:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 393,013,365
Активни 134
Страници 3,710
За един ден 1,302,066
КЛАН

Акад. Константин Петканов наричал истината светлина за душата

В рода на белетриста има свещеници, писатели и един режисьор
Снимки: Петър Ганев и личен архив
Големият български писател Константин Петканов (1891-1952 г.) се оказва неудобен за всички политически режими у нас. През 30-те години - заради антивоенния си роман "Морава звезда кървава", след 9 септември, макар че е директор на Министерството на народната култура от 1944 до 1947 г. - като противник на насилието, а сега - може би - защото казва основни истини за свободата на личността. Роден в село Каваклия, Одринска Тракия, в семейството на свещеник, през целия си живот Петканов брани с перо и дела интересите на тракийската емиграция и поддържа любовта й към родния край. Като председател на Върховния комитет на Тракийската организация и неин главен идеолог писателят има многобройни обществени задължения. Това не му пречи в своите романи, повести, есета, народопсихологични статии, спомени и студии да напише хиляди редове, които звучат като създадени днес.

----------------------------

В неиздадения си "Бележник на писателя" Константин Петканов изповядва: "Партизанщината уби почитта на българина към българската държава, към творческите личности, към ценностите на народния дух... Задръсти пътя на нравствената, идеалистично настроена личност. Пак



партизанщината опростачи демократизма,



подхрани долните апетити, изостри враждата, легализира ценза, леността, посредствеността и дебелоочието..."

Константин Петканов умира внезапно при крайно съмнителни обстоятелства. Преследван за своята религиозна и културна принадлежност и като представител на българо-британското дружество и за връзките си с Ротари клуб и Лигата на говорещите английски език в България, той остава до края на живота си с будно гражданско чувство. Творци като Асен Христофоров и Юли Генов са били изтезавани в затвора, за да направят признания за демократичната и масонска дейност на Петканов. На 13 януари 1952 година академик Петканов присъства с приятеля си Илия Бешков на заседание и коктейл в Академията на науките. Прибира се вкъщи със силни болки в областта на стомаха и сърцето, които продължават 29 дни, а на 30-ия умира. В този трагичен момент до него пак е любимият му приятел Илия Бешков, който по-късно пише в спомените си: "Думите на Коста са истини... Чрез тях Коста оживя! Коста възкръсна из мъртвото тяло!"

Белетристът оживява и в своя правнук, който е последна година студент по анимационна режисура в НАТФИЗ. Койно Райчев е интелигентен млад мъж, в чието ателие има стотици рисунки и графики. Те представляват началото на интересен анимационен филм. Преди две години Койно се върна от Белгия, където изучава различни почерци на големи имена в анимацията. На неговото бюро до многобройните четки, моливи и бои стои портретът на Константин Петканов. "Анимацията ми дава това, което ме кара да се чувствам универсален - казва Койно. - Тя ме учи да бъда свободен художник, дизайнер, режисьор, оператор и сценарист едновременно. Изобщо за анимацията има голямо бъдеще. На този етап в България тя има перспектива в рекламата. Радвам се, че съм си намерил работа по специалността - като артдиректор в рекламна агенция "Бизнес дата." Сили да уча и работя - споделя младежът - получавам от дълбоката си връзка с моя род. Това, което прадядо ми е създал, е впечатляващо."

Койно Райчев е от младите хора, които са решили да градят своето бъдеще в България. За това обаче не му помага особено фактът, че домът на Константин Петканов, който се намира на малката софийска улица "Герлово" на номер 13, може да бъде затрит с лека ръка. Че този дом, който е национален паметник на културата, в който се намира музеят на писателя и неговият богат архив, в който все още витаят духовете на големи наши интелектуалци,



може да бъде превърнат в поредния луксозен офис



През 1980 г. семейството на Петканов купува апартамента, в който живеят от 1936 г. насам. След време излиза, че договорът при покупката бил невалиден, тъй като е подписан не от председателя на ИК на РНС, а от първия му заместник-председател. Никой обаче от ищците не споменава, че тогава практиката е била такава - в правомощията на заместник-председателя да влиза и сключване на договори за продажба на имоти... В своя дневник Константин Петканов пише следното: "Законът има сила само когато е свързан с истината." С тези мисли писателят като че ли дава морална подкрепа на своите потомци да вярват, че няма да останат без покрив над главата си...

Поляна Петканова, единствената жива дъщеря на белетриста, се спасява от мрачни мисли с работа над спомените на своя баща. Заедно с дъщеря си Емануила разчита изключително интересни писма между Илия Бешков и Константин Петканов, които двете подготвят за бъдеща книга.

Епистоларното наследство е образец на философска проза и разкрива 20-годишната творческа дружба между двама от най-големите творци на България. В тях те се измъчват от мисълта за хилядите страдания, които Втората световна война ще нанесе на човечеството. Страдат, че хората нямат силата да се противопоставят на Дявола и да повярват, че



любовта към човека е всичко



Поляна следва право и учи в Консерваторията, завършва литература и библиография, а по-късно пее две десетилетия в хора на храм-паметника "Св. Александър Невски". Тя е любимка на отец Серафим, чиито мощи се пазят в Руската църква в София. Като своя дъщеря я обича и архимандрит Стефан. В къщата си тя съхранява благодарствено писмо на отец Серафим към баща й в знак на признателност за приятелството му. Заедно с архимандрит Стефан Петканов помага на голяма част от софийските евреи да бъдат спасени от насилствено изселване в лагерите на смъртта. За това баща й получава през 1947 година рядък орден - Реституцио Полония или Белия орел, който е изложен в Софийската синагога. Поля смята, че тези и други факти от живота на баща й трябва да бъдат известни на обществеността ни.

Дъщерята на писателя сподели свои впечатления за прочутия роман "Морава звезда кървава", отразил трагедията на българския селянин по време на Първата световна война. "Заради романа - казва тя - около "Герлово" 13 се чуваха изстрели, а баща ми беше осъден на смърт от правителството на цар Борис III." По-късно царят под натиска на общественото мнение отменя присъдата и награждава писателя с орден България III степен.

Първородната дъщеря на Константин Петканов - Сълза, която почина през 1996 година, беше писателка и известна наша африкановедка. Авторка е на няколко книги, между тях "Сбогом на боабаба" - плод на деветте години, които е прекарала на Екватора, в Гана. Сълза донесе със себе си от Черния континент през 1975 г. близо 2 тона уникални предмети на автентичното африканско изкуство. Името на тази дъщеря на Петканов е включено в речника на африканските биографии, издаден в Лондон, и в енциклопедията "Кой кой е в Гана?". Дълги години Сълза беше председател на асоциацията "Приятели на Африка в България". Добра позната на Кофи Анан, тя посреща на гости в дома си неговия приятел - големия африкански художник Малангатана. Сълза и Поляна подаряват на Националния музей на литературата ценни ръкописи на Петканов. Даряват и спомените на белетриста за неговия баща, дядо и брат - все участници в църковната и националната борба, сподвижници на известни възрожденци.

Поляна, която работи в библиотека "Д-р Волфганг Краус" към политико-културната секция на МВнР на Република Австрия, която съвместно с Института за Югоизточна и Източна Европа - Задгранично бюро, изпълнява ролята на културно-информационен център. Тук я задържа любовта й към австрийската литература и духът на нейната майка Станислава-Александра Новакович. Станислава е от австро-унгарски произход. Романът "Без деца" Петканов посвещава на красивата си и талантлива като певица жена. Той получава международно признание от Института при Обществото на народите. Бергсон и Айнщайн са сред авторитетите, които го определят за най-добрия роман на Балканите за 1927 година.

Днес в дома на "Герлово" 13 живеят три поколения Петканови - дъщерята, внучката и правнукът. Родът на големия наш белетрист продължава, а неговият дом е ням свидетел на обидните усилия, които близките му полагат, за да го запазят като дом-музей на писателя.



Текст снимки:

1. Константин Петканов

2. Белетристът през 1946 г. с Р. Маркъм, главен редактор на американския в. "Крисчън сайънс монитър" и член на Великата ложа в България - масони.

3. Илия Бешков - "Автопортрет с Константин Петканов".
6376
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД