му разбрали за хобито му да поправя часовници и идвали при него. Някои му носели по няколко с молба да оправи поне един, а другите му подарявали. Така започнала да се оформя колекцията му, която в момента минава 1000 експоната. "Повечето не са качествени, боклуци, но са ми скъпи, ползвам ги понякога за части", разказва с умиление директорът на военноисторическия музей. Някои сам си е купувал. Много уважава марката "Омега". Голяма част от колекцията е в дома му. "Има по стените, но само си представете каква работа е да ги почистваш от прах", оплаква се Йотов. Съпругата му Нели вдигнала ръце от неговата мания и повечето експонати били прибрани в кашони и отнесени в музея. Ръчни, джобни, будилници - от всякакъв модел и размер.

По-голямо удоволствие от колекционирането обаче му доставя поправката и Петко не отказва на никого да постегне необходимата вещ.



Петко Йотов е поправял и скъпи семейни реликви,



и евтини боклучета от битака. И все със същата страст. Предизвикателството било да накараш всяка вещ да проработи - без значение колко струва и чия е.

Мустаците на полк. Петко Йотов са тема, дискутирана не веднъж и дваж. Носи ги от мъжка суета. Пуснал ги е през 1973 г. и оттогава ги е бръснал само два пъти.

"Мъжете сме по-суетни от жените, научно си е доказано. В природата също е така: самецът винаги е по-натруфен - пера, грива, все пак той трябва да бъде избран от женската", обяснява директорът на музея. Пък и в семейството му мъжете били все мустакати юнаци - и дядовците му, и баща му. Съпругата му Нели нямала нищо против и дори го подкрепяла, когато той се колебаел дали да сложи край на пищната си растителност. И се оказала права, тъй като Петко Йотов станал горд носител на първа награда на конкурса за най-хубав мустак през 1997 г. Полковникът ги подстригва веднъж в месеца и не пуска чужда ръка до тях.

"Преподавам военна история, трябва да приличам на тези, за които говоря", се налага да се оправдава понякога той.



"За мен най-съвършеното нещо на земята е жената",



смее се Петко Йотов. Генетично на жените им е заложено да оцеляват при всякакви ситуации, за да може да продължи родът. С присъщия си увлекателен тон той обяснява: "Дядо Господ решил да създаде красотата и направил цветята. И като видял, че е направил нещо хубаво, добавил топлинка и се появила жената. Всяка жена е музика от цигулка и всяка жена е първа цигулка."

Петко Йотов обича и шестте си жени. Говори за тях с умиление и огромна любов. В сърцето му обаче има още едно местенце. Мечтата му цял живот е била да има син. Сега тайничко се надява поне една от дъщерите му да роди момченце, поне да си има внук.
 
"За мен часовникът вече няма тайни", твърди шефът на Националния военноисторически музей.
 
О. з. полк. Петко Йотов в парадна униформа.
 
Шефът на музея може да говори за часовниците също така пламенно, както за военна история или за хубави жени.
3461
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД