:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 421,970,584
Активни 10
Страници 494
За един ден 1,302,066
Клан

В артистичния род Николаеви всеки е магьосник по своему

Най-голямото признание от публиката бате Николай получил за ролята си на Борис Трети в "Иван Кондарев"
Снимка: Велислав Николов
Младият Стефан Николаев, син на актьора бате Николай и племенник на илюзиониста Орфи, наскоро се представи пред софийската публика като поредния голям талант от рода Николаеви.

И в двете творби на Стефан, който от 15 г. живее в Париж и се смята за едно от европейските и световните имена на млади таланти в областта на инсталациите, има нещо дълбоко магично.

Първата му самостоятелна изложба в София включваше "Скрийнсейвърът. Харддискът" (2003 г.) - ироничен и болезнен поглед към времето, когато "Балкантон" е произвеждал побългарени варианти на световни хитове и видео- и фотодокументация за пътешествието на Ботев до швейцарския град Куар и обратно. По-точно на монумента на Ботев, който специално беше демонтиран за тази цел от площада във Враца.

По време на откриването на изложбата на Стефан Николаев "Балкантон" в АТА център кошерът от гости, едва побрани в тясното пространство, бяха шокирани едновременно от откритието, че



това, което идват да видят, не се вижда,



а трябва да се усети, и че самите те са включени в инсталацията на Стефан. Че точно те й придават завършеност и я осмислят. Стефан Николаев е магьосник в разместването на времето и пространството. Един малък човек в неговата инсталация вглъбено ходи по стените и тавана на малка стая, така както днешният човек се върти в центрофугата на своите спомени и търси разпиляната си идентичност. Ходещият човек по стените не е плод на телевизионен монтаж, използван е един трик, който струва доста и си го позволяват само скъпите кинопродукции, загадъчно намеква Стефан. За него е по-важен ефектът върху публиката. Тази инсталация вече е правена във Франция, където минала с много голям успех.

Като малък Стефан бил запален по професията на чичо си Орфи. Може би затова магическото, това, което не се вижда, става основа в творчеството му. Пример за това е и другата инсталация, представена у нас - за пътешествието на Ботев.

Стефан успя да премести историята, може би за да ни увери, че нашите герои не са мъртви.

"Исках да покажа човека Ботев", обяснява кратко. За напълно непознатия на швейцарците Ботев той подготвил пана с историята му. Бронзовият монумент на българския герой бил поставен до бронзова фигура на тамошен национален герой. "И двете фигури са направени да изглеждат героично, гледат в небитието. И в един момент се видяха. Станаха по-живи някак", спомня си Стефан. Магията при него е в това, което не се вижда на пръв поглед.

На въпроса защо "заведе" в Швейцария Ботев, а не Левски, с когото родът му има далечна връзка, Стефан няма отговор. Научава този факт от баща си Николай Николаев току-що.

В рода Николаеви по традиция се дава мъжкото име на най-големия внук. Актьорът Николай Николаев е кръстен на дядо си поп Никола,



свещеник от Русе и родственик на Левски



Това, което Николай най-ярко е съхранил в спомените за дядо си, е от един печален момент в живота му - двете погребения на баща му, който умира твърде млад като директор на Музикалния театър "Стефан Македонски". На поп Никола е забранено от комунистическата власт да участва в погребението на сина си. На следващия ден обаче той прави втора церемония и опява Стефан Николаев заедно с хор "Гусла", в който е пял като млад бащата на Николай.

След това заминахме за Русе и живяхме в една къща на брега на Дунав. Казват, че къщата била на баба Тонка, разказва Николай Николаев. Тогава той е изключен от училище, защото не повлиял на дядо си да хвърли расото.

Бащата на Николай и дядо на младия български талант, който покори Париж, е Стефан Николаев, един от основателите на Силистренския театър и на Варненската опера.



Николай Николаев е роден в ложата на Бургаския театър



по време на представление. Майка му гледала постановка на баща му Стефан Николаев. Драматург на театъра бил д-р Булгаров, който помогнал да се осъществи този исторически акт, разказва Николай. И признава, че и до днес през ум не му е минало, че от него може да излезе нещо друго освен актьор.

"В Силистра и във Варна живеехме в сградата на театъра, в гримьорните или на таванските помещения", спомня си бате Николай. Неговият брат Васил Николаев-Орфи е с 3 години по-малък и е роден в Силистра.

През 1947 идват да живеят в София. Баща му става директор на Музикалния театър. Един от големите му приятели, който често посещава дома на Николаеви, е мистър Сенко. "Орфи беше омаян от магическото изкуство. Беше на 16 години, когато издържа изпит за професионален илюзионист", спомня си Николай. В началото на 60-те години Орфи полага началото на модерното българско магическо изкуство. През 1975 г. заедно с Астор основават магически клуб в България. С номера си "Разминаване със смъртта" през 1982 г. Орфи става лауреат на Световния фестивал на илюзионистите в Лозана, Швейцария. Той почина на 56 години като председател на Съюза на илюзионистите в България.

Артистичната картина на рода допълват сестрата на майка му Теофана Калинова и свако му Любен Калинов, които са едни от големите комедийни артисти на България.

Николай Николаев носи званието заслужил артист от 1977 до 1990 година. 26 години той играе в Народния театър "Иван Вазов" сред съзвездие от най-големите величия в българския театър.



Играл е Гьобелс в "Двубоят на столетието",



Ван дер Любе от "Лайпцигския процес", Колчо Слепеца от "Под игото", цар Борис III от "Иван Кондарев".

Режисьорът на "Под игото" Филип Филипов не ме виждаше в ролята на Колчо, спомня си Николай. За ролята е разпределен друг актьор. Той обаче се разболял в деня на премиерата. Трябваше за 2 часа да се спаси спектакълът и понеже това беше една от мечтите ми, в 17 часа влязох на репетиция, а в 19 часа излязох на сцената, признава актьорът. По време на поклоните накрая режисьорът го извел за ръка и паднал в краката му. Това е едно от големите признания за неговия талант.

Има и още едно, което Николай не може да забрави никога. През 1983 г. получил ролята на цар Борис III, която била епизодична, но хвърлил 3-месечен къртовски труд по нея. Царят имаше само едно появяване и една картина от около 10 минути, в която се срещаше с Иван Кондарев, спомня си Николай. Никой не си представял, че след 3-часов грим съвсем ще заприлича на монарха. От КДС тогава му извадили ленти да му покажат как е ходел, как е говорел царят. На генералната репетиция на спектакъла "Иван Кондарев" имало много аплодисменти, а след това един възрастен човек го пресрещнал пред гримьорната, целунал му ръка и казал: "Ваше Величество, това сте вие." И допълнил, че бил шофьор на царя през 1934 година. Това е най-големият комплимент, който в моята 50-годишна кариера съм получавал от публиката, казва Николай развълнувано. За съжаление цензурната комисия към ЦК на БКП съкратила тази сцена, защото царят бил много добър като образ.

След премиерата Тодор Живков дал банкет на състава, тъй като постановката имала огромен успех. Тогава режисьорът Крикор Азарян предложил да вдигнат една чаша и за Кольо Николаев, за неговия огромен труд, макар че... С присъщия си маниер Тодор Живков се обърнал към Николай и казал: "Абе, Кольо,



не може да има двама царе в България



Нали така бе, другари, ха-ха-ха..."

Бате Николай започва работа в БНТ през 1964 г., а през 1967-а създава най-дълго просъществувалото в Европа детско предаване "Сладкарница Захарно петле". Той е автор на първите скечове "ала Бени Хил" в БНТ, а през 1984 г. създава Държавния вариететен театър в Габрово, който просъществува 10 г. Всяко лято от 6 години насам заедно със своя партньор изнасят детското си клоунско шоу на огромни пътнически кораби в Норвегия, на които забавляват между 100 и 200 деца.

Николай Николаев има три деца. Най-голямата, Деница, е магьосник в професията си, признава той. Тя е козметик и вършела чудеса с женските лица. Най-малката е Надежда. В момента тя учи усилено френски, защото се готви да замине за Париж, при брат си Стефан. И тя като него смята да завърши първо Художествената гимназия у нас, а после и Художествената академия във френската столица.
 
Николай Николаев държи в скута братчето си Орфи.
 
Марияна Аламанчева и бате Николай в тв предаването "Сладкарница Захарно петле".
3606
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД