:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,415,231
Активни 71
Страници 8,359
За един ден 1,302,066
Панаир

Ако стените на посолствата ни можеха да говорят...

Какво е общото между бивш бардак и бивша кардиналска резиденция? Станали са български представителства
Старите къщи са като старите дами - винаги има за какво да разкажат. И като се заслушаш, откриваш смайващо пикантно минало. Какви ли славни спомени биха нашепнали стените на някое достолепно българско посолство в чужбина, например, ако можеха да говорят...

-------------------------------------

Сградите на нашите дипломатически представителства по света по правило са подбирани най-вече с претенцията за представителност и помпозност. Затова някои от тях са истински архитектурни и исторически бижута.

Такова е например някогашното ни посолство в Москва, превърнато днес в Български културен център. Преди Октомврийската революция от 1917 г. елегантният "особняк" (резиденция-бел.ред.) принадлежал на индустриалеца Сава Морозов, който влиза в историята с финансовата си подкрепа за първата руска революция от 1905 г. През 1969 г. служителите на българското посолство



домакинстваха на снимачния екип на филма "Николай Бауман",



който разказва за героя от 1905 г. и приятелството му със Сава Морозов. Голяма част от снимките минаха в интериора на паметливата сграда, която някога индустриалецът-революционер подарил на своя любовница.

Уви, в началото на 70-те години манията към мраморно-стъклени кубове ала резиденция "Бояна" пришпори строежа на новия посолски комплекс на ул. "Мосфилмовская" и хубавото старо посолство бе пенсионирано и сведено до ранга на културен център.

За сметка на това в Рим през 1973 г. за нуждите на посолството бе закупена бивша кардиналска резиденция. Ефектната сграда на ул. "Рубенс" тъне в обширна градина с буйна южна растителност и дискретни фонтанчета, скрита от външно око с висок зид. Носят се слухове, че в едно от тези фонтанчета е



потапяла морно тяло и самата Елизабет Тейлър



по време на снимките на "Клеопатра" в Рим, но дипветерани са категорични, че суперпродукцията се е снимала само в павилионите на "Чинечита" и всякаква връзка с българското посолство е откровена инсинуация.

Чиста истина обаче е друго - че сградата на старата ни легация в Ханой по време на френското колониално владичество във Виетнам е била публичен дом. Запазила дискретната интимност от края на 20-те години, когато е строена, тя е разположена в богаташкия център на града, недалеч от днешните висши държавни институции и мавзолея на Хо Ши Мин.



Червен фенер над официалния вход,



амурчета по вратите, червени стъкла по прозорците, оцелели след американските бомбардировки в края на 60-те години... Просторни стаи с баня и тоалетна към всяка от тях, лятно кино с дансинг, екзотични растения в двора... Дипломатите можеха да берат от своя градина папай, плодове на хлебно дърво, банани. В двора имаше неголяма жилищна сграда, използвана по-рано от французите също за "хотел на търпимостта". България се раздели с това чаровно място доброволно, защото имаше нужда от по-просторна сграда, когато социалистическата солидарност с Виетнам бе достигнала кулминацията си и посолството бе започнало да пращи по шевовете си от наплива на пратеници от София. По едно време военният аташе трябваше да си уреди



кабинет в една от бившите бани на френския бардак.



България си изгради ново 3-етажно посолство върху дадени й 4 декара в новия дипломатически квартал "Ванфук" и спретна в него 26 кабинета, резиденция, салони за приеми, а в началото на 90-те години им удари ключа. Сега сградата пустее, защото отношенията ни с Виетнам след победата на демокрацията бяха сведени до незначително равнище и там бе оставен само един дипломат за "временно управляващ". Той напусна разкошната мисия и се пренесе в 5-етажен жилищен блок, който също е строен навремето от България с мисълта за бурно развитие на българо-виетнамските отношения.

Във Виетнам все още може да се чуе българска реч, но в Камбоджа - не. Посолството в Пномпен бе закрито, след като България загуби всякакъв интерес към страната. Преди това тя хвърли доста пари за облагородяване на мисията. Посолството бе открито след падането на Пол Пот през 1979 г., когато Пномпен все още бе мъртъв град. Новите власти дадоха на България две разкошни къщи в центъра на града, свързани с общ двор. Едната някога е принадлежала на главния лекар на Пномпен, а другата - на генерал от хунтата на Лон Нол, избягал след идването на Пол Пот. За няколко години двете сгради върнаха стария си блясък, в двора се появи басейн с модерна филтрираща система, а в единия му ъгъл бе построен и 5-етажен жилищен блок. Това завеща социализмът.

Демокрацията също остави отпечатък. Когато България се бе ентусиазирала да участва в миротворчески мисии и даде 10 жертви в Камбоджа, МВнР прояви далновидност и построи



православен параклис в двора на посолството



Той трябваше да утешава душите на загиналите, но и да очиства съвестта на тези, които са ги изпратили. Когато мирната мисия приключи, а останките на убитите бяха върнати, България тихомълком се измъкна от Камбоджа и остави на будистите там да се чудят какво да правят с параклиса.

В Париж място за чудене няма - посолството е на възлово място в центъра на града, точно срещу моста "Алма", под който загина принцеса Даяна. То се състои от две сгради - стара и нова. Едната е в типичния за този квартал стил от ХIХ в., другата е строена със социалистически замах и не се вписва в нищо, освен в очертанията на най-представителния ъгъл от двора. Красивата стара сграда толкова се харесала на германските окупатори през Втората световна война, че веднага си я заплюли за щаб на Гестапо.

Пак



на нуждите на Гестапо



навремето е служела и сградата на сегашното ни посолство във Виена. По-рано тя принадлежала на фамилията Ротшилд.

Посолството ни във Варшава пък е било седалище на Абвера. Преди това я стопанисвал полски шляхтич. България купува къщата след войната срещу два вагона тютюн.

Легацията ни в Прага е получена през 50-те години след национализацията в Чехословакия. Неин предишен собственик била фамилията на фабриканта Ян-Антонин Батя, много по-известен в цял свят под търговската марка на обувките "Бата".

Историята на посолството ни в Токио не е дълга, но то е забележително с името на архитекта си Кензо Танге - един от най-прочутите градостроители на ХХ век. Според самия Танге, който проектира сградата през 70-те години, дори най-унищожителното земетресение да срине всичко в Токио, тя



ще "отиде" до океана цяла, без да се повреди.



Не се е повредила след бомбардировките на НАТО в Югославия и резиденцията на българския посланик в Белград на ул. "Бирчанинова", която е досами "легитимните цели" на пакта - Министерството на отбраната, Генералния щаб и Министерството на външните работи. Само леко са пострадали ефектните витражи в обраслата с бръшлян сграда, строена през трийсетте години от тогавашния посланик и бъдещ български премиер Георги Кьосеиванов.

Първият президент на Турция - Мустафа Кемал Ататюрк, пък дарява на България терена, на който е построено посолството ни в Анкара. Когато премества столицата от Истанбул в забутаното тогава анадолско градче, създателят на модерна Турция преотстъпва безплатно на чуждите дипломатически мисии обширни парцели. Нашият е един от най-личните - редом до получените от Египет, Италия, Югославия, САЩ. Сградата е в типично средиземноморски стил - с красива лека колонада и богато озеленен двор. Зад основния й корпус обаче остава широко празно място, което някой "умник" от София решава да дари на местния Червен полумесец. Полумесецът няма какво да прави с терена и го продава, след което на метри от прозорците на легацията израства висок жилищен блок. Дипломатите ни са принудени и денем да работят със запалени лампи, докато се забавляват



да броят подслушвателните "пушки",



с които ги шпионират "съседите" от блока.

През 1979 г. терористи завземат египетската мисия в Анкара, отделена само с една стена от нашата. Посланикът ни разрешава на турски командоси да минат през нашия терен, за да атакуват атентаторите. Операцията се ръководи лично от Бюлент Еджевит - тогавашен и днешен турски премиер...
2117
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД