:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 412,081,804
Активни 97
Страници 16,714
За един ден 1,302,066
Рефлексия

Заупокойно за средната класа

В "Образ и подобие" на Радичков има мотив, който чудно описва държавническата мъдрост. Мине се, не мине, чалнатият самодържец, когото всички хвалят за прозорливостта му, измъква любимия си фикус от саксията, отбелязва, че пак не се е хванал, и го забожда. Грижливо.

Тая притча ми се явява, когато видя управленски програми, обещаващи вкореняване на средната класа. И нито една сериозна гаранция срещу изкореняванията. И пак мъдър самодържец.

Понеже сериозните проблеми са лични, ето една лична история; сигурно тя има милион вариации.

Дядо беше от средна ръка - среден жп чиновник с мустаци, с лъснати обувки, с трепет пред тройка кебапчета с бира, с харесване на Вазов пред Яворов и с мъдрости като "немците може да са фашисти, ама са специалисти". Със заем от Популярна банка през 1936 г. построил двуетажна къща с двор от 843 кв. м в с. Надежда, сега гето в гр. София. Изплатил заема с наема от един етаж, изучил децата, изкарал войната. После



настанили наемателите до живот с нормиран наем,



стигащ за тока и водата. Затова, а и защото не можеше да ги изгони, дядо не ги обичаше. През 1973 г. отчуждиха къщата за междублоково пространство. Умря в оборотно жилище, като разказваше как му съборили дома, нищо, че го обезщетиха с две панелки във вход, събрал улица "Знеполска".

Както при всяка естествена смърт, обстоятелствата са случайни. Но не е случайно, че по това време статистически умираха и идеологически бяха заклеймявани като еснафи онези, които са средна класа по начин на живот. Това е не толкова социално, колкото психологическо понятие, изразяващо усета за справяне с живота със собствени сили. Затова тези хора не обичат обобщения, когато иде реч за сериозни неща: къщата, децата, разходите и спестяванията. За приходите не мислят тъй напрегнато, защото знаят, че могат да ги спечелят с труд. Освен това са убедени, че трябва да плащат редовно данъци и сметки - не от солидарност, а за да им е мирна главата; да замитат пред къщата, за да им е хубаво, като тръгват на работа; да харчат по-малко,



за да остане нещо за "черните дни" и "белите ръце"



на децата. Което предполага да ги пердашат, щом хвърлят хляб на земята и носят двойки от училище.

Иван Хаджийски ги описва в своята "Оптимистична теория за нашия народ". Ефектът е като при четене на бабините рецепти: да се разплачеш от мъка, че вече не се готви и не се обяснява така вкусно. Баба умря седем години след дядо. Може би случайно, но месец преди смъртта си беше получила оценката за отчуждаване на едно място в Сливница - за паркинг и склад, по 0,10 лв. за кв. м, цената на вестник "Работническо дело" и два трамвайни билета.

Дядо и баба умряха с поколението си - ражданите между 1900 и 1912. С известно опростяване може да се каже, че тъкмо те са българите с най-дълъг опит във вкореняванията и изкореняванията на усредненото съществуване. На този опит сега му казват преход.



Сравнително спокойно те са живели малко:



като деца - десетина години в началото на века, като млади семейства - десетина години между 1928-1939, като пенсионери - пак десетина години между 1964-1974. През останалото време са били обект на държавни и междудържавни изтръгвания: мобилизирани, пленявани, преселвани от Тракия, Македония, Западните покрайнини, Добруджа, заселвани из "стара България", стреляни отляво и отдясно, интернирани, кооперирани, преценявани според расови, класови и партийни критерии за заемана длъжност, за чуждестранен паспорт, за разрешение за учене на децата им, че даже и за погребение. Със смъртта им свършва историята на средната класа в България. Нейни надгробия са Живковата конституция, аграрно-промишлените комплекси и панелните гета - една троица, окончателно поставила собствеността в зависимост от държавния произвол. Подпомогнат от поетичните изблици срещу еснафството при възпитанието в единство, творчество и красота, той уби задълго възможността за средна класа, така както държавата, дадена за лично ползване на партийната върхушка, за дълго блокира самосъзнанието на обществото. Черпеща опит от буржоазното време, върхушката продължи да се разпорежда в името на въображаемите си идеали със собствеността на хората.



По този начин се запазваше собствеността върху властта,



скрита зад масова партия. Когато партията-държава не издържа на конкурентния външен натиск, а вътрешен липсваше, тя се размножи, за да запази държавния произвол върху собствеността с почти същите методи и с преките наследници на всички управляващи през последните стотина години.

Затова техните плямпания за здрава среднокласова структура и лъжите за стратификация, при която образованието щяло било да дава шанс за бъдещето, скриват истината за средната класа с опиума на демократическата педагогика и с обещанията за евростандарти. Разбира се, днес е по-лесно да се убеждава. Еснафите егоисти, които можеха да центрират живота си в тесните рамки на дома и семейството, умряха отдавна. Иначе квадратен метър нива пак се отчуждава на добра цена - колкото един вестник и два трамвайни билета. Този път за магистрали.
228
2324
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
228
 Видими 
25 Февруари 2005 22:50
Да бе
Много е хубав разказЪТ
Така е
Би могло дори и труд да се напише върху тази теза
Средната класа на едно общество средна ръко починало през 1944 оцелява още 3 десетилетия.
Средната класа на едно друго починало 1989 даде Богу душу през 96.
Средната класа на едва народилото се средно общество ....
25 Февруари 2005 23:25
Много хубаво написан и точен анализ на Времето... Аз бих добавил : Доиде есeнта на 1944. И после доиде Съветската Армия.... И всички станаха бедни като неините пияни воиници...
25 Февруари 2005 23:26
и от мен!
Между другото наистина много може да се разсъждава относно това изчезващо в буквалния смисъл поколение (родените 1900-1910 и 1910-1920 почти ги няма вече, но тези от 1920-1930 още са сред нас и не бива да мислим за тях със събирателното "пенсионери" или "старци". С него си отиват и последните повеи на възрожденска България, отиват си последните хора, живели с идеалите й, последните, живели в духовно единство със сънародниците си от Охрид до Тулча и прочие, и прочие. Който живее в градовете на Южна България - нека обърне внимание на некролозите, на колко от тях пише "роден в село ... , Гърция (Беломорска Тракия/Македония)". Отива си споменът за тези села, родове, обачаи, говори. Отива си България на ХІХ в. и надали ще мога да оплача раздялата си с нея...
Отиват си и последните, видели с очите си 30те и 40те години на ХХ в. и събитията, за които и днес няма двама на едно мнение, съвсем ще преминат в сферата на митовете и легендите на историци и анализатори, обикалящи за стипендии по западните университети...
Отиват си още много неща, но това е болезнената същност на времето и биологията...
26 Февруари 2005 00:07
Не мога да не се сагласиъа с автора. Тази историъа маъ сам ъа разказвал, макар и в по-друг варянт. Има обаче и нещо, според мен важно, което тои не казва, а то е, че докато на едни вземаха ъако срещу почти нищо на други (и те, едва ли могат да бадат класифицирани, като партиици или номенклатура) даваха дори повече отколкото те искаха, напр. еди кои си имал многодетно семеиство, а живеел в бараката на дядото на автора - а, на него два тристаини. Та, и аз , за разлика от автора ще разкажа една лична историъа. Докато семеиството на баща ми е било доста бедно, семеиството на маика ми е било доста богато. Това ми дава вазможност да разгледам вапроса от двете страни и да бада по-обективен от автора. Дядото, обаче го обезчестили с 10 цт/м2 и му дали две панелки. А и разликата между цената на панелките и двата тристаини маи се падаше да плати обезщетениъа дядо. Ами как иначе да се изплатят двата тристаини на многодетниъа при онаъа ми ти "производителност на труда"? Та за тези които нямаха си беше комунизам, независимо че много от тях днес се правяът на баш-репресирани. Ако искаше да баде наистина обективен, авторат обаче не би трябвало да спре там кадето го направи с танкиъа "магистрален" намек. Днес дядо му не би взел и една панелка... Та нищо ново под сланцето балгарско ( аз, например не си и правиъа илюзии, че някога ще получа земята на маика ми).
26 Февруари 2005 00:14
Хубава статия, добри коментари (до тук)!

И за съжаление много вярна. Би могло да се допълва материал до припадък във вече изграденото скеле. Но основното е казано. А то е, че цялата социално - обществена структура до сега се е крепяла на средната класа. И колкото по дебел е този слой, толква по просперираща е една държава. Защото средната класа държи държавата на плещите си! Тя плаща данаците. Не тези, големите "глобализирани акули", не и дребните мошеници.... А освен икономиката животът се състои и от други неща които крепят, спояват и насърчават сборището от индивиди в нещо повече от Тълпа......

Марксистите - Ленинци ще ме заклеймят като певец на дребната буржоазия. Но не съм такъв. Просто съм свидетел на размиването на средната класа и по други места в последното десетилетие и нещо! Това е един процес започнал много по-рано при бедните държави - без добро управление, без достатъчно природни ресурси и достатъчно "сланинка за през зимата". както в България. Тези са лесна жертва на процесите и тенденциите на съвременната цивилизация. Сега вече е дошъл реда за размазване на средната класа и в развитите държави. При някой от тях замогването след фиаското от Световната война е дало шансове за почти 70 ... 80% от населението с труд и добродетели да се издигне и задържи в "Средната класа"! Но тази сега вече не е необходима. Затягането на коланите и примките върху гушите не е накакъв си естествен процес или някаква флуктация на махалото: - Хора с икономическа независимост не са пригодни за послушни и безсловестни марионетки на бюрократичните демокрации (с или без кавички - кой както иска). Затова тези опонети трябва да се смажат.....

Бързам да изпреваря евентуални обвинения, че вярвам на теориите за Големият Заговор.... - Не съвсем, но .....

....аз знам, че няма дим без огън, дори тогава, когато пушекът пречи да се види пламъка. Но това не значи, че въобще такъв няма или че няма някаква обща причина!.........

Редактирано от - Eisblock на 26/2/2005 г/ 00:17:57

26 Февруари 2005 00:40
Важна особеност на хората от средната класа- не се занимават с глобални проблеми. Първостепенни проблеми за тях са работата, кариерата, семейството, отглеждането на децата, образованието и устройването им. Времето, което други губят, за да обсъждат хорските проблеми, те използуват за работа и в полза на семейството.
Средна класа не се създава само отгоре. Какво е направила или не е направила държавата не е най-важното за липсата на средна класа. По важното е, че липсва духът на средната класа.
Седнал народът, пие кафета през деня и ракии вечерта, и бистри политиката, оплаква се и слуша оплаквания от себеподобни за орисията си. Губи ценно време в приказки, вместо да се хване да работи и да се учи. Предприемчивост- никаква. Ако е завършил някакво образование, посмъртно не можеш го накара да научи или упражнява някакъв занаят. Ще премине на паша с даскалската си заплата, но няма да го накараш да работи допълнително като фаянсаджия, водопроводчик, зидар, мазач, ковач, заварчик и т.н. (" Аз, с това образование, да пася селския бик! "-Чудомир) Чака някой друг да му оправя положението.
Дядото на автора не си е купил къщата от заплата. Проявил е предприемчивост.
Просто човекът от средната класа сам си поема проблемите. Той не мисли как да се промени светът, че от там и към него да потекат ползи. Той мисли за себе си и се хваща, и работи здравата.
Егоизъм и еснафщина са обидни думи. Не бих ги употребявал за подобни хора.
26 Февруари 2005 00:42
/:/ ...онези, които са средна класа по начин на живот. Това е не толкова социално, колкото психологическо понятие, изразяващо усета за справяне с живота със собствени сили."
......................................... ...................
ТАКА Е, г-н Денков!
СОЦИАЛНОТО ПОНЯТИЕ "Средна класа" и нещо съвсем друго!!! Това са онези хора в държавата, които нито продават своя Труд-Функция/Наемни работници/, нито купуват чужд Труд-функция/Работодатели/. Това са хората в държавата, които са едновременно за себе си и "Наемни" работници и "Работодатели"/хората със свободни професии: адвокати, лекари, артисти, занаятчии, художници, писатели и прочие/.
ВЯРНО е, че хората от категорията на СОЦИАЛНОТО понятие "Средна класа" са НЕподвластни на държавен, чиновнически или партиен контрол- но САМО докато имат /държавата им дава/възможност да бъдат "средна класа". Притисне ли ги Държавата или чиновникът- стават много уязвими и ПОДАТЛИВИ и се ориентират към "Политиката"!!!
И едно нужно ви уточнение: правете РАЗЛИКА между ЛИЧНА Собственост/жилището/ и ЧАСТНА Собственост/ жилищна пплощ за отдаване под наем/. ЧАСТНА собственост НЕ е просто собственост на едно /или няколко/ физически лица- има и ДЪРЖАВНА ЧАСТНА собственост!!! "ЧАСТНА собственост" е ПРОИЗВЕЖДАЩАТА стоки или услуги за Пазара Собственост/Капитал/ !!! Ако имате автомобил, който е регистриран като такси и вие сте таксиметровия шофьор- този автомобил е ваша ЧАСТНА собственост, а вие ще сте чонек от "средната класа"! Но ако НЕ е регистриран като такси- тогава си е ваша ЛИЧНА собственост! Макар, че и в двата случая си е ВАША собственост!!! А ако вие наемате шофьор за собственият ви автомобил-такси, който да работи и печели за вас - тогава вие ще сте Работодател-Капиталист, но вече НЕ "средна класа", а Висша класа/ а наемният шофьор на таксито ви ще е "нисша класа"!!! КАЗАХ!
26 Февруари 2005 00:54
Не се заяждам, но бях чувал от колежка от СУ, която познавала г. Денков като дете, че той бил от гр. Хасково и завършил там немската гимназия
*
Интересни са разсъжденията на автора за поколение 1900-10. Те били щастливци в сравнение с предишното поколение, прекарало трите войни в окопите, но и на тях живота бил несигурен и труден.
*
Моите бащини дядо и баба са родени 1904 и 1910. Той - син на провинциален вестникар (сам и писач, и печатар), тя - на провинциален лозар. Двамата учители по селата, после по градовете, тя завършила СУ (философия 1934, сестра й - филоложка, брат й - Военното), дядо - шуменския пед. институт (след девети успял да свърши архитектура в държ. политехника, но след малко време в Девня пак превключил на учителството). През войната бил пратен (като политически неблагонадежден) инспектор в Струмица (новите земи). Там се обосновали", излекували децата от тамошната малария на Берово, обикаляли Охрид, Дойран, Щип. На девети едва успели да избягат отсам с последния камион, той с офицерска униформа без пагони, без покъщнината (другия ми род също са бежанци - от Босилеград, дошли с по една риза на гърба). Нямали лични имоти да губят, но семействата им били "засегнати от мероприятията на нар. власт". До средата на 60-те години беше голяма немотия. Живееха под наем в стара къща с външна тоалетна и вода.
*
Пенсионираха се обаче като учители - тя на 52 години (!), той на 58 години (!) с необходимия стаж, разбира се. Пенсиите не бяха големи, но имаха телевизор, грамофон, и на нас малките даваха. Живяха като пенсионери кръгло тя 25 г., той 20. Аз съм се родил тогава, тя се заела с мене, после с брат ми, когото успя да изпрати в казармата и университета (с малко не дочака първото правнуче, знаеше за пристигането му). Прекарваше всеки ден часове да ни чете, да разговаряме - освен шетането. Дядо попържаше Тато и СССР, но "интелектуално", и не съм чул никога по-материално оплакване от национализация, репресии, гонене на близки, баба направо споделяше соц оптимизма, поне до 1981.
*
Ние сме получили (като много други от нашето поколение, и благодарение на добрите реални гимназии и на соц идеологията) "княжеско" възпитание при относително много бедни материални условия. Това много попречи на много "интелигенти" от нашето поколение, по-лениви духом, да се адаптират бързо в постсоца, да преодолеят презрението към "позорната печалба" и търговията.
*
Дядо си купуваше плочи (имаше стотици) с класическа музика, голям меломан, цигулар, писал оперетки за учениците, купуваше книги, четеше вестниците, обикаляше Морската градина при другите дядовци. В началото ходеха и на "екскурзионно летуване" с беплатни карти. После с нас - на излет до Златните, на ресторант. Имаха безплатно лечение, познати лекари - техни ученици, учениците им ги поздравяваха по улиците на всяка крачка и заемаха важни постове в града. Двамата им сина имаха кариера и ги радваха, трима внуци, всички на едно място. Не дочакаха еуфорията по срутването на комунизма и хаоса след това.
*
Тяхното поколение при всичките страдания и войни било и донякъде поколение галеник. Нито нашите родители (1925-45), нито вероятно ние, дори които сме на запад, ще имаме такъв пенсионерски живот - причините са и демографски.
26 Февруари 2005 02:13
Ние сме на всеки километър!Средната класа де...
26 Февруари 2005 02:16
Ех, а аз колко от средната класа съм уморила...хубави времена бяха, но нищо, пак се задават!
26 Февруари 2005 02:23
ТАКА Е!
Просто, за да има "Среда"- трябва да има два "Края" !!!
Проблемът, обаче , е: КЪДЕ е /какво е/ ГРАНИЦАТА, "критичната маса" зад която от СРЕДАТА се преминава в един от двата КРАЯ?! Най ми е любопитно да удная нещо КОНКРЕТНО за тази "граница" /"критична маса"/ , когато се отнася пза СОЦИАЛНО-КЛАСОВОТО понятие "Средна Класа" !
Кой ще ме светне по този въпрос?! ЧАКАМ!
26 Февруари 2005 02:53
Параграфа, кво се газираш толко??Я по-лабаво!Аз съм средната класа-казано честно всичко ми е наред!
1.апартамент
2.кола
3.вила
4.жена
5.любовница
6.телевизор (Тва требваше да го турим като второ!)
7.пари има за ракия, салата, хлеб и пържоли, а, и за шкембе и бира.
Далаверка има винаги!Е нали го гледам брато, дето 5 годин учи като гламар?Са се блъска като изоглавен кон у неква фирма за 250 кинта, и само сака мангизи.
А аз кво-да си губим времето и да учим.Аре орман!
И да ви каем са на сичките тука отворенгязи-България е куче влачи, диря нема.И при комунистите бех добре, и при СДС-то, и Царо не ми пречи, кво като е прибрал неколко милярда?Далавера си е, кво!
Затва АЗ съм средната класа, кой не верва, да се огледа и да види.А кой не му изнася, да се изнася.
26 Февруари 2005 05:38
Kure, che si dalaveradjiya razbrahme, sa pa da ni svetnesh i kva e dalaverata, che da reshime klasa li si ili sal edin prozd lumpen.
26 Февруари 2005 06:03
Браво! Много хубава статия! Поздравления за автора -
26 Февруари 2005 06:40
Параграфе, няма да ти обясняваме какво значи средна класа. Пише го по книгите, седни, па прочети. Политикономията на капитализма само не стига.
Човекът в статията ти казва- средната класа е онази класа, която комунистите я унищожихте. Ти пак питаш кое точно. Не можеш да се сетиш, защото едно и две ли сте унищожили!
26 Февруари 2005 07:59
Една много, ама много тясна гледна точка (на автора). По-точно лична, съответно ашладисана за да бъде “правилна” политически. Това си проличава веднага от мненията преди мен. А че е така – ами основната “черна точка” са “панелките”. Явно авторът не е мърдал от София и големите градове. Защото ако беше погледнал в страни, пътувайки, щеше да види селата изцяло с “нови панелки” () – те и сега се познават кога са строени - които някак не се “вписват” в доводите му.
Да, средна класа е до голяма степен освен социално, и психологическо понятие. Това са хората, на които е дадена възможност да живеят нормално и да се погрижат за поколението си. А не хората с банкова сметка от Х до У лева. От тая гледна точка Eisblock е прав с “цялата социално - обществена структура до сега се е крепяла на средната класа. И колкото по дебел е този слой, толкова по просперираща е една държава. Защото средната класа държи държавата на плещите си!” Така е, защото това са хората, които се справят с живота със собствени сили. Но за да го правят нормално, трябва да имат условия за това. Защото това не са хората, които го правят за сметка на чуждите животи. А то, и мутрите се справят с живота със собствени усилия (както сполучливо иронизира Куро ми Янко)...

Редактирано от - Графът на 26/2/2005 г/ 08:00:28

26 Февруари 2005 08:38
Олд Емигрант, много си вече олд бате, та не загряваш нищо...и да ти каже простия лумпен:Прост се пише със "С" и "Т", а не със "З" и "Д", както ти си се изпуснал.Нейсе.Иначе знам че си свестен, чети по-внимателно и не се впрягай толкова, старо.Виждаш колко съм любезен!Айде със здраве!
26 Февруари 2005 09:16
Заупокойно за средната класа - интересен опит за разсъждения!
26 Февруари 2005 09:21
На автора дядото е имал имот. Имотът е заграбен. Авторът е прав за себе си, но не е прав, че това е съдба на милиони. Милиони преди 1944 са имали само ръцете си. След 1944 те и всички останали станаха една класа. Това не беше правилно, защото хората са различни.
Все пак струва ми се, че средната класа след 1944 е в пъти по-голяма от тази преди това. Средната класа беше престъпно ликвидирана след 1989 и това престъпление се върши и днес.
26 Февруари 2005 09:36
Златни ти уста, дяволе!Тая класа аз съм я създавал, щото преди Девети не знаеш какво беше за повечето хора- беднотия!Ако има за хляб-доволни!А ако има и за солена хамсия или пък дори малко месо-празник!А автора, като са му взели имота, на улицата ли живя и висшето си образование в Мадрид с парите на Симеончо ли завърши?Или завърши като мене вечерно и бачка у завода по 12 часа само за хляба?Не сламката а гредата в окото.Ние в Политбюро сме правили много грешки и много простотии-все пак и аз , и другите от старата генерация сме хора прости, от калта излезли.Затова оставихме такива като Луканов и другите след него и като автора да движат нещата, мислехме-ето създадохме ново поколение, хора родени в доволство, ще бъдат по-мъдри и по-спокойни и целеустремени от нас!А то какво излезе:крадци, мошеници и търтеи сме ги отгледали!Грешката е наша, прошка няма.Голяма грешка, сега ще трябва да се мине през цялата мизерия отново.И аз и другите да бехме мъже, трябваше да си теглиме куршума, ама лукса и доволството те правят друг-мазен и самодоволен.От среднокласие го докарахме дотук, да ви каже стария пес.И чия е вината вече няма значение.
26 Февруари 2005 10:22
Pro et contra Тъжна работа, умира класата, която не се роди. Илюзия ли е била или на нейния гръб се появи класата на забогателите. Нема завист, честно, ама и вера нема
26 Февруари 2005 11:14
Не умира средната класа, Пейчо - създава се много бавно и много трудно, защото се създава ВЪПРЕКИ пречките, които и създава обществото и избраните от него правителства. Това общество, което все още гледа на позамогналия се човек като на крадец и се радва, ако правителството го притисне. Тези правителства, които въпреки обещанията си все още искат за отваряне на квартално магазинче 17-18 разрешителни - и които гонят от страната фирми като БАТ. И въпреки тях съседът ми се пребори с чиновниците и с едно магазинче и едно такси е в средната класа. Енергичните и квалифицирани хора, които работят в малкото проспериращи фирми - също. Но човекът, когото чух в градския транспорт скоро да казва "Абе предлагат ми начална заплата 500 лв, ама искат много да се работи - ще си стоя на сигурно и спокойно на държавното за 300 лв", не само че няма никога да влезе в средната класа, но ако му секне "държавното", може да стане аутсайдер.
26 Февруари 2005 12:02
Ай стига плакахте за средната класа.
Средната класа е продукт на Френската революция и е отминал продукт.
Тъй като нашата средна класа беше Андрешковска , както ни я описва автора, тя не просъществува дълго.
Хората от селата масово се стичаха в градовете защото там беше по-добре.
Виждали ли сте какво представляваше селска къща от преди 1944г. Мизерия.
Панелните блокове тогава изглеждаха като дворци.
Така, че разрушаването на средната класа беше естествен процес, а не наложен отгоре.
У нас се изгради и сега съществува СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЩЕСТВЕО.
Тъй като и обществените процеси, както и природните, вървят в една посока връшане към средната класа няма да има, т.е., прехода от социалистическо обшество към някаква си средна класа е ентропийно забранен. Ето обясних ви научно това, което авторът ви го е описал литературно.
И върху това общество, нашите умници дИмУкрЯкъци се мъчат да налузят измислено от тях капиталистическо обшество. А това не става. В момента, когато трябва да задоволиш нуждите на хората ти виждаш, капитализмът не помага. Затова в Китай нямаме капитализъм, както някои графомани пишат, а имаме въвеждане на пазарната икономика в социализма. В Русия стъпка по стъпка става същото. И у нас, както и във всички бивше соц. страни ще тръгнат в тази посока, зашото в противен случай ще си живеем в мизерия.
26 Февруари 2005 12:28
Абе Манрико и другите, които са ви сбъркали с тази средна класа.
Какво ще прави тази средна класа.
Магазинче щяла да отвори Ами нали сега след Billa, Metro и Hit идват и другите големи вериги, като Kaufland например и с магазинчетата ще свърши, както с тях свърши на Запад.
Работилничка, някаква да поправя нещо си - ама те вече станаха на всеки ъгъл.
Учени, професори, учители, които се счита, че ше изграждат средната класа са натикани в мизерията.
Модерното индустриално общество предполага друга структура на обществото.
Ако Държавата беше на мястото си по време на прехода и запази тежката индустрия, около нея можеше да се организират дребни производители. така например през 80-те аз четох един доклад за вътрешно ползване на Балканкар. Той се отнасяше до проблемите, които стоят пред нас ако решим да произвеждаме автомобили. Оказа се, че те не са производсвтвото на двигатели, шасита, карусерии са проблемите, а в организирането на производството на дребна арматура, като ключалки, дръжки за врати, джанти, тапицерия и какво ли не.
Именно това беше обект за развитие на дребни частници.
Но вече Балканкар е разгромен и с това не само, че не се произвеждат автомобили, ами и дребните частници не могат да започнат своя бизнес.
26 Февруари 2005 12:55
ГРАФЕ, ДЕВИЛ, не бих могъл да го кажа по-добре.
26 Февруари 2005 13:04
Твърде интересна статия, твърде! Лошото е , че сега понятието "средна класа " е по-скоро предизборен лозунг , отколкото реалност. Аз обаче съм убеден , че ще ни се случи... жалкото е , че не може да стане толкова бързо , колкото ми се иска и колкото ме кръщават политиците , че вече се е случило...
Айс, привет ! И на мене понякога ми се струва , че всички драпат за тази , средна класа , ама май има някои , дето не им се иска да я има... щото гладен човек са управлява по лесно...от друга страна , ако я няма още по-лошо... сиреч, бе тя тъй и тъй ще се случи средната класа , барем да награбим , кво`т може докато са гладни, пък сетне ще им го вземем сданъци...
Фичо, твоят разказ е хубав , само едно му е лошото.... че за времето си не е бил изолирано явление , а напротив... сега колцина могат да се похвалят с такъв живот , който за един период е бил нормален за много българи..
26 Февруари 2005 13:22
Моят дядо беше роден през 1899, а баба през 1906 в едно голямо и богато търновско село, съвсем близо до града. Прадядо ми е бил народен учител, три пъти народен представител и е притежавал къща на центъра, скоро станала тясна за многобройната челяд от 5 деца. Дядо, като се е оженил, имал избор, или да остане при баща си, с малко земи, или към края на селото, с голям двор-дядо избрал да се отдели в двор 3 дка. Струпал голяма масивна каменна къща с два балкона, може би десетилетия нямаше по голяма от нея на село и направил приказно имение. На къщата имаше огромен надпис-1926 година. Бил е на 27 години, времето, когато България се отърсва от перманентните кризи. Беше невероятно работлив, пестелив и мълчалив човек. Сутрин ставаше в 5, изпиваше по един чай от липов цвят и надробен хляб, слагаше в кожената торба каквото Бог дал, и потегляше. Обичаше много земята, ашладисваше овошки, гледаше животни. В село се движеше на немски велосипед, който се чудех как върви още, щото по мое време беше сигур на 60 години. Имаше три костюма от английски плат, две кожени шуби и два швейцарски джобни часовника. Инак ходеше с дочени дрехи, а костюмите слагаше за града. В едно чекмедже седяха тефтерите му и облигациите от заемите, нотариални актове, спестовни книжки и други документи- всичко изписано старателно с обработен почерк и перодръжка. Не пушеше и не близваше алкохол, а правеше най-хубавото вино в региона. Наследените 6 дка стават за две десетилетия 56, отделно гори и акции във разни предприятия, . Всичко обработва сам, с баба, като за сезонната работа наемат човек, защото дядо работел като машинист на смени в собствената си фабрика. Тя била най-голямата на полуострова , започната като СД от прадядо ми и други двама братя-години на ред си разделят минимални дивиденти, тъй като инвестират спечеленото. Купуват и хотел с кръчма, складове и стопанисват всичко като в Америка. Счетоводителят раздавал сутрин карти, с които отчитал идването на работа и с които работниците ползвали обяд и разни други привилегии. На една Коледа им изземват всичко, заедно с влоговете на собствениците и техните деца-дядовите, на баба, леля и татко-към милион и нещо, а една крава е струвала 1000 лева, както пише Буров. Започва наново-в ТКЗС то, по нивите и градините..
За политика не говореше никога, но четеше само „Земеделско знаме”-открай-докрай, вечер, преди лягане. Рано си лягаха и ядяха месо, собствено производство(зайци, агнета , кокошки, пуйки) сигурно веднъж на един- два месеца- и то само ако ний сме там. И задължително на сбора по Димитровден, който беше истински празник, с агнето, роднините и тавите с пасти от РПК-то .Баба беше дълбоко религиозна, но не помня да е ходила на църква. Никога не си купиха телевизор, но имаха много скъпо немско радио отпреди войната, което пък не си спомням да са пускали пред мен. После, след смъртта им, научих от леля за тормоза по държавните доставки, за надписите кулак по голямата порта, за списъците на коляно и разни други неща.
Помагаха ни много, докато бяха живи. Апартаментът в големия град, колата, естествено и благинките, които товарехме всяка събота и неделя. Аз намазах с едно тъмносиньо тракторче, беше с голяма никополска плоска батерия и скорости-можеше да върви напред назад и беше чешко. До скоро бачкаше, докато племенникът ми не го потроши. Три дена споменавах нажален за него и той накрая ми го купи-струваше пет лева, било е през 64та, тъкмо бяха сменили парите. През 68 ма ми купи много скъп швейцарски часовник, ”Пол Арпантиер”-струваше 135лева- казваше: ”да ме помните”.. Нашите не ми го даваха да го нося почти до абитуриентската и са били прави, щото ми го откраднаха почти веднага, като го сложих-беше през късните 70.
Почина три години след баба, след като ги доведохме в града.
А, забравих да ви кажа. Фабриката я източиха и докараха до фалит, докато спорехме с държавата кому -кво. Ся даже не смея да спомена за нея. Хотелът, кръчмата и складовете са сталинградски руини, отказахме от тях, а от компенсаторки заради влоговете взехме под два бона.
Добре, че ни дядо, ни баба, ни татко доживяха до това.
Толкоз, за средната класа..
26 Февруари 2005 13:35
Хареса ми :
"Когато партията-държава не издържа на конкурентния външен натиск, а вътрешен липсваше.."

..Иначе финала е слаб..
26 Февруари 2005 14:30
Статията на Денков е материалът на броя.

Прав е моят съгражданин Наум - преди 9.ІХ. човек можеше да успее с честен труд и да стане заможен (не богаташ), но след тази дата благосъстоянието се постигаше само ако хората си продаваха душата ня дявола. Днес е същото, но вместо на Партията хората трябва да се продадат на всесилната масонска Мафия.
26 Февруари 2005 15:13
Прицел на юдокомунизма е бил порядъчният човек, трудолюбивия, добрият стопанин, предприемчивият, разумният, несклонният към изцепки и остри жизнени завои. Т. е. здравото в обществото. За сметка на отрепките, маргиналите, майкопродавците, продажната гмеж въобще, малцинствата в обществото, били те етнически или сексуални. Т. е. залага се на нездравото в обществото, то се покровителства и обгрижва, а на здравото се орязват всички шансове. Тогава представителите на нездравото получават достатъчно власт, за да мачкат и тъпчат онези от здравото докато външният фактор е на тяхна страна. Той е тяхната сила, техният шанс да са отгоре и не само да лапат, но и да се кефят от страданията на хората от здравото.
На кого у нас заложиха янките след като Горби ни похарчи? На желю Марксиста, петко Сталиниста, филю Явочника и иванчо Политикономиста. На уличната гмеж и штуротия, която ревеше "СДС! Кой не скача е червен (ченге), времето е наше!". На юдеи, турци и юдомасони, т . е. на небългарите в България или на измета сред българската нация.
26 Февруари 2005 15:31
Малко се идеализират нещата от автора. Прилича малко на притчата, че България е била едва ли не супер държава преди комунистическия преврат през 1945 г. Това не е вярно – и през най–богатата си година /1939/ България е била на предпоследно место в Европа /преди Албания/. Донякъде е истина, че в България "средна" класа /т.е. тези които могат да си вържат приходите с разходите / се състояла и се състои предимно от държавни чиновници – и там е бедата на България.

Квалификациите за "панелките" като гета не ги приемам. Гетата се правят от нас. Като се изключи липсата на каквото и да е поддържане и уеднаквяването им , "панелките" бяха и сега са едно от добрите архитектурни решения като площ, разпределение, комуникации. Повечето от сегашните постройки ще рухнат преди "панелките". Не ми е известно някъде по света да се строят блокове 8 и повече етажа и да не са поне 70% панелни /готови фабрични елементи/. След санирането "панелките" ще станат едни от най–привлекателните места – особено в югоизточните райони о от части в някои западни. Бедата на "панелките", че в тях все още живеят доста обеднели хора
за стандарта на столицата и на местоживеенето си. Но това е преходен процес.
Те скоро пак ще станат чиновническо "гето", т.е. на средната класа, а някои построени на подходящо место ще станат скъпи дори и за "средната" класа чиновници.
26 Февруари 2005 16:53
Г-н Манрико не вярвам в политика, а в икономически интереси. Така си обяснявам по-елементарно събитията. От '89 се смениха доста правителства и всяко е разпределяло. Изглежда г-н Костов е нарушил принципа и възникна НДСВ. Но се ядосаха младите и рулетката щеше да се завърти. Спирам, просто не ми е интересно....
26 Февруари 2005 17:11
Притежавам три апартамента, два магазина в центъра на своеиме и 5 декара дворни места край морето - земеделските земи са доста повече. Имам 35 000 евро в банката. Заплатата ми е над 4000 USD месечно. Не плащам нито данъци, нито осигуровки.
Според автора аз към коя класа се числя?
26 Февруари 2005 17:17
Това е тъжната истина , Дами и господа, средната класа трябва да бъде унищожена и заличена, за да останат само лумпени без собственост, без земя, без достойнство, които нямат чувство за национална принадлежност, вяра, род, отечество, знаме, които дори нямат име, а само данъчен номер - данъчни и електорални единици, които реват лозунги, ръкопляскат на поредното Величие като зомбита и са готови да продадат майка си и баща си, за да си купят модни аксесоари, тяхната Библията е Плейбой, а върхът на естетиката-порно канала обаче на плазмен екран... Близо сме до края, Апокалипсисът идва.... Първо за средната класа, после и за останалите
26 Февруари 2005 17:17
След 89-а у нас пак се създаде средна и дребна класа, а после пак се унищожи-чрез натиск на едрия мутренски капитал, всевъзможни лицензи и режими.
1990-2001 щъкаше нещо като частник-себенаемник.
Откак Симо дойде-Ич.
Като правителството защитава интересите на корпоративния капитал, сичко друго ще загива.
26 Февруари 2005 17:35
Кайли,
Прочете ли в днешния Труд епохалната статия на Яначко Стоилов?
26 Февруари 2005 17:49
Тц. Не съм.
Що, да не би да пише, че е наопаки на това, де усещам на гърбината си?
26 Февруари 2005 18:17
Кайли,
Та в тази статия Яначко казва следното:
" Левицата трябва да търси партньорство с политическия център. Алтернативата за преговори с десни партии за общо управление смятам за неуместна и нереалистична. Не така стои въпросът с политическия център. За това в Европа има ценен опит....................
Създаването на коалиционно правителство няма как да стане без взаимни компромиси - не с основните цели на управлението, а между основните политически играчи.
26 Февруари 2005 18:28
Кайли,
И още:
"Всеки прозорлив и отговорен политик разбира, че БСП не бива да управлява начело с Симеон Сакскобургготски защото би подвела своите избиратели. Ако не се съобрази с това я чака трайна загуба на общественото и влияние. Не е реалистично да се очаква и обратното - Симеон да стане политически подгласник на Сергей Станишев или на друг кандидат - премиер от ръководството на БСП , ако НДСВ е втора политическа сила. Следователно е необходимо решение, което което да зачита политическото достойнство и амбициите на всеки от партийните лидери и в същото време да отговаря принципно на изборните резилтати"
26 Февруари 2005 18:34
Денков ми хареса.
*
Науме, и моя дядо беше мълчалив и четеше само "Земеделско знаме', а почервеняваше като рак, ако по детски го закачах защо поне веднъж не погледне "Работническо дело". Плащането на членския му внос беше ритуал - идваха в къщи на крака - и се придружаваше от сладък разговор по 2-3 часа на ракия със захар. Той е единствения млад земеделец сред приятелите му, който е останал жив в 1923, защото е имал щастливата идея да се пъхне в кладенеца, до кръста във вода, и е прекарал там повече от 24 часа докато са траели разстрелите.
*
Другият ми дядо пък е от "късметлийското" поколение родено в 1895, които са изкарали за 5 години 3 войни само 3 ранявания. Взели го голобрад в 1913 и им го върнали обрасъл в косми и намръщен млад мъж в 1918, който пеел хубаво и тъжовно "Чер арапин на бял кон".
*
Средната класа е гръбнакът на всяко проспериращо общество, тя носи консервативните му ценности, отнася се строго и с много пиетет към образованието на децата си, харчи малко, спестява много, дава себап, обича порядъчността. Когато нея я няма, няма е й държавността.



Редактирано от - Нели. на 26/2/2005 г/ 19:33:08

26 Февруари 2005 18:41
Нели,
БКП запази БЗНС за да имитира многопартийност.Всъщност земеделците у нас бяха верни сателити на БКП. Иначе член на БЗНС можеше да станеш след проучване и одобрение от съответния комитет на БКП.
26 Февруари 2005 18:46
Моят дядо пък пиеше сутрин ракия от "лимонатеното шише", както той го наричаше, свиваше си тютюна в тънка хартия и казваше, знаеше турски и по този повод се хвалеше, че знае западен език /беше израснал сред турци в Делиормана/и казваше, че турците са му най-добрите приятели.. Другият ми дядо все разправяше за войната, І-та световна как се били с англичаните...А пък баба ми ..... но стига спомени. Беше ми приятно да сипобъбрим в този съботен късен следобед
26 Февруари 2005 18:51
Дядо ми е бил земеделец от 1920 и никога, за нищо на света не е прекъсвал членството си от тогава. Имаше и такива.
26 Февруари 2005 18:54
Дедо-бабини носталгии са обхванали форума -
Явно авторът е засегнал струната на сълзата, нотката на детето, чистият извор на любовта и ...още 100 душевни топоса в същата тоналност
26 Февруари 2005 18:56
Кайли,
май само ти нямаш дедо и баба - да не си всъщност Ева?
26 Февруари 2005 18:59
Нели.
[Златен]
от Bulgaria

Общо мнения: 304

Дядо ми е бил земеделец от 1920 и никога, за нищо на света не е прекъсвал членството си от тогава. Имаше и такива.
26 Февруари 2005 19:01
Нели,
Не е било нужно да чете Работническо дело. След като не е прекъснал членството си, човекът е останал верен привърженик на дружбата между БКП и БЗНС.
Лозунгът беше: " Помни 9 юни, пази 9 септември."
26 Февруари 2005 19:06
Статията е интересна!
Но предизвиква толкова много спомени за дядо и баба (всички ги имаме), че няма какво да кажем да "днес" и "сега". Човек винаги се ражда в грешно време, винаги е имало по-късметлии поколения. И сега как ни е - чудим се като какви да се определим: бедни ле сме, средни ли? И тази идентичност ли ни липсва?
Връщайки се немного назад в историята може само да припомним, че виновните са трима души: Сталин, Чърчил и Рузвелт.
А виновните сме си и ние. Както по-горе пише колегата у нас и сега съществува социалистическо общество. Каква средна класа?
26 Февруари 2005 19:10
Средната класа са хомосексуалистите - нито мъже, нито жени. Да се множат техните редици, така ще се оправи България.
26 Февруари 2005 19:21
Сирчо, продължаваш да разводняваш форума с простотиите си. Мръсна работа и за тебе и работодателите ти. Те би трябвало да са по-взискателни към неграмотните ти писание, ма явно сте от един и същи дол дренки. Постави си за средносрочна задача да достигнеш ПОНЕ нивото на хомосексуалистите.

Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 26/2/2005 г/ 19:23:14

... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД