:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 421,165,406
Активни 91
Страници 9,956
За един ден 1,302,066
Реконтра

"Ню Имидж"

Случи се безпрецедентното пролетно умиване на града, защото от пясъците стърчаха само кубетата на "Св. Александър Невски", които пръскаха позлата надалеч из равното Софийско поле. Птиците прекъсваха миграцията си на юг, заблудени, че летят над останките от покоите на крал Фарук насред Александрия. Археолози почистваха внимателно с фини четчици под опашките на лъвовете на Лъвов мост, вземайки ги за добре съхранени вкаменелости. От гъдела, който им причиняваха, те безмълвно си прехапваха езиците и каменни сълзи едрееха в дивите им котешки очи. Трудно се различаваха старите римски руини от по-късното съвременно строителство, което направи от всяка сграда паметник на културата. Беше добре дошло за администрацията, защото разходите по реставрацията на жилфонда се свеждаше до обозначителните табелки върху обектите, на които на няколко езика се обясняваше кой кмет кога е бил цар.

За чистотата на града хората плащаха "Такса кмет". Универсалната "Такса кмет" регулираше икономическия живот на столицата. Срещу "Такса кмет" софийските Хали бяха продадени на израелски нахали на цената на самолетен билет Тел Авив-София. Така се продаваше и всичко останало из страната. Чуждестранните инвеститори се охарчваха само колкото да дойдат дотук, за самолетните си билети, а в хазната влизаха дубликатите от тях, минаващи за държавни ценни книжа. Изредилите се шефове на Агенцията за приватизация си бяха обикновени кондуктори. Хората обаче проявяваха пазарна хитрост и предпочитаха да влагат в билети за градския транспорт, което непрекъснато вдигаше цените им и надеждата за благопристоен живот. Утре един билет щеше да струва колкото днес два. Невидимата ръка на пазара преджобваше наред.

Та като измиха града, лъснаха дупките из улиците на София и довтасаха кинаджииите от "Ню Имидж". Имаха намерението да снимат продължението на успешния касов филм "Спасяването на редник Райън", който редник така и не бе открит в първата серия. Считаха, че още по-трудно ще го издирят и спасят из зейналите столични кратери и във втората, та доволно потриваха ръце пред очертаващата се перспектива за по-дълъг сериал. Дано само не си изпуснат камерите някъде вдън земя и уличните псета не им надъвчат лентите. Искаха да спретнат нещо безкрайно като "Спасители на плажа". Имаха възможност да го търсят редник Райън и на къпалнята "Мария-Луиза", корабокруширал на ръба на басейна, почесващ оцелялата си топка. Можеха да снимат и "Милион и един далматинци", защото София беше милионен град, предимно кучета. Колкото по ги кастрираха, толкоз по се множаха, тъй като парите за кастрация отиваха за тринайсета заплата на кмета.

София се превърна в холиблудски дюкян, а звездните ни актьори заучастваха в поддържащи пози. НАТФИЗ започна да произвежда ширпотреба за бита, защото артистите ни играеха предимно на будоара пердето или на леглото матрака. Единствен Мастер Деянов се добираше до главна роля в мафиотски филми, за да изиграе блестящо на дон Корлеоне мустака. Взривен трамвай в центъра, каран от Жан-Клод ван Дам, можеше да бъде и шампионът по сумо Акебоно, който беше известен като Дай Джин и без проблем избутваше по жълтите павета няколко вагона, пълни с любимата пиячка.

След като отмихме пясъците и възстановихме миграцията на птиците, да вземе "Ню Имидж" да позакърпи и дупките след снимките, г-н и. д. кмете, ако редник Райън изскочи отнякъде здрав и читав, и наистина да придаде ню имидж на изстрадалата ни столица. Че ни се почупиха шарнирите на тазобедрените стави, а джантите тракат по-силно и от песента на колелетата.
112
581
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
112
 Видими 
16 Май 2004 22:26
ногу се двоумим тука
16 Май 2004 22:40
"Такса кмет" е пойнта
16 Май 2004 23:21
16 Май 2004 23:22
Аааааааа, Шанто, не си прав.....Някои неща из Българията се продадоха и за по-малко от цената на самолетен билет...
Иначе-много добре
Това за такса кмет наистина е кулминацията....
16 Май 2004 23:45



Нищо по-хубаво от Великолепния Шант от предишния и следващ Великолепен Шант!
Невероятна, пак филмова сюрреалистична картина.
Ще я запомня.
А тези лъвове с едрите сълзи в дивите им котешки очи?
Ох....


Редактирано от - Сибила на 16/5/2004 г/ 23:52:56

17 Май 2004 01:37
Горките лъвове!Тези от Лъвов мост поне си имат езици, а пред съдебната палата и езици нямат.Как да им се чуе гласът?
17 Май 2004 02:08
Трудно се различаваха старите римски руини от по-късното съвременно строителство, което направи от всяка сграда паметник на културата. Беше добре дошло за администрацията, защото разходите по реставрацията на жилфонда се свеждаше до обозначителните табелки върху обектите, на които на няколко езика се обясняваше кой кмет кога е бил цар.

Velikan!
17 Май 2004 02:13
Дано само не си изпуснат камерите някъде вдън земя и уличните псета не им надъвчат лентите. Искаха да спретнат нещо безкрайно като "Спасители на плажа". Имаха възможност да го търсят редник Райън и на къпалнята "Мария-Луиза", корабокруширал на ръба на басейна, почесващ оцелялата си топка. Можеха да снимат и "Милион и един далматинци", защото София беше милионен град, предимно кучета. Колкото по ги кастрираха, толкоз по се множаха, тъй като парите за кастрация отиваха за тринайсета заплата на кмета.
Klasik!
17 Май 2004 08:53
Гениално, чувствам се като лъвица, гъделичкана под опашката.
17 Май 2004 08:59
Честито, г-це; обаче, великолепното Ви усещане надали е породено от прочитането на Chant-et-Magne...
17 Май 2004 09:42
Келеш! Ще се подиграва на древния ни исторически град Я, си ходете в Мадан и там си пишете пасквилите Провансалец такъв
17 Май 2004 10:40
Другарю Перемянов, това не е пасквил, това е долнопробен парцал. В Мадан има само кюмюр, старото му име било Кюмюрджина. Добивът на въглища е бил единственият поминък там. Работниците хващали силикоза и топките им се вкаменявали с времето заедно с дробовете. Всички мъже започнали по неволя да носят по две буци кюмюр в гащите, с който сгрявали огромната челяд вечер в студените зимни нощи. На сутринта вадели жарта и айде пак обратно. Надениците им цвърчали докато отидат на работа. Не било лесно да носиш барбекю в гащите, но пък закуската им била винаги топла. Отхапвали и почвали работа. И така всеки ден. Спасението им било, че били като гущерите - колкото по си режели от надениците, толкова по дълги ставали те. И булките били доволни, и глад нямало. Нямало ревност и изневери, защото размерът нямал значение - всеки приличал на колбасарски цех. Дошла промяната и гущерите започнали да си режат опашките. Кризата не подминала и Кюмюрджина. Закрили мините и цеховете замряли. Миньорите останали само по мадури и градът приел призрачното име Мадан, което навявало единствено носталгични спомени за някогашния месопроизводителен развет. Кюмюрът причинявал само тежест. Глад и мор налегнали околията. Жените се разбягали. Сега няма нищо, един див Прованс и скучен вятър, подмятащ отдавна изстиналата жар. Шанте, ела да опишеш тази трагедия тук, в Мадан, защото в големия град всеки може да каканиже глупости. Ела тук и чуй как свири вятърът, сврян в камарите непотребен кюмюр.
17 Май 2004 11:21
Благодаря Ви за подкрепата др. Сапунчо! Вие умихте петното от лицето на славното ни минало. И днес обаче оптимизъм има. Независимо че подрязаните наденички, описани поетично от Вас, са запратени с отвращение като колаборационни партньори в лицето на управлящите, в провисналата лениво лава още дреме жар. Тя се поддържа от жените. Днес вече от рано започват да се вдява, смазват се иглите и започва ударно тропосване, шие се здраво, не на три смени, а денонощно. Така, че оставете този песимизъм.
17 Май 2004 12:19
Искаше ми се да цитирам нещо от материала, под което да се подпиша с две ръце за гениалността на автора, но след като прочетох статията, установих, че трябва просто да я цитирам цялата

Ето защо само казвам:

ДА СИ ЖИВ И ЗДРАВ, ША(Н)ТОБРИАНЕ!
ТИ СИ ГЕНИЙ НА ПЕРОТО И ГО ЗНАЕШ!
А СЕГА ГО ЗНАЕМ И НИЕ
17 Май 2004 12:29
17 Май 2004 12:46
Браво мони, Андерсеново дете
Ти изказа на глас нещо, дето всички го подозирахме.
17 Май 2004 12:52
А на мен ми дойде наум това:

За Шанта, за неговите малки пластики, и Господ здраве да му дава, щото няма друг като него.





За мен формата на едно произведение на изкуството трябва да изразява вътрешните импулси на художника. Светът, който човек носи в себе си, не се променя, променя се само формата. Визуалните изкуства съществуват в пространството и ако художникът стигне до открития, ще останат и във времето. Изкуство има тогава, когато художникът създава свой свят, а не копира реалността. За мен най-стойностното в произведението на изкуството е търсенето на баланс между форма и литература. При монументалните и малките форми работата е различна от гледна точка на борбата с материала. Малката пластика е като поезията. В нея не е заложена общесвената поръчка, там си сам със себе си и се разголваш повече

(снимка: натиснете тук)

Редактирано от - Сибила на 17/5/2004 г/ 13:02:10

17 Май 2004 12:53
да.. ама не.. лъвовете на шарениа мост въобще не са езичници.. и за това.. доколкото си спомням от часовете по историа.. не е виновен покръстителя княз Борис.. той щеше просто бащински да им избоде очите.. а княз Фердинанд.. било е по време на Балканската война.. поискал бил лъвскиа пай.. поради което неговиа придворен готвач.. Ути Бъчвархензен от Бремен.. коремът му е бил донякъде като на бремен.. австрийски обаче възпитаник.. една тъмна като нож вечер е успял незабелязано да ги подреже.. с чук и ножовка солинген.. лъвските езици.. умил ги и е надве натри в реката.. а на другата сутрин.. панирани в бирена паста.. разбира се немска.. ги е сервирал на Ферди.. още при първата хапка Величаството е подушило с достолепниа си нос мириса на варовик.. което го е подсетило че отдавна го чака влака за Карлови вари.. така си е и заминал ненадейно.. оставяйки ни купчина недоядени камъни..
17 Май 2004 13:10
СУПЕР РЕКОНТРА
17 Май 2004 13:21
Само да добавя нещо, което бях забравил, но един приятел ми го припомни преди малко:
Лъвовете на Лъвов мост никога не са имали езици, а техният автор (скулптурът, който ги е изваял) се е самоубил заради това впоследствие ...
17 Май 2004 13:25
А нямало да го стори, ако би прочел горния ми постинг...
17 Май 2004 13:32
мони, ти не си ли ходил подробно да разгледаш лъвовете пред Пале де Жюстис? О, там щеше да констатираш още по-големи аномалии.
Единият от лъвовете бил хванат в неправилна крачка.
Някак много неестествено размахвал краци.
Слава Богу, авторът още е жив.
17 Май 2004 13:42
Шантавия сега сигурно ще се обиди, защото Сибила казва , че му била малка пластиката
17 Май 2004 13:42
Всичко си имаха лъвовете до преди така наречената демокрация. Даже отговорник по тях имаше на щат - чистеше ги, миеше ги, забърсваше прах и нечистотии от тях, броеше ги, за да установни навреме тяхната евентуална липса, хранеше ги и ги поеше с минерална, от Банята, вода. След това обаче всичко беше окрадено и разграбено. Ликвидационните съвети ликвидираха всичко. Долу демокрацията!
17 Май 2004 13:43
Шантав, вземи напиши някоя книга.
Или имаш вече? Ако да - напиши и заглавието. Ако не - замисли се сериозно.
17 Май 2004 13:46
Това, че му е малка, не е такъв проблем, по-лошото е, че е неспасяемо пластична Пластелинчо мамин
17 Май 2004 13:49
Сибила споменава за "малките пластики на Шантав", да, Booya, но ги споменава в множествено число. Тоест, налице вероятно имаме едно количество, при определин обстоятелства готово да премине в подобаващо качество... това надали би оскърбило Ах, Великолепния Сибилла лучше знает
17 Май 2004 13:58
Ой, ой, вие май се опитвате да навлезете в дълбините на моето подсъзнание....
Какви ли тайни там се крият, брях.
Струва си да се разбулят. Само не ме приканвайте да полегна на диванчето, в очакване на тоз хипнотичен сеанс.


Редактирано от - Сибила на 17/5/2004 г/ 14:02:11

17 Май 2004 14:04
Предпочиташ права?..
17 Май 2004 14:04
Да, кушетката е в ъгала, госпожа Сибила, до кюмбето с кюнеца (фалически символ). Разположете се удобно. Отивам до данъчното и веднага се връщам.
17 Май 2004 14:04
Засега съм си запалила само една ароматна свещичка с дъх на жасмин.
17 Май 2004 14:07
Защо да не е хипнотичен
17 Май 2004 14:08
Мери Джейн?!?
17 Май 2004 14:10
Ето ти го и Митни.
Той предугади у мен една Месалина.
Нали тя беше казала: Трябва ми само някъде да се подпра.
Юнго ФройдоФ, пробвай и ти.
17 Май 2004 14:11
17 Май 2004 14:17
Колко ще ми струва с ДДС?
17 Май 2004 14:20
Ти заслужаваш да бъдеш наказан с тройно мито от агентите на короната, по митническа облагаема стойност, определена произволно от тях.
17 Май 2004 14:24
Произволна тройка с агенти на короната е против моралните ми принципи С други агентки може
17 Май 2004 14:25
Агентите на Короната не допускат произвол. При тях всичко е оразмерено до инч и остойностено до пени
17 Май 2004 14:26
Ха, трябвало някъде само да се подпреш? Ами аз съм готов да ти бъда подпора. Да, кушетка, настлана с жасмин, е това, с което разполагам. Никак немалка пластика и мноого очарователна. Жасминът е настлан направо, както расте на дървета. Кушетката е изцяло надървена. Достойна за Гинес, защото на нея седнаха всички пенсионери на София онзи ден за благотворителен обяд. Само да знаеха и нейния друг живот - щяха да й избият пироните в своето необуздано неприличие. А те се подпряха на нея, разбирате ли, седнаха да хапнат. Ву ле ву кушет, мадам? Или предпочитате спален вагон, пълен с книги? Кое е първично - интелектът или сексът? Кушет или спален вагон? Де си, Платоне, да видиш дилемата на БДЖ-то?
17 Май 2004 14:26
Фройдоф, какво против имаш мобилните групи, въобще?
Сподели.
17 Май 2004 14:29
При нас е оразмерено до цол и остойностено до пенис!
17 Май 2004 14:33
Клавдий, ти не четеш това, нали?
17 Май 2004 14:44
Ако се опрем, не подпрем, на трудовете на моя учител Зигмунд, то пътуването с влак символизира сексуалния акт. Господин Сънчо пътува със спален вагон, късо и тясно купе, както знаем, символизиращо неговото подтиснато притеснение, уплаха или страх, от малкия размер на фалоса си. Трудно понякога човек достига до втория етаж в такова купе, или с други думи, нерядко господин Сънчо е срещал трудности в опитите си за повторна ерекция. Разбира се, не в рамките на един месец, а в границите на 24 часа, на едно денонощие. На неговата кушетка посядат периодично пенсионери. Тук вече проблемът е свързан с несъзнавано сексуално влечение към третата възраст, донякъде преминаващо границите на закона. Нещо по-нетрадиционно, може би. Кушетката или нарът символизират също така и затворническата килия, с други думи - самата идея за наказание. Тоест, свръх Азът в случая въздейства, оказвайки невротизиращ натиск върху субекта. Нормите на закона очевидно не могат да бъдат напълно игнорирани, което води до нервно напрежение, за което свидетелства образът на изхвръкващите, сякаш от експлозия, от "дъската" на субекта пирони. Интересно..
17 Май 2004 14:49
Кой е Клавдий? Да не е онзи, дето все му се килкаше главата? О, да, разбирам, и мойта се килва от време на време, когато прекаля или пък преждевременно свърши работното време. И аз така му викам - Клавдий. Много е аристократичен, стократно се отплаща за всеки постигнат инч. Първите 5-6 са по-трудни, после не можеш да му хванеш края, губи се в далечината и вършее в съседните кабинети, ама не знам точно къде. Ще го проследя някой ден, че все неканен влиза, но пък и не го гонят. Ти да видиш!
17 Май 2004 14:55
Трудно се различаваха старите римски руини от по-късното съвременно строителство, което направи от всяка сграда паметник на културата


Само за това си струва да вдигнеш палец, ама не е само това ...
17 Май 2004 14:56
Клавдий, Сънчо, е тоя дето резнал главата на шавливата Месалина, ако и сърцето му да се късало.
Много достоен мъж.
17 Май 2004 15:03
Имал е значи сърдечни проблеми. Менюто тогава е включвахо храни, богати на холестерол, може би затова. По-загрижени за здравето си римляни са се борели с холестерола посредством гъши пера, които не са ползвали за писане обаче.
17 Май 2004 15:05
Този автор, славният виконт, къде се спотайва изчервен от кеф?

Хайде, хайде авторе, всички вече разказахме по една история на сладката раздумка на бокачовите дами и господа.
И така отговарям и на Сънчо - да, и секс, и вагон с книги.
Възможно най-доброто съчетание.

Редактирано от - Сибила на 17/5/2004 г/ 15:06:52

17 Май 2004 15:07
Сексът във вагон с книги е нетрадиционна сексуална фантазия
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД