:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 396,403,429
Активни 67
Страници 5,495
За един ден 1,302,066
СТАРА СЛАВА

Мидхат паша прави първата "българска" конституция през 1876 г.

Неприетите искания на народа ни, напечатани във в. "Стара планина", и до днес са образец за демократичност
Ахмед Мидхат паша е роден през 1822 г. Едни от биографите му твърдят, че това станало в Цариград, други смятат, че родното му място е с. Скутари, трети са сигурни, че е роден в Ниш, а четвърти даже откриват българска връзка - проплакал бил в Ловеч. 20-годишен заминал чиновник в Дамаск, а на 28 вече е валия (управител) на Ниш. През 1864 г. оглавява Дунавския вилает със седалище Русе. През 1868 г. се връща в Цариград и близо година е управител на Ирак. През 1871 и 1876 г. е велик везир. Като водач на младотурците, заедно с везир Рушди паша, военния министър Хюсеин Авни паша и шейх Юл Ислям свалят с държавен преврат на 16 срещу 17 май султан Азис и правят султан Мурат V. Само след 2 месеца обаче султанът получил умствено разстройство и на трона се възкачил братът на убития Азис - Абдул Хамид. Мидхат паша бил изпратен в Англия и Франция. Върнал се в Цариград. През 1881 г. е арестуван, но е помилван за убийството на султана. През 1884 г. е удушен по заповед на Абдул Хамид.





- - -

На 11 декември 1876 г. Мидхат паша като велик везир създава първата конституция на Османската империя, в която според предварително обявените намерения на нейния съставител трябвало да има еднакви права за турци, българи и евреи. Скоро обаче се разбира, че това съвсем не са истинските цели нито на великия везир, нито на турското правителство. Априлското въстание през 1876 г. е удавено в кръв. В Батак идват представители на Англия, Франция, Русия, Австро-Унгария и Италия и описват подробно зверствата, извършени след въстанието, а за по убедително изпращат в едно сандъче няколко детски глави до своите правителства. Подробно жестокостите са описани Английската синя книга.

Марко Балабанов и Драган Цанков тръгват из Европа, за да



печелят обществено мнение за българската кауза



Мидхат паша, за да заблуди Европа, организира извънредни съдилища, провеждани уж под натиска на българите, които се срамували от действията на своите сънародници и трябвало да подпишат "благодарствени телеграми" за издадените от турците присъди.

Организира и протести, пак от "името на българския народ" - въстаниците и борците за националната свобода били разбойници, които се борели срещу законната власт. Намират се и българи, които подкрепят това искане. "Най-силни" са "протестите" в Пловдивско и Софийско.

Д-р Стоян Чомаков, борец за Екзархията, тръгва като пратеник на правителството в Пловдивско, за да организира изпращането на протести. Заради добре свършената работа и заради измяната на националните идеали той замества Хаджи Иванчо Пенчович в турския Държавен съвет. Но това е краят на политическата кариера на един от борците за Екзархията и независимостта на българската православна църква от цариградската патриаршия. В Софийско пък протестите организират Илия Цанов и Маню Хаджистоянов.

Потресените представители на Великите сили свикват конференция в Цариград, на която настояват за еднакви права на българи и турци.



Усилено се заговорва, че българите ще имат своя конституция



Петко Славейков, вече изгонен от Мидхат паша от Цариград, Гаврил Кръстевич, Александър Екзарх, Любен Каравелов и други обобщават българските искания пред Великите сили. Те са публикувани във в. "Стара планина" и са образец за демократично устройство на България. Настоява се за политическа автономия на България, Тракия и Македония. Българската държава да носи названието "Българско княжество, начело на което стои



княз, избран от народа из някоя от европейските династии,



който ще бъде васалин на султана". По-нататък следва искането българската държава да има конституционно управление и народните представители, избрани от народа и чрез народа, да изработят наредбата по закона за конституцията. Официалният език да бъде българският. Основното начало на българската конституция трябвало да бъде съвършено равенство на всички жители, без разлика на вяра и народност. В местата населявани само от турци, управители могат да бъдат българи или турци, според волята и избора на населението. Най-накрая се обявява, че за да "се тури в действие тази програма и да се предварди вторично кръвопролитие, нужна е чужда военна окупация."

Цариградската конференция с представители на Великите сили заседава от 4 до 16 декември. Тогава са представени и "Желанията на българската нация", които леко видоизменят печатаното във в. "Стара планина". Вместо Княжество се предвижда "Български господариат", който да включва "вилаетите Дунавски, Софийски, Одрински, Солунски и Битолски", с изключение на Призренския санджак. Провинцията ще бъде разделена на войводства, те пък - на кметства. Господариатът можел да бъде управляван от българин християнин или чужденец. Обръща се внимание, че: "При всички случаи управителите ще бъдат подпомагани в тяхното администриране от съвети, с които те ще управляват своите управляеми: всички въпроси в тези съвети ще бъдат решавани с мнозинството от гласовете. "За съдебните процеси ще има съдилища във всяко кметство - един съд от първа инстанция в столицата на господарството и в два други града - апелативни съдилища. Ще има освен това в главното място на господарството един касационен съд."

И се оказва, че макар да живее в робство, българинът доста е дорасъл за своята демокрация. Почти всички от



тези принципи са залегнали в Търновската конституция



Немислимо е обаче, че Турция ще даде свободата на България. Мидхат паша е запознат с българските проекти, но няма намерение да се вслушва в тях. В неговата конституция измеренията на демокрацията са други - върховен турски парламент с две камари - на благородниците и депутатите. Във втората трябва да има и двама (2!) българи. Толкова трябва да са те и в управата на всеки санджак. В неговата конституция обаче немюсюлманите си остават "рая" - стадо или добитък, но пък вече няма да плащат данък за освобождаване от военна служба.

Преди приемане на конституцията на Мидхат паша на книга се дават и други права на поробените българи. Във всяко село вече е назначен общински стражар, за да обезпечава сигурността на жителите, образуват се комитети, които да подкрепят пострадалите от въстанието и дори им се разрешава да строят къщи за 4 семейства, като им се отпускат 12 оки (15 килограма и 408 грама) железни обкови, пирони и клинове.

Конституцията е приета от представителите на Великите сили почти без изменения във вида, в който я представя Мидхат паша на 11 декември. На 24 декември управителят на София Мизхар паша получава нареждане тя да бъде тържествено обявена пред народа. Той я прочита, а 101 топовни салюта я приветстват. Протурски настроените българи пишат възхвала, че не искат нищо друго освен издадената по царска милост и подарена им конституция. Сънародниците им са принудени насила да я подписват.

Двамата българи, избрани от санджака в София са Захари ефенди от Самоков, вторият е Пешо ага, забогатял селянин, и двамата туркофили, и съвсем далеко от идеята българска самостоятелност. В Ниш членовете на управата Йордан паша и Киро ефенди, каймакамин на Трън са назначени от турците.



В София започват и протестите срещу конституцията,



организирани от владиката Милетий и учителят Михаил Бубутинов. Пусната е подписка в четири екземпляра - за руското, френското и английско консулство, и един за Екзархията. Събрани са около 800 подписа. Френският консул Леандър Леге подпомага цялата операция и ги изпраща до комисията на Великите сили. После телеграфира в Цариград и се уверява, че нищо не е хванато от турците и нито едно име от протестиращите те не знаят. (Заради този и други подобни актове в защита на българите, днес в центъра на София улицата, на която е живял срещу нявгашната Буюк джамия на мястото на днешния археологически музей е кръстена на името на Леге.)

Властта обаче се усъмнява, праща владиката Милетий в Цариград да дава обяснения и иска отстраняването на първия български екзарх Антим, което води до нови бунтове.

С тази конституция Мидхат паша се обрича на политическа изолация. Някога българският народ му е пял песничката



"Мидхад паша, блага душа"



Едва 19-годишен Георги Данчов е нарисувал портрета му, който стоял във всяко заведение и с него се свързвали надеждите на българите за свобода.

Като валия на Дунавския вилает Мидхат паша прави занаятчийско училище и сукняна фабрика в Княжево, няколко сиропиталища, земеделски каси, близо 1300 км. пътища и 1400 моста, всички строени на ангария от всеки, навършил 16 години. През 1864 г. изпраща 32 момчета да учат в странство, сред тях и 8 българчета. Образователната реформа, с която се свързва, е не толкова заради българите, а защото завоевателите ставали безпросветни. Прави първите хотели и съмнителни с репутацията си кафенета с певачки. Целта му е със свободата на нравите да замени всяка друга свобода. Всяка мисъл за въстание и свобода задушавал с насилие. Усвоил тънкостите на политическия разврат на съвременния му Запад, той



внася корупцията и доноса в политиката,



свидетелстват съвременниците му и допълват, че той е "една героична жертва на своите идеи." Според биографите му е изповядвал мисълта, че "щом владетелите не се приравняват до завладяните, значи завладяните трябва да станат на тяхното ниво."

Прозрял тези му намерения, през 1876 г. Вазов пише в стихотворението си "Политика":

"И Мурат Петий, ведно с Мидхат,

единът гламав, другий джелат,

нови реформи, фермани вадат,

за да подпират трона разклатен."



Текстове:

1. Драган Цанков

2. Леандър Леге

3. Представителите на Великите сили, делегати на Цариградската конференция през декември 1876 г.

4. Центърът на София преди Освободението - конакът и меджлисът.
3
1650
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
12 Март 2004 21:52
Иречек посочва, че Мидхат паша бил родом от "едно село на тукашната околност, казват, от селото Зауд (или Завет), на юг от Тутракан" (Константин Иречек, "Пътувания по Българиа", София, "Наука и изкуство", 1974 г., стр. 326). Единствената несигурна подкрепа за споменатата от Иречек версия за родното мсто на Мидхат е едно вече почти забравено предание, според което бъдещият паша избягал завинаги от Завет в Цариград още като момче, след като бил бит от баща си - беден селски говедар. Преданието е разказвано от Кою Колев Мутафов, И. Джамбазов и Лазар Минев и е записано в няколко краеведчески книги, в т.ч. "Завет и Заветската община" от Рачо и Владимир Мутафови (1989) и "Завет" от Борис Илиев (198.
13 Март 2004 11:07
Организира и протести, пак от "името на българския народ" - въстаниците и борците за националната свобода били разбойници, които се борели срещу законната власт. Намират се и българи, които подкрепят това искане. "Най-силни" са "протестите" в Пловдивско и Софийско.


Ами има ли нужда да коментирам...
13 Март 2004 13:44
шейх юл-ислям не е лично име, а титла на чиновник в имперския съвет (диван), който завежда въпросите на ислямското вероизповедание. През 1870-те няма никакви младотурци. Ако авторът има предвид групата около Намък Кемал, то тяхното самоназвание е "младоосманци". Както добре знаем, младотурците се появяват по-късно.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД