:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,816,347
Активни 135
Страници 6,080
За един ден 1,302,066
Клан

В семейството на Пламен Джуров има трима музиканти

Известният диригент боготвори работата си със "Софийски солисти"
Снимка: Александър Михайлов
Пламен Джуров е от хората, които вечно бързат и са заети непрекъснато с нещо. За него работата му като диригент, като изпълнител-пианист, като композитор и общественик е всичко и поглъща цялото му време. Между многото пътувания на камерния ансамбъл "Софийски солисти" у нас и в чужбина диригентът намира часове и за преподавателска работа в ДМА "Панчо Владигеров". Той е рекордьор и по правене на записи на високо професионално равнище. Пламен твърди, че близките му проявяват разбиране към дългите му отсъствия от къщи. Съпругата му Маня Попова, която е музикален редактор, e негова състудентка. Докато тя специализира в областта на теорията и историята на музиката, Джуров се отдава на практическа дейност. Навремето



тяхната интимна връзка е била символ на голяма любов



сред познатите им. Дружбата им продължава цели 15 години и най-накрая двамата решават да се оженят. Пламен прави заключението, че семейството няма да попречи с нищо на неговата кариера и разностранни интереси. Днес той е влюбен в своята 11-годишна дъщеричка Ния и в 16-годишния си син Никифор. За жена си казва, че е съвременен вариант на Пенелопа. Маня ми помага много в работата. Допълваме се чудесно, споделя маестрото. Той признава, че само веднъж е пропуснал да честити на съпругата си годишнината от сватбата им. След един грандиозен концерт на Борис Христов в зала "България" през 1985 г. великият бас кани младия диригент на разговор и вечеря. Джуров е притеснен, защото датата е 16 юни. На този ден той и Маня са се венчали. Певецът ахва от съвпадението, защото и той се жени с Франка на същата дата. Така те празнуват по мъжки годишнините от своите сватби, след което понасят по мъжки и недоволството на съпругите си.

Пламен е привързан към семейството си и когато някоя сутрин е свободен, изпраща Ния и Никифор на училище. Децата учат в елитното Горнобанско училище. Дъщерята свири на пиано, танцува и изучава езици с лекота. Синът е добър математик и е любител на компютърните програми. Той също обича музиката и има развити сетива за нея.

В това отношение прилича на своя дядо, чието име носи. Никифор Джуров е от онези плевенски общественици, които съдействат за създаването на симфоничен оркестър в града и е негов ревностен почитател. "До своя край баща ми беше моят най-добър ценител и най-верен критик", казва днес за него Пламен. Заедно със съпругата си Стойка Никифор дава музикално образование и на другия си син - Румен. По-малкият брат свири на цигулка и завършва оркестрация. У нас тази специалност има слабо приложение, затова Румен се занимава с преподаване и администрация в областта на музикалното образование. Външно братята си приличат и са често заедно. Румен се радва на успехите на Пламен и знае винаги бъдещите му творчески планове.

Диригентът си спомня, че интересът му към музикалното изкуство е стимулиран от приятелския кръг около родителите му. Неговата кръстница е и първата му учителка по пиано. Това е Лукса Пашовска. За живеещите в Плевен



фамилията Пашовски означава обучение по музика



С подкрепата на тази учителка Пламен прави и първия си гастрол на сцена - в Луковит, на роял, пред многобройна публика. През 1961 г. в Плевен се открива Държавно музикално училище. Малкият музикант забелязва как в тихия град влизат съвсем различни хора - първите преподаватели. Те оживяват задрямалата провинция. Младите и красиви бохеми впечатляват детето и то неусетно решава да стане като тях. Преподавателите са: квартет "Димов", Иван Ефтимов, Стефан Траянов, Юлика Бехар, Благовеста Николова и др. От това време датират и опитите на Пламен да нотира импровизациите си по пиано. Джуров се определя за човек късметлия, защото продължава образоването си в Музикалното училище. Той смята, че е имал учители, които са му дали много в образованието и в живота. Неговата любима преподавателка си остава професор Мара Балсамова. В средата на 60-те години тя инспектира музикалното училище в Плевен и



тогава става първата им съдбовна среща



Мара променя начина на живот на момчето, неговите критерии за работа и професионализъм. Трудолюбието е основното изискване, което професорката поставя пред своя възпитаник. Той се старае да отговори на него с възможната добросъвестност на млад и обичащ живота провинциалист. Самостоятелните му клавирни концерти преминават на по-високо ниво. Идват първите му солови изяви с оркестър. Така той завършва със златен медал Музикалното училище и е приет да следва пиано. По време на всички изпити, продукции, рецитали в студентския си живот Пламен започва да се двоуми за бъдещото си развитие - пиано или пиано плюс още нещо? Въпросът изскача от заобикалящата го среда. Джуров живее в дома на проф. Балсамова, която се грижи за него като за свой собствен син. По-късно нейният син - диригентът Георги Нотев - дори твърди, че майка му е била привързана повече към своето откритие от Плевен, отколкото към него.

Около Мара Пламен опознава целия български музикален елит. Тя го свързва с автори, чиито творби свири. Това засилва любопитството му към другите музикални професии. През 1972 г. Джуров е приет в класа по композиция при Марин Големинов. Посещава часовете и на Лазар Николов, Здравко Манолов, а по-късно и на Константин Илиев. Решава, че ако има възможност, ще запише и дирижиране. Пред амбициозния младеж обаче се явява формална пречка. Тогава не могат да се учат няколко специалности наведнъж. Той подава молба в Комитета за култура, обяснявайки, че всъщност по специалност пиано има само държавен изпит. Получава разрешение да се яви на изпит по дирижиране. Приет е в класа на големия диригент Константин Илиев. Така Джуров приключва с пианото и се отдава на диригентския пулт.



"Дължа много на маестро Илиев -



на тази буреносна фигура на българската музика. Той изглеждаше непредвидим и суров, а беше един безкрайно чувствителен и търсещ човек и музикант", признава днес Пламен.

През 1976 г. студентът се дипломира като композитор и диригент и започва работа в Плевенската филхармония. Отначало е стажант-диригент, а по-късно става редовен диригент. Прави нов репертоар и се среща на сцената с млади лауреати по времето на Лауреатските дни "Катя Попова". Скоро започват и международните му гастроли - в ГДР, Испания, Франция, Куба, Мексико, Сараево и др. В началото на 1984 г. Джуров заминава на диригентска специализация във Виена при Карл Йостерайхер. След като се връща, той се вълнува от музикалната просветеност на българина и прави 22 телевизионни серии като автор, водещ и изпълнител - с общо название "Музика, време, личности".



През 1985 г. е втората съдбовна среща



в живота на Пламен Джуров. На сцената той се изявява със "Софийски солисти", а само след две години започва постоянната си работа с тях.

"Това е един елитен отбор (14 плюс 1), който знае какво иска и как да го постигне", казва за музикантите от камерния ансамбъл маестрото. Джуров не е в състояние да изброи концертите си с тях, но средно годишно те са от 40 до 70 в различни страни. Понякога едно турне продължава повече от два месеца. Със солистите той прави и много аудио- и телевизионни записи. Между силните страни на ансамбъла е и традицията да се изпълняват нови произведения от различни епохи. Автори като Марин Големинов, Димитър Тъпков, Александър Райчев, Александър Йосифов и др. са писали специално за ансамбъла, въодушевени от брилянтните му изпълнения.

Подобно на момчетата от "Софийски солисти" Джуров обича да е на път, да се изявяват на световните сцени и да ги определят като камерен ансамбъл без европейски аналог.

По време на пътуванията диригентът си води дневник, в който записва интересни и смешни случки. Веднъж пътуват с бързия влак "Шинканзен" в Япония. Един от нашите челисти, разказва маестрото, беше задрямал. Попитах го: "Мони, на коя гара слизаме сега?" А той отговори: "No smoking!"

Пламен твърди, че в оркестъра имат строги вътрешни правила - никога не допускат жена в него, за да не се развали дисциплината. Иначе не са женомразци. В нормативите им влиза и параграф като този: "Софийски солисти" свирят прави, но пият седнали."

Джуров е уверен, че и най-големите грешки между колеги и в семейството се оправят с приветливи думи. "Добротата е такт, който е задължителен в музиката на живота", казва известният диригент.
5893
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД