:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 422,085,755
Активни 87
Страници 21,054
За един ден 1,302,066

"Маестро" - 10 години след провала

Последният опит за чудото "български автомобил" бе почти успешен, но се провали сред ескалиращи политикоикономически сблъсъци
Снимка: Интернет
Преди 10 години стара българска шофьорска мечта бе на път да се осъществи - създаването на приличен роден автомобил. В халетата на бившия завод за дизелови мотори ВАМО във Варна се настани линия за асемблиране на "Роувър Маестро". Проектът бе дело на смесено българо-британско дружество, създадено през 1994 г. То бе преодоляло административните бариери, работниците навлизаха в тънкостите на производството, пресата периодично пускаше по нещо оптимистично, понякога и възторжено. Появяваха се и негативни подмятания, дори явни инсинуации.

Първите предсерийни бройки напуснаха завода през май 1995 г. През август линията влезе в ритъм, през септември имаше и церемония с шампанско. Колите се сглобяваха с британски части, но плановете предвиждаха постепенното им заменяне с български. Преговаряше се за наше производство на мостове, електрооборудване, стартери. От организационна гледна точка варненските мениджъри и работници направиха малко чудо. Технологията бе усвоена бързо, а качеството на нашите коли бе по-добро от оригиналното британско.

Впрочем за самия "Роувър" качеството винаги е било проблем. Цените първоначално са около $7000 за бензинов и $9000 за дизелов автомобил, но с разширяването на производството е трябвало да паднат. Машините са посрещнати с интерес. Част от тях отиват в държавни институции, но и частни фирми, редакции, редови купувачи бързат да се сдобият с българската кола. Макар и консервативна като дизайн, тя е функционална, пък си е и наша. Тези, които са я карали, усещат и че е добре конструирана. В нея е приложена прословутата максима на сър Алек Исигонис (създател на "Мини") - "отвътре колата трябва да е по-голяма, отколкото изглежда отвън". Оформянето на интериора е старомодно, но семейство с две деца и доста багаж спокойно стига от София до Варна за 5-6 часа.

"Маестро" носи и характерното за британската школа хармонично напасване на двигател, трансмисия, окачване, което дава удоволствие зад волана дори и когато става дума за непретенциозна компактна кола. Освен това е здрава. Някои от служебните екземпляри са навъртели по 500 000 км без значителни ремонти. Българското "Маестро" тръгва и за износ към Сърбия, Македония, Панама. От "Роувър" нямат нищо против, тъй като чрез варненския проект те всъщност пробват експанзия към по-бедни близки и далечни пазари. И планират инвестиции, разширяване, модернизация. Днес подобно нещо "Рено" прави с "Дачия Логан" в Румъния.

По онова време "Роувър" бе амбициозна фирма в обща групировка с БМВ. В Мюнхен крояха големи планове за съчетаване на баварската ефективност с чара на британската класика и изливаха милиарди на Острова. Така варненският проект бе косвено финансиран от БМВ. По-късно бракът се разпадна и баварците прибраха старателно всичко, което са внесли в общата къща. Това значи, че варненският завод можеше да се закачи и за мощния локомотив на БМВ.

Българското "Маестро" отначало изглеждаше като идилична инвестиционна приказка. Но твърде кратка. През май 1996 г. "Роувър" обяви, че се изтегля от Варна. Оборудването замина за Китай, където работи и в момента. Скандалът уж бе шумен, но потъна сред много други. Времето бе такова, събитийно. Бе изгорял камион с 14 войници, имаше зърнена криза, почина Ванга, трима полицаи бяха разстреляни, а вътрешният министър се веселеше на коктейл, банки фалираха, синоди се анатемосваха, олимпийци донесоха 15 медала, Любо Пенев си вкара автогол в Англия, инфлацията ескалираше, редяха се опашки за бонове за масова приватизация, а Симеон Сакскобургготски пристигна на триумфално посещение. На този наситен фон "Маестро" бе сравнително дребен пирон в ковчега на правителството. Всъщност така и не стана ясно как се е стигнало до провала. Формално държавата бе отказала да изпълни някои ангажименти. Задкулисно - групировки си деляха тортата. Къде с политическо влияние, къде със стрелби.

Водещият партньор от българска страна Атанас Тилев бе подложен на унищожителна атака. У нас един скандал не може да мине и без съмнения за местни и глобални конспирации. Едни смятаха, че това е коварен вражески камък в градината на правителство, а други - че самото то опустошава всичко на изпроводяк. На глобално ниво се споменаваше: било, че Европа не иска ние да правим коли, за да пласира тук своите трошки, било, че руснаците не щат конкуренция за "Лада" (по това време пазарен лидер). Като се обърне колата, конспирации много. Всеки може да вижда злото там, където му е нужно.

Сблъсък на интереси около проекта, разбира се, е имало, а националният не бе защитен. България задълго стана бяло петно върху картата на инвеститорите. Не само от автомобилния бранш. А хубавото е, че от "Маестро" все пак остана нещо. Преди месец една бройка бе подарена на Националния политехнически музей. Оказа се, че това е първият български автомобил, постъпил във фондовете му.
 
Интериорът бе функционален и обширен.
8
3991
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
8
 Видими 
08 Февруари 2005 09:46
А каква е целта на тази статия? нещо ми се губи ...
08 Февруари 2005 10:16
Може би нещо общо с съседната тема за история на аФтомобудализма.

А някой хора с подобен тон въздишат и по периода преди '89
08 Февруари 2005 10:56
Времето бе такова, събитийно. Бе изгорял камион с 14 войници, имаше зърнена криза, почина Ванга, трима полицаи бяха разстреляни, а вътрешният министър се веселеше на коктейл, банки фалираха, синоди се анатемосваха, олимпийци донесоха 15 медала, Любо Пенев си вкара автогол в Англия, инфлацията ескалираше, редяха се опашки за бонове за масова приватизация, а Симеон Сакскобургготски пристигна на триумфално посещение

Страхотен анализ!
08 Февруари 2005 11:33
А можеше да правим последни модели "Рено"-след повече от 30 години още има "Булгаррено" в движение...
08 Февруари 2005 14:33
и аз не виждам смисъл в статията, още повече че автора явно не е карал въпросния автомобил, който даваше неимоверно много дефекти, да не говорим за дреболии като да ти се счупят дръжките на вратите и да не можеш да влезеш вътре
08 Февруари 2005 20:13
BG синдрома - незнаем за какво е статията ама нека да я оплюем! нищо неразбрахме ама да си я храчнем - за всеки случай! ))
смехурковци!
ето човека го е казал с; ед 10 г маестро цъвти в китай а ние лапаме мухите... един спомена, че сега можеше и 30г рено да сме правили... ама не би! и не защото нямаме специалисти или инвеститори а защото политиците които сами избираме са лайна.. и ги търпим... а кй търпи лайна? лайнарите! точка!
а че 96-та беше кофти - беше! не ни стигна че някой сам си го вкара гол-а... ами толкова други ни го натикаха къде гол, къде барабар с дрехите и мизерията, ами и починаха баща ми, баба ми и леля Ванга!!!
Поклон пред светлата им памет! Боже, съхрани душите им! Боже, опази България от царя и го изгони!!!

09 Април 2005 20:18
Първо, не разбирам защо в статията се говори за "бившия" завод ВАМО. Този завод съществува и работи. Просто малка част от него беше предназаначена за производство на леки автомобили РОВЪР. Второ, леко недумение у мен предизвиква хвалбите по отношение качеството на МАЕСТРО. Това беше още преди 10 години един безнадеждно остарял морално и технически автомобил и идеята тепърва да се започва производство на такова нещо е ялова, извинете ме за израза.
Апропо, не знам откъде автора черпи информация че бг ровърите са били по-качествени от английските, но не бих се учудил ако това наистина е било така. Ровърите никога не са се славили с особено добро качество.
11 Април 2005 22:05
Прав си е човека-ако бе оцелял завода до наши дни нямаше да е същата колата-винаги се почва от някъде-коли, мотоциклети-едно време ако не го бяха спрели Балкан-250 заради източногерманските и чешките машини сега знаете ли какъв 500 кубиков звяр щеше да се произвежда-щеше да има повече мотори отколкото в Гърция. Ако не беше спрян Булгаррено сега щеше да има страхотен двуместен шосеен изтребител.
Всичко се постига с опит и труд.
Времената са римски.
Това да го знаете от Джимарата.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД