:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 412,021,953
Активни 97
Страници 16,762
За един ден 1,302,066
Кодекс на труда

Работната седмица може да е до 56 часа

КТ позволява сумирано изчисляване на работното време. То обаче не може да се прилага за повече от 4 месеца
Работя в системата на туризма и през изминалия летен сезон (от юни до септември вкл.) постоянно се налагаше да работя на шестдневна работна седмица, т.е. от понеделник до събота включително. На всичкото отгоре - при различно работно време, през отделни дни от седмицата, вкл. и над 8 часа, по предварително определен график. Сега от администрацията ни казват, че на края на сезона ще ни изравнят положения труд в повече. Моля да разясните какво точно означава сумирано изчисляване на работното време, при което работим шест дни в седмицата. Нали работната седмица в България е петдневна!



Пита Ж. Иванов от Варна





Според Кодекса на труда (КТ) работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл.136 КТ).

Изхождайки от нормалната продължителност на работното време (чл.136, ал.1 и ал.2 КТ), определяме работното време като дневно и седмично. Така, по логически път, можем да изведем и месечна нормална продължителност на работното време. В зависимост от броя на работните дни в седмиците на един календарен месец можем да имаме месеци с 20, 21, 22 или 23 работни дни, със съответно 160, 168, 176 или 184 работни часа.



Удължаване на нормалната продължителност на работното време



е допустимо само в случаите и по реда, предвидени в КТ, например при условията и по реда на чл.136а КТ.

Така уредената нормална продължителност на работното време следва да бъде регистрирана и отчитана по определен ред. Според чл.142, ал.1 от КТ работното време се изчислява в работни дни - подневно, т.е. в условията на нормалната продължителност на работното време по чл.136, ал.1 и 2 КТ - 8 часа дневно, и 40 часа при пет работни дни в седмица, респективно съответните работни часове при различния брой работни дни в различните месеци (160, 168, 176 или 184 работни часа).

С оглед гъвкавостта и съобразяването с нуждите на работодателя, т.е. на предмета на дейност и условията в които той се реализира, Законът допуска изключение от принципа за подневно отчитане на работното време. В чл.142, ал.2 от КТ е уредена възможността за друг начин на отчитане на работното време - сумирано изчисляване на работното време (виж и чл.142, ал. 3 и 4 КТ, чл.153, ал.2 и 3 КТ, чл.7, ал.2 и 3 и 5 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения). Той се състои в следните възможности:

1. За установяване на друга продължителност на работния ден, т.е. на дневното работно време, чиято нормална продължителност поначало следва да бъде до 8 часа (нормално в практиката такава е уредена в трудовите договори). При сумираното изчисляване на работното време (СИРВ) максималната продължителност на работна смяна може да бъде до 12 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл.142, ал.2 КТ). От това следва, че няма пречка да бъде и по-малка от 8 часа.

Каквато и да е продължителността на работния ден - по-малка или по-голяма от 8 часа (но не повече от 12 часа), общата продължителност на



седмичното работно време не може да надхвърля 56 часа,



а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл.142, ал.4 КТ).

2. За въвеждане на по-малка от нормалната 48-часова междуседмична почивка, чиято продължителност следва да е не по-малко от 36 часа, а в определени условия не по-малко от 24 часа (чл.153, ал.2 и 3КТ).

Това означава, че е възможно на практика работното време в една седмица да се организира например по следния начин:



понеделник - 8 часа

вторник - 7 часа

сряда - 7 часа

четвъртък - 12 часа

петък - 9 часа

събота - 6 часа

общо работно време - 49 часа



МЕЖДУСЕДМИЧНА ПОЧИВКА

събота - 18 часа

неделя - 24 часа

общо почивка - 42 часа



Примерът показва реализацията на сумираното изчисляване на работното време. В сравнение с подневното изчисляване на работното време, при СИРВ е възможно то да е по-голямо, но не повече от 56 часа. В крайна сметка реализацията на СИРВ време се изразява във възможността:

а/ за по-голям брой работни часове в седмицата;

б/ за работа в шестия ден от седмицата, което не означава, че по този начин се въвежда шестдневна работна седмица.

Следва да имате предвид, че общата организация на трудовите правоотношения става, т.е. трудовите договори се сключват при условията на чл.136 КТ, т.е. на петдневна работна седмица и 8 часов работен ден. В тази връзка новата редакция на чл.66, ал.1,т.8 КТ задължително изисква при сключване на трудовия договор в него да се съдържа клауза, т.е. да се уговори продължителността на работния ден и работната седмица. А те не могат да надхвърлят размерите, установени в чл.136 КТ.

С оглед казаното, сумираното изчисляване на работното време е начин на организация и на отчитане на поначало нормално (чл.136 КТ) по своята продължителност работно време.



СИРВ се въвежда не с трудовия

договор, а с акт на работодателя



Според чл.142 , ал.2 КТ "..работодателят може да установява..", т.е. да организира, разпорежда, следи, контролира и отчита. Обикновено в практиката това става чрез заповед на работодателя, чрез която той въвежда този вид изчисляване, отчитане на работното време за:

1. Определен период от време - седмичен, месечен, друг, но за не повече от 4 месеца;

2. Определя кои структури, звена, работници/служители ще работят при този начин на организиране и отчитане на работното време;

3. Изготвя график за съответния период по дни, седмици, работни структури, звена;

4. Определя организационно-технически мерки, свързани с този ред на отчитане на работното време;

5. Определя лицата, които ще следят и отчитат изпълнението на графиците и т.н.

Тук следва да поясним какво точно означава изразът, според който периодът, за който се въвежда



СИРВ, не може да бъде повече от 4 месеца



Това означава, че в рамките на определения период - седмичен, месечен, друг или максимално допустимия четиримесечен период, работното време, организирано съобразно възможностите, които дава СИРВ, следва да се изравни, т.е. приравни, на общата нормална продължителност на работното време за съответния период, ако то бе организирано на подневно отчитане. Това изравняване следва да става за съответния период, който не може да бъде по-дълъг от 4 месеца. В тази посока е и текстът на чл.5 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, според който

"при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време."

Изхождайки от горното и като имаме предвид поставения от читателя въпрос вероятно в неговия случай настъпва краят на четиримесечен период, в рамките на който е въведено сумирано изчисляване на работното време, и в остатък от този период ще се изравни положения в повече труд.
34975
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД