:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 409,900,225
Активни 64
Страници 4,681
За един ден 1,302,066
Клан

Творците са гръбнакът в рода на арх. Георги Фингов

Интелектуалната нишка тръгва от бащата на Георги - Димитър, който е другарувал с Ботев и Вазов, следвал е в Русия и е знаел няколко чужди езика
Снимки: Радила Радилова
Един от първите големи български архитекти след Освобождението, който оставя невероятно много и ненадминати и до днес произведения след себе си, е Георги Фингов (1874-1944 г.). Творецът реализира почти всички проекти на училища в старата част на София и чертае планове над сто частни дома в столицата и в страната. Негово дело са архитектурните планове на някои банкови сгради в София, като ДСК на ул. "Московска", Чиновническо кооперативно застрахователно дружество, бивша сграда на изд. "Техника" на бул. "Руски", Търговско-индустриална камара ("Деспред") на ул. "Славянска" и др.

В историята на българската архитектура Фингов е определен като първия и главен проводник на формите на сецесиона у нас. Тях той използва скромно, предимно като орнаментика. Онова обаче, което трябва да се запомни за него, е, че



пръв придава европейски вид на София,



която тогава прилича на едно голямо и мръсно село. Талантливият архитект е роден в Калофер. Неговият баща Димитър Фингов е високообразован за времето си човек. Следва в Киев и Москва и е знаел няколко чужди езика. Бил е учител, а по-късно и приятел на Христо Ботев и Иван Вазов. След Освобождението е за кратко време областен управител на Ески Джумая, Плевен и Орхание. Скоро сам напуска тази служба и се връща към първата си любов - учителството.

Неговият син Георги е най-добрият математик сред съучениците си. Младият Фингов завършва през 1892 г. пловдивската гимназия и заминава да следва архитектура във Виена. През 1898 г. той се дипломира с отличие и е поканен да остане на работа в австрийската столица. По време на следването си е асистент на проф. Майредер в Техниката и работи частно в ателието му. Изпълнява детайли на черквата "Карскирхе", на регулационните перспективни планове на площада пред Техниката и др.

През 1898 г. Георги Фингов се връща в България. Неговата внучка, преводачката Барбара Мюлер, разказва, че дядо й имал невероятно чувство за дълг и отговорност - пред близките си и пред обществото. Той казвал, че ние отговаряме не само за това, което вършим, но и за това, което не вършим. Тя е запомнила от майка си Милка интересни неща за своя близък роднина. На него му е била чужда мисълта да живее и работи извън отечеството си. Калоферец по дух и възрожденец по убеждения, той бил пословично скромен и държал в семейството му да доминира подобно отношение към живота.

Така например, след като изоставя престижната си кариера на архитект във Виена, в Пловдив след редица неблагополучия Фингов открива с единствения проектант в града - Вълкович, архитектурно бюро. Двамата създават съвместно сградата на Френския девически колеж. По-късно виенският възпитаник работи сам и изпълнява проекти за Евангелската църква на Сахат-тепе, за сградата на женското дружество "Майчина грижа" и някои жилищни постройки. На 28 години Фингов пристига в София и става началник на архитектурното отделение при Столичната община. Само след една година той



заема мястото на прочутия архитект Грюнангер,



който се връща спокоен в Австрия, тъй като оставя поста си в сигурни ръце. Георги Фингов завежда дворците при Министерството на благоустройството. Сам проектира и строи двореца Ситняково, ловджийската царска хижа в Бистрица и малкия дворец Врана. Той е автор и на техния интериор. Архитектът реставрира и манастира "Св. Димитър" в Евксиноград. По това време той печели редица конкурси със съгражданина си арх. Киро Маречков. Съвместната им ползотворна дейност продължава до 1906 година.

На 31 години Георги Фингов напуска министерството и се отдава на частна практика. С архитектите Никола Юруков и Димо Ничев по-късно организира архитектурно бюро, предимно за проекти на училища. Той изоставя временно чертежите си, за да участва в Балканската и в Първата световна война. През 1919 г. Фингов организира ново бюро с арх. Димо Ничев и арх. Георги Апостолов, чиято дейност продължава до 1 януари 1926 г. След това до 1938 г. Фингов работи сам. На 64-годишна възраст приключва богатата си творческа дейност. Причината е, че в края на кариерата си става поръчител на предприемачи и



загубва цялото си състояние



Големият архитект е отчаян. На моменти иска да сложи край на живота си. От ада на мислите му го спасява неговото семейство - съпругата му Райна и двете му деца Димитър и Милка. Райна Фингова произлиза от стар и известен плевенски род. Тя поддържа невероятно ведра атмосфера в къщата и настоява мъжа й да не прекъсва обществените си контакти. От своя страна дъщеря му Милка го утешава с факта, че следва и вече е създала свое семейство. По това време синът му Димитър Фингов завършва архитектура в Германия и продължава професията на баща си. Съвременниците разказват, че наследникът на Фингов бил невероятно талантлив, но се възмущавал и реагирал остро срещу догмите в архитектурата. След 1944 г. той



не одобрявал студения сталинистки стил,



който се налага в архитектурата. Така според него централната градска част на София, а и на други градове губи своя неповторим облик. Оттук започва и драмата на семейството. Фингов-младши е принуден да емигрира в Германия. По това време там е сестра му Милка, която завършва международно право в Мюнхен. През 1938 г. тя се омъжва в Лайпциг за музиканта, диригента и композитора проф. Зигфрид Валтер Мюлер. Артист с широк диапазон на изяви, Мюлер обича повече от всичко на света своята малка дъщеря Барбара. Тя се ражда през 1942 г. в Лайпциг и живее с баща си само две години. През 1944 г. музикантът е разпитван от фашистка организация дали иска да стане неин член. Той отказва и е изпратен на фронта, откъдето попада в съветски пленнически лагер в Азербайджан. През 1946 г. умира в лагера от скоротечна туберкулоза.

Чак през 1948 г. Милка разбира, че съпругът й е починал. Младата жена преживява тежко неговата загуба, но не се отчайва. В трудните следвоенни години тя се грижи за прехраната на малката си дъщеричка и за старите родители на Валтер. Работи като преводачка в българското търговско представителство в Берлин, а после и при новооткритото българско посолство. През 1958 г. става поръчителка на брат си Димитър, за да замине той за Германия. Отвратен от нравите в родината си, Фингов-младши не се връща в България. Милка е екстрадирана, тъй като след смъртта на Зигфрид си връща българското поданство. През 1959 г. и дъщеря й Барбара, която по това време е ученичка, е принудена да напусне Германия. Димитър Фингов умира през 1983 г., на 77-годишна възраст. Милка надживява брат си с 5 години. Тя работи до 65-годишна възраст в БТА като преводач и редактор. Дъщеря й Барбара я



определя като работохолик



Внучката на Георги Фингов завършва ВИТИЗ, а по-късно се отдава на преводаческа работа. Превежда от немски на български. Неотдавна завърши и два белетристични превода от български на немски - "Одрасканото куче" от Христо Запрянов и "Петокнижие Исаково" от Анжел Вагенщайн. Барбара се гордее много със своите преводи на театрални пиеси от немски автори, които се играят на столични сцени, като Брехт, Ленц, Кинд и др. В момента превежда от младия немски автор Морис Ринке интересната пиеса "Много смешно". Барбара е била 8 години артистка в Сливен, Габрово, Шумен и Враца, но случайността й дава възможност да се изяви като преводач и стилен редактор. В живота си внучката на архитект Фингов се движи от мисълта на Горки от пиесата "На дъното": "Човек за всичко си плаща сам и затова е свободен."

Братовчедката на Барбара - Светла, е втората внучка на големия архитект. И до днес тя препрочита дневника на своя дядо, от който винаги има на какво да се научи. Светла е режисьор и дълбоко тачи паметта на своя баща - архитект Димитър Фингов, и на своята майка, прочутата българска актриса Олга Кирчева. Наследниците на големия български архитект продължават и днес родовата традиция - да бъдат скромни и с независим характер.
 
Арх. Георги Фингов
 
Трите семейни двойки се подкрепят през целия си живот. Първи ред от ляво на дясно: Милка Фингова, Зигфрид Мюлер и Олга Кирчева. Втори ред: Георги Фингов, Райна Фингова и Димитър Фингов.
 
Внучката Барбара е преводач от немски.
5889
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД