:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 389,470,846
Активни 175
Страници 19,988
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Структуриран ДДС

Емил Хърсев д-р ик.Откак през 1993 г. България въведе данък върху добавената стойност, се водят спорове за неговото устройство. Пресата не случайно нарече още невлезлия в сила ДДС
данъка-убиец,



предчуствайки как облагането на вестниците, книгите и произведенията на културата, наравно с индустриалните стоки, ще свие бездруго намалялото им потребление. Като погледнем данните за прогресиращата неграмотност и бързо спадащото културно ниво откак бе въведен ДДС, няма как да не признаем прозорливостта на журналистическата колегия. И макар че критиките постепенно стихнаха, големият проблем на спора около ДДС остана. Въпросът е



една или повече ставки



трябва да има ДДС. Колчем се повдигне този въпрос, във финансовото министерство скачат опълченците на фиска да защитят своята изначална теза: ДДС трябва да е единен и равен за всички стоки. В защита обикновено се изтъква главният аргумент, че единната ставка позволява данъкът да остане неутрален към пазарната структура. Напротив, множеството ставки изкривяват пазара, дават възможност за избягване на облагането чрез фиктивно обявяване на стоки в по-ниските данъчни категории, отварят пътя за данъчни машинации. А най-болезненият проблем е очевидния факт, че множествените ставки на ДДС усложняват данъчната отчетност и затрудняват контрола върху начисляването и внасяне на този основен приходоизточник на бюджета. Данъчните скачат срещу структурирания ДДС, защото с единна ставка на ДДС по-лесно се работи. Загрижени за своята леснина, те ловко пускат в ход



любимите на цял народ плашила:



ако се откажем от единна ставка на ДДС и МВФ ще се сърди, и Европа нямало да ни интегрира. Защото европейците били за единната ставка по ДДС. А това си е откровена, опашата лъжа. Бегъл поглед върху таблицата в края на този текст ще убеди и слепия, че всички европейски държави не само имат диференцирани ставки по ДДС, но и че ставките на ДДС в ЕС са значително по-ниски от българските. Ако някой ще ме апострофира с примера на Дания, която също има единна ставка на ДДС, да не бърза: вместо намалена Дания активно ползва освобождаване от облагане и нулеви ставки за огромен набор стоки и услуги. Нашите чиновници се пънат за



по-европейци от европейците,



защото нормалната практика в ЕС е ДДС да има основна ставка и поне една значително намалена - за социално чуствителните стоки и услуги: храна, комунални услуги, медикаменти и медицинско обслужване, образование и култура. Освен показаните в таблицата ставки, някои европейски страни имат и така наречената "паркинг-ставка". Тя се ползва за стоките, които до 1991 г. са се облагали с намелен ДДС, а сега облагането им се уеднаквява на стъпки към стандартната ставка. Логично е да се питаме



защо е нужна намалена ставка?



Естествено - за да се поддържат по-ниски цени на стоките от първа необходимост, за да се поевтини храната и другите жизнено нужни на човека стоки и услуги. Чрез редуцираните и свръхредуцирани ставки държавата налага структура на облагането, която облекчава потреблението на тези стоки и услуги и разтоварва домакинския бюджет на най-бедните си граждани. За страна като България намалената данъчна ставка ще има огромно значение. С нея държавата



ще облекчи нищетата



на огромни групи от населението с жалки доходи като пенсионерите и безработните. Но има и друго. Намалената ставка по ДДС ще позволи на огромна маса потребители и стоки да се завърнат на пазара. Днес милиони българи практически са се оттеглили от пазара и вегетират чрез натурално производство на нужните им храни. Ако ДДС върху храните падне наполовина, разликата в цените ще е достатъчна, за да стане изгодно за тях да продават своята непреработена продукция на по-ефективния преработвател, хранителната промишленост и да купуват нужното от пазара. По този начин една грамадна част от сивата икономика ще изплува, качеството на потребление ще се повиши, а от увеличения оборот ще расте и данъчният сбор.
855
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД