:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,284,833
Активни 162
Страници 31,475
За един ден 1,302,066
Клан

Скулпторът Иван Лазаров: "Недей вербува безгръбначните"

Наследниците на големия български ваятел следват и съвета му, че човек не може да върви към голямото, ако не вижда малкото
Снимка : Александър Михайлов
Една сутрин известният скулптор Иван Лазаров /1889-1952/ влиза в стаята на своя 17- годишен син - Стефан и му подарява кутия със скъпи пергели. Маестрото съветва момчето да следва архитектура. Така Стефан става архитект и не съжалява, че не е продължил професията на баща си. Според него между двете изкуства има много общи неща. Едно от най-важните е, че те изискват абсолютна искреност в работата.

------------

Заради абсолютната искреност в работата арх. Лазаров упорито прави проучвания за подземните вредни лъчения в жилищните постройки. Изследванията му имат международна слава. В своите публикации архитектът апелира всяко жилище или обществена сграда да се строят съобразно геопатогенната мрежа. Тя има размери два метра на два метра и половина и трябва да бъде избягвана при поставянето на легло или бюро, където преминава по-голямата част от живота на човека.

Лъченията, според арх. Лазаров, могат да бъдат премахнати и чрез внасянето на пирамидални форми в съответната обитаема стая или офис.

Стефан Лазаров е посетил домовете на 40 раково болни, регистрирани в Онкологичния институт и е установил, че



леглата на всичките били поставени в геопатогенна зона



Архитектът съветва, според последните си изследвания, да се поставя под леглото на всеки коркова постилка, дебела 2 см. Това е достатъчно, за да бъде изолиран човек от вредните лъчи.

Стефан Лазаров е автор на много проекти на жилищни сгради в Свищов, Пловдив, София и др. Автор е на плана за разширението на сградата на Икономическия институт "Димитър Ценович" в Свищов. Проектира и строи Спортната зала в крайдунавския град, която с пирамидалната си форма изолира цял жилищен комплекс от опасните лъчи.

Като баща си той обича фотографията. Подредил е и е систематизирал фотоархива на скулптора. Направил си е фотолаборатория в малка стаичка на семейния апартамент. Съпругата му, изкуствоведката професор Елка Бакалова не се сърди, че е отнел от общата семейна територия.

Двете им дъщери, смятат те, са наследили доста от изследователския дух на дядо си. Иван Лазаров не само е създал 400 скулпторни творби. Той се е интересувал от техника, естествени науки, кино.

Начинът, по който дядо й се отнасял към света има отношение при избора на професията й, смята внучката Ирина. Тя е психиатър в Курило и държи на максимата на дядо си, че не можеш да вървиш към голямото ако не виждаш малкото.

Сестра й Анна е завършила новогръцка филология. В момента води курсове в реномирана езикова школа. Тя пък много обича литературата и с интерес разказва за връзките на академик Иван Лазаров с големите български писатели: Иван Вазов, Константин Петканов, Йордан Йовков, Стоян Загорчинов и др.

Двете момичета ценят всичките творби на дядо си. Но и те, като повечето българи, най-много харесват



фигурата на майката на гроба на на Димчо Дебелянов в Копривщица.



Това лято Ирина и Анна ще посетят своята леля Елена в Цюрих и ще й занесат ценен подарък- новоиздадената книга на Иван Лазаров "Из живота на мравките". Дъщерята на скулптора завършва история на изкуството в Сорбоната. След това се омъжва за архитект Рене Фурер. Винаги, когато са с Елена в България, Рене снима различни творби на своя тъст за поколенията. Фамилията на големия ни скулптор планира да се събере в близкото бъдеще, за да разчете и изследва неговите дневници и богатия му архив.

А там има какво да се прочете. Приятел на Анна Каменова, Петко Стайнов, Иван Пенков, Дечко Узунов, Кирил Цонев, Никола Мавродинов и др. известни български интелектуалци, Лазаров ги кани често в апартамента си на ул."Хан Крум". Тук всяка вечер има и много студенти, които споделят творческите си планове със своя професор, ползват библиотеката му, че и кухнята. Заедно със съпругата му Дона Косева - лекар-педиатър, често забърквали на пернишката печка по един хубав качамак с пръжки.

Изключително искрен пред студентите си и пред своите колеги, маестрото попада в затвора в първите дни след 9-ти септември 1944 г. Това е едно от най-тъжните му преживявания. Лазаров е затворен в тъмна килия, пълна до глезените с вода. Там прекарва 4 дни. Рисува с клечка кибрит по стените, за да не мисли. Освобождава го Тодор Павлов.

Три години по-късно, на 1. VII. 1947 г. Иван Лазаров му праща интересно писмо, в което разкрива отношението си към новия строй и своите виждания за човешките отношения. Скулпторът пише, че е уверен, че неговите творби са допринесли за изграждането на българската култура. Споделя, че



арестуването му се дължи на на злобата



на онези негови колеги, които спекулират, че са комунисти, за да прикрият некадърността си. Животът, според Лазаров се нуждае всеки момент от истинско изкуство, а не от съмнителни интелектуалци.

В същия стил е и писмото му от 3 март 1951 г. до тогавашния директор на Художествената академия - писателя Крум Кюлявков. Маестрото го съветва да не прави от студентите доносници, защото подчинението от страх не може да създаде творци. "Недей вербува безгръбначните!"-го умолява Лазаров. Скулпторът припомня на новия директор, че никога няма да промени позициите си в живота, на които го е учил още неговият баща.

Баща му е опълченецът Стефан Лазаров Тончев. В детството на бъдещия творец в тяхната къща живее Адриана Будевска със съпруга си Христо Ганчев. Адриана е тази, която открива, че детето на нейния хазяин има влечение към рисуването. Тогава Стефан Лазаров, който вече е директор на пощенска станция, изпраща сена си да учи в Държавното художествено училище. Иван Лазаров завършва специалност скулптора при проф. Жеко Спиридонов. Като стипендиант на Министерството на просвещението специализира в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен и в художествената академия в Дрезден. През 1919 г. става учител по рисуване в София, а по-късно е преподавател по скулптура в Държавната художествена академия. Пътува до Италия, Франция, Австрия, но най-много цени посещенията в Света гора. През 30-те години е избран за ректор на художествената аказемия, а по-късно става и редовен член на БАН. Академик Лазаров има много награди, но ги преценява по следния начин: "До тях ме доведе не теорията, а личния мой опит и изживявания".

Изключително чувствителен към обикновения човек, до края на живота си той мечтае да пресъздаде ръце на жена, които месят хляб или "тестени ръце", както казва пред приятелите си. Синът му Стефан Лазаров и до днес пази един куфар, пълен с дървени кукли, направени от маестрото. С тях той веселял децата, евакуирани в Панчарево и Панагюрски колонии по време на бомбардировките над София. Когато те го питали откъде знае толкова много приказки, той казвал, че ги е съчинил специално за тях.

Иван Лазаров наистина живеел със съвета, който давал и на студентите, и на децата си - не можеш да вървиш към голямото като не виждаш малкото.
 
1934 г. Поставянето на прочутата скулптура на Иван Лазаров "Майката" на гроба на Димчо Дебелянов в Копривщица
 
Арх.Стефан Лазаров, съпругата му проф. Елка Бакалова и двете им дъщери Ирина /правата/ и Анна в двора на къщата-музей "Иван Лазаров" в София
 
Иван Лазаров в ателието си през 30-те.
7529
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД