:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 405,749,084
Активни 170
Страници 21,007
За един ден 1,302,066
КОЛОРИТ

Върбинката - пъстрият избор за лятото

От четирите й разновидности най-богата на цветове е хибридната
Няма начин да преминете безучастно покрай дворче с алея от върбинки или балкон, накичен с това растение. Просто видът му е толкова колоритен, че мигом хваща погледа. Върбинката е предпочитано цвете през лятото по ред причини. Тя се отглежда сравнително лесно, не е прекалено претенциозна и радва очите и душата с почти всички багри на дъгата.

Върбинката може да бъде южноамериканска, канадска, чуплива и хибридна. Последната е най-богата на цветове и най-разнообразна. Тя е и най-търсена. Произходът й е толкова объркан и сложен, че вече надали някой си спомня какъв е бил първоизточникът. Дори специалистите ботаници се затрудняват да изброят кои точно южноамерикански видове са култивирани и подобрявани. Процесът е започнал още през XIX век, а експериментите продължават и днес.

Лесно ще разпознаете екземплярите от старите селекции и тези от новите. Първите се стелят по земята и се използват като покривни растения. В контейнери могат да образуват ефектни каскади от зеленина и цветове. Новите сортове са компактни, а понякога растенията са изключително миниатюрни и изящни.

В миналото хибридната върбинка е била само в розово. Сега вече пъстрее в бели, червени, сини, прасковени, вишневи и лавандулови разцветки. Понякога дребните цветчета с диаметър не повече от 1-2 см са двуцветни.

По правило всеки прецъфтял цвят в чадъровидното съцветие се отстранява. От една страна, за да не пречи, а от друга - за да не загрозява растението.

Когато садите върбинка, добре е да подберете плодородна почва и силно осветено от слънцето място. Задължително е да се полива редовно. Растението понася добре ветровития климат. Обикновено се сади през май, за да цъфти цяло лято.

Най-прочути са следните видове:

"Adonis Mango" - този хибрид се появява на пазара през 1998 г. Има яркочервени цветове и 30-сантиметрови стъбла.

"Romance Apricot" - отличава се с кремави и прасковено-оранжеви цветове.

"Peaches and Cream"- през 1992 г. тази вариация е получила златен медал на изложбата "Fleuroselect". Цъфти в прасковено-кремаво.

"Artemis" - цъфти в приглушено розови нюанси. Много подходящ за висящо растение.

"Blue Khight" - още един сорт, създаден специално като висяща разновидност. Специалистите причисляват този вид към лилавата гама. В интерес на истината цветовете му са по-скоро светлорозови.

"Rood" - един от многото яркочервени варианти.

"Imagination" - идеален е като висящо растение на тераси. Цяло лято цъфти с виолетово-пурпурни цветове.

"Novalis White" - започва да цъфти много рано в прасковено-кремава тоналност.

"Pink Parfait" - това е двуцветен сорт, който може да бъде както вишневочервен, така и кремаво-бял. Достига на височина 30 см и стои ефектно като висящо растение.

"Quartz Burgundy" - и това е сорт, носител на златен медал. През 1999 г. този вид е бил награден като един от най-успешните хибриди в света. Стъблата не са високи - до 30 см, но затова пък растението е устойчиво на роса и образува ефектни червени съцветия с диаметър 7 см.

"Romeo" - тази разновидност има няколко вариации. Като цяло е доста компактна и е предназначена за садене на тесни места. На височина достига до 20 см. Цъфти през април и май, но за целта трябва да се насади още през януари. Вариацията "Romeo Lavender" има светлорозови цветчета с лек синкав оттенък и жълто петно в центъра. "Romeo Violet With Eye" привлича силно вниманието с ярките си виолетови цветове с бели центрове. Една от най-интересните вариации безспорно е "Romeo White", която съчетава снежнобяло с нежнозелено.

"Silver Anne" - това е стар сорт, който не връзва семена. Размножава се само чрез специално разсаждане. Цветовете му са обагрени в яркорозово, но колкото по-дълго стоят на слънце, толкова по-светли стават. Има прекрасен аромат.

"Sissinghurst Pink" - отличава се от популярния вид "Sissinghurst" по по-светлата си розова окраска.

"Tapien Pink" - спада към съвършено новите сортове, които се отличават от всичко познато досега. Официалното му наименование е "Sunver". Има дълбоко нарязани листа и цъфти обилно. Вариацията "Tapien Violet" или иначе казано, "Sunvop" е синьо-виолетова, а "Tapien Pearl" или "Sunvat" - бяла, в комбинация с нежнорозово.

"Temari Pink" ("Sunmaripi"), "Temari Scarlet" ("Sunmarisu"), "Temari Violet" ("Sunmariba") - това е също доста интересна серия. Има стелеща се и висяща вариация. Расте бързо и цъфти обилно в розово, червено или виолетово.

Що се отнася до южноамериканската, канадската и чупливата върбинка, то там нещата са малко по-прости. Южноамериканската се отличава от останалите по височината си - близо 1,5 м. По върховете й се образуват синьо-лилави съцветия. Изключително красива е, но се отглежда ужасно трудно. Освен това е нетрайна и много капризна. Като правило тази върбинка се култивира като едногодишно растение. Засажда се от семена доста рано - през февруари, най-късно през март. Започва да цъфти в началото на юни.

За канадската не бива да се съди по името й. Северната родина не означава автоматично, че растението издържа на всякакъв климат. Нищо подобно! При температури под 15 градуса тази върбинка спира развитието си и загива. И тя се сади като едногодишно растение наесен в зимна градина или на място, което може да се затопля през зимата. Пресажда се на открито през април-май. Расте бързо и се разпространява на голяма площ. На височина достига 20 см, цъфти до късна есен в пурпурнорозово.

Чупливата върбинка има много тънко стъбло. Въпреки че се смята за многогодишно растение, тя се сади като едногодишно. Професионалистите я насаждат през януари и след 3 месеца получават цъфтящи млади растения. Любителите забавят този процес, за да бъдат сигурни в цъфтежа. Така при тях насаждането става през март. На височина тази върбинка достига 50 см. Семената, които падат по земята, наесен могат да дадат и цветя, но не е сигурно. Най-популярната вариация е "Lilacina", която цъфти със светлосини, почти бели цветове. Другата предпочитана е "Polaris", която почти не се отличава от предната. Но нейните цветове имат лек сребрист оттенък.
1596
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД