|
Благодарение на него историята ни поднася иронично "отмъщение", което спокойно би могло да бъде наречено "януарската контрареволюция". Скептично повдигате вежди? Я влезте в електронното издание на "Сега"!
В Интернет-форума на вестника ни мненията по темата през последните 2 дни набъбват като лавина по снежен алпийски склон. Едва смогваш да ги изчетеш. Вече е технологически невъзможно да ги публикуваме на хартия всичките. А прииждат още и още. Участниците се предизвикват един друг, полемизират.
Обади се и Кубака
(ако е истинският - каза, че не бил очаквал такава подкрепа, но пък още си е безработен). Включи се и отказалият му работа Димитър Генчев от bol.bg. Въздъхна, че българите са добри компютърни специалисти, но недисциплинирани, безотговорни работници. Само президентът Стоянов още не се е разписал от участниците в етюда...
Цялата нация или поне младата й част се вълнува и коментира неизвестния млад хакер: за едни (всъщност за повечето) е герой, за други - хулиган. Ала съвсем не е толкова важно що за птица е Кубака, нито пък дали вкупом одобряваме или не неговото "покушение" върху Стояновия сайт. Истинският феномен е дискусията, провокирана от виртуалното паве в президентския прозорец. Тъкмо това явление заслужава да бъде внимателно анализирано, разшифровано. И какво ни показва то? Най-напред, че
нацията копнее за дискусия,
жадува да бъде чута, но вместо това властниците я държат с лепенка на устата.
Българите, особено младите, отчаяно се нуждаят от обговаряне на проблемите си. Ала нямат достатъчно широк форум. Нямат нито достъпна трибуна, нито адресат с обратна връзка. В държавната телевизия - ако изобщо там нещо се дискутира - проникват само теми, одобрени от правителството и от силните на деня. Там претворяват с ентусиазъм и дръзновение крилатата фраза на премиера Костов "Аз съм дневният ред". Преди 11 г., когато демокрацията "избухваше", съвсем не си представяхме (ние, младите, тогава 19-годишни, днес на 30), че може да ни сполети пак
такава нагла (авто)цензура, каквато цари в БНТ днес
Там сега безжалостно скопяват всеки случайно шмугнал се "заек", заловен на местопрестъплението да изказва различното си мнение. Ако искате доказателства, даже само 2 са достатъчни: едно отпреди 3 г. - прогонването на "Хъшове" от Канала, и едно буквално отпреди дни - изрязаните "антиправителствени" песни от новогодишното издание на НЛО. Ала дори с тази стерилна, беззъба, монологична БНТ свикнахме - приемаме я като досадна подробност от пейзажа, като прищявка на атмосферното време.
Еq да, пресата пробва да компенсира липсата на тъй насъщния Разговор - доколкото може. Ала четящата публика уви е много по-малка от милионната тв и радиоаудитория и причините за това са главно икономически - хората нямат пари за вестници.
В този контекст
виртуалният граждански бунт,
избуял в сайта на "Сега", на който сме изумени свидетели, е едно наистина знаменателно събитие. То не може да остане без последици. Но си има и своите особености. Защото Мрежата, поне засега, значи Свобода. Вярно, тя съвсем не е безплатна, а също така не е достъпна за всекиго (остава си цензът да имаш поне елементарни компютърни умения). Но тя определено е естествена среда на много от днешните млади и изобщо на активните хора. И вече играе важна, терапевтична роля - на дупката, в която можеш - като в оная приказка - да изкрещиш без страх:
"Цар Мидас има магарешки уши"
А после да я закопаеш под удобното прикритие на анонимността. Това, последното, не е обвинение към анонимните от сайта на "Сега". Но е обвинение към сегашната власт. Тя уви от първия си ден насажда, съвсем съзнателно, у подвластните си страха от публично заемане на "различна" позиция. И това е комай най-тежкият й грях. Ако имаш какво да губиш, ако си на държавна работа или бизнесът ти зависи директно от благоволението на властта, не е лесно да си революционер. Да си киберреволюционер обаче, оказва се, съвсем не е лукс. Виртуалните павета си хвърчат.
И накрая - колко струва изгубеното достойнство?