:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 408,683,900
Активни 121
Страници 17,847
За един ден 1,302,066
Анализ

Край на разкола или ново начало?

След сбърканата църковна политика на СДС не е трудно на Симеон Втори да блесне като спасител на православното духовенство
Снимка: Велислав Николов
Странно впечатление оставят някои реакции, след като от НДСВ обявиха, че първата им работа в парламента ще бъде премахването на условията за църковния разкол по законодателен път. Отделни клакьори на СДС изпищяха като ощипани, без да е съвсем ясно защо. Законът още е само проект и не е влязъл в пленарна зала. От щаба на Инокентий побързаха да обявят, че повече няма да споменават царя в службите си. От което Симеон II едва ли ще го хване настинка. Главният секретар на разколниците отец Балачев пък обяви, че щели да се жалват в Страсбург, ако патриарх Максим получи от държавата полагащото му се признание. "Когато става дума за различни крила във всяко изповедание, Европейският съд казва, че трябва да се даде възможност да се раздели едно изповедание - твърди председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев ("Медиапул", 5 юли). - Също така отделилото се крило или част от изповеданието да контролира и съответната част от имуществото му."

Без да е ясно как точно, по какъв повод и за кои църкви е формулирана тази препоръка, тя буди недоумение. Сигурно има религиозни общности, които може спокойно да бъдат третирани като търговски дружества, но този подход едва ли е универсален. А и Европейският съд май не е най-големият авторитет в областта на каноничното право. Любопитно е, ако наистина указанията са такива, дали те са приложими в Западна Европа, или са само за млади православни демокрации. Интересно би било, ако някой италиански или френски свещеник се обяви за алтернативен папа, дали Европейският съд ще брани неговото "човешко право" да се изживява като папа "и да контролира съответната част от имуществото", или с кротко любопитство ще проследи в пресата новините за отвеждането на човека в някоя болница, където след снемане на самоличността ще му бъде назначено лечение.

Първият законопроект на НДСВ не само, че е логичен и на място, но дори е твърде закъснял. Противниците на монархията и нейния пълзящ възход ще трябва да преглътнат тази истина. Изминалите 11 години бяха достатъчно продължително време, за да може поне един от парламентите да приеме нов закон за изповеданията и да отмени все още действащия,



който е от времето на Вълко Червенков



Само между другото ще припомним, че някои сини чиновници от Дирекцията по изповеданията през изминалите години не се стесняваха хем да се кълнат в антикомунизъм, хем да прилагат най-ретроградните текстове от комунистическия закон. Няколко правителства след 10 ноември имаха възможност да сложат в ред църковните дела, но не го направиха. Като цяло църковната политика на СДС (особено при Филип Димитров) беше толкова сбъркана и налудничава, че на нейния фон за царя не е никак трудно да блесне като закрилник и спасител на църквата от административния произвол. Повече от 10 години законодателна, изпълнителна и съдебна власт си прехвърляха горещия църковен картоф като че ли с единствена цел разколът в църквата да се запази. Чрез една често безсмислена правна казуистика различни овластени чиновници доказваха, че българският патриарх е "нелегитимен" и



че България всъщност нямала патриарх



В дъното на тази близо 10-годишна бъркотия прозират чисто икономически интереси. Разколът разстрои финансовия ред в църквата, а паричните потоци са достатъчно внушителни, за да си имат свое лоби във властта. По груби изчисления годишният оборот само от църковни свещи в страната е над 30 млн. лв., от които не повече от една трета се контролират от Светия синод. Останалите пари потъват в чужди на църквата джобове и разколниците вземат дял. Църквата освен това има твърде апетитни недвижими имоти, част от които разколниците завладяха криминално и задържаха, подкрепяни от властите. По-голямата част от земите все още не са върнати. През октомври 1998 г. шестима православни патриарси и още толкова предстоятели на православни църкви дойдоха на крака в София, за да потвърдят, че БПЦ има признат в целия православен свят глава и това е дядо Максим. Но държавните мъже продължиха



да толерират групата за църковна самодейност около Инокентий



По-късно и от папската канцелария във Ватикана обясниха, че признават единствено патриарх Максим за български патриарх и само неговата покана може да направи възможна бъдеща визита на Йоан-Павел II в България. Дори и след това църковните импровизации продължиха, а през октомври миналата година ВАС обяви, че по принцип е възможно съществуването на неограничен брой православни църкви в страната. Което предизвика остра реакция от страна на Вселенската патриаршия. 10 години мястото на държавните мъже до патриарх Максим на великденските служби стоеше празно и за царя не беше никак трудно с театрална тържественост да го заеме тази пролет. Ден след изборите той отиде в Св. синод и целуна ръка на патриарха. Това беше част от царския спектакъл, който, изглежда, едва сега започва. Май нищо добро не очаква разколниците. Болезненият въпрос за бившите управляващи е "Защо?". Защо беше необходимо да се неглижира православната църква, която през 1991 г. почти беше пристанала на СДС? България е уникална държава, в която през 1992 и 1993 г. председател на парламентарната комисия по изповеданията беше отлъчен от църквата човек - дядо Фори.



Антицърковната политика на СДС беше така последователна,



че на моменти зад една може би чиста глупост изглеждаше да е скрит някакъв стратегически замисъл за присъединяването на страната към Европа. Но все още никой официално не е обявил деградирането на православната църква като условие за това. Ако някъде витаят подобни идеи, българските политици би трябвало да имат воля, интелигентност и енергия да ги оборят. Ако нямат воля и умения за това, значи не бива да управляват. Но това вече е горчиво минало. Сега по-важно е друго. Какво може да стане, ако НДСВ наистина постигне край на разкола? Най-вероятно е разколниците да се заемат с църковно-революционна дейност. Те имат опит и може като нищо да започнат скандали, окупации и шумни улични демонстрации. Възможно е СДС да застане зад тях и това ще бъде нова порция неадекватност по църковния въпрос. Ако СДС не регулира отношенията си с църквата и позволи да го водят расофорни авантюристи като Инокентий, Камен Бараков и Анатоли Балачев, това е сигурен начин да отблъсне още хора и плавно да започне да се маргинализира. След това монархията ще бъде с още една стъпка по-близко.
1
994
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
10 Юли 2001 04:14
АНО е като капризно дете при бабите си! Правят си каквото си искат а НАТО бди над тях като орлица! Вече почти контролират Тетово, вече може да идват натовци да ги пазят. Само че това няма да продължава вечно и в НАТО ще започнат да задават въпроси, защо трябва да защитават наркотрафиканти и нелегитимни банди? Но всичко с времето си!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД