:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 399,836,103
Активни 82
Страници 5,806
За един ден 1,302,066
Хоби

Бивш дякон от Люти дол сътвори 500 икони

Цено Атанасов се захванал с резбарството, за да преодолее тежка депресия и страстта към алкохола
Снимки: Авторката



Един период от живота на майстора на икони Цено Атанасов от мездренското село Люти дол е свързан с църквата. Но той не е аскетичен - има семейство, деца, внук, обича да е с приятели, да пътува. През 1982 г. в Черепишкия манастир се подготвя за дякон. Шест години по-късно завършва Духовната академия "Св. Климент Охридски". Докато търси място за свещеник, му предлагат възпитателска длъжност в дома за деца, лишени от родителски грижи, в Роман. После става учител в родното си село. Но му остава прякорът Дякона.

---------------

Цено Атанасов вярва в Божията промисъл, в Божията дарба. Но вярва и в човешкия ум и талант, в човешките възможности. Когато са в хармония, те разкриват неподозирани заложби у човека. Тази негова вяра му помага да открие своето творческо призвание. Това става преди 5-6 години, когато изживява тежък житейски период и често посяга към чашката. Тогава открива магията на дървото. Отказва алкохола, за да се отдаде на ваенето на икони.



Досега изпод ръцете му са излезли над 500 резбовани икони



Много от тях е подарил, а няколко е продал. Негови творби има в български домове в Европа, САЩ и Австралия. Президентът Георги Първанов притежава икона на Свети Георги, подарена му от жителите на Люти дол при едно от посещенията на държавния глава в този край.

"Бих искал моите икони да стигнат до повече хора, затова обикалям и ги разпространявам сам, без посредници. Така имам възможност да обясня това, което ги интересува за изобразения светец или светица, да им разкажа всичко, свързано с изработката", казва Цено Атанасов. Според богослова, макар че по-голяма част от хората нямат пари, купуват икони - за молитва, надежда и упование. "Дали от сиромашия и несигурност в утрешния ден, дали защото се събуждат ренесансовите корени на православието, но българите стават все по-вярващи, все по-често влизат в храма."

Като майстор Цено е самоук. Чудел се с какво да се захване, за да преодолее една депресия. Спрял се на това, което му е най-близко, на иконите, но не рисувани, шарени, а одухотворени от светлината на дървото. Нямал познати резбари, затова се снабдил с литература и длета и постепенно потръгнало. Първата му творба от парен бук е окачена на видно място в работилницата.



Най-често пресъздава образите на Богородица и Христос



и на светците Николай, Георги, Петка Търновска, Иван Рилски и Мина. При изработването спазва православните канони, но стилът на Цено Атанасов се отличава със заоблена горна част на резбованата икона. Предпочита дърво от череша, липа, орех и червена върба.

"Липата по традиция е най-добрият материал за икони, ползвали са я още старите резбари. Дивата череша също е много подходяща, но е трудна за обработка. Хубаво е да се работи с благородни дървета, т.е. плодни, но без да се накърняват, ползвам само старите и изсъхнали стволове. Тайната на резбата обаче не е толкова в дървото, колкото в умението на ръцете, в търпението и състоянието на душата - доколко тя е обърната и потопена в образа. За да постигне съвършенство на излъчването и въздействието, човек трябва да носи доброта в мислите и постъпките си, да вярва в това, което прави", обяснява Цено Атанасов.

Една творба му отнема от 3-4 дни до седмица. Преди да започне резбоването, Атанасов очертава по обработеното вече дърво лицето и контурите на фигурата. Има близо 50 инструмента, но основно ползва шест длета и чукчета. Всяко от тях носи неговите инициали, защото ги пази като реликви.



"Дърворезбата е сложно изкуство,



има много тънкости, изисква голямо търпение, труд и талант. Най-трудното обаче е да изваеш лицето и очите така, че да въздействат като живи. Ако рисуваш с бои, можеш да го постигнеш лесно. Но да накараш дървото да диша, да гледа, това вече е изкуство."

Влезе ли веднъж в работилницата си, трудно излиза. Бившето мазе в къщата му в Люти дол е негова територия, светая-светих. "Обичам тишината, самотата в повечето случаи ражда добри мисли и идеи, а иконите по стените ми действат, като че ли съм в църква и всичко е много истинско." Сред тях е една от първите, но още недовършена икона на цар Борис I, който покръства българите. Казва, че този образ е много мощен, труден за ваене и към него се връща само когато има нужното вдъхновение.

Изключение в работилницата прави само за малкия си внук Ценко, когото иска да посвети в това изкуство. "Една дарба, ако не я предадеш на някого, за какво ти я е дал Господ." Резбарят съжалява, че е пропаднала идеята, която имали с още двама лютидолчани, да създадат школа по дърворезбоване, в която да учат местните малчугани. Единият от съмишлениците му починал и намерението угаснало, но според Атанасов това е само временно.



Самоукият майстор има още едно хоби,



което го разтоварва и радва с красотата си - да отглежда рози в градината. Притежава над 50 храста от десетина вида в различни цветове - от кървавочервени до бели. Обича дълго да ги гледа, да им се наслаждава и не разрешава да се късат, защото според него са живи същества, една от най-красивите рожби на майката-природа. Както и иконите, така и розите Цено свързва с доброто у човека, със стремежа му към хармония и духовно усъвършенстване. Не че не забелязва злото около себе си, но смята, че всеки ще живее по-леко, ако потърси някакъв противовес, ако сам си помогне и с делата си създаде по-добър свят.

"Трябва да дойде Великден и за България. Много време вече се мъчи българският народ, а не заслужава такава съдба. Той е добър, трудолюбив, изобретателен и много търпелив. Мисля, че това се дължи на вярата му. Страданието личи много в църквата, където хората влизат повече с болката си, за молитва и утеха. Като човек, вярващ в доброто и оптимист, аз съм сигурен, че ще настъпят велики, добри дни за България", казва бившият дякон и резбар Цено Атанасов.
2068
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД