:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,925,782
Активни 176
Страници 33,878
За един ден 1,302,066
Клан

Агура са прочути архитекти и автомобилисти

Професорът Димитър е ректор на Висшето училище през 1889, архитектът Атанас прави НДК, а брат му Димитър - взривените кули-близнаци в Ню Йорк
Снимки и репродукции: Велислав Николов



Родовата хроника започва с преселението и емиграцията и достига до трайните следи, които потомците на Димитър Агура са оставили в историята на България. През 30-те години на ХVIII в. в резултат на войните между Русия и Турция генерал Дибич Забалкански навлиза на територията на България с огромна войска и с мисълта да освободи поробените българи. Мисията му не успява и, когато се оттегля, с него тръгват около 200 000 души, изплашени от отмъщението на поробителите и в стремеж за по-добър живот. Те са предимно от Силистренско, Разградско и Шуменско. С тях са и петнадесетина души от едно селце край Шумен. Заселват се в село Чешме Вароит, Болградска област, североизточно от делтата на Дунав. В Бесарабия те стават Агура. Името на фамилията произлиза от местност и река, наречени Агурка. Днес две трети от наследниците на фамилията живеят в Бесарабия. Сред тях има журналисти, учители и инженери.

- - -

Двамата братовчеди Георги и Димитър Агура след Освобождението през 1878 г. се връщат в България. Димитър е завършил история в Яшкия университет. В "новата" си стара родина България най-напред основава 2 гимназии - Пловдивската и прословутата Първа мъжка гимназия в София.

През 1879 г. е назначен за началник-отдел в министерството на вътрешните работи. През лятото на 1882 г. министър-председателят на временното руско управление у нас Леонид Соболев решава да се разправи с консерваторите, които остро критикуват княз Батенберг. На 13 февруари Димитър Агура издава заповед, според която "на известния Петка Славейкова се забранява да преживява в княжеството". През юни той разпорежда същото и по отношение на Петко Каравелов. През 1883 г. вече е министър на народното просвещение. След шест години е извънреден преподавател по история в новооснованото Висше училище, днес Софийския университет. Негов приятел в тези години е легендарният езиковед Александър Балан, също бесарабски българин. Академичната мисъл още спори кой от двамата - Балан или Агура, е бил пръв ректор на Висшето училище.

Документирано е обаче, че тази длъжност Димитър Агура е изпълнявал през 1889-90 и от 1892 до 1895 г. Умира от сърдечен удар по време на конгрес в румънския град Яш през 1911 г.



Димитър Агура поставя началото на две родови традиции



Едната е първородният син да се казва Димитър. Другата произтича от работата му като просветител - понеже сам той е основал Първа мъжка гимназия, всички момчета да завършват именно нея. Тази традиция нарушава единствено правнукът му Димитър, син на Константин Агура. И тук родовата история се повтаря. Баща му е основател на механотехникума "Вилхелм Пик" в столицата. Логично синът завършва именно този техникум.

Димитър Агура се жени за Анастасия, чийто род също е емигрирал от България и преживява преди Освобождението в Зимнич. Първата им дъщеря е Недялка Агура, завършила консерваторията и една от първите български пианистки. Синът им Димитър Агура е роден през 1882 г. Записва Виенската политехника през 1911 г., но завършва чак през 1922. Причина за това е участието му в трите войни от 1912 до 1918 г. През 1919 се жени за Велика, родом от Габрово, която по време на войната завършва френска филология в Нанси. Двамата заминават за Виена, за да довърши образованието си Димитър. След връщането си в София започва работа в Министерството на земеделието, но от 1926 година основава свое собствено инженерно-строително бюро, което в някои периоди осъществява над 100 проекта на година. Той



налага в българската архитектура стоманобетонните конструкции



Построил е сградата на Министерството на народното здраве, Учителската каса (днес кино "Култура"), Сливенската община, много жилищни сгради из центъра на София и ... заводски комини от стоманобетон. Пръв председател е на Камарата на инженерите и архитектите у нас, създадена през 1937 г., а от 1938 до 1942 г. е ръководител на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД). След 9 септември работи като главен инженер в "Софстрой".

Първородният син на Димитър и Анастасия, по традиция Димитър, е роден през 1922 г. През 1941 г. заминава да учи архитектура в Германия. Там се оженва за Карен, дъщеря на българка и германец от Щутгарт. През 1951 г. емигрира в САЩ. От 1953, в продължение на над 30 години, работи като архитект в Нюйоркската община. Става началник на отдел от 60 човека, които строят всички гари - речни, морски, въздушни, железопътни. Съпругата му Карен пък е моден дизайнер.

Дълго време работи по реконструкцията на летище "Ла Гуардия".



Вторият Димитър Агура е строил кулите-близнаци в Ню Йорк



В началото на 70-те години Нюйоркската община започва да изгражда като свое доходно здание двете кули-близнаци на Световния търговски център. Проектът е на японеца Миноро Ямасаки. Целият отдел на Димитър Агура е изпратен да реализира строителството, а след това началникът му започва вътрешното обзавеждане на етажите и архитектурното им пригаждане според изискванията на наемателите им. Последната му работа през 1983 г. е била интериорът на двата етажа на руското търговско представителство. Димитър Агура умира през юни 2001 г., три месеца преди "Ал Кайда" да взриви делото на неговия живот.

По време на строителството два пъти посещава този строеж и брат му, архитектът Атанас Агура. Вторият път са заедно с арх. Александър Баров. По това време двамата вече са спечелили конкурс за изграждането на НДК и в него има и някои технологични решения от Световния търговски център.

Синът на Димитър - Едуард, е лекар със специалност "лъчеви болести" и дълго време работи в университетската клиника в Сиатъл. По време на аварията в Чернобил голяма част от пострадалите работници са лекувани от него. Руският вестник "Правда" през 1986 г. посвещава статия за заслугата му в спасяването на много от облъчените атомни енергетици. По ирония на съдбата обаче, той не могъл да помогне на баща си, който три години се бори с левкемията, преди да почине.

Братът на Димитър, Атанас Агура, е един от най-известните български архитекти. Роден е през 1926 г. Атанас се дипломира във ВИАС и започва работа в някогашния "Заводпроект". Още като студент участва в различни архитектурни конкурси. С Никола Николов работи съвместно по проектирането на курортния комплекс "Слънчев бряг". През 60-те години печели конкурс за изграждане на центъра на Велико Търново. Проектира няколко обществени сгради, хотел "Етър" и Интерхотел "Велико Търново". Шеф на колектива е архитект Никола Николов, а Атанас Агура е негов заместник. После работи по общия генерален план на Бургас. През 1969 г. се прави комисия за общ градоустройствен план на София и Атанас Агура, като неин член, е избран за главен архитект на София. Най-големите му постижения са с арх. Александър Баров - Народният дворец на културата, възложен им през 1977 г., и центърът на Благоевград. Архитект Баров прави сградата на НДК,



а Агура - пространството около двореца



Едва преди две години им поставили имената на каменната стена до входа.

Най-малкият брат Константин е завършил инженерство и педагогика. Основател е на техникума "Вилхелм Пик". И той е минал по йерархичната стълбица - учител, заместник-директор, директор. По това време той и брат му Атанас решават да се включат в рали-състезанията. Започват през 1962 г. като пълни аматьори с една "Шкода Октавия". На шега печелят няколко републикански титли в своя клас. Първото им международно състезание е пак със шкодичката по маршрута София - Синая. После Константин се отказва, а Атанас се прехвърля в отбора на "Булгаррено". Две години поред участва в европейски шампионати и през 1968 г. печели първо място. Постижение, което до днес не е по силите на друг българин.
 
Семейството на Димитър Агура: на горния ред - дъщерите му Недялка и Елена, долу - синът Димитър, майка му Анастасия и бащата Димитър Агура (най-вдясно).
 
Атанас Агура с шкодичката, с която през 1963 г. печели 1-о място в клас 900-1000 куб. см.
1
12951
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
05 Септември 2004 20:04
Хотелът във Велико Търново е също една кула и търновчани викаха, че Агура си поставил там кура.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД