:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 407,256,384
Активни 90
Страници 3,016
За един ден 1,302,066

Икономика на предлагането

Както никога след 1990-а година, в днешните дебати по бъдещата икономическа политика избуя плеяда необичайни за българския електорат теории. След цели четири години успиване с мантрата за единствената и безалтернативна икономика на стабилизацията в стил МВФ, последните месеци слушаме полифоничен концерт от всички жанрове на



икономическата вудуистика



(както бе рекъл старшият Джордж Буш). Редовните читатели на тази рубрика сигурно си спомнят, че преди седмица бяхме обзети от притеснение, че идеите на т.нар. "икономика на предлагането" ще вземат връх в плановете за следизборни реформи, подклаждайки разбираемото (но неосъществимо) щение нацията да изяде повече, отколкото е произвела. От това заблуждение ни извадиха самите кандидат-реформатори. Те изясниха, че младият, но много начетен екип симпатични икономисти, който доминира в публичните дебати, застъпва идеите на точно противната школа -



икономистите на предлагането.



Тази школа в съвременната икономическа теория е смътно позната у нас и заслужава да я представим в няколко реда. Терминът "икономисти на предлагането" (supply siders) сочи, че те търсят решения на икономическите проблеми откъм страната на предлагането (supply side). За свой родоначалник икономистите на предлагането сочат канадеца Робърт Мундел, удостоен с Нобеловата награда за икономика през 1999 г. Сред водещите им представители са Артър Лафер, Джордж Глайдър, Майкъл Новак, Джуд Ванински, Уорън Бруукс, Мартин Фелдстин и Стив Форбс. Това теоретично направление добива популярност през 70-те години, но не бих казал, че идеите му представляват особена новост. Те се базират на известния в икономиката спорен принцип,



Закона на Сей,



който формулиран накратко гласи, че "търсенето само си създава предлагане". Така френският икономист Жан Баптист Сей (1767-1832) обяснява водещото значение на предлагането спрямо търсенето в икономиката. Не може да има търсене без предлагане. За да се търси нещо, първо някой трябва да го е открил, произвел и предложил на пазара. Движещата сила на икономическото развитие съгласно Закона на Сей е креативността на предприемача, който създава стойност, изобретява и пуска на пазара новите продукти, който търси начини за поевтиняване на производството им. Според Сей "доброто правителство стимулира производството, а лошото насърчава потреблението." Може би най-известният постулат в икономиката на предлагането е



кривата на Лафер,



твърде оспорван постулат, според който намаляването на данъците се увеличава сумата на данъчните постъпления на държавата (ниските данъци стимулират производството, с намаляване на данъчните ставки растат ефективността на производството и инвестициите, увеличават се оборотите, и въпреки по-ниската норма на облагане, държавата получава повече приходи). Затова икономистите на предлагането настояват за ниски данъци, ограничаване на социалните програми, свиване на администрацията и насочване на държавните разходи към стимулиране на производството; ограничаване на монополите и насърчаване на конкуренцията. Икономистите на предлагането настояват за



стриктна парична политика



и ограничаване на инфлацията. Една от фундаменталните им тези, хипотезата на Мундел-Лафер гласи, че пазарите търгуват винаги по относителни цени, т.е. промените в номиналните цени в резултат от обезценка на националните валути могат да имат само временен ефект като стимулатор на износа, а напротив - инфлацията има трайно отрицателен ефект върху спестяването, инвестициите и мотивацията на производителя. Лесно е да се забележи, че хипотезата на Мундел-Лафер отрича стабилизационната политика. Щом икономическите агенти се интересуват само от реалните, а не от номиналните си доходи, значи пазарът винаги установява реално (а не само номинално) равновесие. Значи опитите за увеличаване и изобщо за управление на съвкупното търсене не могат да постигнат нищо. Без съмнение икономиката на предлагането е изключително красива и ясна доктрина (ако не бях прост финансист, затънал в неизбежно номиналния свят на нашия занаят, щях сигурно да се главя за икономист на предлагането). Големият проблем на тази теория обаче е същият, както и при икономиката на потреблението: едностранчивостта. Предлагането не е самоцел, икономиката е комплексна и както казва Адам Смит, крайна цел и смисълът на производството е само потреблението.
2480
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД