:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 393,014,249
Активни 107
Страници 4,594
За един ден 1,302,066
Клан

Карастоянови - пионерите на българската фотография

Постиженията на три поколения майстори на обектива се простират от портрети на Левски и Караджата до художествената актова фотография
Снимка: Бончо Карастоянов
Едва ли някой днес може да си представи пресата без снимките на фоторепортерите. В България дебютът на репортажната снимка е дело на Анастас Карастоянов, първия от знаменитата фамилия, който през 1876 г. хваща в обектива си учение на курсанти от Белградската артилерийска школа. Преди това той едва ли е мислил, че от печатарската преса на баща си Никола, на която умело щампова и украсява книги, ще прехвърли страстта си към новия за времето си занаят - фотографията. Неговите панорамни снимки на сръбската столица от онова време имат висока антикварна стойност за любителите на черно-белите изображения. Най-ранният портрет на Стефан Караджа, пазен в архива на Феликс Каниц в БАН, също е направен от родоначалника на фотографите Карастоянови.

Честите му срещи с Левски през 1867 г. в Белград пък оставят за идните поколения 3 от запазените досега 7 фотографии на Апостола. Нищо чудно, че тази възрожденска искра пламти и у следващите две поколения в рода Карастоянови, които остават верни на занаята на Анастас.

--------------------------------

Една случайност поставя през 1862 г. началото на новото начинание на Анастас Карастоянов, който дотогава е печатар. При едно от пътуванията си до сръбската столица за закупуване на материали за печатницата на баща си Анастас става жертва на избухналия антитурски бунт в Белград и остава без пари.

Срещата му с тогавашния хофмаршал на княз Михаил Обренович - Анастас Йованович - му отваря очите за фотографията. Придворният управител му помага да се утвърди като дворцов фотограф и следващите 18 години талантливият българин увековечава в снимки битието на княжеското семейство.

За да не се натрапва представката "Кара" във фамилното му име в смутните години на управлението на монарха, новият майстор зад обектива се подписва като Анастас Н. Стоянович.



Познанството на фотографа с участниците в Българската легия



му помага да запечата за поколенията техните образи. Пред обектива му застават Панайот Хитов, Любен Каравелов, Ангел Кънчев в типично четническо облекло.

След смъртта на княза наследникът му Милан в кадетска униформа си прави снимки в популярния тогава формат "визит-карта". Те били особено важни за представянето на младите господа в обществото.

След избухването на Освободителната война Карастоянов се връща в България със семейството си в Свищов и с времето увлича и синовете си Димитър и Иван във вихъра на моментното изкуство. Те специализират в Париж и Лондон и след смъртта на баща си поемат ателието му в следващите 16 години. Основаните по-късно от тях две отделни ателиета в София се превръщат в предпочитани места за среща на тогавашния интелектуален и политически елит. Така Иван Карастоянов улавя образа на Алеко Константинов на излет с приятели на Витоша, а "строителите на съвременна България" Захари Стоянов и Петко Каравелов, както и княз Александър Батенберг също не устояват на изкушението да се увековечат на снимка.

Находчивият самоковлия Иван Карастоянов документира изчезващите стари софийски сгради в края на XIX век. Софийската община изкупува неговите фотографии за архива си и му възлага да запечата върху лента тогавашните кметове.

Независимо от това Карастоянов предпочита да снима на открито. Градските пейзажи и живописни кътчета от природата остават завинаги върху хартията.



Своеобразен връх в начинанията му са портретите,



които прави на артистите от Народния театър, дегизирани като персонажи от "Под игото" за първото издание на романа през 1894 г.

Смелият фотограф не може да се оплаче и от силни изживявания. През 1889 г. разбойници го хващат в плен по време на разходка из Рила и така сред пущинаците на планината Иван прекарва 16 дни.

Брат му Димитър също не е спокойна натура. По време на Стамболовия режим изпада в немилост и 4 години живее в Пловдив. Княз Фердинанд се опитва да го спечели за каузите си в политиката чрез примамливи предложения за портрети на царското семейство, но неуспешно. Като резултат Димитър Карастоянов е временно въдворен в Бачковския манастир за "обида на величеството".

Той е един от първите военни кореспонденти през Балканската война. Неговият фотоапарат бил снабден с телеобектив, рядкост за времето си. Неговите фотографии от първия боен полет обикалят света в изданията на "Дейли мирър", "Илюстрестед лъндън нюз" и френския "Илюстрасион". Все пак Димитър не изоставя и портретната фотография. Пред обектива му се разполагат удобно Иван Вазов, Тодор Г. Влайков, Константин Иречек.

Традицията в рода продължава синът на Димитър - Бончо. Той наследява усета на баща си и чичо си към точното и изчистено изображение и фотографиите му достигат до европейския и световния печат.

За това, разбира се, допринася и елитното образование, което получава в Германия. В Париж Карастоянов е старши оператор в един от най-реномираните фотографски салони - "Валери". Когато през 1927 г. се връща в родината си, талантливият наследник на известния род фотографи се включва в "Българския фотоклуб". Там заедно с останалите си съмишленици Антони Левиев, Георги Хрусанов и Васил Савов



поставят началото на актовата фотография в България



За да не се създават неудобни ситуации, на фотосеансите били канени и съпругите на ентусиастите - почитатели на голото женско тяло. Случвало се и законните половинки на майсторите на камерата да се разголят пред обектива.

Тези естетски разкрития на дамския финес достигат до публика в редовните изложби на клуба от края на 30-те и началото на 40-те години. Те се радват на изключителен успех сред публиката. Дори корифеите от най-престижния тогава Загребски салон по художествена фотография оценяват високо постиженията на българския майстор на моментната илюзия.

Бончо Карастоянов е един от първите, които правят цветни снимки на плаки "Люмиер ауто хром". Камерата също го изкушава и от началото на 50-те години до края на живота си работи в "Българска кинематография" като оператор.
 
Бончо Карастоянов
1
4510
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
21 Ноември 2012 19:07
С интерес прочетох Вашата статия, но бих искала да знам какви деца е имал Бончо Карастоянов и с какво са се занимавали.
Благодаря Ви предварително !
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД