:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 408,887,298
Активни 133
Страници 16,185
За един ден 1,302,066
Челен опит

И изборите им като ливадите

Ходене по къщите с кандидат-депутатка за британския парламент. Броенето на гласовете като кръчмарско мероприятие
"Традициите не са това, което бяха", въздишаха британците дни преди изборите, когато за първи път във вековната си история "Таймс" се обяви в подкрепа на лейбъристите. "Е, и "Таймс" не е това, което беше..." (От години вестникът-институция е собственост на австралийския медиен магнат Рупърт Мърдок.)

Но традициите са си традиции. Нали знаете за английската ливада? Чужденец пита градинаря: "Как ги правите тези красиви ливади?" "Ами изравнявате терена, хвърляте тор, засаждате тревата и после само поливате и косите, поливате и косите... След 200 години ще имате прекрасна ливада!"

Та и с демокрацията явно е така. Във Великобритания правят избори вече 700 и кусур години. Е, вярно, че в началото са гласували само земевладелците и до всеобщото избирателно право са изминали мно-о-ого години. "Но и до днес системата е същата. Може би е време да я сменим", казва ми кахърно съсед по маса в изборната нощ.

Работата е там, че повечето британци



смятат мажоритарната избирателна система за несправедлива.



Страната е разделена на 659 едномандатни района. Депутатското място може да се спечели и с 20% от гласовете. Останалите се губят. Тъкмо мажоритарното гласуване бетонира двупартийната система - много е трудно за малки партии и независими кандидати да преборят партийните мастодонти, които разполагат с хора и пари. Въпреки че на тези избори и това се случи. Пенсиониран лекар влезе в парламента като независим, защото защитаваше болницата си. Здравната им система е ужасна като нашата - и там се чака с месеци за операции, и там закриват районните болници и препращат към по-големите.

Трябва да има PR, пропорционално преставителство - казват ми всички, с които говоря. Когато обаче им обяснявам каква е нашата пропорционална система, пак клатят глави - а, и това е много глупаво. Най-добре е да има партийни листи, но избирателят да посочва имената.

Добра или лоша, системата цъка като швейцарски часовник, пардон - като Биг Бен (прочутият часовник на британския парламент).



И отваря страшна работа на кандидат-депутатите.



"Вашите политици не правят ли така? Разбирам ги, много е тежко", казва ми Карън Ниъри, докато с нея обикаляме от врата на врата, за да може тя да се представи лично на всеки от потенциалните си избиратели. Госпожата е на 38 години, има три деца, директор е на асоциация за отдаване на жилища под наем и е кандидат за народен представител в избирателен район Глазгоу Гавън. Следвам я по петите в последната седмица пред изборите. "Пришита" съм към нея от Британския съвет - организацията е поканила 24 журналисти от Европа да наблюдават изборния процес в щабовете на перспективни кандидати.

Карън е от Шотландската национална партия (ШНП) и диша във врата на досегашния депутат от района - лейбъристът от пакистански произход Мохамед Съруар. (Тя така и не успя да го задмине.) В щаба й работят двайсетина доброволци. Те обитават два офиса в района, наети временно за кампанията. Затова обстановката е бедничка - маса, чайник и кутия бисквити.



Името България предизвиква различни реакции.



Робърт Кари - пенсионер от корабостроителните заводи: "О, скъпа (това е редовното обръщение), аз съм гледал в операта Гяуров, Гюзелев, Гена Димитрова!" Бил Уорд, електротехник: "А аз имам съсед българин. Стилиян Петров, познаваш ли го?" Обяснявам, че не всички българи сме на ти. Той триумфално вади вестник и ми показва снимка: "Ето го Стилиян, играе в "Селтик"! Смутолевям, че не се интересувам от футбол. Прощава ми.

"Хайде да пием по чаша чай и да тръгваме, че има много работа още", подканя ни пенсионерката Нанси Ноубъл. Вярно е, трябва да се разнесат по адреси 9000 писма. В тях има обръщение на Карън до избирателите: "Скъпи приятелю, разбирам, че сте склонен да гласувате за ШНП. В този район, на тези избори, да дадете гласа си за ШНП означава да изберете депутат, който държи на Гавън, а не лейбърист, който сляпо следва лондонските поръки..." Към писмото е прикрепена и канарено жълта картичка (цветът на ШНП), която избирателят се умолява да връчи на представителя на партията пред избирателната секция, за да не бъде "безпокоен повече в изборния ден". Защото в изборния ден щабът строго следи всеки глас и ако избирателят не се появи пред урната, доброволците отиват при него в къщи, за да го помолят да гласува. На трудно подвижните се осигурява и транспорт.

Как са избрани тези 9 000 души - евентуални гласоподаватели? Чрез



телефонно "вербуване".



В началото на кампанията доброволците са "прозвънили" целия район: "Добър вечер, аз съм от ШНП. Бихте ли гласували за нас?" Имената на тези, които отговарят с "да" или "ще помисля", се вкарват в компютър. После до всички се написват писма. Към тях се прикрепя жълтата картичка, на нея се залепват името и адреса на избирателя, слагат се в пликове и доброволците тръгват...

Отивам да разнасям писма с Айлийн Макартни. Тя е "професионална политичка" - работи в екипа на депутатка от Шотландския парламент. Младата жена е по гуменки и фланелка, въпреки че е доста студено. Пада голямо тичане нагоре-надолу по стълбите - в Глазгоу пощенските кутии не са във входа на блока като у нас, а на вратата на апартамента - тъй че облеклото се оказва подходящо.

На третия вход се отказвам от катеренето и висвам на ветровитата улица. По едно време се задава, клатушкайки се, възрастен мъж. Пита ме нещо. Аз обаче нищо не разбирам - шотландският акцент е доста особен. "Ти да не си англичанка", подозрително ме гледа той. "Българка съм." "Гаджето ли си чакаш", схващам най-накрая въпроса. "Не? Хайде да те водя да пием по едно". (11 ч. преди обяд е.) Отказвам. Той си тръгва, но няколко пъти настоятелно се обръща и ми маха.

Към мен се втурва огромна дългокосместа немска овчарка. "Спокойно - вика ми собственикът, докато търчи подир каишката, - той е още бебенце". Бебчето Сам проявява нездрав интерес към шлифера ми, докато собственикът ме разпитва коя съм. "А, журналистка, за изборите си дошла. Я снимай Сам, той гласува за лейбъристите!"

Крача насам-натам покрай едно доста грозно училище, на което има два входа с надписи "за момчета" и "за момичета". После Айлийн ми обяснява, че вече не е така, но докато тя е била ученичка, наистина са влизали от отделни входове. (Айлийн няма и 30 години.) Почерпеният дядо се прибира с торба бири.

И шотланците не пият уиски, защото и на тях им е много скъпо



Много е загрижен защо аз още си вися там. Предлага да ми хване такси.

Изобщо шотландците са дружелюбен народ. Явно затова не бият кандидат-депутатите, като им звънят по вратите. Разказвам на Карън как нашите консерватори (СДС) обявиха, че ще правят кампания от врата на врата, а някои избиратели обещаха да ги посрещнат със сопи. "Е, слава богу, това досега не ми се е случвало", радва се тя. А точно това правим с нея - звъним от врата на врата, раздаваме писмата (там и кандидатите бачкат наравно с всички), а тя се представя: "Добър ден, извинете ме за безпокойството. Аз съм Карън Ниъри от ШНП. Кандидат съм за депутат от района. Разбирам, че сте склонен да гласувате за мен и искам да ви се представя..." Случва се и да отговорят: "Грешите, аз гласувам за лейбъристите." Но по-често я приемат любезно. Някои веднага казват: "Твърдо ще гласувам за вас"! Други още се колебаят, защото досега гласували за лейбъристите, но са недоволни от тях. "Разбирам ви, - тутакси вмъква Карен, - сега ви се струва предателство да гласувате другояче, нали? Но помислете, моля ви..."

От тази обиколка разбирам, че поне половината пенсионери в Глазгоу са били на почивка в Слънчев бряг. "Синът ми даже го оперираха от апендицит. Много са добри българските хирурзи, съвсем малък белег му остана", любезно ме хвали г-н Донаху.

В изборния ден обикалянето става френетично. Всеки глас е от значение, затова и доброволците, и Карън са все по къщите. Тук няма ден за размисъл, агитацията е забранена само в самата избирателна секция.

А дебатите, ах,



телевизионните дебати са прелест.



И обществената телевизия, оказва се, е като английската ливада. Къде дреме британското НеСеРеТе не знам, обаче журналистите в Би Би Си са на страната на електората, а не на правителството. Залата е пълна с публика, която задава въпросите и яко изпотява политиците, а водещият следи последните да не извъртат и да не се впущат в гола агитация. А кривнал Блеър от конкретния отговор, и водещият веднага му напомня, че са му задали еди-какъв си точно въпрос. Ех, мечти!

А сега, представете си, че на 17 срещу 18 юни прекарвате нощта в кръчма. По стените на огромни екрани се излъчват четирите телевизии, които плътно следят броенето на гласовете. Сервират ви всякакви питиета, на шведската маса има вкусни манджи, а вие залагате с колко точно процента царските хора ще бият СДС или обратното. В ранни зори, тъкмо

пийвате коктейл "седесарско синьо"



(водка, синьо кюрасо и сода) или "вкусът на БСП" (ликьор от ананас, ликьор от касис и лимонада), и от екрана един тъжен Иван Костов обявява, че подава оставка като лидер на СДС, защото партията не е спечелила повече гласове, отколкото в миналия парламент. Мечта, а?

Обаче точно това ми се случи в Лондон в нощта на 7 срещу 8 юни. (Само дето оставката я подаде лидерът на консерваторите Уилям Хейг, а коктейлът се казваше "консервативно синьо".)

"Присъединете се към нас за една специална изборна нощ. Гледайте развитието на драмата на живо на голям екран. Барът и ресторантът са отворени до 2 ч. Билети - 4 паунда (за не членове - 5). Специален нощен бюфет - 12 паунда, ранна закуска - 5 паунда." Това гласеше обявата на един от лондонските клубове, които предлагаха въпросното развлечение. Барманът цяла нощ забъркваше коктейли в подходящи партийни цветове, готвачът - здравословни манджи, а Би Би Си - невероятно шоу. Публиката залагаше на всичко - от това дали избирателният район Съндърленд Юг пак пръв ще обяви резултатите (а те подобриха собствения си рекорд от миналите избори, като преброиха бюлетините само за 45 минути) до колко точно места ще загубят лейбъристите.

Тази работа може да стане и у нас, ако става въпрос за кръчмарите. Предприемчиви хора - бол. Как обаче ще я уредим с телевизионното шоу и оставките? Май първо трябва да посадим ливадата. Поливаме и стрижем, поливаме и стрижем, пък след двеста години може и да чуем по Канал 1 Лена Джелепова да казва: "С правомощията, дадени ми от българския народ, обявявам, че Иван Костов бе законно избран ДА СЛУЖИ В ПАРЛАМЕНТА НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ от 24-ти софийски район."
 
Кандидат-депутката се представя на всеки избирател. Г-жа Донаху й обяснява колко е хубаво в Слънчев бряг.
 
Електротехникът Бил Уорд много държи да го снимам със специално украсения за кампанията велосипед
 
Лейбъристът Сам /долу/
 
Доброволците си разпределят писмата за разнасяне
754
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД