:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 405,748,801
Активни 186
Страници 20,724
За един ден 1,302,066
Кулинария

Чувствената невинност на динята

Художници и писатели често си помагат с този плод, изследвайки вътрешния свят на човека
Добре узрялата диня в средата на август примамва не просто и не само със своята свежест и сладост. Изглежда, заради характерния й наситено червен цвят с розов оттенък тя излъчва една особена невинност, съчетана с чувственост, която е вдъхновявала много художници. За да направят това внушение по-четивно, те понякога поставят подмамващите динени резени в компанията на някоя млада хубавица.

Чехов в повестта "Дамата с кученцето" също е доловил тази специфика и майсторски си е послужил с нея. Романтиката и чистотата на чувствата между банковия чиновник Дмитрий Гуров и Ана Сергеевна, след като двамата току-що са съгрешили по време на лятна почивка в Ялта, е подчертана тъкмо с образа на плода. "На масата в стаята имаше диня. Гуров си отряза едно парче и започна бавно да яде. Измина най-малко половин час в мълчание." Тук динята сякаш се появява, за да избави автора и неговите герои от неловкостта на прелюбодеянието. Точно тази свежа динена невинност позволява на Чехов да каже: "Ана Сергеевна беше трогателна, от нея лъхаше чистота на порядъчна, наивна, малко живяла жена."

За прародина на вида Cucumis citrullus vulgaris (диня) се смятат земите на Централна и Южна Африка. Там все още се срещат диви форми на растението. Неговото разпространение по света е започнало още в дълбока древност. Според някои изследователи в Китай отглеждали динята от X век пр. Хр. В Египет тя била добре позната, което ясно е засвидетелствано в различни папируси, фрески и в библейските текстове. Семена от диня били открити в гробницата на Тутанкамон (1370-1352 г. пр. Хр.). Около I в. динята вече била харесвана и желана в Гърция и Рим, но разпространението й в останалите части на Европа било забавено с повече от 10 века. Едва в епохата на кръстоносните походи западняците вкусили свежия плод и трайно се привързали към него. Най-рано тази нова земеделска култура била разпространена в Испания, Италия и Южна Франция. Интересът към нея особено се засилил през XVI-XVII век, когато в различни ботанически и медицински трактати се появили описания на различни видове дини. Пръв това направил в ботаниката си Ленарт Фукс (1542 г.)

За арабската връзка при въвеждането на плода в европейското кулинарно пространство има ясни лингвистични данни. В някои ръкописи от онова време динята се споменава като Battheca arabica или Палестински пъпеш. Явно оттук е произлязло и френското й име pasteque. В Англия проникнала доста по-късно, около XVIII век, и била наречена воден пъпеш (water melon). В българското й име любеница, изглежда, има нещо от онази чувствена невинност, за която стана дума в началото и която така добре е доловена от Чехов.

Твърде бързо динята била разпространена в Новия свят, където била пренесена от испанци и португалци към края на XVI век. Днес някои от най-популярните сортове - например огромните, силно издължени, почти цилиндрични дини, произхождат от Америка.

Не е ясно кога точно динята е била пренесена по българските земи. Вероятно е била позната още от Античността, но е станала особено популярна към края на Средновековието. В епохата на Възраждането тя често се споменава в изворите като част от доволното лятно всекидневие на българските селяни. Любен Каравелов в началото на битовата повест "Маминото детенце" сравнява заобления чорбаджи Нено и нежната му половинка Неновица с две любеници, които се търкалят на рахатлък под дебела кестенова сянка в горещия летен ден. За разлика от Чехов, който, надничайки във вътрешния свят на човека, се взира в сърцевината на динята, българският възрожденец се е ограничил само в нейното външно описание и тя явно не му е изглеждала съвсем невинна.

Колкото и приветливо да изглежда една голяма и лъскава диня към края на лятото, колкото и примамлива свежест да излъчват нейните наситеночервени резени в популярните натюрморти, тя все пак не е съвсем безобидна. Изразът "да се подхлъзнеш на динена кора" достатъчно красноречиво говори за това. Точно това се случва и с Каравеловия герой Николчо, след като обикнал съчетанието между диня и анасонова ракия.

Динята може да се окаже заредена с неподозирано коварство, когато се употребява неправилно. Особено изразителен пример е автомобилният пробег Петербург-Тифлис, проведен през 1914 година. Тогава жителите на кавказките селища радостно приветствали състезателите, като хвърляли в техните летящи автомобили дини и пъпеши. Това необичайно като проявление кавказко възхищение пред техниката се оказало кошмар за много от състезателите, защото летящите любеници се превръщали в снаряди. За хора с известни познания по физика не е трудно да го обяснят - силата на диня с тегло 4 кг, летяща срещу автомобил, който се движи със скорост 120 км в час, е равна на силата на куршум с тегло 10 г. Слава богу, по онова време колите не развивали такива шеметни скорости и вероятно състезателите са се отървали от радостта на кавказците само с лека уплаха.

Все още няма точен метод за установяване на зрелостта на динята. Някои смятат, че това най-добре става след почукване върху кората на плода, при което звукът трябва да бъде чист и ясен, а не глух. Проблемът в този случай е, че човек трябва да е твърде музикален и да има известна памет за звука, който са издавали най-добрите дини, преди да бъдат разрязани. Или пък да носи камертон, настроен на тона "зряла диня". Други белези за динената зрялост са жълтото петно там, където динята е лежала, и лъскавата кора. Има и още един признак, който може би заслужава най-много доверие - в средата на август почти всички дини са узрели.



Сладолед от диня

Продукти: 400 г добре узряла диня, 4 жълтъка, 40 г пудра захар, 15 г желатин, предварително накиснат в 100 мл студена вода, 3 с. л. червено вино, 400 г сметана.

От динята се отрязват няколко тънки резенчета, които се завиват във фолио и се отделят в хладилника за украса. Останалата част се пасира. Жълтъците се разбиват заедно със захарта на водна баня. Пасираната диня се смесва с желето и виното. Внимателно се прибавят разбитата сметана и разбитите жълтъци. Добре разбърканата смес се изсипва в подходящ съд и се поставя във фризера, като от време на време се разбърква. Преди сервиране се украсява с резенчета диня.



Сладолед от диня и пъпеш

Продукти: 500 г диня, 500 г пъпеш, 1 лимон, 50 г пудра захар, 50 мл ликьор (за предпочитане е пъпешов), 75 г мед.

От динята и пъпеша се отрязват по няколко тънки резенчета за украса, както в горната рецепта. Изчистената от корите и семките диня се пасира заедно с лимоновия сок и пудрата захар. Пъпешът се пасира заедно с ликьора и меда. Пъпешовата и динената смес се изсипват в отделни съдове и се поставят във фризера за няколко часа, като от време на време се разбъркват. Сервира се на отделни топки, украсени с тънки резенчета от динята и пъпеша. Към украсата може да се добавят и листенца от пресен джоджен.



Охладена диня с пражка шунка

Продукти: 1 узряла жълта или червена диня, 200 г шунка, за предпочитане е да не е тлъста, лед на кубчета.

Динята се нарязва, вътрешността се отделя от кората и парчетата се подреждат в съд, който се оставя в хладилника, но без да замръзва. Охлаждат се и чиниите, в които преди сервиране се разпределят парчетата. Около тях се подреждат кубчета лед и отгоре се украсяват с тънки резени шунка.



Страницата подготви: Ясен Бориславов
4
1006
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
14 Август 2004 00:56
интересно как са пропуснали една страшна рецепта за диня с лук. фантастична!!!
14 Август 2004 01:04
Джарет, незабавно кажи рецептата

Иначе диня примерно със сирене е прочуто - като с prosciutto - ястие. Въобще противоположните вкусово продукти много се имат. Забелязъл съм обаче че копърът върви с всичко - например с шоколад е гениално съчетание. Тва апропос.

За тълкуванието на Чехов ама не съм съгласен с автора
14 Август 2004 23:42
Абе, да ви кажа правичката, отщяха ми се дини, като разбрах, че за да узреят по-бързо производителите ги инжектират с пикня.За ранните дини де...
15 Август 2004 02:40
За да допълня картинката - животинска пикня. С човешка нещо не се получавало ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД