Eleanor Rigby:

Ходих до Созопол. Старият град откровено върви по стъпките на Несебър. Нагло търгашество, но поне кич-панорамите още не са толкова много. Една мелба - 10 лв. Защо? Цаца няма. (Какво е Созопол без цаца?!) Новият град - турбофолк на макс. По улиците - майки с дебели крака и минирокли, бащи по шорти и ревящи деца. Любимото ми пътче покрай морето до най-любимия ми допреди два дни плаж на къмпинг "Веселие" (там, където в морето има една паднала скала) е тотално разбито от бетоновози. Лозята отстрани ги няма, на тяхно място табели с визуализации на разни парадайзи и бийчове и надписи "Апартмънтс фор сейл". Движението е като по градска улица, левият завой е невъзможен. Любимият ми плаж - вече с отвратителен изглед към недостроените парадайзи и бийчове и още много потенциал за строително усвояване. И пак майките и бащите и ревящите деца. Поне морето беше вълшебно топло, но пък чудният ми водонепропусклив часовник се напълни с вода и спря завинаги на 4,25. Поне по обратния път извърших доброто си дело за сезона - взех един моряк на стоп, той пък се оказа за съвсем наблизо.

Личният ми извод: като ще е шум, навалица и бански, догодина ще е край басейна на хотела, поне да има екстри - сервитьор с бяла риза и папийонка да ми носи разни шарени коктейли с чадърчета и да има уотърклозет.

Иначе имам една картичка на Созопол някъде от 1950-те години - "Созополски къщи" (тогава явно е нямало "стари", а всички са си били едни), ще си я увелича на фототапет и ще си я гледам.

Така че или бързайте все още да заварите нещо от довчерашната тишина на мястото и да си направите последни снимки на смокини и дюни, или изобщо не ходете.

Мерси за вниманието.



bgtopidiot:

Ще съсипят и цялото Южно Черноморие, няма начин. То вече почти нищо не остана, дори на най-затънтените плажове към Синеморец е пълно с народ.

А при това положение с навалицата - по-добре Анталия. Поне лукс, ядене и прилични цени.



Doctora:

Ще стане като в Испания.

След някоя година ще се бутат хотели, ще се садят трева, смокини и трънак.

Няма нищо по-разрушително от развилнелия се простак.

***



Дон:

Джейн е четиринайсетгодишно английско момиченце, с изпъкнало и навирено задниче, едва завряно в удивително тесни панталони. Всяка сутрин тя вперва замечтан поглед там, където слънчевото отражение блести в морето на изток. Зад нея е авренското козе стадо, събрано от Мюмюн, синделски циганин, който се е главил пастир за по един лев на глава добитък на месец. Плюс по една бира за него и Джейн, привечер, когато се приберат от къра.

Мюмюн изчаква девойчето да вземе сутрешната си доза романтика и леко се покашля. Тръгват надолу, от Аврен всички пътища водят надолу, към едни тучни ливади. Кимам им за добро утро, тя ми се усмихва и като че ли за оправдание промълвява: There's No Place Like Home. Спомня си Дувър, високия бряг. Обзема ме тиха ненавист към родителите й - военни пенсионери, по на 45 години, дошли тук да си профукват парите и заврели чедото си в тоя генгерлик. Миналата година я записаха в авренската прогимназия, но както се очакваше, експериментът приключи с потресающ ефект и нулев резултат, научи се да приказва криво-ляво, но учителите не й дадоха диплома. Тогава бащата реши, че от Джейн нищо не става, и я даде да учи занаят при Мюмюн.

По обед вече жегата е непоносима, стадото и двамата пастири са някъде навътре в гората. Козите и те не шават. Слънцето е високо и не блести вече в морето. Бавно се нижат тези часове и аз постепенно забравям Джейн, всеки си има кахъри на този свят.

Малко преди залез отиваме до Каплата. Отдолу се прибира стадото и запречва цялата улица. Джейн размахва двуметров кривак, мъчи се да отмести стадото и реве с пълен глас:

- Ърть, дъйба твойтъ мамъ, дубитък, дъйба! Ърть!

Баща й и толкова не може.