:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 402,185,544
Активни 121
Страници 21,311
За един ден 1,302,066
Кариера

Българка води американските фехтувачи

Бившата националка Яна Дакова управлява свой спортен клуб в Питсбърг
Снимки: личен архив
На световното първенство по фехтовка за юноши и девойки, което завърши миналата седмица в Пловдив, отборът на САЩ спечели две титли, един сребърен и два бронзови медала. И това нямаше да е кой знае каква новина за нас, българите, ако не бе малката подробност, че водач на отборите от Америка е сънародничката ни Яна Дакова. Нейното житие-битие е поредното потвърждение, че отвъд океана талантът и професионализмът винаги биват оценени високо.

-------------



В началото пътят на Дакова е като на много софийски момичета по онова време. Бъдещата национална състезателка е родена на 11 декември 1967 г., а за фехтовката я открива през 1979-а популярната специалистка и треньор в "Славия" Ева Маринова. Още същата година Дакова печели и първия си златен медал от републиканско първенство за деца. Само 17-годишна, Яна е привлечена в националния ни отбор за жени. Едва 6 години по-късно обаче тя прекратява състезателната си дейност и се записва да учи треньорски профил в НСА. След дипломирането преподава физкултура в столичната гимназия "Емилиян Станев", където сформира и подготвителни групи по фехтовка.

"Промените в България от 1989 г. съсипаха отличната организация във фехтовката ни. Просто бе невъзможно да се спортува, понеже е изключително скъпо занимание. Затова предпочетох да се откажа още на 23 години, да завърша образованието си и да съдийствам на малкото турнири у нас", обяснява тогавашното си решение Дакова.



Повратна година в живота й става 1997-а



"Заминаването ми отвъд океана бе плод на случайност, дори нямах предварителна нагласа да се установявам там - разказва фехтувачката. - Със съпруга ми се възползвахме от покана на наши приятели от Питсбърг за едно обикновено частно посещение, което впоследствие даде нов смисъл на живота ни."

Още в началото на престоя й в щата Пенсилвания обаче й провървява. Тя се запознава със студенти, които практикуват фехтовка, но на аматьорско ниво. "Тези младежи и девойки нямаше как да не се впечатлят от моята "шпага" и оставането ми сред тях се форсира, не без помощта и протекциите на техните университетски преподаватели - разказва Яна. - По-късно със същите хора основахме собствен клуб по фехтовка."

Днес спортният клуб на Дакова е доста популярен и се развива с бързи темпове. В началото обаче да развиваш фехтовка в страна, която боготвори американския футбол, бейзбола, баскетбола и тениса, си е било истинско ходене по мъките. "Наистина беше много трудно, още повече че



фехтовката е чисто европейски спорт -



спомня си Дакова. - Американците обаче винаги са били широко отворени натури, готови на предизвикателства и силно обичащи спорта. Достатъчно красноречив факт в това отношение е и моят клуб, в който се подготвят спортисти от 6 до 66-годишна възраст. Именно ветераните ме вдъхновяват и дават основание да смятам, че практикувам една наистина велика дисциплина."

За да постигне сегашното си реноме, Дакова е била подпомогната в САЩ и от световни светила във фехтовката като близнаците Васил и Христо Етрополски. "Първите съвети, когато основах спортния си клуб, получих от Васил, който е треньор в Ню Йорк, благодарна е Яна. Неговата работа обаче е повече административна и по-рядко се виждаме по състезания за разлика от Христо. Поддържам връзка и с Христо Христов, който е треньор в Сакраменто."

За по-бързото интегриране на българката в американската среда голямо влияние оказва и фактът, че Питсбърг е най-старият емиграционен център в Щатите. "Наличието на много българи около мен наистина изигра голяма роля в живота ми - смята Дакова. - Въобще българската ни колония живее доста сплотено. Веднага искам да разкрия и последната ни инициатива - от следващата учебна година ще си имаме неделно училище. Смятаме, че това ще даде възможност на близо 200 българчета да поддържат матерния си език. На този етап разполагаме с един ансамбъл, който освен български танци обучава и на другите източноевропейски. Всички сме абонирани за местния седмичник "Неделник", четем българската преса от Интернет, а след това същите материали ги препрочитаме и от оригиналите, които пристигат с 3-4 дни закъснение."

Упоритата работа на Яна Дакова във фехтовката не остава незабелязана и тя е



поканена на работа към американската федерация



Дори й е гласувано доверие да бъде водач на US отборите на световното първенство в Пловдив, макар тя да е запазила българското си гражданство. "Този ангажимент е голяма чест за мен и мисля, че освен признание за труда ми е основателна гордост и за всички българи - казва Дакова. - През последните 15 години фехтовката в САЩ бележи рекорден напредък, за което своя принос дават многото привлечени източноевропейски специалисти. Когато аз се състезавах, американците не бяха сила. Те просто присъстваха в този спорт, но резултатите през последните години показват, че се утвърждават като лидери. Излишно е да споменавам каква организация, какви средства се осигуряват за усъвършенстване на фехтувачите от най-ранна възраст. Ето в Пловдив нашата делегация включваше 14 треньори! От 75 страни-участнички сме на второ място по медали. Това мисля, че е достатъчен атестат за американската фехтовка."

Макар да работи и живее в САЩ, бившата националка не престава да мисли за България. И една от целите й зад океана е да популяризира все повече страната ни. "Преди да отпътуваме за Пловдив, приготвих на всички от делегацията един доста богат конспект със забележителностите ни - разказва тя. - Предимно включих исторически и географски забележителности с акцент върху Пловдив и региона. Сега, като видяха всичко или почти всичко, те изразяват възхищението се без каквото и да е прикритие. Интереса на моите колеги приковаха Старият град в Пловдив и Бачковският манастир. За американците всичко вековно е много ценно и заслужава внимание да се види. Наложи се да намерим един човек, който да потвърди, че на мястото на Пловдив първото селище е основано преди 8000 години."

В тази връзка фехтувачката като човек, живеещ сред американците, има и доста препоръки: "България продължава да изостава със саморекламата. Не може да не се предлагат туристически справочници на английски. Ние трябва да ги продаваме, за да печелим от този бизнес, понеже американците имат слаби познания по география. Например в началото се вбесявах, когато трябваше да обяснявам къде се намира България. Виках си, как аз мога да знам имената на всички щати с техните столици и ред други подробности, а те да мислят примерно, че



България е някъде в Южна Америка



После установих, че мнозина дори не знаят с кой щат граничи техният. Такива са американците. В този ред на мисли ще вмъкна само, че дори в новините им преобладават местни репортажи. Примерно 20 минути регионални вести, 5 от САЩ, 5 международни. При нас в България е точно обратното."

Дакова е на мнение, че страната ни е успяла да впечатли положително водената от нея делегация: "Кухнята ни е възхитителна и това мнение споделиха не само американците на световното. Почти всички са единодушни, че тук плодовете и зеленчуците имат причудлив вкус. Излишно е да казвам, че българките очароваха, едва ли не до припадък, мъжката част от нашата група."

При връщането си в България Яна Дакова е получила и покана да стане старши треньор на националния ни отбор по фехтовка за жени, но не смята да приема. "Това беше по-скоро акт на любезност от страната на българската федерация - смята тя. - На вечерята, която даде дългогодишният деятел и заслужил международен съдия Петър Петров по повод пенсионирането си, наистина имаше такова предложение, но още там се разбрахме, че на този етап е неосъществимо. Моята цел е още да се усъвършенствам като треньор, преди да приема такъв отговорен пост. В САЩ работя с тясно сътрудничество с бившата ми колежка от "Славия" Емилия Димитрова. Тя водеше националките до 2000 г. и също споделя с мен, че трябва да учим още, преди да се решим на такъв ход. Засега се чувствам удовлетворена от това, което постигнах, и продължавам да правя в Питсбърг. От седем години престой там за първи път се връщам у дома и си пожелавам по-често да си идвам. Има време за големите ми постижения във фехтовката и аз търпеливо ще ги изчакам."
 
Треньорката по време на работа в залата за фехтовка.
 
Дъщерята на Яна - Димана, навърши 11 години на 8 април.
1880
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД