:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 408,888,166
Активни 128
Страници 17,053
За един ден 1,302,066
Анализ

Кой всъщност е на конци?

Дали хората, пуснати вт непълните и объркани списъци на комисията Андреев, или самата комисия? Досегашното обявяване на т.нар. сътрудници на ДС изобщо не развълнува обществото
Всеки момент ще ни залее третият списък на комисията "Андреев" - със сътрудниците на ДС в публичните длъжности. Андреев смята, че подгрява емоциите, като се изрази образно, че в тази сфера имало манифестация на ДС. И сигурно продължава да си вярва, че ще разтърси обществото с големите тайни, до които са го допуснали настоящите секретни служби.

Какъв е резултатът от втория списък и последвалата го пресконференция на комисията "Андреев"?

И вторият доклад остави без отговори всички онези въпросителни, които следваха от първия:

- как точно ще станат по-малко зависими картотекираните сътрудници, чиито имена така и няма да научим

- кога по-точно ще видим материалите въз основа, на които е установено доносничеството на някого

- кога в крайна сметка ще разберем "цялата истина" за бившата ДС

- защо трябва да "се вглеждаме внимателно" (по думите на Методи Андреев), за да разбираме кой е бил кадрови разузнавач, кой щатен сътрудник, кой нещатен сътрудник и кой доносник. Защото всички са натикани в един кюп.

Стана ясно и че по абсолютно необясними причини не са обявени и вероятно десетки кандидат-депутати, за които изобщо не е необходимо кой знае какво ровене в архивите. Случаят със самообявяването на Димитър Маринчешки, който е работил като кадрови офицер в ДС, е показателен. Стигна се дотам и да се разбере, че законът е пълен с абсурди. Абсолютно е забранено изкарването на името на картотекирано лице. В същото време обаче бе позволено на партиите и коалициите да ги изкарват от листите си. Познайте дали не стават ясни имената на картотекираните?

Липсата на какъвто и да е ясен отговор по тези въпроси



правят нещата да изглеждат още по-объркани и още по-политизирани



след обнародването и на втория доклад на комисията.

Вярно е, че този път хората, разкриващи досиетата по закон, се вслушаха в конструктивната критика и откриха рожденото място на лидера на ДПС Ахмед Доган. За разлика от първия доклад, в който то липсваше, независимо че по закон е абсолютно задължителен атрибут. Отделен е въпросът, че сегашното обявяване на Доган като сътрудник на бившата ДС е третото официално подред. Да не би случайно някой да е разбрал досега.

Истина е и че на публиката бяха пуснати три безспорно интересни имена - на карикатуриста Доньо Донев, на историка Божидар Димитров и на бившия синдикален лидер Кръстьо Петков. Първият, колкото и противно да твърди комисията, бе направо заклеймен от нея като доносник, а вторият бе обявен за достоен човек, работил за националната сигурност. Така или иначе обаче двамата попаднаха в един и същ списък.

А Методи Андреев все повтаря, че не раздавали морални присъди. На практика той точно това направи. В интервю той заяви, че Александър Сталийски и Васил Станилов (от първия списък) не са били доносноци, а по друг начин, свързани с ДС. Освен това въпреки забраната на закона обяви и името на починал депутат.

Не научихме почти нищо - нито за методите на бившата Държавна сигурност, нито за това кой всъщност е бил доносник и кой не, нито какви доноси и срещу кого са били писани.

Бе разсекретено само работното дело на Доньо Донев, като членовете на комисията си противоречаха в обясненията защо именно на него. И именно от тези документи



произтече и грозна вестникарска манипулация.



Един високотиражен вестник преразказа докладна записка на капитан от ДС за разговора му с Доньо Донев. От справката не е ясно какво казва Донев и кои са личните мисли на капитана. В записката има и справка на ДС за известни аниматори. Тя е направена на принципа - еди кой се е враг на народа, а еди кой си е на правилни позиции. Именно този текст, писан от капитана, бе приписан на самия Доньо. Не беше трудно да се отгатне за кои аниматори става дума, те разбира се възмутиха и заклеймиха Донев пред вестника.

И с втория списък ни бе показано, че няма да научим и половината истина за бившите тайни служби и техните сътрудници. Защото в първия доклад бе оповестено, че е установена принадлежността към ДС и РУ на ГЩ на общо 129 лица сред депутатите от последните четири парламента. От тях научихме имената на едва 52. С втория доклад ни бе съобщено, че са открити данни за 170 души. От тях научихме имената на само 78. Което по-простичко казано означава, че скоро и почти сигурно никога няма да научим имената на 75 от първия списък и на 92 от втория доклад.

Е, добре, кой може да обясни с какво тези общо 167 души



стана по-малко зависимо от миналото си,



каквато благородна цел декларираха създателите на закона за досиетата. Нещо повече. Те вече са още по-зависими, както от комисиите по досиетата, така и от съвременните специални служби, които във всеки момент току виж и намерили забутан някой и друг документ, който по закон е "безспорно доказателство".

Не можем да не отбележим и още нещо, свързано с втория доклад. И то е големият брой обявени кадрови разузнавачи, най-вече от военното разузнаване. Въпросът защо трябваше да бъдат изкарани на показ тези хора, голяма част работили и под прикрите в чужбина в различни периоди, безспорно остава. Но да приемем, че наистина съществува благородната цел в политиката да няма такива, които са били или са в тайните специални служби. Колкото и неясна да е тя на фона на това колко хора например от ЦРУ или пък от германското външно разузнаване са в техните си политически структури. Но да приемем, че бившите български тайни служби са били свързани със съветските и хората работили за тях трябва да се знаят.

Но във втория доклад се мъдрят и данни за хора, които са работили за цивилното или военното разузнаването и далеч след 1989 г. Според всички разпоредби на закона за досиетата трябва да се разкрият документите и сътрудниците само да 25 февруари 1991 г., когато официално е обявено разпадането на Варшавския договор.

Какво четем обаче в доклада? Например за Бриго Христофоров Аспарухов. В графата "структура (отдела) на съответната служба по години на осъществявано сътрудничество" е отбелязано: I-о главно управление-ДС от 19 октомври 1979 г. до 06 март 1997 г.". Добре, но от 1991 г. Първо главно управление няма, а след това Аспарухов беше шеф на Националната разузнавателна служба. Включително и при управление, осъществявано от СДС, което от своя страна е захранвано с информация от ръководената от него служба.

Но, както и да е, тези неща са отдавна известни за Аспарухов. Но какво да кажем за Петър Кирилов Косев, за когото е отбелязано, че е бил "щатен сътрудник" на РУ на ГЩ от 1970 до 1998 г. Законната дата е до 1991 г. Да си представим ситуацията, в което въпросното лице е работило като кадрови разузнавач в чужбина, включително и след 1989 г. Същото се отнася и до Васил Плачков, за когото е отбелязано, че е работил като щатен сътрудник на РУ на ГЩ от 1979 до 1994 г.., и до Георги Геров - работил във военното разузнаване до 1995 г.

А за Радион Попов, който съвсем доскоро работеше във военното разузнаване, е записано "РУ на ГЩ от 1970 до 1992 г."

Случаят с Попов е особено скандален, защото се оказа, че по закона за досиетата той трябва да бъде обявен, но в избирателния закон е отпаднало условието, че работилите за РУ на ГЩ могат да бъдат вадени от листите. Т.е. дори и да иска царят да махне Попов, не може. Което показва, че още като са гласували избирателния закон, депутатите са съзнавали, че военните разузнавачи не бива да бъдат пипани. Е защо тогава бяха набутани в закона за досиетата? Кашата е ужасяваща. Ефектът е, че



поголовно се лепи един и същ гаден етикет на различни хора,



с различни съдби и различни дейности.

Не може да се отмине и още нещо.

И то е въпросът какво наложи бързането с обявяването на имената на щатните и нещатни сътрудници без документите, въз основа, на което е установено това. Може ли Методи Андреев да каже например лоши или добри са например Али Ибрахимов и Сафет Шакиров, за които е отбелязано, че са работили за военното разузнаване и са събирали информация от значение за РУ на ГЩ за първия, и от значение за сигурността за втория. За Шакиров дори е отбелязано, че е "изоставен поради остра реакция срещу възродителния процес". Той доносник ли е, обикновен агент ли е или герой? А има поне още няколко подобни случаи в списъка. Или пък достойни или недостойни са всички кадрови разузнавачи, за които е отбелязано единствено, че имат "кадрово дело" в съответната служба?

Не е първата ни грижа да защитаваме, което и да е от горецитираните имена. Ако искат, да си защитават сами. В същото време обаче е съвсем естествено да искаме да знаем кой от тях е бил доносник, кой е бил част от политическата милиция, кой от тях е мърсувал и надничал под леглата на хората, и кой просто си е вършел работата в името на сигурността на страната.

След обявяването на първите два списъка, ефектът е никакъв. Интересът на хората към темата не се засили, нито обществото се развълнува кой знае колко. На практика от цялата история се възползваха само политическите сили. Иван Костов се включи в движение и обяви инициатива "Да започнем на чисто". Първанов пък се закани да отмени закона за досиетата още в "първите 100 дни" на новия парламент. Царят за една нощ подмени упоменатите и неупоменатите във втория списък. При това част от тях го узнаха от радиото. Което показва доста недемократичен маниер в работата на царското движение.

По-важно е, че няма да разберем кой през последните години е управлявал държавата, натискан от бившите тайни служби, нито научихме имената на вероятно истинските доносници на бившата ДС във властта.

Обществото получи обещанието на хората, разкриващи документите на ДС и РУ на ГЩ, че ще разсекретят всички материали, свързани с участието на бившите тайни служби в търговията с оръжие и наркотици, със създаването на задгранични фирми, с износа на държавен капитал зад граница.

Нещо,



което наистина интересува хората





и с което всъщност трябваше да се започне.

Сега е ред на третия списък - на щатните и нещатни сътрудници сред бившите правителства, сред високопоставените държавни чиновници, ръководствата на банките, държавните медии.

Ще има и четвърти - на хората от спорта, ръководствата на политическите партии, синдикатите, вероизповеданията, хазарта, телевизионни и радио водещи, главни и зам.-главни редактори на вестници. Тази порция била оставена за след изборите.

Ако всичко това обаче продължи по същия начин - с полуистини, с прикриване на част от хората, ще сме свидетели само на поредния цирк. Само дето едно време хората по се връзваха. А сега - вече е като че ли все едно. Защото приказките, които идват от комисията, от рода на "има едни много важни хора", които са "агенти на ДС", "но ще се постарем да ви ги кажем по-късно", я правят нелепа. И без това има толкова подозрения, че тя самата е на конци от настоящите служби, които и подават подбрана информация.
 
Случаят с кандидат-депутата Димитър Маринчешки стана комичен. Той твърди, че е бил майор от ДС, че има и служебна карта, а Методи Андреев не го тури във втория си списък.
 
Костов каза, че ДС дърпа конците на Доньо Донев и за това той така рисувал Костов. Премиерът не разбра, че с това проникновение си направи най-силната автокарикатура.
2153
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД