:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,889,050
Активни 212
Страници 36,018
За един ден 1,302,066

Михаил Неделчев: Хора от новото СДС ми отнеха енергията!

На известния интелектуалец никога не е липсвала активност. И сега е пълен с планове - за спасяване на книгата, за успешно участие в изборите. А сполетялата го болест председателят на Сдружението на писателите обясни почти сензационно
Снимка: Велислав Николов
------

Михаил Неделчев вече над половин година оглавява Сдружението на българските писатели. Бивш депутат и шеф на парламентарната комисия за радио и телевизия във ВНС, бивш говорител на СДС, критик и литературовед. Освен това е председател на сдружение "Гражданин" и главен редактор на сп. "Демократически преглед". Сега готви публицистична книга под заглавие "Размишления по българските работи". Наскоро пак влезе в центъра на медийния интерес, след като Сдружението първо предложи пред НСРТ Иван Бориславов за радиошеф, а после се отказа от предложението си.

--------

- Сдружението и СБП са най-представителните организации на писателите. Нужни ли са такива организации?

- Има нормални държави без писателски организации. Има и такива със. Въпрос на писателски навици. Някъде писателите живеят по-обособено - на малки групи, в квартали, в съответни градчета. Другаде имат в своите истории годишните си събирания, наградите си, увенчаването на някакъв свой възрастен събрат с почести... Няма норма. Против съм да се казва, че по принцип писателският съюз, писателската организация е нещо лошо.

- Като председател отскоро накъде смяташ да насочиш основната си активност?

- В това сдружение членуват не само писатели, но и критически мислещи хора - критици, културолози, хуманитаристи. На мен ми се иска Сдружението силно да проблематизира самото битие на литературата, пък и на литературата, която отмина - литературата на социалистическия период... Не случайно направихме една такава дискусия, предстои да направим и втора - за литературната памет...

- Има ли политически принцип на разделение между съюзите? Май членовете на Сдружението са хора, предимно подкрепящи СДС, а на СБП - подкрепящи БСП и леви формации.

- Не бих казал, че в организационния живот има политическа зависимост. Помня, събрахме подписи по повод войната в Косово. Като писатели бяхме против войната, но излязохме с голяма декларация в подкрепа на тази война... Ала и в рамките на самото Сдружение не бяхме единни. Един Радой Ралин беше категорично против.

- Литературната периодика не се чете особено. Спадат тиражите. Това местно явление ли е, или всеобщо?

- Много трудно е да се каже еднозначно, че намалява интересът към четенето. Достатъчно е човек да отиде в Ню Йорк, във Вашингтон или в Лондон, за да види как се пълнят книжарниците, претъпкани и посред нощ. Ние предприехме голяма застъпническа кампания, която нарекохме "Пътят на книгата". Проследяваме този път от момента на създаване на ръкописа до битието на творбата в съзнанието на читателя. Целият този път - от предпечатна подготовка, отпечатване, купуване, мястото на книжарниците в процеса.

-----

Имаме идея в парламентарната комисия за култура да се внесе нашето предложение за обсъждане, да се направи фонд за книгата, и ДДС върху книгата не да се премахне, а да се акумулира в отделен фонд. И това да отива не за издаване на книги, а за купуване на вече издадени книги, за тяхното разпространяване по библиотеки и т. н.

-----

- Колко души членуват в Сдружението?

- Около 250 души.

- Организационният му живот включва ли помощи, почивки, командировки и т. н.

- Не, за съжаление преди година имаше възможност за такива минимални социални помощи, а сега те не съществуват, защото ни се отказва, където и да кандидатстваме, да получим помощ. Ние имаме проект, който е много отдавна готов, да направим анкети със стари писатели, и да им дадем помощи, добавки към пенсиите. Проектът "Литературна памет" означава следното - към трийсет стари писатели придаваме по едно момче или момиче, и то с касетофонче ги пита по 4 теми. Тези хора затова трябва да получат хонорар, а и младежите да получат. Заминаха си хора като Йордан Вълчев, като Станислав Стратиев... Та Йордан Вълчев беше близък приятел с Константин Константинов. Няколко пъти настояваме за това.

- Кой трябва да даде пари?

- Пред "Сорос" настоявахме. Отговориха ни, че това са сиромахомилски работи, общо взето.

- Че това първо на Джордж Сорос ли е грижа? Не е ли държавна грижа по-напред?

- Според мен и на държавата е грижа! Би трябвало и на държавата да е.

- Ти беше говорител на СДС в парламента, председател на комисията за радио и телевизия, участва в Либерален форум с Желю Желев, имаш ли намерение за включване в предстоящите избори? С кого, как?

- Аз ще участвам активно, не с оглед на себе си, а като един организиран партиен член. Моята Либерално-демократична партия в момента е в състава на Либерален съюз, ще подпомагам работата, най-вече идейната платформа, идейните позиции. Ние ще успеем по-ясно да обособим образа на либерала, да кажем защо е нужно да има либерални политици у нас.

----

Мен ми е обидно, че за българските граждани участието в политиката е свързано с кокала, с чиновническото място. Когато ставах депутат, никога не съм гледал на това като на работа, като на пари. Всички пари се похарчваха по вечерните почерпки из страната, не съм спестил и 1 стотинка. Това беше съвсем нормално, защото ние просто смятахме, че имаме мисия.

------

Аз бях в Бургаския избирателен район. Следвах принципите от книгата на Петко Росен и изобщо не ми е хрумвало, че мога да ставам член на някакъв борд, да се включвам в някакви дирекционни съвети, да получавам оттам хонорари...

- Сега не съжаляваш ли малко?

- Не. Когато разбрах, в края на 36-ото народно събрание, че такива операции са в ход, ми стана криво. За мен това е глупост. Депутатът не може да бъде член на никакви бордове. И не може да се набутва сред тия, които доосмукват загиващи предприятия.

- Част от депутатите не гледат ли с насмешка към ония, които карат на една заплата? Няма ли сегрегация на втория тип?

- Сигурно има. Отнасям се с абсолютно презрение към тях. Депутатството е мисия!

- Има ли място Либералният форум в един бъдещ парламент?

- Това място е проблематично. Ние трябва да направим всичко възможно то да е достойно. Не съм прекалено оптимистично настроен, но съм убеден, че трябва да има либерали в едно Народно събрание. Но ставам скептичен относно настроенията на българските граждани към либералите. Смятам, че има български граждани с либерални нагласи, но тези нагласи не са в политиката, а в други сфери. И не приемат, че политически либералното носи другите нива на либерализъм в себе си.

- Защо е така?

- Колективистичната нагласа и зависимостта на човека от държавата - това са причината.

- Ти си много активен човек - политик, литератор. Откъде взимаш сили? Ген ли е, различен режим ли е?

- Може би е всичко заедно, въпреки че наскоро получих едно голямо предупреждение. Получих срив.

- В какъв смисъл? Умора ли?

- Не, срив. Цялостен. Нещо, което ме накара да преосмислям цялото си битие. Беше ми отнета енергията за известно време. Енергиен срив.

- Физически ли?

- Физически, психически, всякакъв. Без причина.

- Как стана това?

- Аз имам обяснение.

------

На представянето на книгата ми за 39-те, в ресторант "Яйцето" на СУ, произнесох една реч в качеството си на бивш говорител на СДС, опитвайки се да се вживея в тогавашната си интонация и в тогавашната си телесност. И това ми подейства много разрушително на личността. Това беше едно деперсонализиране поради едно обективиране, поради едно екстериоризиране на личността. Личността не трябва да си позволява това. Защото губи някакви крепители. Аз се разболях и цели 4 дни само лежах. Рухнах и физически, и всякак.

------

- Това от някакви реакции ли беше предизвикано, от твои или чужди?

- Моите реакции бяха горделиви реакции. Опитах се да им натрия носа, че ето - аз съм все още този, който съм бил и през 1991 г. Точно затова ми бе отмъстено. Аз излязох малко ей-така, сякаш си скъсах ризата на гърдите...

- В стил "Стреляй, гад", така ли?

- Да. Това много се хареса, но една част от тия, които бяха там, акумулираха страшна негативна енергия към мен. 90% от тях бяха от новото СДС. И те нищо не можаха да кажат, но събраха негативната си енергия срещу мен. Те ме мразят, защото съм от старото СДС, или ако не ме мразят, ги дразня; тоя пък вечно ли ще ни напомня за себе си... Аз това нарочно го направих, естествено. И затова предизвиках тази отрицателна енергия. Въпросът е, че като направих тази екстериоризация, аз нямах защитни механизми, защитни реакции. Проникнаха тотално и цялостно тези негативни енергии.
1127
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД