:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 403,744,154
Активни 134
Страници 13,405
За един ден 1,302,066
Репортаж

Черен PR тормози с. Черноморец

Заливите около селото са чисти. Заинтересовани "експерти" твърдят, че са мръсни, за да ги замърсят наистина, твърдят местните.
Снимка: Ясен Бориславов
Седмица преди изборите жителите на с. Черноморец твърде слабо се вълнуват от политика. Имат си по-сериозни грижи. Идва курортният сезон - времето, в което повечето семейства тук изкарват прехраната си за годината. Повечето предприятия в региона отдавна са затворени. Единствен жизнен хоризонт е туризмът. Разчитат също на риболова и по-малко на лозята и засадения зарзават в дворовете.

Вечер повечето рибари се събират до една ламаринена барака на пристанището и сред шеги и закачки пият бира или мента с мастика и коментират защо сафридът се бави тази година, дали ще дойде сарделата и как трябва да се борят с прекупвачите, които взимат от тях рибата по 2 лева, а после я продават по 5. Неизбежно разговорите стигат и до все още болната тема за селото - съдбата на залива Вромос.

В началото на годината местните хора масово протестираха срещу част от проекта за разширяване на Бургаското пристанище, който предвиждаше 8 млн куб. метра. драгажни материали от дъното да бъдат изхвърлени в залива Вромос. През април имаше и гражданско неподчинение, за няколко часа беше блокиран пътят за Малко Търново. Впоследствие проектът беше променен и бяха утвърдени две нови депа за драгажни отпадъци - едното на 30 км навътре в морето, където на 42 м дълбочина ще се хвърлят 3,5 куб.м. отпадъци, а другото в залива Ченгене скеле, до Бургас, който и по-рано е изпозван за същата цел. Но Вромос (между нос Атия и с. Черноморец) все още не е изваден от проекта, което



силно притеснява жителите на селото.



Той щял да се използва, ако предварително се установи, че на дъното вече има "опасни вещества".

"Искат да ни ликвидират", драматично обобщава Тодор Стаматов, собственик на няколко таляна около селото. Той е потомствен рибар, а тази година е решил да инвестира и в проект за развъждане на американска пъстърва в Черно море, но заради слуховете за бъдещо замърсяване не знае дали да го направи.

В селото живеят около 2000 души, но през лятото заедно с вилната зона "Червенка" и близкия къмпинг "Градина" стават над 10 000. В околните заливи има 7 таляна и три от тях са във Вромос. Шест рибарски екипажа по 7-8 души сутрин и вечер излизат "на воля" да видят какво е дало морето. Освен това има още десетки лодкари, които ловят с мрежи и въдици все около Вромос. Рибата, казват, основно там се въртяла.

"Приказките за замърсяването са една голяма спекулация от страна на хора, заинтересовани да прокарат този проект", твърди инж. Рафаил Баев, геофизик, който дълги години е проучвал радиоактивността в залива. Според него проектантите твърдят неща, които всички компетентни инстанции отричат и изрично подчертава, че думата "радиоактивност" в устата на лаици понякога нанася големи морални вреди.



Преди повече от 20 години в залива е изхвърлян



отпадъчен продукт от Бургаските медни мини. Това е пясък, в който се съдържат нищожни количества от различни минерали. Някои имат леко завишена естествена радиоактивност. По-късно за целта са направени хвостохранилища, а през 1997-99 г. за изчистването на плажната ивица са били изразходвани 760 000 екю по програмата ФАР. Плажът е открит лично от министър Манева и тогава били закачени специални табели, с които се обявява, че е чист и годен за всякакви нужди.

"В повечето плажове естествената радиоактивност е около 30 бекерела. Във Вромос заради някогашното замърсяване на отделни места могат да се измерят до 60 бекерела, но никой не казва, че и двете стойности са практически нищожни и се свеждат до естествената радиоактивност, която съществува в природата, твърди инж. Баев. Според въведените в България международни норми за радиоактивни отпадъци се смятат обекти от 7100 бекерела нагоре. Т.е. дори и да бяха десет пъти по-високи, отколкото са в действителност, стойностите на радиацията в залива не представляват нищо.

"Хората правят от пустинята рай, ний пък ще правим от рая пустиня", горчиво се шегува Николай Коджаманов, рибар от тайфата на дядо Тодор Генов.

В целия залив (около 4100 ха) има отделни петна от порядъка на няколко декара с малко по-висока радиоактивност (100-400 бекерела), но пак в рамките на естественото за природата, сочат изследвания. Става дума за дъното, а



на повърхността радиоактивността е нулева.



"В България нормата за радиоактивност на строителни материали е 800 бекерела, допълва инж. Баев. Т.е., ако някой пресуши залива и го разоре за нива, спокойно ще може да предлага продукцията на пазара, а ако пясъкът се използва строителен материал, също няма да има проблем с допустимите норми. Освен това за изминалите 28 години са правени многобройни проби от миди, риба и водорасли от залива и не е установена никаква радиоактивност."

"Ако тръгнат да хвърлят тук, ще блокираме залива с лодки и няма да позволим," заканват се рибарите. Те искрено се забалвяват с твърденията на някои експерти как тинята от Бургаското пристанище щяла като тапа да затисне "замърсяванията" на дъното на залива и кротко да си стои там. "Тия хора не знаят какво значи река в морето, не са го виждали това чудо", смеят се рибарите. За тях няма никакво съмнение, че теченията ще разнесат тинята по всички плажове от Созопол до нос Емине. Това ще унищожи поминъка на селищата в региона. Местните хора не разбират как може заради спестяването на 15-20 млн долара от стойността на проекта, да се съсипе живота на десетки хиляди семейства и по-важното, да се унищожи бизнес, който всяка година носи на държавата несравнимо повече пари. Те не вярват, че едно



толкова нелепо и опасно



не само в регионален, но и в национален мащаб решение, може да бъде одобрено от държавата. Затова в разговори помежду си го коментират като някакъв пъклен замисъл на конспиративни икономически интереси. Едната версия е, че медиите умишлено лъжат за замърсяването, за да паднат цените на земите около селото и тогава да дойдат разни "намазани пехливани" да ги купят евтино. Други смятат, че това е заговор на конкуренцията от Турция и Гърция срещу българския туризъм. Според трета версия "разните мошеници", които изкупиха хотелите в Северното Черноморие "искат да изцапат тука, за да идат там туристите." Има и четвърта версия. "Искат веднъж да обявят Вромоса за сметище, да го замърсят и после целият боклук на света тук да се хвърля".

"На общественото мнение се внушава, че има замърсяване и то трябва да се изолира чрез този проект, твърди кметицата Зорка Хрусанова. Най-силно хората се дразнят, че ги смятат за глупави. Като им взеха хляба, не значи, че са им взели и акъла. Те усещат, че се опитват да ги измамят, като им казват, че уж ги спасяват".

"След края на сезона борбата продължава", категорични са местните. Те ще заведат и съдебни дела срещу всички, които твърдят, че районът е замърсен. Такава възможност са открили в чл. 353 от НК "за разпространяване на неверни твърдения за околната среда".
 
Някои предпочитат да си пробват късмета с въдица
 
Заливът Вромос.
4441
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД