:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,815,358
Активни 123
Страници 5,091
За един ден 1,302,066
Смешки

Рашко Младенов: "Един виц трябва да се изиграе, както трябва"

Снимка: Борислав Николов
Роден е на 8 февруари 1947 г. През 1966 г. завършва Музикалното училище в София със специалност пиано. Сега признава, че казармата убила музикалното му бъдеще - служил в танковото поделение в Грудово по време на чешките събития през 1968-а. Да потушава "Пражката пролет" изпратили обаче поделението в Елхово, защото танковете му били по-модерните Т55. Любовта му към музиката остана и до ден-днешен, дори и с ония концерти, които правиха с Ицко Финци, Николай Бинев и Тодор Колев не само в зала "България", но и по улиците на пролетна София.

В последните класове на Музикалното училище и казармата се събрали приятели интелектуалци - сега двама са лекари, има и инженери, които са се пръснали в САЩ и Канада, музикантите са предимно из Европа. И като правило, освен общите теми ги събрало и чувството за хумор. Заедно откривали Хашек с легендарния Швейк, както и Ремарк. И се изживявали като "загубеното поколение" на Хемингуей и също като него пиели доста. И тогава заради отпуската Рашко Младенов решил да кандидатства във ВИТИЗ. И без напъни, като на шега го приели. Авантата му била, че го уволнили на 1 октомври, а наборите му служили до 31 декември.

Шегите им били по-особени, търсели интелигентския хумор.

От това време датира и страстта му към вицовете. Днес той е един от най-добрите разказвачи на вицове.

Рашко Младенов е бил по разпределение в Русенския театър, където смята, че е изиграл най-добрите си роли. После е в театър "София", напуска след разделението с Малък градски театър "Зад канала". Работил е и в Младежкия театър. Преподавал е пиано в Мексико, работил е като продавач в квартална бакалия.

От 1997 г. е директор на Сатиричния театър.

Съпруг е на режисьорката Маргарита Младенова. Снимал е над 20 филма, но сред тях отделя ролите си в "На чисто" (първият и последен филм на Леон Даниел, сниман през 1973 г., по-късно унищожен от цензурата и невидял бял свят), "Слънчев удар" на Ирина Акташева и Христо Писков и "Константин философ" - от тях са му останали приятелствата с Армен Джигарханян и Иржи Менцел.



- - -

Един клошар ровел в боклука край брега на едно езеро и си намерил една рибка. С човешки глас тя му проговорила:

- Моля те, пусни ме във водата.

Клошарят я хвърлил, но се подхлъзнал и паднал във водата. И тогава рибката го изяла, щото бил... боклук.



Един се оплаква на лекаря си:

- А бе, докторе, лошо спя напоследък. Заспя ли и сънувам, че съм зад нощния влак София-Русе, който тръгва в 22.22. И го бутам, бутам, бутам, цяла нощ го бутам и сутринта в 6.30 го добутвам до гара София. И представи си как се събуждам - цяла нощ съм бутал тоя влак, каква умора е. На работата спя, с жената не мога да се оправям. Помогнете, моля ви.

- На първо време ще гледам половината от работата да я поема аз. Ти като хванеш да буташ влака от Русе, той в 2.16 минути е на Горна Оряховица. Там аз ще те сменям, та да можеш поне половината нощ да си почиваш.

Така и станало. Добре, ама тоя се похвалил на един свой приятел, който имал подобни проблеми. И той отишъл при същия доктор:

- Докторе, помогни бе, човек, не мога да спя. Легна вечерта, обърна се наляво и тъкмо заспивам и до мене една страхотна жена, руса, гола. Мъж съм, оправям я. Обръщам се надясно. Там пък една страхотна брюнетка. Оправям и нея. Обърна се пак наляво - там пък ме чака червенокоса. Хайде и нея. И така секс цяла нощ. Не мога да издържам, нито мога да ходя на работа, нито да си погледна жената.

Докторът се позамислил и рекъл:

- Виж какво, аз мога да поема малко от твоите и да ги оправям, ама докъм 1.30. Щото в 2 и 16 чакам бързия влак на Горна Оряховица, та да го карам към София.





Съветски войник служи на 7000 километра от родното си място.

Пускат го в отпуска, но по време на СССР войниците, където и да са, са длъжни да ходят с пълното си бойно снаряжение. След една седмица си пристига в селото, посрещат го и започва едно жестоко пиене. Цялата отпуска по руски - пиене, пиене и пак пиене. Стигат до последната вечер. Вече са свършили не само пиенето, но и парите. Очертава се най-тъжната вечер. Седят оклюмали в кръчмата и един от компанията кандардисва войника да продаде автомата. Той се дърпа:

- Той ми се води, бе, как ще го продам. Нали като се върна започва учение. С какво ще стрелям?

- Е с какво, криеш се в трънката и като тръгнат в атака, все едно държиш автомат в ръце, пък с уста правиш: та-та-та-та.

Накрая събратята по чашка го навили, продали автомата, напили се като за последно и след няколко дни войникът се озовал в поделението. Не щеш ли, наистина започнало учение. Войникът се скрил в трънката, започвала атака и той все едно държал автомат и се развикал та-та-та-та-та...

В този момент край него преминал друг войник, който разперил ръце и имитирал звук от пикиращ самолет: и-и-и-и-ъ-ъ-ъ...





При затоплянето на американско-съветските отношения като акт на добра воля Брежнев и Рейгън решили да си сменят секретарките. Обаче секретарката на Брежнев поддържа непрекъсната връзка с КГБ. И на първата седмица звъни по телефона:

- Моят шеф Рейгън иска да си скъся полата. Какво да правя?

- Скъсявай! - кратко и ясно нареждат от КГБ.

След десетина дни пак се звъни:

- Шефът ми иска още да си подкъся поличката.

- Скъсявай още - нареждат от КГБ.

Третия път тя пак се обажда, а от КГБ отговарят:

- А бе, каквото иска, правиш го!

- Добре де, ама ако още един път си подкъся полата, ще ми изскочи оная работа навънка и ще провалим операцията.



Един мъж влиза в цветарски магазин, оглежда се и посочва към красив букет:

- Моля, дайте ми го.

- Но тези цветя са изкуствени - отвръща продавачката.

- Няма значение. Тя и моята е надуваема.



Двама старци се срещат и единият пита другия:

- Колко тежиш?

- 62 килограма с очилата.

- А без тях?

- Е-е-е, не знам. Не мога да видя.



Гарабед заминава нанякъде в командировка и Киркор отива при жена му. Гарабед обаче по пътя се сеща, че си е забравил някакъв костюм и се връща. Киркор се скрива в гардероба, но Гарабед се насочва точно натам, отваря го и започва да си преглежда костюмите:

- Не е тоя, не, не и тоя не е, здравей Киркор, и тоя кафявия не е, тоя не е, и тоя не е.



Един мъж се прибира неочаквано от командировка. И любовникът, който е при жена му, избягва на балкона. Обаче навънка адски студ, оня пък най-спокойно си говори с жена си. И по едно време премръзналият любовник се решава и чука на балконската врата.

Пускат го вътре, а той обяснява:

- Много извинявайте, че ви безпокоя, обаче бях на горния етаж при една мадама. Мъжът й се върна внезапно и аз, като нямаше какво да направя, скочих на вашия балкон. Моля ви да мина оттук, защото умирам от студ.

Съпругът отваря входната врата, пуска го да си замине и се обръща към жена си:

- Ама тоя е луд! Какъв горен етаж, като ние сме на последния!



Истински истории от съсловието

"През 1973 г. решиха да снимат филма "Виза за океана" за живота на българските моряци чрез "Океански риболов". Снимките трябваше да са край Нигерия - там имаха база. И пътувахме дотам на кораб. Добре, ама като тръгнахме, вместо към Босфора, тръгнахме към Одеса.

И питаме капитана:

- Къде отиваме?

- В Одеса.

- И какво ще правим там?

- Ще товарим едни цилиндрични втулки.

И тук Антон Горчев, на който по му щракаше в главата, попита капитана: "Какъв калибър са втулките?". Оня позеленя и през зъби просъска: "Само да сте гъкнали. Всичките ни чака затвор!!!"

В Одеса разтоварихме половината кораб с риба. Най-отзад

натоварихме "втулките", после пак ги засипахме с риба, спряхме в Гана на едно пристанище, от което направо започваше джунглата, бяха наредени камиони и в тях два дни товарихме "втулките". А като стигнахме в Нигерия, все пак се оказа, че нашият директор на продукция, сега им викат продуценти, всичко предвидил, само не и да вземе разрешително за снимки. И ни отказаха да снимаме и не ни дадоха да слезем от кораба. Заснехме филма във Варненския залив."



Част от снимките на "Константин Философ" правихме в прочутия дворец "Алхамбра" в Испания. Беше ни забранено да напускаме града, но един ден вземахме рент-а-кар с Марин Янев, Лъчезар Стоянов, Митко Ташев, който беше художник, но играеше във филми (в "Преспанските камбани" игра Рафе Клинче). Отидохме на едно прекрасно място на 150 км, в едно село Бреня, разкошно място. На връщане ни глобиха. Лъчо Стоянов какви ли не маймунджилъци прави в продължение на час, полицаят се залива от смях, но съвсем весело ни глоби 50 долара.

И вечерта се прибираме по тъмно. Но цялата продукция се храни в ресторанта, някой ни видял като тръгваме и като влизаме, настава гробно мълчание. Руси Чанев, който играеше главната роля, започва:

- Колеги, разбрах, че вие днес с някаква кола някъде сте ходили. Вие луди ли сте бе? Не дай си боже, катастрофирате. Как ще правим снимки?

На което Лъчо Стоянов, който продължи да си пие, му казва:

- Руси, виж какво. Ти трябва да бъдещ особено внимателен. На тебе даже и по улицата ти е забранено да ходиш. Представи си, че ти падне една керемида на главата. Какви снимки, какъв филм!? Пък мене, Рашко, Марин Янев, ще ни заменят каквото и да стане.

Вечерта като си легнахме, ми се обади почти половината екип: Копеле, айде утре да ходим пак."

Рашко Младенов (в средата) преди години рекламира с колеги спектакъл по време на "Аполония".

2318
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД