:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 403,733,089
Активни 58
Страници 2,340
За един ден 1,302,066
Жестикулации

Всичко разумно става действително

Всеки, който реши да концентрира еднолична власт, всеки, който заема авторитарна поза, трябва предварително да е наясно с една хубава и една лоша новина.

Хубавата е, че докато е на власт - той ще има послушна, работлива и ефективна машина за власт в ръцете си.

Лошата е, че дори полудиктаторската поза не дава възможност да отстъпиш част от властта си. Ти или стоиш на власт (докато стоиш) или я губиш цялата, отведнъж, докрай.

Обратно, "меките" формули на властване те правят по-маневрен. Можеш - при криза - да отстъпиш тук, да се спазариш там, да запазиш влияние и шансове за бъдеще.

Тези не много сложни умопостроения ще станат актуални за г-н Иван Костов други ден.

Говоря за ситуацията, в която ще се озове той. За него веднага, още в понеделник приключилата битка за властта ще прерасне в битка за опозицията!

Защото



главният въпрос на неговото лично политическо оцеляване



ще се сведе до проблема: ще бъде ли той способен, ще бъде ли той достатъчно силен, да изведе Съюза на демократичните сили в опозиция?

Защото ако СДС влезе в каквато и да е коалиция (да не говорим, ако тази коалиция е широка!), то г-н Костов ще трябва да строи нов тип свое присъствие в СДС. Което ми се вижда невъзможно за човек, отказал се от политиката на баланси и предпочел подхода, при който контролира всичко, плаши всички, командва еднолично.

Какво може да се каже отсега за предстоящото сражение?

Колкото и странно да звучи, то е преди всичко идеологическо, идейно-политическо сражение, а чак след това организационно и ресурсно.

Идейните версии ще са, естествено, две.

Първа версия: "Момчета! Тоя Симеон ще се спука като балон до шест месеца. Още повече, че се хвана и с комунистите. Американците ще ръмжат и това правителство няма да изкара и зимата. Хората ще прогледнат и догодина пак сме на власт..."

И т.н. - ясно е каква е логиката. За да мине тази версия, трябва преди всичко



да се събори доста популярната идея,



че една широка коалиция е по принцип добро нещо за страната. И действително, виждаме как г-н Иван Кръстев вече създава една феноменална по своята неверност, но изключително красива и остроумна теза: че когато широка коалиция е на власт, то в опозиция стоял бил народът! (Реплика, която повтаря официално и министър-председателят.)

Втора версия. "Момчета, загубихме, защото хората искат нови лица, защото сме недиалогични и всички ни станаха врагове. Негово Величество е по-седесар и от бившия испански посланик. Що насила да ставаме опозиция. В края на краищата и сред комунистите има такива, които не са боклуци. Експерти там разни, социалдемократчета. Дай да се хванем за властта. Един път вече слизахме сами - и видяхте как пет години ни трябваха, за да се качим пак..."

Тази втора версия има обаче много сериозен вътрешноседесарски проблем и той е свързан със синдром, който бих нарекъл с името на бившия премиер Беров.



Средностатистическият "син" е обучен като павловско куче,



че нищо по-лошо от "Беров" няма.

"Това е - ще казват привържениците на версия N 1 - нов Беров, но този път с наша подкрепа! Измамват ни комунистите, и то чрез фигурата на Н.В.!"

Облечен в официален език, този диалог ще се състои в СДС веднага след изборите. Той ще бъде малко усложнен от факта, че наближават президентски избори. (И г-н Костов ще има за съюзник - малко неочаквано - г-н Петър Стоянов, който бая ще се изпоти, докато намери начин да съобщи, че съгласието е по-лошо от несъгласието. Но ще се справи, сигурен съм.) И едва когато този диалог протече, ще стане най-интересното: организационно-ресурсният сблъсък за първото място в синия съюз.

Не се наемам въобще да гадая за победителя. Честно казано, предпочитам да се отпусна на седалката и с удоволствие да гледам мача.

Защото за нас, външните на сините драми, стои друг, много по-съществен въпрос. И той е: като оставим сините битки, кой всъщност, по същество, е прав?

Другояче казано:



задава ли се наистина нов кабинет "Беров"?



Доколкото отсега изобщо може да се прецени, моят личен отговор е по-скоро отрицателен.

Кабинетът Беров, самата формула "Беров" почиваше върху скрита, неявна, срамежлива политическа подкрепа. По самия си замисъл създателите на тази формула се надлъгваха един друг и печелеха време. Социалистите изчакваха и дочакаха спадането на антикомунистическата вълна. Част от сините и Желев си правеха илюзии, че ще могат да се завърнат на власт в СДС.

Това бяха мотивите на политическата сделка, направила възможен кабинета Беров за две години.

Едно програмно правителство, цитирано от Симеон Втори, няма да е тактическа маневра, а опит да се изкомпозира някакъв нов модел на политически живот в България.

Възможен ли е? За съжаление сигурният факт е, че е необходим. Но дали ще стане действителен зависи преди всичко от развитието, което ще получи националното движение на Симеон Втори.

Да се уповаваме на Хегел. Всичко разумно, казва той, става действително.
1845
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД