:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,415,023
Активни 70
Страници 8,151
За един ден 1,302,066
Житие

Иванка Митева между Мадам Бътерфлай и майката

Оперната примадона избира на върха на славата си семейството пред кариерата
През лятото на 1936 г. проф. Александър Балабанов пътува от София за Казанлък. Малко преди да тръгне влакът му, той слуша в бюфета на гарата от един радиоприемник невероятно хубава народна песен. Удивен от чутото, по-късно професорът пише във в."Мир": "Заиздигаха се от някъде, от ада ли бяха, от рая ли бяха, но сигурно бяха от дъното на душата на някого - едни тежки, едни силни, едни дълбоки звукове. Те се разнасяха в салона, изпълваха всяко кътче и завладяха сърцето и ума ми..." Веднага щом се връща в столицата, големият ни учен отива в радиото и се интересува за името на певицата, която е пяла "Надвечер се робе препродават..." Оказва се, че песента е изпълнена от младата Иванка Митева, която е ученичка на Христина Морфова.

За своите 25 години Иванка има огромен успех на сцената. Пее с оркестъра на Музикалната академия, в която учи. Същевременно изнася концерти на благотворителни вечери във Военния клуб и на големи български празници. Тогавашните вестници пишат, че от Иванка Митева трябва да очакваме шеметен успех, за който "тя разполага с всичко". Ученичката на Христина Морфова



притежава изразителен мецо-сопран,



особено мощен в средния регистър. Тя пее големи арии от известни опери. Във "Фрайшюц", "Ирис", "Вълшебният стрелец", "Сватбата на Фигаро", "Миньон", "Лакме" и други Иванка получава нестихващи бисове. След трагичната смърт на Христина Морфова през 1936 г. младата певица е разстроена, но има желание и хъс за работа. През 1939 г. тя печели Хумболтова стипендия и заминава да специализира пеене в Берлин. В Германия музикалната критика е доста сурова и високопрофесионална за онова време, но и там тя е благосклонна към таланта на българката.

Днес Иванка Митева, която навърши на 2 февруари, 2001 година 90 години, си спомня с обич за живота си в Германия. Тук всички я боготворят. Нейната преподавателка Ана Баармилденбург, която е виенчанка, я учи, че животът е кратък, а изкуството - вечно. Затова трябва да му отдаде всичко от себе си. Неслучайно влиятелният берлински вестник "Folkischerbeobachter" пише, че госпожица Иванка Митева е истинска немска възпитаница, която пее великолепно. На берлинска сцена, разказва артистката, за първи път се среща с образа на мадам Бътерфлай и го претворява блестящо. Публиката следи в продължение на пет години внимателно всяка вечер играта на младата жена и я аплодира. А критиката я нарича българската Мария Джебутани - румънка, която тогава е примадона на берлинската опера. Малко преди да си тръгне за София, Иванка получава покана от операта в Цюрих да подпише договор за солист. Но без да се колебае, тя отказва, защото твърдо решава да се върне в България. Самата актриса не подозира, че съвсем скоро



съдбата ще й поднесе най-голямата изненада



В София всички приветстват завръщането на сърдечната Иванка. Днес тя казва, че навремето колегите й са я посрещнали с радост, но не са пропуснали да я укорят, че не е останала в Цюрих.

Любомир Пипков създава специално за нея ролята на момиче от народа в 7-а картина от операта "Янините девет братя". С него и със съпругата му Роза ги свързват топли човешки и професионални отношения. По онова време и Христо Бръмбаров, който особено много цени Иванка, твърди, че тя има глас като виолончело.

След като софийската опера се завръща от Вършец, където е евакуирана по време на войната, Любомир Пипков кани Митева да пее Бътерфлай. През 1945 година народната опера открива сезона си с "Мадам Бътерфлай" от Пучини. Оттогава, в продължение на много сезони, до края на своята певческа карера, Иванка Митева е невероятната и блестяща Чио-Чио сан. Сюжетът на произведението ляга на сърцето на младата жена.

Днес деведесетгодишната мадам Бътерфлай разказва, че



всяка вечер е плакала на сцената



Особено разтърсващо е преживяла веднъж раздялата на героинята с нейния син след тежка новина. Един късен следобед, когато отивала да се подготви за поредното представление, Иванка Митева среща пред входа на операта Крум Йоцов, който й съобщава, че е починал синът му. Братята Крум и Христо Йоцови имали голяма търговска фирма "Гипакс", от която отделяли средства за обучението на талантливи българчета в чужбина. Те дават известна сума и на Иванка, когато заминава на специализация в Берлин. Потресена от чутото, певицата пее и плаче цяла вечер в "Мадам Бътерфлай". Христо Бръмбаров, който сяда винаги на мястото на пожарникаря, за да следи играта на актрисата отблизо и да й помага със своите приятелски бележки, е притеснен. Той забелязва, че от плач Иванка няма да стигне до края на представлението. Впоследствие тя успява да се съвземе, но е изненадана от публиката, която я аплодира слабо. Тогава Христо Бръмбаров й напомня максимата на Станиславски, че не артистът трябва да плаче, а публиката.

След едно от поредните си участия в прочутата опера на Пучини Иванка Митева



получава интересно писмо.



То е от големия наш писател Емил Коралов (1906-1986). По това време белетристът току-що е овдовял и гледа сам тримата си сина. Най-малкият от тях, Любчо, е само на една годинка. Писателят споделя в писмото си, че не е оперен критик, но с правото на зрител поздравява младата жена с изпълнението на Бътерфлай. "Вашата Бътерфлай е жива с всяка одухотворена Ваша усмивка, с простия Ви жест, с горещо-мечтателния Ви поглед, който продължава да блести у мен - зрителя... Затова Ви и пиша."

Иванка все още не знае, че Емил е загубил любимата си съпруга Милка, талантлива белетристка и издателка на сп. "Весела дружина". Саможертвата на майката в лицето на Бътерфлай го впечатлява. Тъкмо певицата се кани да му отговори, когато получава второто му писмо. В него той я моли да участва в литературно четене, организирано от Съюза на българските писатели. Преди това Емил иска да разговарят. Срещата им е опознавателна. След нея двамата вземат решение да свържат съдбите си. Решението е взето и с помощта на девера на Коралов, известния ни хирург Марин Петров, брат на Милка Петрова. По-късно роднините на починалата му съпруга приемат с обич и с уважение новата майка на дома на писателя. От Голямата Бътерфлай Иванка се превръща в Голямата майка. Ясен, Андрей и Любомир са децата, които тя отглежда с много любов и такт. За да не измести майка им в тяхното съзнание, Иванка окачва в детската стая нейния портрет. Кара децата да й викат "леля Ваня", а в гримьорната си държи винаги портрета на най-малкия си син - Любчо. Днес Любомир, който е известен журналист, твърди, че любимата му опера е "Мадам Бътерфлай", тъй като стократно е присъствал на репетициите на майка си още от малък. Тримата синове боготворят Иванка.. За съжаление Ясен умира рано. Андрей, когото всички в къщата наричат Слънцето, завършва лесовъдство, а след това и музикознание в Консерваторията. Изключително талантлив, той е обичан от своите колеги и студенти в Музикалната академия. Умира на 49 години и това е вторият голям удар във фамилията на Коралови. Сестричката на тримата братя, дъщерята на Иванка и Емил - Емилия се ражда 8 години след брака им. Днес тя като че ли наследява най-пряко професията на своя баща. Работи като редактор и издател. Подобно на майка си изповядва, че най-големият талант в живота е да създадеш добро семейство.
2307
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД