:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,815,829
Активни 131
Страници 5,562
За един ден 1,302,066
Архивите са живи

Епопеята на гладуващите - 10 години по-късно

9 дни продължи стачката на 39-имата депутати срещу приемането на конституцията. Днес спомените за драматичните дни през юли 1991 г. са различни - някои наблягат на комичните моменти, други - на драматичните сблъсъци
Така е - времето минава. Годините се трупат връз събитията и така се ражда историята. А тя трябва да се припомня. Ако нещата в държавата се бяха развили по-иначе, идния вторник щяхме да честваме с манифестация 10-годишнината от големия глад на 39-имата велики депутати. Ето какво се случи тогава...

Предисторията на големия глад бе сложна - както целият обществен живот в началото на 90-те. Заседава Великото народно събрание, което има основна задача - да приеме нова, демократична конституция. Във ВНС има 211 депутати на БСП, 144 - от СДС, 23-ма от ДПС, 16 - от БЗНС, двама от Отечествения съюз, двама независими и по един от ОПТ и СДП-марксисти. СДС е признал тези избори за законни, в състава на ЦИК работеше Йордан Соколов.

През февруари-март 1991 г. успоредно с настъпването на пролетта в СДС започва тежка дискусия на тема "Трябва ли да се разпусне ВНС преди приемането на конституция или не". "За" напускане на ВНС са Филип Димитров, Йордан Василев, Едвин Сугарев, Александър Йорданов, Стоян Ганев и Стефан Савов. "Против" са лидерите на двете най-големи партии в СДС - социалдемократите и земеделците.

Дискусията се изостря от едно събитие, което се случва на 5 март 1991 г. Мандатната комисия за законността на изборите от 10 и 17 юни 1990 г. докладва, че вотът е законен, но само един избор - на Стоян Ганев, е недействителен, тъй като още на първи тур за избран трябвало да се счита Петър Николаков от БСП. След два дебата по казуса "Ганев" на 14 март 1991 г. парламентът обяви за законно избрани всички депутати без Стоян. На 19 март ВНС гласува обаче второ решение, с което на практика решаването на казуса "Ганев" се отлага за неопределено време.



Известният днес като Преподобния Стоянчо остава депутат



Може би за истинско начало на политическата криза от онова време трябва да се приеме датата 4 април 1991 г., когато 44 сини депутати искат с декларация да се разпусне великият парламент. Тази декларация е приета на 28 април, но е огласена официално от СДС седмица по-късно. 44-мата обясняват, че са обезпокоени от нарасналата безработица, липсата на свежи закони - ВНС почти бездействал, и т. н. По това време вицепремиерът Димитър Луджев твърди, че "реформата буксува по всички показатели", а Александър Йорданов предлага да се възстанови Търновската конституция. В тези смутни дни в София се говори за съществуването на "План клин", разработен от тайните служби. Той предвиждал театрално падане на властта в източноевропейските диктатури. СДС прави ката ден митинги пред "Александър Невски", а БСП приема декларация след декларация, в които обяснява по лиловски, че "алтернативата на гражданския мир е гражданската война".



Обстановката се динамизира,

въздухът замирисва



На 10 април двете най-големи сини партии - БСДП и БЗНС "Никола Петков", обявяват създаването на СДС-център. "Нашата сила е в единството и многообразието", обяснява Петър Дертлиев. По това време във в. "Факс" се появяват и дописки, според които "гражданинът Симеон Борисов дърпа конци в парламента". Не ченгетата, а депутатите монархисти искат да се разпусне ВНС, смятат някои журналисти. "Жив монархист не познавам", казва по този повод един от бъдещите 39 гладуващи депутати - Владислав Даскалов.

Важно е да се отбележи, че успоредно с големия глад по това време тече и друг скандал - с досиетата. На 20 април шефовете на ПГ получават доклада на анкетната комисия "Тамбуев", няколко дни по-късно в. "Факс" публикува прочутия списък с доносниците на ДС.

Двете събития се пресичат на 23 април - депутатите дебатират около досиетата, а Савов, Георги Марков, Йордан Василев и Златка Русева обявяват, че кракът им повече няма да стъпи във ВНС.

На 25 април 1991 г. Илич Цветков внася предложение за саморазпускане на ВНС. Подкрепят го Александър Чирков, Стоян Ганев, Николай Слатински, Едвин Сугарев, Вили Цанков, Еленко Божков, Янко Янков. Владимир Манолов, който напуска ВНС на 2 май, нарича 23 и 24 април "страшни и унизителни дни". За него ВНС е "последният комунистически концлагер".

На 3 май хиляди софиянци причакват с цветя по бул. "Ленин" пристигналата княгиня Мария-Луиза.

Точно в този момент НКС на СДС, който не иска републиканската конституция, не подкрепя и връщането на монархията.

Нещата толкова се закучват, че президентът Желев казва пред испанския в. "АВС":



"Не отхвърлям военна намеса, ако нещата се усложнят"



Ей в този момент "лошите сили" в СДС - БСДП и БЗНС, извършват преврат в ръководството на Парламентарния съюз на демократичните сили. Стоян Ганев е свален от поста съпредседател на групата, Александър Йорданов вече не е говорител. Това става на 8 май. Преди да ги свалят, Леа Коен им казва: "Бъдете мъже. Подайте си оставките. Нали и без това ще напускате парламента."

39-имата напускат парламента на 14 май 1991 г., вторник. Петко Търпанов чете една декларация, в която обяснява, че освен саморазпускане на ВНС и избори в средата на юли 39-имата искат и БСП да върне парите, които взела от бюджета. Парламентът е напуснат и от Румен Данов, който обаче не се присъединява към 39-имата.

На 16 май 39-имата стават 45. Тогава от парламента излизат депутати, които се присъединяват към митингуващите пред "Невски" 39 депутати и техните поддръжници.



Сините налитат да бият Петър Берон, късат му копчетата,



но той бързо им обяснява, че се присъединява към протеста, и така се отървава. След него идват Георги Петров, Снежана Ботушарова, Еленко Божков. И 159 интелектуалци.

После ВНС напускат и други, сред които социалдемократът Александър Чирков. На 29 май Берон размисля и се връща отново в парламента.

Стоян Ганев е сред 39-имата подписали се, но не се мярка много-много на сцената. На въпрос "Какво става със Стоян Ганев?" неговият колега от ОДЦ Николай Павлов (настоящ шеф на комисията по конкуренцията) казва: "Стоян е болен от властолюбие и мързел."

Едвин Сугарев тогава твърди, че ако СДС не напусне парламента, "след няколко месеца ще бъде политически труп, а опозицията на БСП ще бъдат монархистите". Александър Йорданов дава вестника на РДП "Век 21" за трибуна на 39-имата. На 15 май 39-имата решават организационното структуриране на групата да стане след националната конференция на СДС, а дотогава говорител на групата да е Йордан Василев. Седмица по-късно "външните контакти" на групата са поети от Стефан Савов и Стоян Ганев.



Дотук глад няма



На 19 май СДС провежда национална конференция, на която връх вземат напусналите парламента. "На мен току-що ми закриха партията и вие разговаряте с един свободен демократ", казва в същия ден Александър Каракачанов.

Четири дни по-късно групата се среща с президента Желев. Говорят си благо 3 часа - до момента, в който Стоян Ганев дава акъл на Желев да се обърне към ВНС и да го помоли да се разпусне. Тук Желев подскача и си излиза. При втората среща между Желев и протестиращите Стоян Ганев казва на президента:



"Ние напуснахме, нямаме пари, в тежко положение сме



Ние ще подкрепяме Костов и правителството." Да, Ганев казва, че ще подкрепят Иван Костов. Защо Костов ли? По това време бъдещият Командир бързо печели точки с иска си срещу БСП за 1.855 млрд. лева. По време на кризата финансовият министър Костов казва, че БСП му предлагала да вземе Партийния дом срещу оттеглянето на иска. Стоян Ганев обаче дава акъл на Костов: "Да си подаде оставката с гръм и трясък!"

В следващите дни напусналите парламента трескаво мислят как да се разграничат от останалите сини в ПГ на СДС. Ясен Златков, герой от аферата "Сапио", предлага да се върнат в парламента и да си направят нова ПГ. Така и решават - на 31 май е създадена ПГ "Национално движение СДС". Тя остава



единствената парламентарна група, съществувала извън парламента



Шефове й стават Савов и Ганев. Няколко дни по-рано се появява друга ПГ - на БЗНС-единен.

В началото на юни взорът на протестиращите е отправен към Дан Куейл - вицепрезидента на САЩ, който ни навестява на 7 юни, и към Манфред Вьорнер - генсека на НАТО, който е в София седмица по-късно.

Идва и третата национална конференция на СДС - 22 юни 1991 г., на която връх отново вземат протестиращите. Тогава СДС се преструктурира като "Национално движение".

На 24 юни, докато останалите депутати се потят на второ четене върху конституцията, 39-имата стигат до извода, че основният закон "не е толкова лош". Стоян Ганев обаче казва: "Текстовете могат да се приемат, но принципите, идеите - не."

Докато ей така си текат дните, Стоян Ганев се скарва с Александър Йорданов. Ексшефът на НС му казва: "Аз съм демократ и ще действам конституционно, не съм митингаджия!" "Иди си при Гиньо Ганев, щом мислиш като него!", отвръща му Стоян Ганев на 26 юни. Два дни по-късно се сдобряват.

Стоян Ганев предлага Волен Сидеров за зам. главен редактор на "Демокрация", главен трябва да е Александър Йорданов.

"Волен Сидеров не може да се сравнява с теб!", обяснява Преподобния Ганев на бъдещия ни посланик в Полша и Македония. И тогава групата активно обсъжда какви материали срещу конституцията трябва да излязат в "Демокрация". 2 юли е.

В края на юни БЗНС "Никола Петков" на Милан Дренчев напуска парламента, а "Дума" хваща протестиращия депутат Васил Костов да продава маратонки на Женския пазар в София.



39-имата се отчайват



Стоян Ганев умува: "Ако приемат конституцията, край вече с нас. Нашата задача е да мислим не за парламентарни средства, а за улични средства. Като пропаганда да говорим за мажоритарна система, а да помислим за пропорционалната. Ние малко се увличаме."

Нивото на Ганевия адреналин се вдига на 4 юли, когато се дърпат речи по повод 1 година от Града на истината. Милан Дренчев се вижда с НД СДС и се опитва да ги убеди в някои необходими гениални промени на избирателния закон - един кандидат да води три листи, а бюлетините да се раздават предварително на избирателите. Снежана Ботушарова пък иска пръстите на избирателите да се мажат с мастило, за да няма фалшификации...



Кой искаше да мре от глад срещу новата конституция?



Идеята за гладната стачка се ражда на 10 юли. Тя е предложена от Стефан Савов. Според него формален повод за глада може да бъде решението на ВНС за полагане на депутатска клетва пред новата конституция. Александър Чирков казва, че е "за" гладна стачка, само че той няма да се включи, защото има да прави операции. "Ние започваме опит за нежна революция", казва Савов и вечерта на 10 юли 20 души започват безсрочна гладна стачка на полянката зад църквата "Света София".

"Къмпингът на гладуващите прерасна в Град на истината", отбелязва весело "Демокрация" на 12 юли 1991 г. Вестникът пише: "Под няколко чадъра като странна сладкарница без консумация са насядали около масички Едвин Сугарев и Венцеслав Медарски, Николай Слатински и Георги Липовански. Александър Йорданов дава интервю за чужда телевизия. Златка Русева подрежда празните шишета от газирана вода. Със сенки под очите е седнал между палатките Георги Марков. Йордан Василев с китка здравец в ръка изглежда по-енергичен. Първо ще ви споходи хипогликемията - предупреждава лекарка от дежурния екип."

В 1.55 ч. вътрешният министър Христо Данов, обяснява, че нямат разрешение за мероприятието. "Утре ще ви махна", заканва се бъдещият председател на Конституционния съд.

На другия ден Стефан Савов е в болница, Пламен Даракчиев се е заинатил - не ще да приема и течности, а на Елка Константинова й е зле. Зам.-министърът на здравеопазването Петър Тенчев създава спец медицински пункт на площад "Ал. Невски", който работи денонощно. Секретарят на СДВР ген. Маринчевски осигурява полицейска охрана на протестиращите. Сред гладуващите вече са Блага Димитрова и Дончо Папазов. "Прегръщам ви до болното си сърце", пише им Радой Ралин от кардиоцентъра в Банкя.

Гладуващите искат три неща - да няма задължително заклеване в новата конституция, тя да влезе в сила след референдум и ВНС да се саморазпусне. От 11 юли към тях се



присъединяват и 21 столични кметове - те гладуват в извънработно време



Депутатът Димитър Пенчев, който е заминал със семейството си за Марсилия, се обажда по телефона, за да обясни, че се присъединява към гладната стачка.

Въпреки всеобхватния глад на 12 юли 309 депутати приемат конституцията. Под нея липсват подписите на 39-имата, както и на министрите на СДС Иван Костов и Иван Пушкаров, които се водят и министри, и депутати. Великият и настоящ депутат Соломон Паси се подписва под конституцията по-късно, щото по това време е в чужбина. Три пъти депутатите стават на крака - на химна, след прехвърлянето на цифрата 267 и когато Пирин Воденичаров (който е дошъл специално от болницата за това. Малко по-късно той умира от рак) слага подписа си.

При тази радост в парламента гладуващите решават да отвърнат на удара, като се срещнат със студенти от СУ, които са обявили "седяща стачка". МВР е затворило пространството пред Художествена академия.

И тук става едно важно меле. Изтерзаните от глад депутати са набити от полицаите. Народните избраници се оплакват, че униформените, водени от подп. Бадърков, са ги набили с палки.



"Бият... и не питат",



пише по този повод "Демокрация". Ето какво разказва вестникът: "Една палка се врязва във врата на Огнян Георгиев, на земята е съборен Венцеслав Медарски, по когото се посипват удари, същата участ постига и Христо Марков и Владислав Даскалов. Последният е свален от блестящо изпълнена хватка."

В 16 часа на 12 юли доц. Даалиев от "Пирогов" освидетелства битите депутати. Огнян Георгиев има "прясно кръвонасядане в областта на третия прешлен". "Биха ме с електрошокова палка", твърди той.

На 13 юли групата иска оставката на МВР шефа Христо Данов.

Гладуващата група е объркана. Вечерта се събира, за да реши кой да отиде в "Панорама". Венци Димитров казва: "Ситуацията е толкова остра, че Жоро съответства на ситуацията." И Георги Марков е натоварен с медийната изява.

Златка Русева предлага



да си почиват от време на време в хотел "София",



Венци Димитров се съгласява и дава идеята да наемат апартамент в хотела. И Стоян Ганев се съгласява с думите: "Ние сме обявили гладна, не седяща стачка. Нашето присъствие не е нужно тук. По-добре е да не ни виждат тук."

На 14-и Стоян Ганев изглежда "неузнаваемо апатичен", пишат журналистите от БТА. Георги Марков също е кахърен, докато слуша "Неделя 150", но по едно време "скача и иска оставката на министър Данов в ефир".

Гладуват 27 депутати. Гладуват и обсъждат пак медийните си изяви. В 20.45 минути на 14 юли Стоян Ганев иска на следващия ден "в сутрешния блок на БНР д-р Щерев да говори за здравословното ни състояние. М. Неделчев да го осигури".

На 15 юли гладуващите са посетени от Лили Иванова. И от Емил Кошлуков са посетени. През този ден Савов получава тежка хипертонична криза и стенокардия. Куманов има тахиобронхит, а Елка Константинова се оплаква от болки в черния дроб. Липовански го боли оперираният неотдавна крак, а Даракчиев се е обезводнил отвсякъде. Медарски неочаквано припада. Страшно е, така де се каже.

Във вторник, на 16 юли, Желев насрочва избори - парламентарни и местни, за 29 септември 1991 г. Президентът отхвърля идеята за референдум и приканва гладуващите да прекратят протеста си.

На 18 юли Стефан Савов предлага да се обсъди дали някой от гладуващите все пак трябва да се върне в парламента, за да защити позицията на групата за референдум, с който да се приеме окончателно конституцията. За "никой да не влиза" гласуват 14 гладуващи, "да влязат 2-3" е подкрепена от 8 депутати. Въпреки това влизат 4 - Стоян Ганев, Александър Йорданов, Александър Янчулев, Илко Ескенази. Парламентът отхвърля точката за референдума и четиримата си тръгват тъжни.

По икиндия на 18 юли. В 16.20 ч. на полянката Стоян Ганев обяснява: "Хората казват - завършвайте вече и продължавайте борбата с тия." "Ние се изчерпахме", тъжно мърмори Спас Димитров. Гласуват дали да прекратят стачката. "Против" са само трима - Едвин Сугарев, Христо Марков и Георги Марков. "За разлика от мои колеги аз не считам, че гладната стачка има успех", реди Едвин Сугарев. Фолклорът от ония години разказва, че именно в онази нощ на 18 юли тримата недоволни от успеха на стачката си говорели, че нещо трябва да се случи, за да се запомни стачката. Единият от тях бил казал: "Някой трябва да умре." "Стоян Ганев. Той ще го направи най-красиво", съгласил се вторият. "И как хубаво ще носим тялото му", размечтал се на глас третият. Тази история е може би само виц. Кой знае?

Така или иначе на другия ден, 19 юли, рано сутринта гладната стачка е прекратена официално. И за да тури героическа поанта на неуспелия докрай протест, Стоян Ганев ляга в "Пирогов". Така на другия ден във в. "Демокрация" се появява историческата му снимка със съпругата му Марина.

Така свършва 9-дневната епопея на големия депутатски глад.
 
Любимец на народа.
 
Митинг в подкрепа на стачкуващите. От ляво на дясно: Александър Йорданов, зад него са поетът Румен Леонидов и Александър Сталийски. Михаил Неделчев е на микрофона. Вляво от него са Николай Василев, Любомир Павлов и Филип Димитров.
 
Едвин Сугарев и Георги Марков.
5115
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД