:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 420,958,979
Активни 88
Страници 1,134
За един ден 1,302,066
ПОЛИТЕКЗОТИКА

Андора - държавата, която последна заряза феодализма

Пиренейското "парламентарно съкняжество" единствено в света има двама "монарси", които дори не са нейни жители - френския президент Жак Ширак и каталунския епископ Хуан Аланис
Снимка: АП
Кацнало в едно скалисто кътче на Южните Пиренеи между Франция и Испания, мъничето Андора е исторически анахронизъм, едновременно една от най-старите и най-младите държави в Европа. Тази политическа аномалия на картата на континента има древна история. Чак през 1993 година последната феодална държава в света прие своята конституция с уникален статут хем независима парламентарна демокрация, хем "съкняжество". Второто определение идва от факта, че Франция и Испания дълги години си оспорвали контрола над планинската територия, докато не се стигнало до уникалното решение за двойно покровителство.

------------



Футболните фенове може би си спомнят как през 1999-а съставеният от готвачи, банкови чиновници и полицаи футболен тим на Андора направи за смях световния шампион Франция по време на квалификациите за европейското първенство през 2000 г. Тогава андорците загубиха едва с 0:1, и то с измислена дузпа пет минути преди края. Това бе един от най-големите мачове в историята на отбора, който дори няма собствен международен стадион и е принуден да играе домакинските си мачове в Барселона. Андорците умираха от гордост за "геройската" си загуба, докато французите се преплитаха в собствените си оправдания.

Джуджето Андора открай време обича да



подлага крак на големите батковци



Една от най-малките държави в Европа, Андора някога е била изостанала и изолирана планинска местност, която основно се занимавала с развъждане на мулета и контрабанда на тютюн.

От няколко десетилетия Андора съвсем съзнателно се стреми да стане "бюджетна версия" на Монако или Лихтенщайн. Миникняжеството в Пиренеите усилено се трансформира в средище на ски-курорти, туризъм и търговски центрове. Днес гражданите на Андора имат един от най-високите стандарти на живот в света. Там няма понятия като безработица, няма и разходи за отбрана. И това, че



Андора се отказа от ядреното оръжие през 1994 г.,



като подписа пакта за неразпространението му, звучи комично.

Промяната произлезе от статута на страната като безмитна зона, "тъмните" търговски операции и "офшорните" банкови услуги, предлагани на територията й. Именно защото предлага подобни банкови услуги, миналата година страната попадна в списъка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 35 "данъчни рая", които са заплашени от санкции. Заедно с Андора там са карибските и тихоокеанските офшорни центрове и европейските й "колеги" - Монако, Лихтенщайн.

Малката държава сериозно ядоса батковците си преди няколко години, когато се оказа, че страната с площ 468 квадратни километра е един от главните контрабандисти на цигари в Европейския съюз. Само през 1997 година с тази дейност Андора бе ощетила страните от ЕС с 430 милиона долара. Тогава Европейската комисия трябваше да размаха заплашителен пръст и да принуди Андора да предприеме строги мерки.

Към този момент Андора вече не се нуждае от контрабанда. Зашеметяващото развитие на туристическия бизнес донесе огромни доходи на жителите й. Работата е там, че заради липсата на мита стоките в Андора струват с около 30% по-евтино, отколкото в съседните Испания и Франция. Благодарение на това всяка година в страната, в която живеят малко по-малко от 70 000 души, идват осем милиона туристи. Парите бяха инвестирани в зимния туризъм и Андора бързо стана



един от главните ски-центрове на Европа



Бурното развитието на туризма от 60-те години насам доведе до това, че сегашният брутен национален продукт на Андора е 1,2 милиарда долара, което прави около 18 000 долара на глава от населението - един от най-високите показатели в света!

А страната модернизира управлението си чак през 1993 г. Тогава бе приета първата й конституция, която я направи истински независима. Същата година Андора влезе в ООН и изпрати посланици в няколко европейски страни. Преди това повече от 800 години тя бе управлявана от държавния глава на Франция и испанския епископ съгласно средновековното споразумение, известно като "Пареаж".

Дори при сегашната форма на управление президентът на Франция Жак Ширак и епископът на каталунския град Урхел съвместно са глави на държавата, чието



екзотично устройство



се описва с термина "парламентарно съкняжество".

Смята се, че независимостта си Андора дължи на Карл Велики, императора на Свещената Римска империя, който отвоювал района от мюсюлманите през 803 г. и дал на обитателите на тази територия известни свободи, за да пазят границите на империята.

Най-важният документ в държавицата е Хартата за основаването на Андора, написана от Карл Велики. Тя се пази под ключ в правителствената сграда и рядко вижда бял свят. Впрочем мнозина подозират, че документът е фалшификат, подправен от самите андорци, за да придаде легитимност на претенциите им за независимост.

След смъртта на Карл Велики империята била обзета от териториални свади, при които Андора паднала под управлението на графа на Урхел, една от влиятелните испански аристократични фамилии. През 1133 г. той преотстъпил територията на епископа на Урхел.

Двадесет години по-късно Андора станала предмет на продължителен спор между графа на френския град Фокс (който получил наследствени права върху Андора чрез един брак) и епископа на Урхел. Още същата година било подписано споразумение, което признавало правата и на испанския епископ, и на френския граф. Но спорът продължил с много кървави битки до 1278 година, когато Роже Бернар, графът на Фокс, и отец Д'Урц, епископ на Урхел, под натиска на краля на Арагон подписали мирен договор.

Това съглашение и едно друго, сключено единадесет години по-късно, дали независимост на Андора, за която тя дължала



символичен данък на двамата си господари



Управлението се сменяло на ротационен принцип - една година данък получавал епископът на Урхел, друга - графът на Фокс.

Както подобава на един средновековен данък, той се състоял от 28 пити кашкавал, седем свински бута, 14 угоени скопени петела и сума, равна на около 90 долара.

Андора и днес плаща този данък, макар леко реформиран - 400 песети за сегашния епископ на Урхел - Хуан Марти Аланис, и 960 франка, полагащи се на президента на Франция като наследник на графа на Фокс. Двамата държавни глави се наричат "съкнязе" и затова официално Андора е княжество.



Специфичната политическа еквилибристика



помогнала на Андора да не бъде погълната от мощните си съседи. След Великата френска революция Франция като наследник на всички земи на графа на Фокс отменила феодалната система на управление, включително и ролята на френския държавен глава в делата на Андора. Няколко години по-късно обаче те били възстановени от Наполеон, който се страхувал от испанска хегемония.

Тази феодална система на управление - последната в Европа - остана недокосната до 1993 година, когато с референдум бе приета първата конституция на Андора. Сега двамата държавни глави имат ограничени правомощия и носят отговорност за сигурността. Така андорците са единствената нация в света с двама монарси, които дори не са им съграждани.

На днешната политическа сцена в Андора играят една дузина партии, половината от които в името си се определят като "национални". Пет от тях доминират, но нито една от тях не може да събере мажоритарно мнозинство в 28-членния парламент. Затова правителствата, досега две на брой, винаги се формират от коалиция.

Действащият премиер на Андора се казва Марк Форне, председател на Либералната партия. И се прочу най-вече с изказването си, че за малките страни като Лихтенщайн, Монако и Андора



влизането в Европейския съюз не е належащо,



защото структурата му не е подходяща за тях. Тези държави имат собствен статут заради особената си история и не трябва да губят идентичността си, заяви той.

Високи планини и дълбоки долини - това е географската карта на Андора. След Втората световна война в седемте й енории живеят не повече от 6000 души. В резултат на усилената имиграция и истинския демографски взрив (Андора е на първо място по раждаемост в Европа) населението достигна 67 000. Самите андорци могат да се смятат за гости в собствената си държава, където едва 13 000 от жителите са кореняци. Останалите граждани са каталунци, испанци, французи и португалци. Андора е единствената държава, в която официален език е каталунският. Говори се, разбира се, и на френски и испански.

Столицата - Андора ла Виеха - не е най-красивото място на света. Градът е сив и задръстен от улично движение. Злите езици твърдят, че жителите на Андора са луди по колите. Изчисленията сочат, че ако всички андорци изкарат колите си по едно и също време на пътя, за всяка кола ще останат точно по 5,8 метра място. Което ще доведе до пълно и окончателно задръстване на движението. Но последното, което човек може да си помисли за Андора, е, че това е задръстена държава.
4571
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД