:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 408,683,492
Активни 118
Страници 17,439
За един ден 1,302,066

Когато международното право е демоде, тероризмът излиза на мода

Ако след 11 септември светът наистина не е същият, значи и лицемерието трябва да се промени
След първосигналната асоциация при вида на самолетните атентати в Ню Йорк и Вашингтон ("американското кино се сбъдна"), вероятно ще се родят и други алюзии. Сред клишираните холивудски продукции има един често срещан сюжет - агенти от ЦРУ изпълняват специална задача да обезвредят терористична група, която се е сдобила с атомна бомба (биологично оръжие или друга политическа играчка). В хода на спиращия дъха екшън с много бой, стрелба, гонитба с коли, малко любов и т.н. обикновено "добрите агенти" откриват при ретористите свои бивши колеги. Познават се я от Виетнам, я от Афганистан, Иран, Никарагуа, Африка или друга точка на света, където през 70-те и 80-те години тероризмът е бил елемент от държавната политика на "добрите".

Все по-трудно изглежда да се повярва, че атентатите са солова импровизация на фанатизирани ислямисти без логистична подкрепа извън собствената им среда. Особено след като се разбра, че отделни компании са извлекли печалби на фондови борси от предстоящите взривове. Ден след атентатите по френския канал ТВ5 експерти коментираха американската шпионска система ЕШЕЛОН на стойност 44 млрд. долара, способна да улови всяко попръцване от Монреал до Сидни, с която САЩ подслушвали дори и съюзниците си и това преди няколко месеца силно беше раздразнило Париж.

Никак няма да им е лесно на американските политици и техните европейски партньори в близките месеци. Ако в древния Рим можеха да си представят подобна ситуация, биха казали: "Тежко на победителите."

След като емоционалният трус от трагедията позатихне, идва ред за мислене и политическите елити на "международната общност" ще бъдат изправени пред мъчителни въпроси. "Децата", ако ни бъде позволено да наречем така редовите граждани на страните от НАТО, може би ще започнат много да питат и ще се наложи да се отговаря сериозно и точно в контекста на твърде много пресни факти. Мисленето понякога е заразително занимание.

Преди няколко дни Ройтерс обясни какво е "джихад". Предстои да се обяснява и какво точно е "тероризъм" и по-важното - къде е границата между държавната политика и тероризма.

Тази граница често, макар и някак свенливо, беше нарушавана в годините на Студената война (всяка от свръхсилите оправдаваше това със защита на свои цивилизационни ценности), но тя съвсем изчезна покрай "хуманитарната интервенция" на НАТО в Югославия. Тя и след това не беше маркирана, което позволи безработни албански екстремисти от Косово да потърсят препитание в Македония. Западът настояваше за тяхната криминална дейност да се търси политическо решение. Хора от АОК и АНО се изявяваха ту като терористи с камуфлажни униформи, ту като политици в тъмни костюми, с които високопоставени западни държавници и дипломати общуваха без видимо стеснение. Вече достатъчно ясно в медиите се каза, че Осама Бин Ладен е продукт на американските тайни служби, който освен това излиза, че е бил и нещо като съюзник на НАТО по време на войната в Югославия. Пращал е хора и е финансирал албански екстремисти.

"Всеки, който подкрепя терористи, трябва да се счита за отговорен за този атентат", каза президентът Буш два дни след трагедията. Следва ли от това, че ще бъде потърсена отговорност от Бил Клинтън, Мадлин Олбрайт и техните подгласници? Защото те подкрепяха на Балканите (и не само) тъкмо хора, които западни медии наричат "терористи, сепаратисти и наркотрафиканти"? Може би бившата американска администрация има известни исторически заслуги, за да се налага днес Буш да чете Корана по чорапи в ислямски център във Вашингтон.

Каквито и формулировки да се дават за тероризма, има една, от която няма как да се избяга. Международният тероризмът отдавна не е просто акт на идеологически или религиозно мотивирано варварство. Той освен всичко друго е професия. Нейните представители имат своите школи, колежи, университети, имат доценти и професори. Те предлагат на международния пазар продукт, за който явно има търсене и изглежда негови потребители не са единствено ислямски фундаменталисти. Колкото и перверзно да звучи, не е изключено много от главорезите в Афганистан, Чечня, Босна, Косово и Македония да си обичат "работата" не по-малко от невинните жертви в Световния търговски център. Връщането на духа обратно в бутилката, откъдето той е изпуснат преди години, вероятно с дълбоко цивилизовани подбуди, предполага да бъдат публично осветени и потребителите на този продукт, които и да са те. Но подобно очакване за рязко декриминализиране на международните отношения изглежда прекалено романтично.

"Трябва да има преформулиране на идеята за сигурност и това важи не само за България", каза преди няколко дни президентът Стоянов. Прав е, но това едва ли е достатъчно. Ужасът от 11 септември вероятно заслужава и преосмисляне на някои нови цивилизационни порядки. В често цитираната като политологическо евангелие книга на Бжежински "Голямата шахматна дъска" покрай конструкцията на един свят, доминиран от американската политическа, икономическа, културна и военна мощ, някак между другото се казва, че системата на международното право, така както е изградена след Втората световна война, вече не отговаря на реалностите и е демоде. В този контекст може да се разбере, но не и да се аплодира, забележимото през последните години маргинализиране на ООН и ОССЕ за сметка на водещата роля на Вашингтон и НАТО като единствен арбитър в международните отношения. Лошото е, че когато признати от целия свят международни правни норми се демодират, на мода излиза тероризмът.

Има и други модерни политически практики, които изглежда ще трябва да бъдат преосмислени. След атентатите от 11 септември (невероятни по мащаб като злодеяние, но много по-страшни като медиен ефект) би трябвало с нови очи да се оценява теорията на Сорос за "контрол на кризите". Става дума за изкуствено създаване, контролиране и извличане на желани ефекти от тях не само на фондовите борси, но и в международните отношения. Този откровено презиран в някои европейски страни финансист и почитан в други като филантроп, между другото е радетел и на идеята за легализиране на наркотиците.

Преди 10 години особено моден сред политолозите беше Франсис Фукуяма. Сега рядко някой го споменава. И той се демодира като международното право. Оказа се, че неговата идея за "Край на историята", след като светът е доминиран от либерални ценности, не отчита интересите на оръжейната индустрия като мощен създател и потребител на история.

В концепцията за Новия световен ред някак по условие беше заложено, че "силните" са "добрите", а "слабите" са "лошите". Но битката между "доброто" и "злото", доколкото тези категории са извадени от детските приказки, се води на територията на морала, а не само в полето на технологиите, свободния пазар, икономическата и военна сила. Концепцията за "война без жертви" (от страна на "добрите"), приложена в различни точки на света през последните 10 години, трудно се вписва в някакви общоприети морални норми.

Вероятно и визията на Хънтингтън за разлом на цивилизациите по техните религиозни контури ще се окаже твърде смела. (Ако не беше така, Буш едва ли шеше да чете Корана по чорапи.) Цивилизация и култура са различни неща. Не всички култури успяват да родят цивилизации, както и цивилизациите не винаги са културни в делничния и универсален смисъл на думата.

Коментатор в български вестник два дни след атентатите препоръча да се удари Афганистан, Ирак, Иран, Либия и Судан "в този ред - сега". "Това е приемлива цена, ако искаме ние, в Европейския съюз и НАТО, да ходим спокойно на работа." ("Дневник", 14 IX) Ето един натурален евроталибан от български произход.

На 11 септември по ужасяващ и може би тъкмо поради това невероятно зрелищен и мощен като послание начин "беше атакуван американския проект", както отбеляза един уважаван български политолог. Може ли да се очаква тихомълком проектът да бъде коригиран?

Катастрофичните холивудски продукти, чиято зловеща проекция на живо потресе света, обикновено завършват с някакво хуманитарно послание. Филмът все още е в началото. След кървавата трагедия светът стои в очакване на финал с едно хем справедливо, хем излъчващо благородство и наистина универсално хуманитарно послание.
1100
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД