:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,991,874
Активни 165
Страници 23,790
За един ден 1,302,066
Здраве

Проф. Младен Григоров: Англичаните наричаха инфаркта директорска болест

Тютюнопушенето, стресът и наднорменото тегло провокират сърдечния удар, твърди известният кардиолог
Снимка: Красимир Юскеселиев
---------------------

Проф. Младен Григоров е шеф на кардиологията във Втора градска болница в София. Преди това е ръководил кардиологията във Военна болница.

30% от българите страдат от болести на сърцето. Над 2 млн. са хората с високо кръвно, 500 хиляди имат исхемична болест на сърцето. 65 на сто от смъртността в страната се дължи на сърдечни заболявания, 50 хил. годишно умират от инфаркт, а 20 000 - от внезапен проблем със сърцето.

------------------



- Проф. Григоров, кога се появява риск за инфаркт?

- Преди 30 години, когато бях студент, инфарктът беше събитие и трудно можеше да ни го покажат на живо. За съжаление, това вече е ежедневна практика. Колкото и страшно да звучи, исхемичната болест на сърцето, част от която е и инфарктът на миокарда, се дължи на постиженията на хомо сапиенс. Нямам предвид само стреса, но и угаждането с ядене, обездвижването, прекомерната употреба на животински мазнини и алкохол. Тези неща доведоха до бързо увеличаване на инфарктите в Европа, САЩ и Канада. През 60-те години англичаните нарекоха тази болест директорска, имайки предвид обездвижването - седенето на стола, от стола в колата, липсата на спортуване и прекомерната употреба на разни благини. Постепенно този термин отпадна, но така или иначе, рисковите фактори както за инфаркт, така и за високо кръвно налягане и исхемична болест на сърцето, са едни и същи.



---------------

На първо място тютюнопушенето, наднормено тегло (най-вече при високо кръвно, което е ускоряващ фактор за поява на инфаркт на миокарда), високото ниво на холестерола заради прекомерна употреба на животинска мазнина; обездвижването и алкохолът, като провокатор за високо кръвно налягане. Диабетът също е причина за поява на исхемичната болест. Така се получава преплитане на обичайните рискови фактори, които, преминавайки през хипертония или диабет, водят до исхемична болест на сърцето. Тя се дели на две групи - остра и хронична. Много голяма част от пациентите, за да стигнат до инфаркт, преминават през хроничната болест.

--------------



Това е т. нар. стенокардия или, както народът я знае - гръдна жаба. Тя се изявява в болка зад гръдната кост при физическо усилие, понякога при полово сношение, понякога при преминаване от топло на студено, която преминава бързо. Често е придружена с изпотяване и премаляване. Болката се дължи на стеснение на кръвоносните съдове, които захранват сърцето. Например при физическо усилие сърцето иска повече кръв, но тя трябва да мине през иглено ухо. От този дисбаланс между необходимост от кръв и получена кръв настъпва кислороден глад, който в организма винаги е свързан с болка. Болката в сърцето е силна, но понякога може да се изрази само в дискомфорт зад гръдната кост.

Острата форма на исхемична болест е т. нар. прединфаркт, при който плаката, която стеснява съда, е нестабилна. Тя може да подпухне и още повече да стесни съда, а по-често може да се образува тромб, който да запуши съда, но самият организъм да го смели. Инфарктът на миокарда е трайна запушалка, която пречи на кръвния поток да преминава през съответния съд към съответна зона в сърцето. Тази зона постепенно - за минути или часове, умира и става неефективна тъкан на сърцето. Образува се нещо като белег от порязано, който пречи на сърцето да приема или отпуска нужното количество кръв.

Третата остра форма на исхемична болест на сърцето е внезапната сърдечна смърт, при която няма време да се развие инфаркт.

- Как влияе стресът?

- Има два вида стрес - такъв, заради който сме живи, и такъв, който ни убива. Стресът, благодарение на който сме живи, се дължи на дразнители от природата, професията и обществото. Отказът от този стрес унищожава човека. Например едно 20-дневно обездвижване може да стопи човек така, както никаква диета не може. Тежък негативен стрес е конфликтът. Има една арабска поговорка - всяка избегната война е спечелена победа. Негативният стрес, при който си притиснат до стената и си убеден, че няма измъкване, може да те смачка. Той има влияние върху сърдечно-съдовите болести. Натиснат ли те с похлупака, ти се разплескваш и това може да провокира инфаркт.

- Задължително ли е да имаме някакви болести, за да развием инфаркт? Примерно хипертония?

- В огромния брой от случаите е така. Но 50% от хипертониците не знаят, че имат високо кръвно. От останалите 50% половината имат несериозно отношение към болестта си - нито я следят, нито я лекуват. И само около 15% слушат съветите на лекарите и се борят с хипертонията, спазват правилата на живот, с което избягват риска от проблеми. Не е задължително да си хипертоник, за да направиш инфаркт, но много по-често това се случва при хората с високо кръвно.

- А атеросклерозата?

- Тя е в голяма степен биологичен процес, но с лошия си стил на живот ние го ускоряваме. Но именно артериалната хипертония, атеросклерозата и исхемичната болест на сърцето са най-големите провокатори на инфаркта на миокарда. Атеросклерозата се провокира от тютюнопушенето и прекаляването с мазнини, а обездвижването и наднорменото тегло водят до хипертония.

- Освен избягването на рисковите фактори, при поява на тези болести, какво друго трябва да се предприеме?

- Има и лечение с медикаменти. Но то обикновено се практикува при хора, които вече да получили инфаркт, за да не получат втори. Предпазването е по-желателно. То трябва да се прави от всеки, не само от болните. Защото ние говорим за предпазване от фактори, които са в наше владение. А има неща, които ние не можем да контролираме - възрастта, гена и пола. Жените са значително по-раними от мозъчен удар, докато мъжете са по-уязвими от инфаркт на миокарда. Мъжете от 55 години нагоре са много по-уязвими, докато при жените тази възраст е 65 години.

- Възможно ли е напълно здрав човек на 30 години да получи инфаркт?





-------------

- Получават и на 18-19 години. Имал съм пациентка, която на 30 години получи тежък инфаркт, след като изпуши 2 кутии цигари една след друга и изпи няколко кафета едно след друго. Едва я отървахме. След като я изследвахме, се оказа, че никъде по съдовете й не е имало запушване. Така че никой не е застрахован, включително и при спазване на всички правила.

-------------



- Инфаркт само на миокарда ли има?

- Инфарктът представлява едно остро запушване на някой от четирите съда, които захранват сърцето, но е много важно къде ще се появи тази запушалка - в началото или в края на една магистрала. Ако се появи в началото, тя блокира цялото движение. Като се появи на финала, се блокира малка част. Колкото по-централно е запушването, толкова по-голяма опасност за живота крие то. Инфарктът може да бъде на различно място. В сърцето се развива само инфаркт на миокарда. В мозъка се развива мозъчен удар, което е запушване на съд, който храни мозъка. Има инфаркт на белия дроб.

- Може ли с прости думи да обясним за какво става дума?

- Когато се каже - електрокардиографски инфаркт, това значи, че чрез електрокардиограмата (ЕКГ) ние съдим за частта от сърцето, която е засегната, дали има или няма инфаркт. За да се потвърди диагноза инфаркт, трябва да са налице поне две от следните три неща - типичната болка зад гръдната кост, придружена с изпотяване, която продължава повече от 30 минути, трябва да има ЕКГ изследвания и да се направи кръвна картина, която да покаже промяна на ензимите в кръвта, които сочат, че има умъртвяване на сърдечна тъкан. ЕКГ показва обширността и мястото на инфаркта. Колкото е по-голям един инфаркт, толкова рискът от смърт или от бъдеща сърдечна недостатъчност, ако пациентът преживее, е по-голям. Обичайно инфарктите, които засягат предната част на сърцето, са обширни и големи, а тези, които засягат задната част, са по-малки и с по-добра прогноза.

- Как да разберем, че получаваме инфаркт? Доста хора го получават, без дори да разберат.

- Не са толкова много.



----------------

При 70% от случаите болните минават през прединфарктно състояние. При 80% от хората това е придружено с болка или дискомфорт зад гръдната кост, която продължава при прединфарктно състояние между 10 и 25 минути. Тя често минава дори без лекарства или с едно хапче нитроглицерин под езика. Около 70% от хората с инфаркт са имали един или два такива пристъпи. Това е обеца на ухото и не трябва да се подминава.

--------------



Такъв човек трябва да се обърне към специалист, който да прецени дали има исхемична болест на сърцето, която да доведе до инфаркт. Друга част от хората пък не са минали през прединфаркт, но имат стабилна стенокардия или гръдна жаба. Като излязат от къщи, като изкачват стъпала, като се затичат след автобуса, получават болка зад гръдната кост, която бързо преминава. Тези хора също трябва да идат на специалист. Но и тук природата се е подиграла с нас. 45% от инфарктите стават от малки, а не от големи стеснения на съдовете. И обратно - не е задължително да получиш инфаркт, дори и да имаш голямо стеснение по съдовете.

- Кога да викаме "Бърза помощ"?

- За гръдна болка има 18 причини, тя не се появява само при проблем със сърцето. Но когато болката е силна, раздираща, придружена с изпотяване, прималяване и продължава повече от 30 минути, обезателно трябва да се вика "Бърза помощ", защото вероятността това да е инфаркт е много голяма. Особено ако става дума за пушач над 55 години. Но има и тиха исхемия, която е много коварна - при нея пак има кислороден глад, но няма болка. Появява се при много възрастни хора и диабетици.

- Колко се стои в реанимация след инфаркт? Каква е рехабилитацията?

- Тенденцията е за ранно раздвижване, на втория ден, когато това е възможно, а на 3-4-тия ден болните се извеждат от реанимация. Отиват в отделение за лечение, където обикновено на десетия ден се изписват. Определят им се режим и лекарства. Пълният покой се налага само в реанимация. После започва задължително раздвижване.



------------------

Нормално човек може да понесе до 4 малки инфаркта. Ако има един тежък, трудно ще преживее и втори, затова човек трябва много да се пази. Преживелите инфаркт на миокарда задължително трябва да откажат цигарите. Изцяло трябва да се избягват животинските мазнини и продуктите с високо съдържание на холестерол.

----------------



Колкото и печално да звучи, високомасленото мляко, толкова любимо на българина, е един от големите провокатори на инфаркта. Може да се яде нискомаслено мляко - под 2%, каквото у нас почти няма. Същото се отнася до овчето мляко, балканския кашкавал, да не говорим за яйцата. Свинско с мазнини също е забранено. Може да се яде пилешко и риба.

Прекаралият инфаркт трябва да си върши работата нормално, да ходи по няколко километра на ден, но не трябва да се натяга, сякаш нищо не се е случило. Задължително трябва да се прави и секс. Той натоварва сърцето, но емоцията, която се изживява, е много положителна и действа като буфер срещу натоварването.
14671
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД