|
57-годишният певец Георги Минчев издъхна в неделя след 8-а мозъчна операция. Символът на българската естрада не излезе от болница, където беше постъпил в началото на годината. Миналото лято той прекара инсулт, но донякъде успя да се възстанови.
Той до последно не загуби страстта си към музиката, жените и солените вицове. Разредил беше концертите, но не защото не му се пееше или защото се чувстваше зле, а защото не виждаше смисъл от изявите на сцена. В главата си имаше стотици песни. Чакаше с нетърпение приятелите си от ФСБ, за да влезе в студио и да запише нови парчета.
В последното си интервю, дадено за списание "Жената днес", Георги Минчев говори с гордост за това, че успя да издаде един албум, измислен преди десетилетия. През 1974 г., когато попзвездата завършва външна търговия и следва кинорежисура в Белгия, пише нотите за "Утрешният свят".
- В последния си албум пеете на френски - дали защото е най-чувственият език на света?
- Не зная дали е най-чувственият, но във всички случаи това е езикът, който говоря най-добре. Спомням си колко дълго спорихме с продуцента дали да не бъде на английски. След споровете с него си намерих едно момиче, българче, Лилиан Колеф-Кира, и с него направихме всичко. Тя измисли текстовете, а аз - музиките.
- А защо тогава, през 1974 г., не се стигна до издаване на албум?
- Струпаха ми се по-важни проблеми. Тогавашната ми съпруга се беше влюбила безумно в друг и аз хукнах да спасявам любовта си. За съжаление не ми провървя да запиша "Утрешният свят" чак до 2000-ата. Едва сега открих музикантите, с които мога да си работя денонощно - Иван Лечев и Ивайло Крайчовски. Те и двамата бяха готови да изпълнят всички мои капризи. Пък и чак тази година си намерих спонсори и най-после се получи. Представям си какво ли ще бъде учудването на Кира, когато получи албума!
- Той носи нежно, романтично настроение, различно от имиджа на вечния сваляч в хита "Бира, секс и рокендрол". Какъв сте всъщност?
- Най-обикновен мъж. Аз изобщо не съм сваляч - това е една роля, която съм си измислил и продължавам да играя. Всъщност - доста срамежлив съм! Видя ли жена, в повечето случаи се изприщвам или поне се изчервявам. А когато се наложи да се целуваме - уй, уй, уй...
- Когато сте насаме с момиче, пеете ли му?
- Когато не съм изчервен, непременно му пея на ушенце! Майтапя се, разбира се.
- Еротиката е като червена нишка в доста ваши парчета. Упреквали ли са ви някога за сексуалните намеци в тях?
- Абсолютно! Спомням си едно интервю в Радио София през 1994 г., точно след появяването на песента "Сам на бара", в която се пее "...ех, мама му стара...". Обади се някаква възрастна жена да протестира защо съм "псувал"! Тя, горката, не беше чула все още "Уикеда"! Да не говорим пък за "Хиподил", които съществуваха от няколко години и хич не си поплюваха. Аз все пак нещо отговорих, но вече съм забравил какво.
- Хората са все по-разкрепостени. Мислите ли, че вървим към унисекс общество? Какво може да ви скандализира?
- Вече нищо не може да ме скандализира! А и какво означава разкрепостени? Нормално е - всеки си прави каквото желае. Аз съм доста широко скроен човек, абсолютно свободомислещ.
- В много ваши песни присъства лирическа героиня, но в реалността често сте сам. Имате ли дама на сърцето си?
- Иха, как само го каза - "лирическа героиня"! И след това как беше - "в реалността често сте сам"? Ами така е, моето момиче - който не се е наживял навремето, да му мисли сега. А иначе дама на сърцето си имам, но не ми се говори точно сега за нея. Просто ще спомена, че не е кофти, пухкава е, горе-долу на мойте години. И какво друго? А, да, нещо важно - разбираме се!
- Ако ви помоля да нарисувате идеалната жена с думи - каква ще е тя: страхотно маце с къса пола, свенлива девойка, властна дама?
- Бих искал да бъде страхотно маце с къса пола, което всъщност е свенлива девойка, но за съжаление тя е "властна дама"...
- Улавял ли сте се, че сравнявате различните жени в живота си?
- И аз, като останалите мъже, непрекъснато сравнявам - тази беше по така от онази, но пък онази беше по иначе от тази, а третата е по-готина от четвъртата. Е, как иначе?
- Какво мразите в жените - агресивността, простотията, наивността?
- Най-много мразя ПРОСТА жена!
- Имате много обожателки, а се славите като заклет ерген. Семейният живот не ви ли блазни?
- Кой те е излъгал, че съм заклет ерген? Аз съм просто един "търсещ" ерген, който за съжаление не е срещнал сродна душа. А докато срещна, съм си "Сам на бара".
- Сам пишете текстовете и музиката на хитовете си. Има ли случай, в който думите не ви достигат, за да изразите чувствата си?
- Много често ми се случва. Аз имам една система, която кой знае дали е правилна. Когато пиша текст, се старая той да бъде с "чисти" рими, т. е. да не бъдат римувани "жена" с "добра", а да е "жена" с "хазна" примерно. Има доста случаи, когато са ми липсвали думи, но стига да се напънеш, всичко си идва на мястото.
- С какво може да се сравни писането на песни? Някои музиканти наричат творбите си "рожби".
- Защо пък не "рожби"? Нали се износват, и то понякога повече от девет месеца. Вижте моя случай - песни от средата на 70-те виждат бял свят през 2000 година. И освен това се раждат в страшни мъки! Особено преди 10 ноември - тогава трябваше да бъдеш "композитор" със "специално" висше образование, за да можеш да имаш нахалството да напишеш "три акорда за китара" и да имаш "леко дрезгав глас". Но и талант!