:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,306,904
Активни 135
Страници 17,892
За един ден 1,302,066
Стара слава

Бащата на Петко Ю. Тодоров бил царят на град Елена

Чорбаджи Юрдан съдил участници в Априлското въстание, като се стараел да ги отърве от бесилото
снимка: личен архив
Историята на рода на големия български белетрист, майстор на идилиите - Петко Тодоров, прилича на антична трагедия. В нея има много силни и забележителни мъже, които вдъхват респект на съвременниците си. Естествено, в драмата съществуват и красиви, духовно издигнати жени. Една от тях e муза на гениалния ни поет Яворов и го вдъхновява да създаде най-съкровените си лирични изповеди. В сагата на Тодорови се среща неповторима любов, но тя включва и поредица от смърт и загуби, които фамилията понася с достойнство. Неслучайно нравствената максима на рода е: "Човек си и си длъжен да преодоляваш препятствията!"

--------------

И до днес кореняците еленчани могат с часове да разказват с уважение за чорбаджи Юрдан Тодоров, за синовете му: писателя Петко Ю.Тодоров, за професор Христо Ю.Тодоров, за Никола и за дъщеря му Мина. Немалко знатни гости са отсядали в техния дом, който в момента е градска художествена галерия.

Спомените на съвременниците му разкриват, че чорбаджи Юрдан (1848-1931 г.) е бил некоронованият цар на Елена. От него всички са се ориентирали в политическата обстановка. Слушали са го и по икономически въпроси, а някои често са прибягвали до финансовата му помощ. Веднъж изтичала полицата на един бедняк. Човекът отишъл с разтреперани ръце при бай Юрдан с думите, че точно сега не може да му върне парите. Тогава достолепният еленски първенец станал, отворил касата, извадил полицата и я скъсал пред очите на слисания си съгражданин. Дал му да подпише нова с думите: "Ще ги върнеш, когато имаш - нали и ти храниш деца и гледаш къща..."

Кой е всъщност Юрдан Хаджипетков Тодоров?

Неговият баща хаджи Петко Хаджитодоров е един от най-богатите и известни еленски търговци. Хаджи Петко върти търговия с Австрия и изпраща единствения си син - Юрдан, да завърши Робърт колеж в Цариград. В колежа синът на чорбаджията



научава френски, немски и английски



С огромно съжаление той напуска турската столица по съвет на лекарите, тъй като започва да страда от белодробно заболяване. В Елена Юрдан се оженва за Роза Хаджихристова, от която има четири деца - Петко, Христо, Никола и Мина.

През 1876 г. младият Тодоров привлича вниманието на османските управници в Търново със своя авторитет. Той е избран за член на Търновския окръжен съд и като такъв влиза в състава на Извънредната комисия, съдила участниците в Априлското въстание от Търновския санджак. За своето участие в съда Тодоров пише в спомените си, че е бил на процеса съдия, но по сърце е останал защитник на въстаниците. Целта му била да отървава бунтовниците от смърт.

Съдийството на чорбаджи Юрдан е началото на неговата политическа кариера. След Освобождението той е избран за кмет на Елена, а по-късно, до 1880 г., е губернатор на Русенската губерния. На следващата година Тодоров става член на новосъздадения Държавен съвет. През тези години той проявява своите симпатии към консерваторите и е страстен русофил. Няколко мандата на Народното събрание Тодоров е избиран за народен представител от Еленската избирателна комисия. Той не се е числял към нито една партия. От София



често му предлагали креслото на финансов министър,



но винаги отказвал, дразнен от факта, че трудно може да се работи в екип с недалновидни политици.

Наследил много имоти от своя баща хаджи Петко, Юрдан развива търговска и банкерска дейност и успява да изучи децата си.

Безспорно най-известният син на чорбаджи Юрдан, който оставя следа в нашия културен живот, е писателят Петко Тодоров (1879-1916 г.). Той следва филология в Берлин, Лайпциг и Тулуза и е укоряван от баща си заради своя интерес към социалистическите идеи и членството си в Работническата социалдемократическа партия. В България Петко е съден двукратно за обида на короната. Спасява се, като емигрира в чужбина. Дори след като се жени за интелигентната и красива Райна Ганчева, правнучка на Кольо Фичето, по израза на баща му "не мирясва" и продължава да смущава политическия елит у нас.

Чорбаджи Юрдан моли непрекъснато сина си да изостави писането и да се захване с труд, който да му носи прилични доходи. Бащата не се ласкае, че синът му е пръв автор на идилии у нас. Дори често го критикува. Според него в драмите "Първите", "Зидари" и "Змейова сватба", а също така и в идилиите "Слънчова женитба", "Над черкова", "Една" и др. Петко не успява да се издигне в романтичните си обобщения над фолклорния материал, който ползва. Такова е мнението и на приятеля му Яворов, който в писмо до него изключително деликатно му посочва грешките в споменатите творби.

Другар на Петко в студентските му години е неговият брат Христо, който следва философия. Чорбаджи Юрдан умолява и втория си син да остави



"тази празна наука, която къща не храни",



и да се насочи към изучаването на нещо по-практично. Христо отказва. Бащата дори заплашва твърдоглавите младежи, че ще им спре издръжката, но разбира се, не го прави. По-късно Христо става професор в Софийския университет и е основател на науката социология у нас.

Третият син на еленския първенец - Никола, е гуляйджия, силно пристрастен към комара. Бай Юрдан често погасява дълговете му, докато най-накрая Никола се оженва за една богата румънка и повече никой не чува нищо за него.

Мина (1890-1910 г.) е любимка не само на родителите си, но и на своите братя. Докато учи в София, тя живее в къщата на Петко, а за нея се грижи съпругата му Райна. Майка й Роза не одобрява контактите на своята дъщеря с Яворов и го нарича в писмата си "онзи черен циганин". Интересното е, че и до днес не само в рода на Тодорови, но и представители от фамилията на Лора Каравелова не престават да говорят с лошо чувство за гениалния поет.

Малко преди Мина да почине, Яворов се обръща с молба към Петко Тодоров да го допуснат до болната, за да я види за последен път. Петко обаче запазва мълчание и до края на живота си не разговаря с Яворов.

За кратко време чорбаджи Юрдан Тодоров понася тежки удари от съдбата. През 1910 г. умира Минка, през 1916 г. затваря очи и Петко. И двете му деца напускат света в чужбина, лекувайки се в елитни европейски клиники. Няколко години след тях умира и съпругата му Роза. Старият еленчанин обаче успява да запази вътрешно равновесие и живее до своя син Христо и до внуците си.

Синът на Петко Тодоров, Николай, достига до 82-годишна възраст, и навремето е бил един от добрите ни преводачи от френски и английски.



Работи като журналист в БТА



Николай приличал изключително много на прапрадядо си Кольо Фичето. Неговият син Боян бил инженер.

Професор Христо Тодоров има дъщеря Мария, която всички в рода наричали Мина, тъй като приличала на своята леля и притежавала нейния пръстен с опал. Синът на Мария е арабистът проф. Юрдан Пеев.

Днес от многобройните роднини на Тодорови са останали малко хора. Един от тях е третият братовчед на писателя Петко Тодоров, литературният историк и църковнославянски певец Александър Пиндиков (род. 1930 г.).

Пиндиков е роден в град Елена. Неговата прабаба Юрдана по майчина линия е сестра на Роза Михайловска, съпруга на чорбаджи Юрдан Тодоров. Роза и Юрдана са дъщери на еленския първенец хаджи Христо Хаджистоянов Михайловски, брат на Иларион Макариополски и на книжовника Никола Михайловски, който е баща на големия ни сатирик и автор на химна "Върви, народе, възродени" - Стоян Михайловски.

Пиндиков е работил в Министерството на културата и е автор на няколко книги. Той издава анкетите с Божидар Божилов и Владимир Полянов и е съставител на сборник с писма на проф.Александър Балабанов до Димитър Бобошевски. Сашо събира и оформя в книга кореспонденцията на чорбаджи Юрдан Тодоров до неговите синове, а също така и неговите "Възпоменания по въстанията в Търновския санджак..."

Дъщерите на Сашо - Галя и Ангелина, също изследват миналото на своя род. Галя работи в Главно управление на архивите като директор на Дирекция "Връзки с обществеността", а Ангелина е директор на 80-то училище в Банкя. "Може да звучи плакатно,- казват сестрите, -но на нас ни е необходим примерът на големите личности, които се трудиха безкористно за националното ни и духовно възраждане."
 
Александър Пиндиков оформя в книга кореспонденцията на Юрдан Тодоров до неговите синове. Тук е със семейството си.
 
Петко Ю. Тодоров
4171
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД